РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е Н И Е
№
1948
Град
Пловдив, 04 ноември 2022година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав, в публично съдебно заседание на пети
октомври през две хиляди двадесета и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 2065 по описа за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния
кодекс във връзка с чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Делото е образувано по
жалба на Г.Х.Б.,***, против принудителна административна мярка
за репатриране на паркирано пътно превозно средство - лек автомобил марка „Хонда“,
с рег.№ ***, без знанието на неговия собственик, наложена на 01.07.2022 г. от
сектор „Общинска полиция“ Пловдив към ОД на МВР – Пловдив.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушение на правилата за
паркиране. Твърди, че е спрял за десет минути собствения си лек автомобил,
който след десет минути вече го нямало. Когато отишъл на си прибере автомобила
от наказателния паркинг, жалбоподателят открил фиш за неправилно паркиране на
основание чл.4, ал.1, т.5 вр. с чл.43, ал.5 от Наредбата за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив на стойност 50 лв.,
залепен на стъклото на автомобила. Счита, че оспорената принудителна
административна мярка е издаден при липсата на основанията на чл.146 АПК.
Твърди също, че в случая липсва акт, в който да е посочено коя от трите
хипотези е била налице за административния орган. Възразява относно нарушено
право на защита, тъй като не му е бил връчен какъвто и да е протокол или друг акт
в тази връзка. Претендира отмяна на ПАМ поради незаконосъобразност,
алтернативно нищожност.
Ответникът - орган по
репатриране при ОДМВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Общинска
полиция”, старши полицай М.С. – лично в съдебно заседание твърди, че оспорва
жалбата. Посочва, че това е основаният път на паяците за излизане на бул.
„Христо Ботев“, ппоради което има ли автомобили на кръстовището на ул. „Михаил
Такев“ и ул. „П. Д. Петков“ и на ул. „Сан Стефано“, те се вдигат. Твърди, че има
поставена табела, но водачите не се съобразяват. Всички автомобили се вдигат,
не е било лично към жалбоподателя. Пречат и на извозването на контейнерите за
смет.
Окръжна прокуратура -
гр. Пловдив не встъпва в процеса.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и въз основа на приложената
административна преписка и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 149, ал.1 от АПК/ на 15.07.2022 г. чрез
ОП“Паркиране и репатриране“, а репатрирането е извършено на 01.07.2022 г./ срещу
подлежащ на съдебно обжалване индивидуален административен акт, поради което е
допустима.
Жалбоподателят е представил по делото заверено копие на
фискален бон, относно заплащането на таксата за принудително преместване – 80.00
лв. и такса престой паркинг – 2,00 лв. на дата 01.07.2022 г.
По делото от ответника е
приложен снимков материал /4 бр. копия на черно-бели снимки/, с посочена
дата и час на заснемане, както и заверено копие от докладна
записка от 01.07.2022 г., заповед №
8121-з-1215 от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 21
ОА-2574 от 17.09.2021 г. на кмета на Община Пловдив, в която поименно са
посочени лицата и длъжностите има, упълномощени да извършват преместване на
паркирани МПС на територията на Община Пловдив; копие на ежедневна ведомост от
01.07.2022 г.
От представените по делото доказателства се
установява, че със заповедта си министърът на вътрешните работи със е делегирал
на длъжностните лица на ръководни, изпълнителски и младши изпълнителски
длъжности от структурните звена на „Пътна полиция” и „Охранителна полиция” в
Столична дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерство на
вътрешните работи, правомощието да преместват или да нареждат да бъде
преместено, паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително оповестено място, без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач. Съгласно цитираната заповед на кмета от своя
страна на основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП са определени държавни служители от
сектор „Общинска полиция – Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Пловдив (сред които и служителят младши инспектор и старши полицай М.И.С.),
които могат да преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Съгласно представената ежедневна ведомост от
01.07.2022 г., утвърдена от началник сектор „Общинска полиция - Пловдив“, М.И.С.
е бил определен за наряд с репатриращ автомобил № 504, за времето от 08:00 часа
до 20:00 часа, за територията на град Пловдив. Според докладна записка от 01.07.2022
г., М.И.С. по време на работата си по безопасността на движението в 13:10 часа
на ул. „Михаил Такев“ срещу ул. „Петко Д.Петков“ в гр. Пловдив, наредил
репатриране на автомобил автомобил „Хонда“ с рег. № ***, сив на цвят, тъй като
бил паркиран в кръстовище, с което създава опасност за другите участници в
движението и пешеходците. Автомобилът бил оставен за съхранение на паркинг на
бул. „Н. Цанов“ № 24.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно
чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
На първо място следва да
се отбележи, че за констатиране на фактите, основаващи прилагането на ПАМ –
принудително преместване на превозно средство по чл. 171, ал. 1, т. 5, буква
„б“ от ЗДвП, не е нормативно предвидено издаването на
конкретен акт в писмена форма, поради което установяването на предпоставките за
нейното прилагане е възможно посредством всички допустими доказателствени
средства, включително и снимков материал. В този смисъл, според чл. 39, ал. 1
от АПК, относимите за административното производство факти се установяват чрез
обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени
и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други
средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва
доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства.
