М О Т И В И
към присъда № 101 от 05.05.2011
година
по н.о.х.дело № 607 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2006 година:
Обвинението
против подсъдимия В.Г.Т., ЕГН **********, е в това, че на 13/14.05.2005 год. в
гр.Стара Загора след предварителен сговор с П.В.Ц. и Д.Г.К., като съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство -
отвертка, отнел чужди движими вещи - цветен телевизор марка „Тошиба” м. 218D7S, с дистанционно управление на стойност
160 лева, видеорекордер марка „Сони" с
дистанционно управление на стойност 80 лева, дек марка „Сава" на стойност
80 лева и зарядно устройство за мобилен телефон марка
„Моторола С 550" на стойност 20 лева или всичко на обща стойност от 340
лева от владението на Ж.А.К., бутонки марка „Найки" на стойност 66 лева, бутонки
марка „Лотто" на стойност 280 лева, гуменки
марка „Булдозер" на стойност 8 лева, цветен телевизор марка „Сони-Тринитрон" 14 инча без дистанционно
управление на стойност 155 лева, зарядно устройство
за мобилен телефон марка „Сони Ериксон" на
стойност 25 лева, черно зимно шушляково яке марка „Диамонд" на стойност 30 лева, фланелка вълнена плетена
на стойност 27 лева, сак черен марка „Найки" на
стойност 9 лева и дънки с дължина 7/8 на стойност 28
лева или всичко на обща стойност от 628 лева от владението на П.П.Г., тенеска с надписи на стойност 10 лева и долнище на анцунг марка „APLAX” на стойност
12 лева или всичко на обща стойност от 22 лева от владението на Р.Г.Д., всички
вещи на обща стойност от 990 лева, без съгласието на собствениците им с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието
е извършено в условията на опасен рецидив –
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3,
т.4, предложение второ и т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.29,
ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
Делото беше разгледано в отсъствието на
подсъдимия В.Г.Т. при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението. Пледира подсъдимия В.Г.Т.
да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от три години, като бъде постановено ефективното му изтърпяване.
Служебният
защитник адв.Д.В. оспорва обвинението против подзащитния му В.Г.Т. и пледира същият да бъде оправдан, а
в случай, че бъде признат за виновен – да му бъде наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода”, но под минималния размер, предвиден в закона, а именно –
за срок от една година.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
В.Г.Т. е осъждан многократно, като влияние върху правната квалификация на
настоящото му деяние оказват осъжданията му, както следва:
с
присъда по н.о.х.дело № 29/1999 год. на Димитровградския районен съд, влязла в
сила на 01.10.1999 год., на „лишаване от свобода” за срок от една година при
първоначален „строг” режим и за срок от шест месеца при първоначален „строг” режим,
изтърпени на 03.11.2000 год.;
с
присъда по н.о.х.дело № 257/1999 год. на Димитровградския районен съд, влязла в
сила на 08.11.1999 год., на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца при първоначален „строг” режим, изтърпяно на 15.05.2000 год.;
с
присъди по н.о.х.дело № 205/2002 год. на Димитровградския районен съд и
н.о.х.дело № 1684/2001 год. на РС-Пазарджик, влезли в сила съответно на
19.04.2003 год. и 05.06.2003 год., за деянията, предмет на които, при условията
на чл.25 от НК му е било определено и наложено едно общо наказание - „лишаване
от свобода” за срок от десет месеца при първоначален „строг” режим, изтърпяно
на 03.12.2004 год..
Тъй
като от изтърпяването на посочените по-горе наказания до извършване на
настоящото деяние от подсъдимия Т. не са изтекли 5 години, последното се явява
извършено от него в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б.„а” и б.„б” от НК.
