Присъда по дело №1420/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 14
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Румяна Петрова Петрова
Дело: 20203100201420
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 14
гр. Варна , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Съдебни заседатели:Галина Дойкова Парчева

Ирина Георгиева Панева
при участието на секретаря Галя С. Иванова
и прокурора Росица Неделчева Тонева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Наказателно дело от общ
характер № 20203100201420 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия:
П. З. Ч. - роден 16.06.1984 г. в гр. Плевен, живущ в гр. Варна, ул. *****а, вх.А, ет.7,
български гражданин, неженен, със средно-специално образование, неосъждан, работи, ЕГН
**********
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ
В периода от 06.11.2019 г.. до 19.11.2019 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - банкова платежна карта №
676068*****1049, издадена от „Общинска банка" АД на Н. Й. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, без съгласието на титуляра, като извършил 11 /единадесет/ броя тегления от
банкомати на парични суми в общ размер на 1 520 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева/,
както следва:
на 06.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/
на 06.11.2019 г. от ATM D1484002 на сумата от 200 лв. /двеста лева/
на 07.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 300 лв. /триста лева/
на 09.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 50 лв. /петдесет лева/
1
на 12.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 200 лв. /двеста лева/
на 14.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/
на 15.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 100 лв. /сто лева/
на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/
на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 70 лв. /седемдесет лева/
на 18.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 20 лв. /двадесет лева/
на 19.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 30 лв. /тридесет лева/ и деянието не
съставлява по-тежко престъпление, с което е осъществил състава на престъпление по чл.
249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.54 от НК му налага
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА, чието
изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ години,
считано от влизане на присъдата в сила и ГЛОБА в размер на 500.00 лева
ОСЪЖДА подс.П. З. Ч. да заплати на Н. Й. Д., обезщетение за претърпените
имуществени вреди в резултат на деянието – сума в размер на 1520.00 лева, ведно със
законната лихва, считано от 19.11.2019 год., до окончателното изплащане.
Вещественото доказателство един брой диск CD-R „hp", съдържащ записи от
охранителни камери на магазин „Алати" гр. Варна, да остане на съхранение по делото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс. П. З. Ч. да заплати направените
по делото разноски в размер на 227.47 лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД
на МВР-Варна, както и сумата от 60.80 лева държавна такса върху уважения граждански
иск, по бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд гр. Варна в 15-
дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда №14/26.02.2021г., постановена по НОХД №1420 по описа за
2020г. на ОС- Варна.
ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:
П. З. Ч. в това, че в периода от 06.11.2019г. до 19.11.2019г. в гр. Варна, при условията
на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент - банкова платежна карта
№ 676068*****1049, издадена от „Общинска банка" АД на Н. Й. Д., ЕГН ********** от гр.
Варна, без съгласието на титуляра, като извършил 11 /единадесет/ броя тегления от
банкомати на парични суми в общ размер на 1 520 лв. /хиляда петстотин и двадесет лева/,
както следва: на 06.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 06.11.2019
г. от ATM D1484002 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 07.11.2019 г. от ATM А0909060
на сумата от 300 лв. /триста лева/ -на 09.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 50 лв. /петдесет
лева/ -на 12.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 14.11.2019 г.
от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 15.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата
от 100 лв. /сто лева/ -на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 150 лв. /сто и петдесет
лева/ -на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 70 лв. /седемдесет лева/ -на 18.11.2019
г. от ATM А0909060 на сумата от 20 лв. /двадесет лева/ -на 19.11.2019 г. от ATM А0909060
на сумата от 30 лв. /тридесет лева/ и деянието не съставлява по-тежко престъпление -
престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия Ч., като счита, че
същото е доказано по несъмнен и безспорен начин. Фактите по делото се установяват от
показанията на разпитаните свидетели, от писмените доказателствени материали, както и от
приложеното веществено доказателство, като същите по безпротиворечив начин установяват
обвинението. Единственото несъответствие според прокурора е по отношение на това кога
пострадалата за последно е теглила пари, съответно кога е разбрала, че има недостатъчно
пари в сметката. Видно от нейните показания, последно е теглила пари на 7.11.2019 г. от
банкомата на магазин „Май маркет“, а разбрала за това, че някой й ползвал картата
неправомерно на дата 18.11.2019 г., когато АТМ изписал недостатъчно пари. Счита, че
пострадалата не си спомня добре датите, като според обвинението подсъдимият е ползвал
картата, съответно тя е била в него в периода 6-19.11.2019г. Счита не следва да се
кредитират в тази й част показанията, тъй като от приложената разпечатка за движението по
сметката на обслужващата банка, на дата 07.11. няма тегления извършени от банкомата на
магазин „Май маркет“. Има едно единствено теглене на тази дата и то е на банкомат, който
се намира на ул.Трети март, магазин „Алати“. Няма как тя на 18.11 да е разбрала, че има
недостатъчна наличност в сметката си, тъй като от разпечатката се вижда, че на тази дата
8.11. няма операция, която да е неуспешна, поради недостатъчна наличност в сметката. На
18 има едно теглене на сумата от 20 лева в 18.34 часа, отново на бул.Трети март, магазин
„Алати“. Всички тези трансакции 11 на брой, за периода 6-19.11., които са били включени в
обвинението, са именно оспорените от пострадалата пред банката. В този смисъл бил
отговора и на банката. Предвид горното счита, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението, в което е обвинен. През посочения период той е използвал чужд платежен
инструмент, без знанието и без съгласието на титуляра, като се касае за една продължавана
престъпна дейност с оглед 11 на брой теления, които са извършени в непродължителен
период от време, при една и съща обстановка. С оглед на изложеното моли съда да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение, като при индивидуализацията на
наказанието да бъде отчетено, че в случая няма отегчаващи обстоятелства. Налице са
единствено смекчаващи такива. Подсъдимият е с чисто съдебно минало, на досъдебната
фаза е оказал пълно съдействие на органите на ДП, добри характеристични данни.
