№ 682
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000500823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 266844/06.12.2021 г. на СГС, I-4 състав по гр.д. № 1019/2019 г. е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. Г. А. сумата 150 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от претърпени вследствие ПТП, настъпило на
03.09.2018 г. около 20.30 ч. в гр. София, по бул. „Пернишко шосе“, посока на движение
от с. Владая към гр. Перник в района на 600 м. след разклона за с. Владая, причинено
виновно от И. В. С. при управление на лек автомобил Сеат Толедо, с рег. № ***, която
в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 16, ал. 1, т. 2 ЗДвП навлязла
в лентата за насрещно движение срещу движещ се по бул. „Пернишко шосе“ лек
автомобил Пежо 206 с рег. № *** с водач П. А. А., при което реализирала удар между
двете МПС и в резултат на тежка съчетана травма пътникът в лек автомобил Пежо
2016 Г. Б. И., пътуващ на задна дясна седалка зад шофьора, от което последвала
смъртта му – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. в вр. чл. 3421 ал. 1, пр. 3 НК, за което е
постановена Присъда № 151/ 11.06.2019 г. по нохд № 1700/2019 г. на СГС, влязла в
сила на 01.06.2020 г., чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД със
застрахователна полица № BG/02/118002590384, валидна от 30.08.2018 г. до 29.08.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата
50 000 лева, представляваща горницата между присъдените 150 000 лева и
претендираните 200 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззивни жалби срещу първоинстанционното решение са депозирали и двете
страни.
Ищцата П. Г. А. е депозирала въззивна жалба против първоинстанционното
1
решение в частта му, в която искът е отхвърлен, с твърдения, че същото е постановено
в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Моли да
бъде отменено същото в обжалваната част, като на ищцата бъдат присъдени още 50
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2018 г. В жалбата се твърди, че
СГС нарушил принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД и присъдил крайно
занижено обезщетение. Съдът в недостатъчна степен възприел претърпените от ищеца
вреди страдания и неудобства във времеви аспект, както и не приложил всички
относими критерии за определяне на обезщетението. Не била съобразена и
икономическата конюнктура, чието отражение били определените застрахователни
лимити, нито съдебната практика.
ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирало отговор на въззивната жалба, но е
депозирало въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която на
ищцата е присъдена сума над 80 000 лева до 150 000 лева и моли решението да бъде
отменено в обжалваната част. Поддържа, че СГС е присъдил завишено обезщетение в
нарушение принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, като определеният размер
противоречи и на съдебната практика. Не били съобразени и всички обстоятелства,
които имат отношение към определяне на обезщетението като възрастта на починалия
и неговото здравословно състояние. Неправилно обезщетението било определено към
датата на решението, а не към датата на ПТП.
Ищцата не е депозирала отговор на въззивната жалба на застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно
относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и
следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче
следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни
разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата П.Г. А. е твърдяла в исковата си молба, че е дъщеря на Г. Б. И.,
който загинал при ПТП на 03.09.2018 г., причинено виновно и противоправно от И. В.
С. при управление на лек автомобил „Сеат Толедо“ с рег. № ***. Същата била
призната за виновна в причиняване смъртта на бащата на ищцата с Присъда №
151/11.06.2019г. по НОХД № 1700/2019 на СГС, влязла в сила на 01.06.2020 г.
Ищцата е твърдяла, че живеела в самостоятелно домакинство, но между нея
и баща и съществувала силна и дълбока емоционална връзка на обич и
привързаност. Внезапната му загуба и причинила болки и страдания с голям
интензитет, които продължават към момента и ще продължат и за в бъдеще. Загубила
опората, вниманието и любовта, с която я обграждал. На 03.09.2018 г. подала искане до
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, при когото виновният водач бил застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“, за изплащане на застрахователно обезщетение,
по което бил постановен отказ за плащане на 31.10.2018 г. Претендирала е ответникът
да бъде осъден да й заплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени
вследствие смъртта на баща й в размер на 200 000 лева, ведно със законната лихва от
03.09.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в
който не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
2
отношение „Сеат Толедо“ с рег. № *** към датата на ПТП. Не оспорва и факта на
настъпване на ПТП и настъпилата като пряка и непосредствена последица смърт на
наследодателя на ищцата Г. И.. Оспорвали са механизма на ПТП с възражението, че
водачът на л.а. марка „Сеат Толедо“, няма вина за настъпването на ПТП. В
евентуалност е поддържано възражение за съпричиняване с твърдения, че починалият
Г. И. е пътувал без поставен обезопасителен колан, какъвто е бил наличен на задната
седалка.
Оспорвана е претенцията за неимуществени вреди по размер. Оспорвана и
претенцията за лихви досежно началният момент, от който се желае. Искали са искът
да бъде отхвърлен, а евентуално претендираното обезщетение да бъде намалено.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са
налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Пред първата инстанция са установени и не са спорни пред настоящата
настъпването на ПТП и участниците в него, противоправното поведение и вината на
водача на лекия автомобил „Сеат Толедо“ И. С. за настъпване на ПТП и наличието на
нейна валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП със ЗД „Бул
Инс“ АД. Не е спорно още, че Г. И. е починал вследствие ПТП. Спорен пред
настоящата инстанция е размерът на справедливото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди във връзка с ПТП, като застрахователят не поддържа
пред настоящата инстанция направеното възражение за съпричиняване.