На
13.05.2005 год. след 18.00 часа подсъдимият П.В.Ц., спрямо когото наказателното
производство е прекратено поради смърт, св.Д.Г.К., спрямо когото наказателното
производство е прекратено със споразумение по реда на глава двадесет и девета
от НПК, и подсъдимият В.Г.Т. се срещнали в заведение в гр.Стара Загора, при
която среща тримата подсъдимият Ц. предложил на другите двама да отидат и да
извършат кражба от жилище, находящо се в гр.Стара
Загора, бул.„Св. Патриарх Евтимий” № 50, вх.Б, ет.6, ап.64. Въпросното жилище
по това време било обитавано от свидетелите П.П.Г., Р.Г.Д. и Ж.А.К., които
живеели в него на квартира и с които подсъдимият Ц. се познавал от по-рано, като
при това вече бил посещавал квартирата им и дори наскоро една вечер преспал в
нея, вследствие на което имал впечатления за намиращите се в нея вещи и
ключове, дадени му от св.К.. Останалите двама се съгласили и тримата решили да
извършат кражбата, но по-късно през вечерта на същия ден. Близо час след това тримата
се срещнали отново и решили да се придвижат до въпросното жилище с лек
автомобил, но тъй като никой от тях не разполагал с такъв, решили да използват
такси. От централната пиаца в гр.Стара Загора тримата наели таксиметров лек
автомобил, управляван от св.М.М.М., който се познавал от по-рано със св.Д.К.. След
като се качили в наетия таксиметров автомобил и се придвижили се него до набелязания
адрес, тримата се качили заедно до шестия етаж, където се намирал апартамент №
64. Подсъдимият Ц. не успял да отвори входните врати апартамента /дървена и
метална решетка/ с ключовете, които имал, тъй като предния ден свидетелите Г., К.
и Д. били сменили бравата. За да проникнат в жилището, подсъдимият Ц. решил да
премине през терасата на съседния апартамент, намиращ се във вх.А. По това
време в този апартамент - № 42 на вх.А, се намирал св.Й.Н.Х.. Подсъдимият Ц. се
представил на св.Х. като един от наемателите на съседния му апартамент, като му
казал, че си е забравил ключа вътре в апартамента и не може да влезе в него,
поради което го помолил да премине през терасата му в терасата на съседния му
апартамент и така да влезе в квартирата си. Св.Х. пропуснал подсъдимия Ц. да
мине през жилището му и така от терасата на ап.№ 42 подсъдимият Ц. прескочил в
терасата на ап.№ 64. Подсъдимият Ц. избутал с ръка един от вратопрозорците
на терасата на ап.№ 64, който не бил добре затворен, и от там проникнал вътре в
жилището. В същото това време отвън пред входната врата на апартамента чакали св.К.
и подсъдимият Т.. С помощта на отвертка подсъдимият Ц. отворил вътрешната
входна дървена врата на апартамента, насилвайки я отвътре в областта на бравата,
след което тримата заедно успели да отворят и външната метална врата - решетка,
разбивайки бравата й със същата отвертка. Така в жилището влезнали и останалите
двама - подсъдимият Т. и св.К.. От апартамента тримата, след като влезли
последователно в двете му стаи, взели необезпокоявани от никого, както следва –
21-инчов цветен телевизор „Тошиба 218D7S” с
дистанционно управление, видеорекордер „Сони SLV-416 EE” с дистанционно управление, дек „Сава" и зарядно устройство за мобилен телефон „Моторола С 550",
собственост на св.К., чифт бутонки „Найки”, чифт бутонки „Лотто”, чифт гуменки „Булдозер”, 14-инчов цветен телевизор
„Сони Тринитрон" без
дистанционно управление, зарядно устройство за
мобилен телефон „Сони Ериксон", черно зимно шушляково яке „Диамонд", плетена
вълнена фланела, чифт дънки 7/8 и черен сак „Найки”, собственост на св.Г., тениска с надписи и долнище
на анцунг „APLАX”,
собственост на св.Д.. Дрехите и обувките подсъдимият Т. и св.К. поставили в намерен
от тях в апартамента сак за дрехи, след което тримата изнесли абсолютно всички
вещи и ги натоварили в таксито на св.М., който по тяхно искане ги откарал на
адрес ул.„Чая” № 44, където живеел св.Б.С.Д.. След като пристигнали на адреса, тримата
разтоварили от автомобила вещите, платили за услугата на св.М. и го освободили.
На св.Д., който се познавал от по-рано
със св.К., тримата обяснили, че багажът, който ще оставят при него, е
собственост на братовчед на св.К., на когото спешно се е наложило да напусне
квартирата си, и го помолили за една вечер да приеме да съхранява въпросните
вещи. Св.Д. се съгласил и приел да съхранява за през нощта гореописаните вещи. На
следващия ден подсъдимите Ц. и Т. и св.К. ***, но преди срещата им подсъдимият Т.
и св.К. взели от дома на св.Д. оставените предната вечер на съхранение вещи, като
техниката оставили за себе си и впоследствие се разпоредили с нея по
неустановен в хода на разследването начин, а дрехите и обувките дали на подсъдимия
Ц., който от своя страна също се разпоредил с тях по неустановен в хода на
разследването начин.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че стойността на инкриминираните вещи към датата на отнемането им е,
както следва: цветен телевизор, марка „Тошиба”,
м.218D7S с дистанционното управление, 21 инчов - 160 лева; видеорекордер, марка
„Сони”, м.SLV-416 EE, с
дистанционното управление - 80 лева; дек, марка „Сава” - 80 лева, зарядно устройство за мобилен телефон, марка „Моторола С 550” - 20 лева; чифт бутонкиу марка „Найки” - 66 лева;
чифт бутонки, марка „Лотто”
- 280 лева; чифт гуменки, марка „Булдозер” - 8 лева; цветен телевизор, марка „Сони Тринитрон”, 14-инча, без
дистанционно управление - 155 лева; зарядно
устройство за мобилен телефон марка „Сони Ериксон” - 25
лева; черно зимно шушляково яке, марка „Диамонд" - 30 лева; фланела, вълнена, плетена - 27
лева; чифт дънки с дължина 7/8 - 28 лева; сак, черен,
марка „Найки” - 9 лева; тениска с надписи - 10 лева;
долнище на анцуг, марка „APLАX” - 12 лева; всичко на
обща стойност от 990 лева.
Имайки
предвид високия размер на причинените имуществени вреди и наличието на няколко
квалифициращи признака по чл.195, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия Т.,
обусловени от механизма и начина на извършване на инкриминираното деяние и
наличието на предварителен сговор за извършването му, както и обществената
опасност на подсъдимия Т., обусловена от съдебното му минало, настоящият случай
е немаловажен, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществената опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид.
До приключване на съдебното следствие
бяха възстановени имуществените вреди, причинени с инкриминираното деяние на
пострадалите, видно от декларациите на последните, приложени на л.297-299 от
настоящото н.о.х.дело и приети като писмени доказателства.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява, както следва:
от обясненията,
дадени на 09.06.2005 год. пред съдия
от подсъдимия П.В.Ц., спрямо когото наказателното производство е било прекратено поради смърт, в качеството
му на уличено
лице и приложени на л.24-25 от досъдебното
производство, прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.279, ал.1, т.1 от НПК;
показанията на св.Д.Г.К., дадени в хода
на съдебното следствие, и обясненията му, дадени по реда на глава двадесет и
девета от НПК в качеството му на подсъдим пред друг състав на съда в съдебно
заседание на 09.02.2011 год. и приложени на л.303 от настоящото н.о.х.дело,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.2 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свидетелите Ж.А. Кракашев, Р.Г.Д., М.М.М., Д.Л.Т. и Т.Й.В., дадени в хода на
съдебното следствие;
показанията на св.П.П.Г., дадени
пред друг състав на съда
на 29.09.2010 год. и приложени на л.222 от настоящото н.о.х.дело, и показанията на св.Б.С.Д., дадени
пред друг състав на съда
на 18.11.2010 год. и приложени на л.237 от настоящото н.о.х.дело,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.1, т.5 от НПК;
показанията на св.Й.Н.Х., дадени
пред органа на досъдебното производство на 19.07.2005 год. и приложени на л.36 от досъдебното
производство, прочетени в хода на съдебното
следствие на основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.4, предложение първо от НПК;
заключението на съдебно-икономическата експертиза от 25.06.2005 год., приложено на л.38 от досъдебното
производство, изслушано в хода на съдебното
следствие, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и
добросъвестно изготвено;
приетите в хода на съдебното следствие
писмени доказателства - уведомително писмо № 664 от 22.05.2006 год. на АК-Стара
Загора, справка за съдимост рег.№
901 от 26.05.2006 год. на Старозагорския районен съд, изготвена
след извършена справка в Бюрото за съдимост при
РС-Хасково, писмо рег.№ И-7069 от 11.05.2006 год. на ГД
„Изпълнение на наказанията”, справки за съдимост рег.№
3613 от 07.12.2006 год. и рег.№ 2549 от 05.10.2006 год. на Старозагорския
районен съд, изготвени след извършени справки в Бюрото за съдимост
при РС-Хасково, справка изх.№ 77 от 08.06.2010 год. на Кметство
с.Целина, община Чирпан, уведомително писмо изх.№ 92 от 13.07.2010 год. на Кметство с.Целина,
община Чирпан, писмо изх.№ 2 от
03.01.2011 год. на кметство гр.Меричлери, писмо изх.№ 22 от 21.01.2011 год. на кметство гр.Меричлери,
справки за съдимост рег.№ 5277 от 14.12.2010 год., рег.№ 4787 от 16.11.2010 год. и рег.№ 3969 от 27.09.2010 год. на Старозагорския районен съд, изготвени
след извършени справки в Бюрото за съдимост при
РС-Хасково, справка за постоянния и настоящия адрес на подсъдимия Т. по искане № 6 от
18.01.2011 год., справка за съдимост рег.№
521 от 07.02.2011 год. на Старозагорския районен съд, изготвена
след извършена справка в Бюрото за съдимост при
РС-Хасково, декларация от Р.Г.Д. с дата
21.01.2011 год., декларация
от П.П.Г. с дата 12.01.2011 год., декларация от Ж.А.К.