1
Съобразявайки обуславящите отговорността обстоятелства и обществената опасност на
извършеното деяние, прокурорът счита, че на подсъдимия следа да бъде наложено
наказание към минимума, а именно 2 години и 3 месеца „лишаване от свобода“,
изтърпяването на което да се отложи с изпитателен срок от три години, доколкото са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. По отношение на наказанието глоба, то същото счита,
че следва да е в размер на 1/3 от изтеглената сума, а именно около 500 лева. По отношение
на гражданския иск, същият е основателен и доказан, поради което моли да бъде уважен. По
отношение на вещественото доказателство 1 брой диск, предлага да остане на съхранение
по делото.
В хода на производството като граждански ищец и частен обвинител в процеса е
встъпила пострадалата Н. Й. Д.. Същата е предявила граждански иск против подсъдимия Ч.
за сумата от 1520 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на
престъплението, предмет на настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от
19.11.2019г., до окончателното изплащане. В пледоарията си повереникът излага
съображения, досежно доказателствената съвкупност, която според него установява по
несъмнен начин авторството на престъплението. Счита, че действително пострадалата не е
съвсем точна в показанията си относно датите, на които последно е теглила пари от
дебитната карта, като периода, в който подсъдимия е осъществил деянието се установява и
от приложената по делото справка от банката. С оглед на това счита, че не са налице
съмнения относно периода и сумите, които са изтеглени от подс.Ч., а именно сумата от 1520
лева, теглена за периода 6-19.11.2019г. Горното се потвърждава и от показанията на двамата
свидетели, според които при проведената с тях беседа с подс. Ч. не е отричал, че е
извършил деянието, за което е предаден на съд. Разказал е подробно как е осъществил
самото деяние. Подсъдимият също признава вината си и не оспорва, че е осъществил
деянието. По подробно изложените съображения моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като му наложи наказанието, поискано от прокурора. Единствено счита, че
изпитателния срок следва да е в размер на четири години, за да може лицето да покаже пред
обществото, че в действителност деянието, което е извършил е един инцидент в неговия
живот и да разбере сериозността, на това за което е предаден на съд. Предявеният
граждански иск намира за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен изцяло
Подсъдимият П. З. Ч. се признава за виновен, но не желае да дава обяснения по
обвинението и да отговаря на поставените му въпроси. Изразява съжаление за стореното и
предоставя на съда да реши.
Варненският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
П. З. Ч. е роден на 16.06.1984г. в гр. Плевен, живущ в гр. Варна, български гражданин,
неженен, със средно-специално образование, неосъждан.
Пострадалата Н. Й. Д., ЕГН ********** живеела в гр. Варна. Тя работела на няколко
места, като сутрин чистела офисите на рекламна агенция, а след това ходела да чисти в
частни домове. Следобед пък ходела да цепи дърва на борса за дърва, намираща се на бул.
„Трети март" в гр. Варна, срещу магазин „Алати". Във въпросната борса тя се преобличала и
оставяла вещите си, включително и портмонето си, във фургон предназначен от
работодателите за тази цел. В дамската си чанта тя държала банкова карта с №
676068*****1049, издадена на нейното име от „Общинска банка" АД.
В същата борса за дърва работел и подсъдимият П. З. Ч.. Той също цепел дърва и
ползвал въпросния фургон за преобличане. Двамата се познавали добре и имало случаи, при
2
които Ч. бил с Д. докато тя е теглила пари от ATM-устройства без да закрива клавиатурата
при въвеждането на ПИН-кода за картата си. Същевременно в портмонето й имало записан
ПИН-кода на издадената от „Общинска банка" АД банкова карта с №676068*****1049.
