№ 134
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора Н. П. К.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221100601741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 12.01.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 20140/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав, подсъдимият А. К. Г. е
признат за невиновен в това за времето от неустановена дата през 2018 г. до 20.12.2018
г. в гр. София, в кв. „****, като извършител, в съучастие с К. К. Г., действал като
съизвършител, да е засял и отглеждал 50 броя саксии с растения от рода на конопа -
марихуана, с общо нетно тегло на сухата растителна маса 464,64 грама, със
съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1%, на
стойност 2 787,84 лв., в нарушение на установените в ЗКНВП правила - в нарушение на
чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК са отнети вещите, иззети като
веществени доказателства, послужили за извършване на престъпление по чл. 354в, ал.
1 от НК - пластмасови бутилки с течност, 8 броя трансформатори, електрическо табло,
въздуховоди, заедно с прикрепени към тях елементи - превключвател и цилиндрично
тяло, 8 броя лампи с 8 броя кварцови крушки, 2 броя ел. трансформатори и 1 бр. ел.
лампа с кварцова крушка. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл и по
отношение на останалите приложени по делото веществени доказателства.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при Софийска районна прокуратура, с който се иска отмяна на атакувания
съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение. Излагат се съображения, че подс. А. Г. е казал на брат
1
си – К. Г., той да поеме вината за извършеното престъпление, тъй като подсъдимият е
осъждан и се намира в изпитателен срок на предишната си присъда, за което се
съдържат данни в показанията на полицейските служители, присъствали на
съвместната проверка от служители на ГД „БОП“ – МВР и на 08 РУ – СДВР. Оспорва
доводите на СРС, че са нарушени процесуалните права на подс. Г., тъй като при
извършване на първоначалната проверка на местопроизшествието и при проведени с
него разговори той нямал защитник и бил направил извънпроцесуални самопризнания
за авторството на деянието. Излага възражения и срещу приетото от
първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние,
тъй като не живее постоянно в дома, местопроизшествие на престъплението. На
следващо място се излагат доводи, че показанията на роднините на подсъдимия са
противоречиви, неясни, объркани и непоследователни, като се посочва, че не следва да
бъдат кредитирани.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В хода на съдебните прения представителят на държавното обвинение прави
искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като подсъдимият бъде признат за
виновен и му бъде наложено наказание. Поддържа, че следва да бъдат кредитирани
показанията на полицейските служители, от които се установява, че подс. Г. е
разговарял с брат си К. Г. той да поеме вината за извършеното престъпление, тъй като
подсъдимият е осъждан. Счита, че придобиването на процесуално качество на
обвиняем и необходимостта от защитник не могат да се възприемат като допуснато
съществено процесуално нарушение в момент, когато се извършват действия, свързани
със запазване на произшествие, тъй като в този момент лицето не е имало повдигнато
обвинение, за да се ползва от правото на защитник.
Защитникът на подс. А. Г. прави искане за потвърждаване на атакувания
съдебен акт като правилен. Поддържа, че по делото липсват доказателства, които по
категоричен начин да доказват съпричастността на подсъдимия към престъплението, в
което е обвинен.
В своя защита подс. А. Г. поддържа казаното от защитника си, а в последната
си дума прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустим.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Подсъдимият А. К. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, трудово ангажиран, осъждан.
През 2018 г. св. К. Г. – брат на подс. А. Г., се снабдил със семена на растение от
рода на конопа (марихуана). Св. Г. засадил тези семена в помещение на първия етаж –
част от жилищната сграда (къща), която обитавал в гр. София, кв. „****. Свидетелят
започнал да отглежда поникналите от засетите семена растения, полагайки ежедневни
грижи за тях. За целта в помещението създал условия за пълноценното и благоприятно
развитие на растенията: изградил въздуховод с филтър за снабдяване на помещението
със свеж въздух, поставил в помещението електрически лампи за осигуряване на
2
светлина и топлина за растенията, а също така ги поливал с вода и биоторове.
Въз основа на получена оперативна информация, че на адреса в гр. София, кв.
„****, има изградена оранжерия за отглеждане на марихуана, на 20.12.2018 г.
служители на ГД „БОП“ – свидетелите П. П., Л.С., С.З. и А. Г., съвместно с
полицейски служители от 08 РУ – СДВР – свидетелите А. Й. и К. Г., извършили
проверка в дома на св. К. Г.. На място бил установен подс. А. Г., който по това време
се намирал в жилището. В хода на проверката полицейските служители установили, че
на първия етаж на къщата зад замаскирана врата с гипскартон и закачалка имало
изградено помещение, в което се намирали и отглеждали саксиите с растения от рода
на конопа и съоръженията за тяхното отглеждане, включващи въздуховод с филтър,
лампи, бидони, торове и други.
Полицейските служители задържали подс. А. Г., поставили му белезници и
провели оперативна беседа с него относно намерените растения. Непосредствено след
това от съседно помещение в къщата излязъл и св. К. Г., който заявил, че намерените
растения са негови. Полицейските служители задържали и него, поставяйки белезници.
Било извършено претърсване и изземване на жилището, обективирано в
протокол от същата дата с приложен към него фотоалбум, в хода на което били иззети
50 броя саксии със засети в тях растения, както и множество вещи и съоръжения,
служещи за отглеждането на растенията. След извършеното претърсване на къщата, св.
К. Г. и подс. А. Г. били отведени в 08 РУ-СДВР за изясняване на случая.
Засетите и отглеждани в иззетите 50 броя саксии растения са растения от рода
на конопа - марихуана. Събраната от тях суха растителна маса е с тегло 464,64 грама,
със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 1
%, на стойност 2787,84 лева.
С протоколно определение от 15.06.2020 г., постановено по н.о.х.д. №
7720/2020 г. по описа на СРС, НО, 7-ми състав, е одобрено постигнатото между
защитника на К. К. Г. и прокурор при Софийска районна прокуратура споразумение за
приключване на наказателното производство по отношение на К. Г., с което
последният се е признал за виновен в извършване на вмененото му престъпление по
чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година и единадесет месеца, изпълнението на което е отложено
по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години. Със същото споразумение са
отнети в полза на държавата 50 броя саксии с растение от рода на конопа с общо нето
тегло на сухата растителна маса 464,64 грама, като направените по делото разноски в
размер на 1247,21 лева са възложени на К. Г..
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния
обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите П. И. П. (л. 164-166 от
съд. д., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л.
57 от ДП, и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 108-109 от ДП), Л.К.С.
(л. 166-167 от съд. д., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК – л. 58 от ДП, и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК на л. 111-112 от ДП),
А. Л. Й. (л. 167-169 от съд. д., вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1
и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 55 от ДП, и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК –
л. 130-131 от ДП), К. Р. Г. (л. 169-170 от съд. д., вкл. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 56 от ДП, и по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 2 от
НПК – л. 105-106 от ДП), П.К.Б. (л. 222 от съд. д.), К. К. Г. (л. 222-224 от съд. д.),
М.М.Б. (л. 298-299 от съд. д.), А. Х. Г. (л. 299 от съд. д.), Х.П.А. (л. 300 от съд. д.),
С.Д.З. (л. 333 от съд. д.), О. П. Й. (л. 334-335 от съд. д., вкл. приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 53 от ДП), А.М.В. (л. 335-336 от съд д.,
3
вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 54 от ДП),
В.П.Й. (л. 336-337 от съд. д.), А.К.А. (л. 337 от съд. д.), П.Г.М. (л. 337-338 от съд. д.) и
А. Р. Г. (л. 367-368 от съд. д.); писмени доказателства и доказателствени средства:
два броя заповеди за задържане на лице от 20.12.2018 г. (л. 11 и 14 от ДП), протокол за
претърсване и изземване от 20.12.2018 г. ведно с фотоалбум (л. 40-48 от ДП), протокол
за доброволно предаване (л. 52 от ДП), експертна справка № 35-Х/2019 г. (л. 62 от ДП),
експертна справка № 6/2019 г. (л. 65-66 от ДП), експертна справка № 114-Х/2019 г. (л.
70 от ДП), справка от Столична община (л. 80-88 от ДП), справка за съдимост на К. К.