с дата 12.01.2011 год., писмо № 63 от 09.03.2011 год. на кметство
гр.Меричлери, справка за постоянния и настоящия адрес на подсъдимия Т. от 17.03.2011 год., писмо рег.№ 17744 от 15.03.2011 год. на ОД на
МВР гр.Стара Загора, писма № 91 от 12.04.2011 год. и № 84 от 06.04.2011 год. на кметство гр.Меричлери,
справка за постоянния и настоящия адрес на подсъдимия
Т. от 17.03.2011 год., докладна записка рег.№ 402 от 27.04.2011 год. на ОЗ
„Охрана” гр.Хасково, писмо рег.№ 29842 от 28.04.2011 год. на ОД на
МВР гр.Стара Загора, справка за съдимост рег.№ 329 от 10.03.2011 год. на Хасковския районен
съд с приложени към нея преписи
от бюлетините за съдимост на
подсъдимия Т., справка за съдимост рег.№ 481 от 06.04.2011 год. на Хасковския районен
съд с приложени към нея преписи
от бюлетините за съдимост на
подсъдимия Т., справка за съдимост рег.№ 1918 от 03.05.2011 год. на Старозагорския районен съд, изготвена
след извършена справка в Бюрото за съдимост при
РС-Хасково, писмо рег.№ И-4135 от 16.03.2011 год. на ГД
„Изпълнение на наказанията”;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото,
прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.283 от НПК - молба от П.П.Г. *** от
17.05.2005 год., молба от Ж.А.К. *** 808 от 17.05.2005 год., протокол за оглед
на местопроизшествие от 16.05.2005 год., експерта справка на БНТЛ към
РДВР-Стара Загора № 226 от 03.06.2005 год., гаранционна карта на телевизор „Тошиба”
с фабр.№ 88235538, криминалистична
справка от 20.06.2005 год. за подсъдимия
В.Г.Т., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия
Т. от 10.11.2005 год., вносни бележки от 16.05.2005 год..
В случая, доколкото са налице съществени
противоречия между показанията на св.Д.Г.К., дадени в хода на съдебното
следствие, и обясненията му, дадени в качеството му на подсъдим пред друг
състав на съда по реда на глава двадесет и девета от НПК, съдът кредитира с
доверие последните, тъй като същите намират подкрепа в останалия доказателствен материал по делото и след прочитането им в
съдебно заседание св.К. изрично заяви, че поддържа като достоверни именно тях.
В останалата им част доказателствата по
делото са непротиворечиви (ако и
да са налице противоречия между тях, то те са несъществени - не касаят
обстоятелства и факти от съставомерен характер), кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което и съдът намира за безпредметно отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен
и несъмнен начин, че на 13/14.05.2005 год. в гр.Стара Загора подсъдимият В.Г.Т.