За установяване претърпените от П.А. неимуществени вреди, по делото са
събрани свидетелски показания. Разпитаният свидетел П. А. А., съпруг на ищцата, е
посочил, че в денят на ПТП свидетелят шофирал автомобилът, в който на задната
седалка седял тъст му. Свидетелят го водел лекар от гр.Симитли към гр.Благоевград,
на лекар, тъй като наскоро претърпял тежка операция от тумор и трябвало да го
прегледат. Тъст му пътувал отзад подпрян на възглавница, защото имал голям разрез
на корема и това не му позволявало да пътува комфортно и с
поставен обезопасителен колан. Пътувал без такъв, защото разреза бил отпред на
тялото, където имал изнесен анус, което било маркуч с торбичка за телесни течности.
Съгласно показанията състоянието му не било тежко. Не можел да постави колан,
заради разреза отпред. Отношенията между ищцата и починалия били перфектни. Били
много близки. Той вече бил пенсионер. Помагал на семейството, на децата, те също го
посещавали и му помагали. Виждали се много често, поне веднъж, два пъти седмично.
Те живеели в гр.***, а тъстът в гр.***. Ищцата понесла смъртта на баща си много
тежко. Плачела много дълго време след това. Споделяла, че баща й много и липсва.
Затворила се. Променила се много като човек, защото приела всичко много навътре.
Много често ходела на гроба и тъгувала по него.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на
3
ищцата обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД,
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при причиняването на смърт от значение са и възрастта на
увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е
настъпил вредоносния резултат, както и други конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, специфични за всяко дело. Указаните в постановлението общи
критерии са възприети и доразвити в създадената по реда на чл.290 ГПК практика на
ВКС (така например, решение по т.д. № 807/2011 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011
г.,І т.о, решение по т.д. № 490/2012 г., решение по т.д. № 738/2017 г. ) Приема се, че за
справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди, е
необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки
отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на
конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва
да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането.
Застрахователните лимити нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий
за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за
неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на
застрахователя при предявен пряк иск. В последния смисъл е формирана и практика на
ВКС по реда на чл.290 ГПК ( така решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о.,
решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение
по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др.)
Като съобрази, че ищцата и баща й са били близки, поддържали са чести
контакти, макар да са живеели в различни населени места, а ищцата е имала свое
семейство; подкрепяли са се взаимно; ищцата тежко е приела смъртта на баща си,
плачела е дълго и се е затворила; възрастта на Г. И. при ПТП – 67 г., която обуславя
известна преждевременност на смъртта му; възрастта на ищцата към този момент – 36
години, възраст, при която всеки човек разчита донякъде на подкрепата на родителите
си; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната
към 2018 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от ПТП е 120 000 лева. Ето защо е основателно
оплакването на застрахователя, че определеният от първоинстанционния съд размер от
150 000 лева е завишен и съответно е неоснователна жалбата на ищцата и твърденията
й за занижаване на дължимото се обезщетение.
Неоснователно е твърдението на застрахователя, че при определяне размера
на дължимото се обезщетение в посока на неговото занижаване следва да бъде взето
предвид тежкото здравословно състояние на починалия Г. И., най-малкото защото,
макар да има данни, че същият е опериран от тумор, не са събрани никакви
доказателства установяващи соченото тежко здравословно състояние и негова връзка с
очаквана по-малка продължителност на живот на починалия при ПТП.
Предвид достигане на въззивния съд до краен извод различен от извода на
първоинстанционния съд относно размера на дължимото се обезщетение,
4
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният
иск е уважен за сума над 120 000 лева до 150 000 лева и в тази част искът следва да
бъде отхвърлен. В останалата му обжалвана част първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред въззивната
инстанция има всяка страна според уважената, съотв. – отхвърлената част от жалбата.
Ищцата е освободен от държавна такса при условията на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и
не е сторила разноски. Тя е била защитаван безплатно от адвокат и е направено искане
на адв. Н. да бъде определено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Минималното възнаграждение при защитаван интерес от 120 000 лева е в размер на
3930 лева, а редуцирано съобразно защитения интерес от 40 000 лева е в размер на
1 309.87 лева.
На застрахователят се дължат 600 лева – платена държавна такса за защитения
материален интерес 30 000 лева.
Застрахователят е заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева,
което настоящият състав намалява до 3930 лева, предвид направеното основателно
възражение за прекомерност на същото, при съобразяване фактическата и правна
сложност на спора. Съобразно защитеният интерес от 30 000 лева на застрахователя се
дължат 982.50 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на адв.
Н. е присъдено адвокатско възнаграждение над 3930 лева до 4148 лева и в частта, в
която застрахователят е осъден да плати държавна такса над 4 800 лева до 6000 лева.
На застрахователя се дължат разноски за първата инстанция в допълнителен
размер от 2240 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 266844/06.12.2021 г. на СГС, I-4 състав по гр.д. №
1019/2019 г., в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на П. Г. А.
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на баща й Г. И.
при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г., за сума над 120 000 лева до 150 000 лева и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Г. А. против ЗД „Бул Инс“ АД с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие смъртта на баща й Г. И. при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г., за сума над
120 000 лева до 150 000 лева.
ОТМЕНЯ решение № 266844/06.12.2021 г. на СГС, I-4 състав по гр.д. №
1019/2019 г., в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. С.Н.
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер над 3930 лева до 4 148 лева,
както и в частта, в която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати по сметка на СГС
държавна такса над 4 800 лева до 6000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266844/06.12.2021 г. на СГС, I-4 състав по гр.д. №
1019/2019 г.в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. С. К. Н., гр.
5
***, бул. „***“ № 12, ет. 3 сумата 1 309.87 лева – адвокатско възнаграждение пред
САС, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА П. Г. А., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 11, да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, сумата 982.50 лева лева – адвокатско възнаграждение пред
САС, сумата 2240 лева – допълнително адвокатско възнаграждение пред СГС и
сумата 600 лева – държавна такса пред САС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6