На 06.11.2019г. подсъдимият и пострадалата били на работа на борсата за дърва. Докато
Д. цепела дърва отвън, Ч. влязъл във фургона и решил да види какво има в портмонето на
жената. В портмонето видял банковата карта на пострадалата и тъй като знаел ПИН-кода за
нея, подсъдимият решил да я вземе, за да изтегли пари посредством нея и след това да я
върне в портмонето, без Д. да забележи. Взел банковата карта и в периода от 06.11.2019 г. до
19.11.2019г., от различни банкомати в града, използвайки банкова карта с №
676068*****1049, издадена от „Общинска банка" АД на името на Н. Й. Д., Ч. извършил
общо 11 броя тегления и изтеглил сума в общ размер на 1 520 лв., както следва:
l. Ha 06.11.2019 г., в 19,20 ч., от ATM № 664, собственост на „Обединена българска банка"
АД, находящ се в гр. Варна, кв. „Владиславово", използвайки картата подсъдимият изтеглил
сумата от 200 лв.
2.На 06.11.2019 г., в 20,23 ч., от ATM № D1484002, собственост на „Банка ДСК" ЕАД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ян Палах" №13, използвайки картата подсъдимият изтеглил
сумата от 200 лв.
3.На 07.11.2019 г., в 12,14 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 300 лв.
4.На 09.11.2019 г., в 18,07 ч., от ATM № 664, собственост на „Обединена българска банка"
АД, находящ се в гр. Варна, кв. „Владиславово", използвайки картата подсъдимият изтеглил
сумата от 50 лв.
5.На 12.11.2019 г., в 16,32 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 200 лв.
б.На 14.11.2019 г., в 18,08 ч., от ATM № 664, собственост на „Обединена българска банка"
АД, находящ се в гр. Варна, кв. „Владиславово", използвайки картата подсъдимият изтеглил
сумата от 200 лв.
7.На 15.11.2019 г., в 15,34 ч. от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 100 лв.
8.На 17.11.2019 г., в 19,35 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 150 лв.
9. На 17.11.2019 г., в 21,42 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 70 лв.
10. На 18.11.2019 г., в 16,34 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 20 лв.
3
11На 19.11.2019 г., в 15,44 ч., от ATM № А0909060, собственост на „Райфайзенбанк" АД,
находящ се в гр. Варна, ул. „Трети март" № 30, Хипермаркет „Алати", използвайки картата
подсъдимият изтеглил сумата от 30 лв.
След като извършил посочените тегления парите по сметката, обслужваща банковата
карта на пострадалата свършили, поради което подсъдимият върнал картата. Тъй като през
този период на Д. не й се било налагало да тегли пари, тя не разбрала, че банковата й карта я
няма. Опитвайки се обаче да изтегли пари посредством картата си няколко дни по-късно, тя
установила, че в сметката по дебитната й карта няма наличност. Същевременно в същата по
сметката й трябвало да има над 1 500 лв. Д. се свързала с банката-издател на картата,
посредством която се установили извършените посочените по-горе дати транзакции. Тъй
като за тях пострадалата нито знаела, нито била давала съгласието си, на 25.11.2019г. тя
оспорила същите пред банката. На следващия ден сигнализирала и III РУ - ОД на МВР гр.
Варна за случилото се.
На досъдебното производство била назначена видео-техническа и лицево –
идентификационна експертиза, видно от заключението по която, върху записите върху
предаденото веществено доказателства с протокол за доброволно предаване, а именно СД
диск, съдържащ записи от охранителни камери на магазин „Алати“ в гр. Варна от дати
18.11. и 19.11.2019г., не са установени манипулации, както и намеса върху записаната
информация. Според вещото лице поради недостатъчна информация, тези файлове не са
годни за идентификация.
Анализът на писмените и гласните доказателствени средства налага следния правен
извод:
От обективна страна подсъдимият П. З. Ч. е осъществил състава на престъпление по
чл.249ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, тъй като в периода от 06.11.2019г. до 19.11.2019г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент -
банкова платежна карта № 676068*****1049, издадена от „Общинска банка" АД на Н. Й. Д.,
ЕГН ********** от гр. Варна, без съгласието на титуляра, като извършил 11 /единадесет/
броя тегления от банкомати на парични суми в общ размер на 1 520 лв. /хиляда петстотин и
двадесет лева/, както следва: на 06.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/
-на 06.11.2019 г. от ATM D1484002 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 07.11.2019 г. от
ATM А0909060 на сумата от 300 лв. /триста лева/ -на 09.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от
50 лв. /петдесет лева/ -на 12.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -
на 14.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв. /двеста лева/ -на 15.11.2019 г. от ATM
А0909060 на сумата от 100 лв. /сто лева/ -на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от
150 лв. /сто и петдесет лева/ -на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 70 лв.