след предварителен сговор с П.В.Ц. и Д.Г.К., като съизвършител,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез
използване на техническо средство - отвертка, отнел чужди движими вещи - цветен
телевизор марка „Тошиба” м. 218D7S, с дистанционно
управление на стойност 160 лева, видеорекордер марка „Сони"
с дистанционно управление на стойност 80 лева, дек марка „Сава" на
стойност 80 лева и зарядно устройство за мобилен
телефон марка „Моторола С 550" на стойност 20 лева или всичко на обща
стойност от 340 лева от владението на Ж.А.К., бутонки
марка „Найки" на стойност 66 лева, бутонки марка „Лотто" на
стойност 280 лева, гуменки марка „Булдозер" на стойност 8 лева, цветен
телевизор марка „Сони-Тринитрон" 14 инча без дистанционно
управление на стойност 155 лева, зарядно устройство
за мобилен телефон марка „Сони Ериксон" на
стойност 25 лева, черно зимно шушляково яке марка „Диамонд" на стойност 30 лева, фланелка вълнена плетена
на стойност 27 лева, сак черен марка „Найки" на
стойност 9 лева и дънки с дължина 7/8 на стойност 28
лева или всичко на обща стойност от 628 лева от владението на П.П.Г., тенеска с надписи на стойност 10 лева и долнище на анцунг марка „APLAX” на стойност
12 лева или всичко на обща стойност от 22 лева от владението на Р.Г.Д., всички
вещи на обща стойност от 990 лева, без съгласието на собствениците им с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен и деянието
е извършено в условията на опасен рецидив, с което
свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния
състав на чл.196, ал.1,
т.2 във връзка с чл.195, ал.1, т.3, т.4, предложение второ и т.5 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и б.„б” от НК.
За да
признае подсъдимия Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, описано от
фактическа и правна страна по-горе, съдът прие, че той е извършил престъпното
си деяние виновно - под формата на пряк умисъл, понеже е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат обстановката,
при която е било извършено деянието, механизмът и начинът на извършването му,
както и последвалото разпореждане с вещите, предмет на престъплението.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК,
изхождайки от предвиденото в закона наказание за конкретното престъпление –
„лишаване от свобода от три до петнадесет години”, обществената опасност на
деянието и дееца и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
В случая съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимия Т.
обстоятелства тежкото му материално и семейно положение - същият е безработен и
има две малолетни деца, възстановяването на причинените имуществени вреди в
хода на съдебното следствие и дългия период, изминал от извършване на деянието
до постановяване на присъдата, а като отегчаващо отговорността на подсъдимия Т.
обстоятелство съдът отчете многобройните му осъждания на лишаване от свобода,
видно от справките му за съдимост, приети като писмени доказателства (с изключение на осъжданията му, обуславящи квалификацията
на настоящото му деяние като извършено в условията на опасен рецидив). Ето защо, отчитайки съотношението между смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства – 3 към 1, съдът определи и наложи на
подсъдимия В.Г.Т. наказание „лишаване от свобода” за срок от три години и шест
месеца, като с оглед на съдебното му минало, наложените му и търпени наказания
„лишаване от свобода”, постанови същото да се изтърпи в затворническо заведение
от закрит тип при първоначален „строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2
от ЗИНЗС.
Видно от справките му за съдимост с
приложени към тях преписи от бюлетините му за съдимост, приети като писмени
доказателства, подсъдимият Т. е бил осъден на „лишаване от свобода” за срок от
шест месеца и за срок от една година при първоначален „строг” режим на
изтърпяване с влезли в сила на 04.05.2007 год. и 30.06.2008 год. присъди по по н.о.х.дело № 58/2006 год. на Хасковския районен съд и
н.о.х.дело № 650/2007 год. на Димитровградския районен съд за деяния, извършени
на 12.10.2005 год. и 06.01.2007 год., т.е. в условията на реална съвкупност с
деянието му, предмет на настоящата присъда – преди за което и да е от тях да е
имало влязла в сила присъда, поради което съдът на основание чл.25, ал.1 във
връзка с чл.23, ал.1 от НК групира наложеното с настоящата присъда наказание на
подсъдимия В.Г.Т. с
наказанията, наложени му по н.о.х.дело № 58/2006 год. на Хасковския районен съд
и н.о.х.дело № 650/2007 год. на Димитровградския районен съд, като му определи
и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях: „лишаване от свобода” за срок от три години и шест месеца
в затворническо заведение от
закрит тип при първоначален „строг” режим на изтърпяване. В случая
съдът намери, че не са налице основания за увеличаване на размера на така
определеното и наложено на подсъдимия Т. общо най-тежко наказание, поради което
и не приложи чл.24 от НК. На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна при изпълнение на така определеното и наложено общо най-тежко
наказание на подсъдимия Т.
изтърпяната част от наказанията, наложени му по н.о.х.дело № 58/2006 год. на
Хасковския районен съд и н.о.х.дело № 650/2007 год. на Димитровградския районен
съд.
Съдът осъди
подсъдимия Т. да заплати на Държавата сумата от 355 лева, представляваща направени
по делото съдебни и деловодни разноски.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: