О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№
967/11.7.2019г.
гр. Пазарджик
Административен съд –
Пазарджик, ІV-ти състав, в закрито заседание на единадесети юли, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Нанев административно дело № 286 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искане
по чл. 256, ал. 1 от АПК на Й.К.Ф. ***, подадено чрез адв. Ч.,***, като съдът е
конституирал в проведеното производство кмета на общината, в качеството му на
административен орган.
Иска се от съда да задължи
Община Панагюрище, представлявана от кмета Н. Б., да извърши следните
фактически действия: да предприеме нужните действия по поддържане и
обезопасяване на ул. „О.“ в гр. П., както и да изгради подпорна стена
непосредствено до оградата на жалбоподателя от суха каменна зидария, намираща в
имот (ПИ) с идентификатор 501.2877, с административен адрес гр. П., ул. „В. Л.“
№ ., както и да изгради изцяло дясната подпорна стена с дължина 80 метра по
цялото протежение на ул. „О.“ от ул. „М.“ до ул. „Р.“, съгласно технически
проект за обект „Благоустрояване на ул. О.“ от 2013 г.
От представените по делото
доказателства и след като обсъди становищата на страните, съдът намира, че
искането е недопустимо.
Производството по Раздел ІІ,
Глава ХV от АПК дава процесуална възможност за защита на гражданите и
организациите срещу бездействието на администрацията в хипотезата, когато
органите са задължени да извършват предписани от закона или подзаконов
нормативен акт действия. В този случай на задължението на административния
орган, произтичащо пряко от закона, следва да съответства регламентирано от
същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, а двата
елемента да съставят уредено от този акт материално административно
правоотношение. Наличието на административно правоотношение, от което да
произтича защитимо от закона субективно право, което да може да бъде
реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващото му действие
от страна на административния орган, без да е необходимо издаване на
индивидуален административен акт, е предпоставка за осъществяване на
процесуалните възможности по чл. 256 от АПК. В този аспект, наличието на
субективно право, уредено в нормативния акт, се явява обуславящо правния
интерес от предприемане на действията по защитата му по реда на чл. 256 от АПК,
тъй като чрез осъждане на органа да извърши действието, целеният правен
резултат следва да възникне директно в правната сфера на гражданина, като
субект в правоотношението. Ето защо, общо изискване и в двете хипотези е
наличието на правен интерес от търсената съдебна защита, третиран като
изискване за нарушени или застрашени права, свободи и интереси на съответния
субект. Разликата се състои в това, че в първата хипотеза административният
орган следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, която е
процесуална предпоставка за предявяването му, а при втората – задължението
произтича пряко от нормативен акт, който жалбоподателят е длъжен да цитира,
като в негова тежест е и установяване на всички факти, от които произтича
твърдяното задължение.
В искането си ищецът е посочил
разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2, б. „а“ от
Правилника за прилагане на същия закон. Според разпоредбата на закона,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините, а според разпоредбата на правилника – организирането на дейностите по
поддържане на пътищата са задължение на съответните общини за общинските
пътища.
Видно от цитираните текстове,
същите не вменяват в тежест на кмета на общината задължение за извършване на
фактическите действия по искане с предмет, съответен на молбата на Ф..
Формулировките в тези разпоредби на закона са общи, не се отнасят до сочения
конкретен предмет, като срещу тях не е налице и конкретно посочено в правните
норми субективно право на ищеца.
Поисканото от Община Панагюрище
(кмета) да изпълни задължението си по чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. „а“ от
ППЗП, не може да бъде реализирано директно по силата на цитираните правни
норми, тъй като е опосредено от редица дейности, свързани с реализацията на
законовата разпоредба за ремонт и поддържане на пътищата, както и по
организирането на дейностите по поддържането и ремонта. Тази дейност е свързана
с волеизявления от страна на кмета на общината за издаване на административни
актове, евентуално възлагане на обществени поръчки, сключване на договор със
изпълнителя и контрол върху изпълнението.
От изложеното следва, че
извършването на тази дейност не може да бъде наложено по реда на чл. 256 от АПК
и производството по иска следва да бъде прекратено.
По изложените съображения,
настоящият състав намира, че не е налице субективно право, което да бъде
защитено по съдебен ред в настоящия казус. Освен това е недопустимо оспорване
на бездействие в чужд или в обществен интерес, в какъвто смисъл е искането, тъй
като ищецът изисква поддържане на общински път в параметрите, които не се
отнасят само за неговия имот. Обезщетение за евентуалното засягане на имота му
от бездействието на общинската администрация, във връзка с изпълнение на
предписаните от специалния закон и правилника за прилагането му разпоредби, би
могло да се търси по исков ред.
В този смисъл искането се явява
недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.
С оглед изхода на делото, съдът
намира, че в тежест на ищеца следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева в полза на Община Панагюрище.
Воден от горното,
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане искането по чл. 256,
ал. 1 от АПК на Й.К.Ф. ***, подадено чрез адв. Ч.,***.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. д. № 286/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Й.К.Ф. ***, да заплати в
полза на Община Панагюрище сума в размер на 100 сто) лева юрисконсултско
възнаграждение.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
Съдия:
Определение
от 23.1.2020г. по Административно дело 11603/2019 Върховен административен
съд
ОТМЕНЯ определение
№967/11.07.2019 г. по адм. дело №286/2019 г. по описа на Административния
съд-Пазарджик, с което производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по искането на Й. Ф.
Определението не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия С. Борисова по адм.д.№11603/2019г на ВАС, трето
отделение:
Не съм съгласна със становището на мнозинството,че жалбата на Й. Ф. с правно основание
чл.256 АПК, с която се иска да бъде задължена община Панагюрище да предприеме
нужните действия по поддържане на @@21@ гр.Панагюрище и да изгради подпорна
стена до имота на жалбоподателя, следва да бъде разгледана по същество. Намирам
жалбата за недопустима, поради това че административният съд не е компетентен
да я разгледа. Жалбоподателят е посочил в жалбата си, че ремонтът на улицата не
е извършен правилно и в съответствие с проекта, като се е позовал на
разпоредбите на чл.30 и чл.31 от Закона за пътищата. Освен това е заявил, че
при ремонта е разрушена оградата на неговия имот, която следва да бъде
възстановена.
Съгласно ТП № 2 от 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и I
и II колегия на ВАС, т.3 делата по искове за вреди, произтичащи от
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, собственост на държавата и
общините, са подсъдни на гражданските съдилища. В мотивите на тълкувателното
постановление е посочено: „Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на
общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е
свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице
специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита
на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на
общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията
между страните са равнопоставени. Общината не действа като орган на власт,
защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Не възниква административноправно
отношение, което да може да бъде осигурено с държавна принуда. Възникналата
между общината и увреденото лице връзка е облигационна, отговорността на
общината е деликтна и се реализира по реда на ЗЗД.“
От посоченото следва,че в тези правоотношения кметът и общината не действат в
качеството им на административни органи, поради което е недопустимо
разглеждането на споровете по административен ред. С оглед на това намирам
обжалваното прекратително определение за правилно.