РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Перник, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500627 по описа за 2021 година
С решение № 112 / 10. 06. 2021г., постановено по гр. д. № 5034 / 2020г. описа
на Пернишкия районен съд, е осъдено, на основание чл.200, ал.1 от КТ,
„Стомана Индъстри“ АД гр. Перник, да заплати на Г. В. Г. сумата 8000лв.,
ведно със законната лихва от *** до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от трудова злополука на ***, изразяваща се в открито
счупване на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка, разкъсно –
контузна рана и отлепяне на нокътната плочка, като за горницата над 8000лв.
до 15000лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
С решението е осъдено, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „Стомана
Индъстри“ АД гр. Перник, да заплати на Г. В. Г. сумата 123,79лв., ведно със
законната лихва от 04. 03. 2020г. до окончателното изплащане на
задължението, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което
ищецът е щял да получи, ако е бил на работа, и обезщетението за временна
1
нетрудоспособност, което му е било изплатено, като за горницата над
123,79лв. до 300лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
С решението „Стомана Индъстри“ АД е осъдено да заплати на Г. В. Г.,
сумата 509,73лв. разноски, съобразно уважената част от исковете.
С решението Г. В. Г. е осъден да заплати на „Стомана Индъстри“ АД,
сумата 579,73лв. разноски, съобразно уважената част от исковете.
С решението е осъдено дружеството да заплати по сметка на
Пернишкия районен съд сумата 132,74лв. възнаграждение за вещо лице,
324,95лв. държавна такса и 5лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „Стомана
Индъстри“ АД, чрез адвокат Х.М., срещу решението, в частта му с която е
уважена частично исковата претенция на ищеца за обезщетение за
неимуществените вреди срещу дружеството и дружеството е осъдено да
заплати разноски на ищеца, съобразно уважената част от иска, както и
държавна такса и разноски по сметка на Пернишкия районен съд. Излага
доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на
8000лв. е завишено по размер, както и че от страна на работника е проявена
груба небрежност. Моли обезщетението да бъде намалено по размер и да му
се присъдят направените разноски.
Насрещната страна Г. В. Г., чрез адвокат А.А., не е представила писмен
отговор. В срок тя е подала насрещна въззивна жалба срещу решението в
частта, с която искът за присъждане на неимуществени вреди е отхвърлен за
горницата над 8000лв. до 15000лв. Навежда доводи, че присъденото
обезщетение е в занижен размер. Моли искът да бъде уважен в пълния му
размер и да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба се явяват процесуално
допустими – подадени са от активно легитимирани страни, имаща правен
интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване, респективно в
срока за писмен отговор на въззивната жалба, поради което подлежат на
2
разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно. Същото е постановено от
съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че решението се явява процесуално допустимо. Налице е
гражданскоправен спор, между процесуално правоспособни и дееспособни
страни, подведомствен на съда, като родово и местно компетентен, да
разгледа делото, се е явявал Пернишкият районен съд. При предявяването на
исковете са били налице положителните процесуални предпоставки за
тяхното предявяване и не са били налице отрицателни процесуални
предпоставки, водещи до тяхното погасяване, като съдът се е произнесъл
именно по предявените искове.
Пернишкият окръжен съд, следва да отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, е ограничен от изложеното в жалбата и в насрещната
въззивна жалба В жалбата са развити оплаквания, че неправилно размерът на
обезщетението е завишен с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, както и че от
страна на работника е проявена груба небрежност. В насрещната жалба са
изложени доводи, че обезщетението е в занижен размер и не отговаря на
тежестта на увреждането и неговите последици.
Изхождайки от доводите във въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба, от доводите в писмения отговор на въззивната жалба, както и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира
следното :
По делото не се спори, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, при действието на което на *** е настъпила злополука,
приета за трудова с разпореждане № *** от ТП – Перник към НОИ.
Въз основа на приложените три амбулаторни листове от 07.11.2019 г.,
05.12.2019 г., 02.01.2020 г. и 30.01.2020 г., заключението на вещото лице д-р
К.А.С., което съдът възприема като обективно и компетентно дадено,
неоспорено от страните, от устните обяснения на вещото лице, дадени в
3
съдебно заседание на 27. 2021г., от заключението на вещото лице В.В. по
съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът
също изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, както и от
свидетелските показания на А.П.А. и В. Г. В., всичките кореспондиращи
помежду си, се установява следното :
Г. е получил открито счупване на дисталната фаланга на палеца на
дясната ръка, разкъсно контузна рана в областта на дисталната фаланга с
отлепване на нокътната плочка. Била му е поставена гипсова имобилизация
на палеца на дясната ръка /лонгета/. Впоследствие е костатиран остатъчен
оток, хематом и движенията на палеца са ограничени. Предписана е гипсова
имобилизация за още 10 дни. При следващия преглед е установен остатъчен
оток, локална болка, аблация на нокътя и ограничени движения на палеца.
Предписана е терапия с дозирано натоварване и третиране със Сераза гел.
При извършения на 30.01.2020 г. преглед констатациите и предписанията са
същите.
Временната нетрудоспособност е била в периода от 05. 11. 2019 г. до
03. 03. 2020 г.,т.е. за 4 месеца, като в бъдеще е възможно ищецът да чувства
болка при физическо натоварване или промяна на времето. По време на
увреждането ищецът е изпитал много силна болка и не е можел да шофира,
през първите 45 дни болките са били с висок интензитет, а по време на
възстановителния период ищецът е бил продължително с обездвижен пръст,
което е създало затруднение в битовото му самообслужване, при което
неговата дъщеря свидетелката В. В. му е помагала в ежедневното обслужване
и същият е приемал обезболяващи медикаменти, които обаче не са му
действали. След премахване на бинтовете (след втория месец) пръстът му
бил изгубил осезаемост за допир, включително и към момента на даване на
показания от свидетелката. Болките са продължили около месец след
свалянето на превръзките, като за посочения период от общо три месеца
ищецът не е могъл да си свива пръста и да се обслужва сам, тъй като е с
водеща дясна ръка.
През това време Г. се е стряскал на сън и се е събуждал. Същият е
страдал от това, че не може да се обслужва сам, както и че в последствие
няма да може да полага труд, тъй като считал, че ръката му е много тежко
наранена. През тримесечния възстановителен период ищецът имал чести
4
смени на настроението и изпадане в нервни кризи.
Към *** Г. В. Г. е работил като *** в „Стомана индъстри“ АД с основна
заплата 846,00 лева и за продължителна работа /прослужено време - клас
5,40%. Съгласно вътрешни правила за работната заплата в „Стомана
индъстри“ АД в сила от 01.07.2019г в средствата за работна заплата се
включват: основните трудови възнаграждения; допълнителни трудови
възнаграждения, определени с нормативен акти/или в КТД, или
индивидуален трудов договор - за прослужено време, за положен извънреден
труд за работа в празнични дни, за нощен труд и за време на
разположение/домашно дежурство/; установени от работодателя
допълнителни трудови възнаграждения за производствени резултати и
трудово поведение, съответстващо на фирмените правила и култура;
допълнителни трудови възнаграждения- целеви награди и премии, които не са
за сметка на социалните разходи. Съгласно Правила за прилагане на Бонусна
схема за постигнати производствени резултати, бонуса се калкулира на база
работни дни за месеца, като за изчисление се вземат отработените дни и дни в
платен годишен отпуск на служителите. Бонусът се изчислява и се изплаща
всеки месец съобразно длъжности и работно място.
Съгласно КТД работодателят осигурява безплатна храна във вид на
ваучери. Стойността на средствата за безплатната храна е в зависимост от
специфичните условия на труд. Средствата се изплащат за действително
отработено време, като не се дължат за периода на настъпила
неработоспособност на работника или служителя. Вещото лице В. е
изчислило, че в периода на болничен ищецът е получил обезщетение за
временна нетрудоспособност в размер на 4051,98 лева, като в случай, че не
ползва болничен отпуск би получил 123,79 лева повече. Изчислено е също, че
в периода на болничен би получил и ваучери за храна на стойност 494,10
лева. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че ваучерите за храна
представляват социална добавка съобразно отработените дни и не са част от
трудовото възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за присъждане за
обезщетение за имуществени вреди следва се явява основателен за сумата
123,79лв., като законната лихва върху нея следва да се присъди от датата 04.
03. 2021г. – първия ден след изтичате на периода от 05. 11. 2019 г. до 03. 03.
5
2020 г., до окончателното й изплащане.
Изхождайки от изискванията на чл.52 от ЗЗД и тези на раздел II от
Постановление № 4 от 23. 12. 1968г. на Пленума на ВС, от пола и възрастта
на пострадалия към датата на трудовата злополука – мъж в активна
трудоспособна възраст на ** години, от конкретното увреждане – открито
счупване на дисталната фаланга на палеца на дясната ръка, разкъсно контузна
рана в областта на дисталната фаланга с отлепване на нокътната плочка, при
което е получил много силна болка, от последващите болки по време на
оздравителния период, от поставянето на лонгета на палеца на дясната ръка,
при което същият е търпял неудобства, от проведеното лечение в домашни
условия, чрез прием на обезболяващи, които дори първоночално не са му
въздействали на силните болки, а после са започнали да отслабват, от
обстоятелството, че към настоящия момент Г. все още чувства болки в
областта на травмата, каквито ще чувства и за в бъдеще при физическо
натоварване на дясната ръка и при промяна на времето, от негативните
емоции, които същият е изпитвал за период от около три месеца, от
затрудненията в самообслужването, за които му е била необходима чужда
помощ, от размера на минималната работна заплата за страната към датата на
трудовата злополука – 560лв., която в момента е в размер на 650лв.,
Пернишкият окръжен съд намира, че сумата от 8000лв. би репарирала Г. В. Г.
за претърпените от него неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно
със законните лихви за забава, считано от датата на увреждането *** до
окончателното изплащане.
Следователно размерът на определеното обезщетение не е нито
завишен, нито занижен.
По делото липсват какво и да било доказателства за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Увреждането е получено от
въздействието на внезапен силен вятър върху врата, която рязко е притиснала
десния му палец към касата, поради което няма никакво основание за
намаляване размера на обезщетенията.
След като мотивите на Пернишкия окръжен съд съвпадат с тези на
Пернишкия районен съд, то и жалбата на „Стомана Индъстри“ АД и
насрещната въззивна жалба на Г.Г. се явяват неоснователни, а решението на
Пернишкия районен съд се явява правилно и законосъобразно, поради което
6
и на основание чл. 272 от ГПК следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода по делото направените от страните разноски следва да
останат в тежест на страните така, както са ги направили, а на адвокат А.А. не
селдва да се присъжда адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 112 / 10. 06. 2021г., постановено по гр.
д. № 5034 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд.
Направените разноски от страните остават в тежест на същите, така,
както са ги направили.
Оставя без уважение искането на адвокат А.А. да й бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. В. Г. пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението може да обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7