При това положение както докладната записка, така и снимковият материал
представляват доказателства, събрани в хода на административното производство
по прилагането на ПАМ. Същите представляват годно доказателствено средство по
смисъла на чл. 39 от АПК и има сила пред съда, съобразно чл. 171, ал. 1 от АПК.
На следващо място в закона не е посочено
изрично кой е административният орган, оправомощен да наложи мярка от
категорията на процесната такава, при което следва да се приеме, че той трябва
да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от министъра
на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни
лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя.
От цитираните по-горе заповеди става ясно,
че на старши полицай М.И.С. в сектор „Общинска полиция - Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Пловдив, е вменено
правомощието да премества или да нарежда да бъде преместено паркинато ППС на
отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
Предвид изложеното съдът намира, че ПАМ е извършена от лице с материална
и териториална компетентност.
Съгласно чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство
е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и
слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача, а съгласно ал.2 паркирано е пътно превозно средство,
спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и
извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне
конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или
в подчинение на правилата за движение. В случая, не се спори, че водачът на
автомобила, не се е намирал в него към момента на разпореждане на ПАМ, поради
което и с оглед разпоредбите на чл.93 от ЗДвП, автомобилът не е бил в престой,
а е бил паркиран.
Разпоредбата на чл. 171,
т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три различни хипотези, при наличието, на
които законодателят дава право на компетентните органи да налагат принудителна
административна мярка преместване на пътното превозно средство без знанието на
собственика. Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.
Втората, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава
опасност за другите участници в движението. И третата, когато паркираното
средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Според чл. 94, ал. 3 и
ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни
средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение се
допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Посочената нормативна
уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171, т.5 б., ”б”
от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е установено от компетентните органи паркиране
на моторно превозно средство на място, при което създава опасност за движението
или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението в
нарушение на правилата за движение.
Нормата на чл.98, ал.1,
т.6 от ЗДвП изрично предвижда, че престоят и паркирането са забранени на
кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. От събраните по делото веществени и
писмени доказателства категорично се установява, че автомобилът е спрял в
кръстовище, с което създава опасност за движението и за безопасното преминаване
на другите участници в движението – автомобили и пешеходци. Позицията на автомобила се установява от
приложения снимков материал – автомобилът е паркиран плътно до тротоара, като
задната му част е изнесена и дори се намира извън перпендикулярната линия на
тротоара на съседната улица. Последното
е видно от посоченото в докладната записка фактическо основание, а именно, че процесната ПАМ е
наложена във втората от посочените хипотези – когато превозното средство е
паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението.
За обратното не са представени никакви доказателства, които да оборват установените и видими
фактически обстоятелства от снимковия материал, а искането на лицето за оглед
на място е неотносимо, тъй като автомобилът е бил преместен, поради което
отдавна не се намира на мястото на нарушението.
На последно място,
настоящият състав намира, че наложената принудителна административна мярка
съответства с целта на закона и с принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК.
Процесната принудителна административна мярка /която не представлява наказание,
макар и двете да произтичат от един и същ факт, този на нарушението/ не цели да
санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици
за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в
движението. Мярката действително се характеризира със значителни по тежест
неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено,
представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено
съответно нарушение по ЗДвП и изпълнена при наличието на всички материално и
процесуално правни предпоставки. Предвид установените факти по делото съдът
намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на
закона.
Съдът не следва да
коментира възраженията на жалбоподателя относно издадения фиш, тъй като за
последния законодателят е предвидил друг способ за оспорването му и в
настоящото производство съдът няма правомощия да се произнася, в това число и
инцидентно.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК Административен съд - Пловдив, І отделение, ХІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Х.Б.,***, против
принудителна административна мярка за репатриране на паркирано пътно превозно
средство - лек автомобил марка „Хонда“, с рег.№ ***, без знанието на неговия
собственик, наложена на 01.07.2022 г. от сектор „Общинска полиция“ Пловдив към
ОД на МВР – Пловдив.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: