№ 321
04.12.2017 г.
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на осми ноември две хиляди
и седемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
секретар: Веселина Красева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1050 по описа на
Районен съд - Хасково за 2017 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба
от Ш.О.А. *** срещу Наказателно постановление № 6100 от 09.08.2017 г. на Директора
на РДГ - Кърджали, с което на жалбоподателя е наложено, за извършено нарушение на чл.
213, ал. 1, т. 1 и чл.207 от Закона за горите, административно наказание
„Глоба” в размер на 1250 лева на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ и чл. 53, ал. 1
и ал. 2 от ЗАНН. В подадената жалба се релевират
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, като се излагат
съображения, най – вече във връзка с предмета на нарушение и
количеството, вида и произхода на съхраняваните дърва за огрев. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващият
орган - Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован не изпращат представител. В писмено становище
излагат съображения за законосъобразност на
атакуваното наказателно
постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от
лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е
процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 31.08.2016 г.
свидетелите М.С.А. и Е.Р.Х. и двамата на длъжност „горски инспектор” в РДГ –
Кърджали, заедно с колегата си А.Е.Ч., също на длъжност „горски инспектор“ в
РДГ – Кърджали извършили проверка в дома на жалбоподателя Ш.О.А. ***.
В хода проверката било констатирано, че в двора на къщата са съхранявани дърва
за огрев. След измерване с ролетка, общото установеното количество
било 59.20 пр.куб. м. От тях 37.90
пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб. м.
вършина от дъб, които не били
маркирани с контролна горска, произдводствена
или общинска марка. Констатираното количество дървесина - 37.90
пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб. м.
вършина от дъб, била оставени с разписка за отговорно пазене - № 017196
от дата 31.08.201г. на съхранение в дома на жалбоподателя. Освен горните дърва
за огрев били установени и ритловици от бял бор с
дължина 124 линейни метра – 0.62 пр.куб.м. и съръци
от бял бор - 26 линейни метра – 0.05 пр.куб.м., като тази дървесина не била
маркирана с контролна горска, произдводствена или
общинска марка. Общо всичката дървесина установена при
проверката, която е немаркирана или без съответният документ за транспортиране
е 59.87 пр.куб.м.
Горните констатации
били обективирани в съставения при извършване на
проверката и представен по делото Констативен протокол Серия КОО, № 118516 от
същата дата – 31.08.2016 г., а въз
основа на преценката за извършени нарушения на разпоредбите на Закона за
горите, срещу жалбоподателя – Ш.О.А., бил съставен, от свид.
М.С.А. , Акт за установяване на административно нарушение, Серия КОО/2013 г., с
бл. № 028081 от 01.09.2016 г. за
нарушение, квалифицирано от актосъставителя по чл.
213, ал.1, т. 1 и чл.207 от Закона за горите, както е посочено в съдържанието
на АУАН.
Актът за установяване
на административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който
след предявяването му подписал съставения АУАН, като в съответната графа за
обяснения и възражения вписал, че „горският Ю. му бил дал дървата и не му дал
документ “, с когото контролните органи били осъществили междувременно контакт,
като това лице, присъствало при самото съставяне на акта и определени негови
действия, наложили подаване на сигнал на тел. 112 от страна на органите на РДГ
– Кърджали за съдействие от органите на МВР. Екземпляр от съставения АУАН е
връчен на лицето, посочено в него като нарушител на 01.09.2016 г., удостоверено
с нарочно отбелязване в приложената разписка.
Възражения срещу
съставения акт за установяване на административно нарушение в предвидения 3 –
дневен срок от връчването му не са депозирани.
По случая било
образувано и наказателно производство, водено срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 235, ал. 2, вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс – за това, че към 31.08.2016 г. в с. Караманци, обл. Хасково съхранявал незаконно придобит от другиго
дървен материал.С Постановление за прекратяване на наказателно производство на
прокурор от РП – Хасково от 14.06.2017 г. водено наказателно производство по ДП
№ 1209/2016 г. по описа на РУП – Хасково, пр.пр. №
1997/2016 г. по описа на РП – Хасково е прекратено, а препис от постановлението
е изпратен на РДГ – Кърджали с оглед реализиране на административнонаказателна
отговорност и разпореждане с вещите /дървесина/, станало конкретно основание за
издаване на наказателното постановление, в което административнонаказващият
орган възприел изцяло изложената фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗГ
наложил на жалбоподателя процесното административно
наказание – глоба в размер на 1250.00 лева.
Изложената дотук
фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото
писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на делото свидетели – М.С.А. и Е.Р.Х., които
съдът кредитира относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на
проверката и предприетите от тях действия и тези, свързани с процедурата по
съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал, вътрешно безпротиворечиви и логически
последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени
впечатления, досежно изнесените факти около
извършената проверка, нейния предмет и характера на предприетите действия.
Поради това съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите
си изводи. Всъщност по отношение на установената фактическа обстановка липсва
съществено разминаване в доказателствените източници
и по – специално в гласните доказателства, за да се налага по – задълбочен
анализ на тяхната достоверност, като в жалбата се възразява единствено по
отношение на количеството дървесина.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1 от Закона за горите,
забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването
на: 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с
производствена марка; 2. дървесина, непридружена с превозен билет; 3. дървесина
от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход; 4. (нова -
ДВ, бр. 60 от 2012 г.) недървесни горски продукти, които са предмет на
стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с превозен билет за недървесни
горски продукти. съгласно чл.207 от ЗГ – Чл. 207. Дървесината,
добита извън горските територии, преди транспортиране се маркира с марка -
собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Маркирането се
извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината. По силата
на чл. 266, ал. 1 от ЗГ,
наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по
прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива,
съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски
продукти.. Следователно, деянието, за което е наложено на
жалбоподателя административно наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН
съдът не констатира процесуални нарушения по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие
на жалбоподателя, който, след като е бил запознат със съдържанието му, подписал акта, а впоследствие получил
екземпляр от него, удостоверено в съответствие с изискванията на закона с
изрично отбелязване в посочената разписка. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ, нарушенията по закона и
подзаконовите актове по прилагането му се установяват с актове на служителите в
Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат длъжност,
за която се изисква лесовъдско образование, както и определените със заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Следователно, с
факта на съставяне на процесния АУАН от свид. М.С.А. и с оглед заеманата от него длъжност –
„инспектор“ в РДГ - Кърджали, за което данни са изложени непосредствено при
снемане на самоличността на лицето и в писмените доказателства, се обосновава
извод за надлежна материална компетентност на актосъставителя
по ЗГ. Спазени са и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН от гледна точка процеса на съставяне на акта. Процесният
АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН за неговата редовност,
като е налице описание на извършеното
нарушение откъм всички негови съставомерни белези –
дата, място и начин на извършване. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено при спазване формата, от орган, за който, предвид
изложеното за наличието на положителен извод относно компетентността на актосъставителя, се явява овластен
да го издаде, в кръга на неговите правомощия, с оглед разпоредбата на чл. 275,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 3 от ЗГ, а по
съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити. В случая следва да се отбележи и това, че
не е налице нарушение на принципа “non bis in idem” в аспекта на кръга от въпроси, разгледани в
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК. В
тази връзка е необходимо да се отбележи, че със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение е отпочнато
административнонаказателно производство с предмет
деяние, за което е налице обвинение, имащо характер на наказателно, а в последствие,
като второ поред във времето се е развило и наказателно производство с предмет
престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс. От друга страна обаче,
образуваното второ поред производство е нямало пречка да се развие паралелно с
оглед идеята за примат на наказателната над административнонаказателната
отговорност, а с прекратяването му е възстановена висящността
на административно – наказателното производство. По този начин и доколкото
прекратяването на наказателното производство няма последици, идентични с тези
на оправдаването със съдебен акт от гледна точка разглеждания въпрос, не би
съществувала пречка в контекста на принципа non bis in idem административнонаказателното производство да се развие докрай с издаване
на санкционния акт, предмет на обжалване в срока по ЗАНН след прекратяване на
наказателното производство. Това обаче само в случай, че се касае за същото
деяние. Нещо, което в случая не се потвърждава от доказателствата по делото,
най – малко поради липса на идентичност в предмета на нарушението от една
страна и този на престъплението,за което се е водило наказателното
производство - от друга.В тази
връзка не е спорно , че АУАН е съставен на 01.09.2016 г.
, както и че е след образуване на наказателното производство срещу
жалбоподателя за престъпление по чл.235
ал.2,вр.ал.1 от НК с постановление от 14.06.2017 г. на прокурор в РП-Хасково е прекратено досъдебното производство и материалите по
него са изпратени на наказващия орган . В тази връзка е издадено и оспореното
НП от 09.08.2017 г., с което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя .С разпоредбата на чл. 34, ал.3 от ЗАНН е предвидено административноказателното
производство да се прекрати, ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е
издадено наказателно постановление. Единствено в хипотезата на чл.36 ал.2 от ЗАНН,която предвижда ,че "без приложен акт административнонаказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено
от прокурора и делото е препратено на
наказващия орган" този шестмесечен срок започва да тече от датата на влизане в сила
на прекратителното прокурорско постановление.Това е
така , защото поради възбуждане на
наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е
престъпление давността за издаване на НП
се прекъсва, като през време на
продължителността на досъдебното производство за това деяние, давността по чл. 34 от ЗАНН се спира /относно характера на сроковете по чл. 34 от ЗАНН е меродавно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС,
а относно спирането на давността по чл. 34 от ЗАНН - Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г.
по н.д. № 96/82, ОСНК/. В хипотеза подобна
на настоящата /съставен АУАН, след което
образувано наказателно
производство, което е прекратено
от прокурора / давността за издаване на НП би се прекъснала само ако
деянието ,за което се е водило наказателното преследване е идентично с описаното
такова в НП т.е. налице е тъждественост между наказателното и административно наказателното
обвинение откъм съставомерните им признаци-дата
и място на извършване ,изпълнително
деяние и предмет. Престъплението по чл.235 ал.2,вр.ал.1
от НК е такова по своето определение и
местоположение в особената част на НК. Административнонаказателната
норма по чл. 213 ал. 1 т.1 от ЗГ субсумира факти в диспозицията си, които не са
идентични с тези на наказателната. Макар едно и също поведение на
жалбоподателя да се оценява и попада в
приложното поле на двете производства – съхраняване на дървесина, различието е в това ,че в единия случай се интерпретира нарушение,
свързано със съхранение на дървесина ,която не е маркирани с контролна горска, произдводствена или общинска марка, а във втория - свързано със съхранение
на незаконно добита от другиго дървесина .
Дали добивът е законен или не, се определя от специалните нормативни
актове – Закона за горите, Правилника за прилагане на Закона за горите, Наредба № 8/2011 за сечите в горите.В §1 т.21 от ДР на Закона за горите,
законодателят е формулирал легална дефиниция какво представлява „добива на
дървесина“- това е сеч и извоз на дървесина до
временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен,
утвърден с технологичния план за сеч и извоз,
подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането
й. Наредба №8 за сечите в горите определя какво е необходимо
за извършване на сечта ,а именно: 1/. насаждението да е маркирано и 2/. да е
издадено позволително за сеч / вж.чл.45 ал.2 от Наредба №8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите /, т.е за да е законно добит дървения
материал, той трябва да е законно отсечен и извозен до временен склад.
Инкриминираният дървен материал по наказателното обвинение не
е бил маркиран с КГМ /чл. 49 ал.1 от Наредба №8/2011 г. за сечите в горите / и за него не е имало издадено писмено
позволително за сеч.От това пък следва
извода, че той е незаконно отсечен, а след като е незаконно отсечен, е
невъзможно да се счита за законно добит. За разлика от него дървения материал
по административно-наказателното обвинение не е бил маркиран с КГМ, но няма
данни да е придобит от другиго. В
случая липсва и идентичност
досежно
вида и количеството дърва, премет на
деянието по двете производства – 37.90 пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб.
м. вършина от дъб са по настоящото
административнонаказателното производство, като общо
по петте съставени акта дървесината е 59.87
пр.куб.м. и общо 50.93
пр.куб. метра дърва за огрев при това включващи и дърва, предмет на пет
съставени АУАН, цитирани от прокурора в
постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Впрочем, посочената
в АУАН и НП кубатура, вида на
дървесината не съвпада с характеристиките на дървесината, описани в
коментираното прекратително постановление на
прокурора . Тези различия идват
да покажат, че при издаване на наказателното
постановление по отношение на деяние, което не е същото с това, за което се е
водело наказателното производство не
могат да се отнесат горните
съждения за прекъсване и спиране
на давността по чл.34 ал.3 от ЗАНН. С това пък е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като санкционният акт не е издаден в шестмесечния
срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Пропускът да се издаде НП в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН води до последиците по цитирания текст от
закона, а именно – прекратяване на административно – наказателното производство
и доколкото това задължение не е упражнено от наказващия орган се налага
визирания пропуск да бъде преодолян с отмяна на атакуваното наказателно
постановление в частта на наложеното наказание „глоба“ в размер на 1250 лв. Иначе по същество съдът
намира вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл.213 ал.1 т.1 от
ЗГ за доказано от материално-правна страна. От
предписаното от разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 следва, че за
да е налице състава на това
нарушение е достатъчно да бъде установен
факта на съхранение на
дърва за огрев ,без същите да са маркирана с контролна горска марка,
съответно с производствена марка. Такава марка в случая липсва.поради това и
правилно е било квалифицирано нарушението по горната разпоредба.
Съдът
намира за уместно да отбележи, че по никакъв начин в НП не е мотивиран размера
на наказанието, както изисква чл.27 от ЗАНН.
Правилно и
законосъобразно от АНО е приложен чл. 273, ал.1 от ЗГ и в т.ІІ. от НП същия е постановил отнемане
в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението - 37.90 пр.куб. м. дърва
за огрев и 16 пр.куб. м. вършина от дъб ,
в която част НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6100 от 09.08.2017 г. на
Директора на РДГ - Кърджали, в частта с което на Ш.О.А. *** за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ичл.207
от Закона за горите е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1250 лева на основание чл.
266, ал. 1 от ЗГ.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6100 от 09.08.2017 г. на Директора на РДГ -
Кърджали в частта ,в която са отнети в
полза на държавата – 37.90 пр.куб. м. дърва за огрев и 16 пр.куб. м. вършина от дъб на основание чл.273, ал.1 от ЗГ .
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.