Г. (л. 94, 170 от ДП, л. 28 от съд. д.), справка за съдимост на подс. А. Г. (л. 97-100, 123-
124, 171-172 от ДП, л. 20-26, 348-351 от съд. д.), протокол за оценка на наркотични
вещества (л. 164 от ДП), приемо-предавателен протокол № 66734 от 25.11.2019 г. (л.
182 от ДП), справка от Служба по вписванията – гр. София (л. 206-212 от съд. д.),
справка от Район „Искър“ към Столична община (л. 215-216 от съд. д.), справка от
„ЧЕЗ Електро България“ АД (л. 218 от съд. д.) и справка от нотариус З.Т. (л. 269-296 от
съд. д.); веществени доказателства: пет броя дактилоскопни следи (л. 180 от ДП);
експертни способи на доказване: физикохимична експертиза по протокол № 17-
Х/219 г. (л. 75 от ДП), физикохимична експертиза по протокол № 19/ФЗХ-176 (л. 138-
141 от ДП) и физикохимична експертиза по протокол № 19/ФЗХ-349 (л. 145-147 от
ДП).
По отношение на доказателствения анализ, съдържащ се в проверявания
съдебен акт, въззивният съд не констатира процесуални нарушения, тъй като първата
инстанция е извършила законосъобразна процесуална дейност по събирането,
проверката и оценката на годния доказателствен материал.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели са еднопосочни по
отношение на това, че на процесните време и място при извършената проверка от
служители на ГД „БОП“ и 08 РУ – СДВР са открити процесните 50 броя саксии с
растения от рода на конопа (марихуана) и множество вещи, служещи за отглеждането
им, което намира подкрепа и в приобщения по делото протокол за претърсване и
изземване от 20.12.2018 г. и фотоалбума към него. Въззивният съд кредитира
заключенията на назначените физико-химични експертизи, чрез които се установяват
видът, съдържанието и стойността на намерените при претърсването и изземването
растения. Заключенията са обективни, пълни и точни, като отговарят изцяло на
поставените с назначаването на експертизите задачи.
Предвид изложеното в протеста и в съдебните прения пред въззивната
инстанция, основният спорен въпрос е свързан с отказа на първоинстанционния съд да
кредитира показанията на свидетелите П. П., Л.С., С.З., А. Г., А. Й. и К. Г. в частта им
относно направеното от подс. А. Г. изявление, че откритите растения от рода на конопа
са негови и той ги отглежда. Поначало чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК допуска служителите
на МВР, присъствали при извършването на определени действия по разследването, да
притежават и процесуалното качество на свидетели. В такива случаи техните
показания не притежават някаква особена доказателствена сила и следва да се оценят
както всички останали доказателствени материали, а именно - с оглед на вътрешната
им логичност и непротиворечивост и на това дали кореспондират с цялостната
доказателствена съвкупност по делото. В този смисъл първоинстанционният съд е
подходил напълно законосъобразно, като е кредитирал показанията на посочените
свидетели в частта им относно повода, времето, мястото и начина на извършването на
проверката и резултатите от нея.
Въззивният съд не споделя изразената в протеста и в съдебните прения теза на
държавното обвинение, че пресъздаването на произнесена от подсъдимия фраза по
време на полицейската проверка представлява възпроизвеждане на обективни факти, а
4
не на самопризнание, доколкото към онзи момент не е било образувано досъдебно
производство, а подсъдимият не е бил задържан и не е притежавал процесуална фигура
по смисъла на НПК. По отношение на този въпрос първоинстанционният съд е
изложил принципно верни съображения по точния смисъл на процесуалния закон и
съдържанието на правото на защита.
За да бъде оценена правилно доказателствената стойност на свидетелските
показания на полицейските служители, следва да бъде отчетено, на първо място, че те
са производни доказателства. Производните доказателства са допустими, когато
първичните са недостъпни и вече не могат да бъдат събрани. Настоящият случай не
попада в тази хипотеза, тъй като първичните пресъздават самопризнание на
подсъдимия. Въззивният съд намира, че направените в посочената обстановка
изявления на подс. Г. нямат никаква доказателствена стойност, тъй като при даването
им той не е бил надлежно информиран за правото си да не се самообвинява и за
правото си да ползва съдействието на защитник. Съгласно чл. 105, ал. 2 от НПК не се
допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и
по реда, предвидени в този кодекс, а редът за снемане на обяснения на подсъдимия е
уреден в чл. 115 и чл. 116 от НПК. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че в
тази насока е и константната съдебна практика, както на ВКС, така и на ЕСПЧ, според
която беседите, проведени от полицейски служители със задържано лице, не са
доказателствено средство за установяване на релевантни факти, относими към
самопризнание. В този смисъл въззивният съд, подобно на СРС, изключи от
установената фактология всички твърдения за проведен разговор между него и
полицейските служители.
От друга страна, СРС правилно е изяснил, че в разпита си в качеството си на
свидетел брата на подсъдимото лице – К. Г., е заявил с подробности кога е закупил и
засял семената от марихуана и как ги е отглеждал, като категорично е отрекъл каквато
и да е съпричастност от страна на подс. Г. в извършване на разглежданото деяние.
Съдът отчете и обстоятелството, че спрямо К. Г. е налице осъдителен съдебен акт, с
който е признат за виновен в извършване на процесното деяние.
На следващо място въззивният съд анализира показанията на роднините на
подс. А. Г. – свидетелите К. Г., П.Б., М.Б., А. Г., Х.А., В. Й.а, А.А. и П.М., и подобно
на първоинстанционния прие изложеното от тях като еднопосочни досежно
обстоятелството, че през 2018 г. подс. Г. не е обитавал адреса в гр. София, кв. „****, а е
живял при майка си в къща в кв. „****. По делото не са налице доказателства, които да
оборват тези свидетелски показания, напротив, същите намират подкрепа в
приложените по делото справка от Служба по вписванията – гр. София, справка от
Район „Искър“ към Столична община, справка от „ЧЕЗ Електро България“ АД и
справка от нотариус З.Т., с оглед на което въззивният съд,, подобно на СРС, ги
кредитира.
Първостепенният съд правилно е дал вяра и на показанията поемните лице,
присъствали на претърсването и изземването на процесното жилище – свидетелите О.
Й. и А.В., от които се установява, че св. К. Г., а не подс. А. Г., е заявил на служителите
на ГД „БОП“ и 08 РУ – СДВР, че намерените растения са негови.
На тази фактическа основа районният съд правилно е приложил материалния
закон, като е формирал крайния си правен извод, че по делото не се установява по
несъмнен начин подс. А. Г. да е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Този фактически извод е основан на правилната преценка на СРС, че от
събраните годни и процесуално допустими доказателства и доказателствени средства
не следва закономерен и единствено възможен извод, че подс. А. Г. е участвал заедно
5
със св. К. Г. в съизвършителската дейност по засяване и отглеждане на
инкриминираните растения от рода на конопа (марихуана). Както бе вече отбелязано
по-горе, единствените доказателства, на които се основава обвинителната теза относно
авторството на деянието в лицето на подс. Г., са показанията на служители на ГД
„БОП“ и 08 РУ – СДВР, които не са годни доказателствени средства относно
установяването участието му в извършването на разследваното престъпление.
Показанията на тези свидетели, възпроизвеждащи извънпроцесуално признание, не
могат безусловно да се ценят като подкрепящи обвинителната теза, тъй като това би
означавало чрез тях да се „замести” липсващо самопризнание, депозирано по реда на
НПК, което е недопустимо. Доколкото авторството на деянието от страна на подс. Г. е
недоказано, излагането на по-нататъшен правен анализ се явява изцяло безпредметно.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че първата инстанция
е дала коректен и изчерпателен отговор на въпросите по чл. 301 от НПК и
законосъобразно и обосновано на основание чл. 304 от НПК е признала подс. А. Г. за
невинен и го е оправдала по повдигнатото му обвинение.
Районният съд законосъобразно на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК е
постановил отнемане на вещите, иззети като веществени доказателства, послужили за
извършване на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК. С атакувания съдебен акт
първоинстанционният съд правилно се е произнесъл и по отношение на останалите
приложени по делото веществени доказателства.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда,
въззивната инстанция не констатира други основания, налагащи нейното изменяне или
отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12.01.2022 г., постановена по н.о.х.д. №
20140/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 96-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6