/седемдесет лева/ -на 18.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 20 лв. /двадесет лева/ -на
19.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 30 лв. /тридесет лева/ и деянието не съставлява
по-тежко престъпление
Съдът намира описаната по- горе фактическа обстановка за установена по несъмнен и
безспорен начин въз основа показанията на разпитаните по делото свидетели, включително
и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК, заключението
по назначената съдебна видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза, както и
писмените доказателства по делото. Същата не се оспорва от подсъдимия, но той не дава
обяснения. В хода на съдебното следствие от показанията на св. Н.Д. се установява, че
двамата с подсъдимия са работили в борса за дърва, находяща се на бул. „Трети март“ срещу
магазин „Алати“. Двамата си оставяли вещите в каравана, до която всеки от тях имал
достъп. Пострадалата оставяла там дамската си чанта, в която държала портмонето си с
4
поставена в него банкова/ дебитна/ карта, както и листче с ПИН- кода за нея. Няколко
пъти когато теглела с нея идвал и подсъдимия. На 18.11.2019г. когато отишла да тегли пари
от картата, на дисплея на АТМ- устройството й изписало, че няма достатъчна наличност, а
преди това имало сума над 1500лв. Свидетелката сочи, че когато установила това, картата
била поставена на същото място, където я държала. В съдебно заседание пострадалата сочи,
че този факт установила на 08.11., но видно от показанията й, които са прочетени в съдебно
заседание на основание чл.281 от НПК, това е станало на 18.11.2019г. Видно обаче от
справката на „Общинска банка“, оспорените от Д. трансакции са за периода от 06.11.2019г.
до 19.11.2019г., когато в края на периода на 19.11.2019г., след последното теглене, е имала
наличност в размер на 4,69лв. С оглед горното, съдът намира, че същата е установила
липсата на средствата в банковата си карта именно след 19.11.2019г., тъй като до този
момент е имало средства в картата й, а от друга страна видно от показанията на свидетелите
И. и Р., същите установили от записите на охранителните камери, в съответните часове на
18.11. и на 19.11.2019г. , че именно подс. Ч. е лицето, което е теглило от картата на
пострадалата от банкомата на магазин „Алати“. В съдебно заседание Д. сочи, че последното
й теглене от картата е било на 30.10. за рождения ден на сина й, но видно от приложената
справка по делото и показанията й от ДП, последното теглене е било на 05.11.2019г. от
банкомат до магазин „Май маркет“, около 18,00 часа. След този ден до констатиране на
недостатъчната наличност, свидетелката сочи, че не е теглила пари и поради това не е
установила в по- ранен момент липсата на средствата. В потвърждение на показанията й са
и тези на полицейските служители И. и Р., които сочат, по какъв начин са установили
лицето, което е теглило от дебитната карта на пострадалата. Св. И. сочи, че след като
колегата му Р. взел записите от камерите на магазин „Алати“, където имало тегления, по
техните часове установили лице, което пресича булеварда в посока магазин „Алати“, стои
пред банкомата, като след 1-2 минути тръгва обратно по булеварда. Свидетелят сочи, че по
маршрута му на оттегляне тръгнали за проверяват къде имало камери в района и
установили на камерите на борсата за дърва, че това лице влиза там. Наемателите посочили,
че това бил техният работник – подсъдимият, при разговор с който той признал, че
действително взел дебитната карта на пострадалата и теглил пари от нея. Според свидетеля
по това, което им предоставила пострадалата е имало поне 10 неправомерни тегления, като
записите на камерите били от два поредни дни от банкомат на магазин „Алати“, видно от
показанията на св. И., дадени на досъдебното производство и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281 от НПК. В подкрепа на горното е и
приложеният по делото протокол за доброволно предаване, видно от който на св. Р. са били
предоставени записите от 18.11.2019г. и от 19.11.2019г. от магазин „Алати“. В показанията
от досъдебното производство св. И. сочи, че пред него подсъдимият заявил, че е виждал
ПИН-а на пострадалата, когато тя теглела и решил да вземе дебитната й карта. Това сторил
докато Д. работела на борсата. Задържал картата й и теглил от различни банкомати в гр.
Варна, като изтеглил над 1500 лева и след това върнал картата в портмонето на пострадалата
без тя да разбере. Подсъдимият признал, че сумата била около 1500 лева. Видно от
приложената по делото справка от „ Общинска банка“ сумите, теглени от банковата карта на
Д. са от различни банкомати в гр. Варна, като повечето от тях са от банкомата на магазин
„Алати“, както има такива и от банкомат в кв. Владислав Варненчик до бл.11 и едно теглене
от „Палах център“, както и самият подсъдим посочил пред св. И.. Съдът намира, че въз
основа на доказателствата по делото по несъмнен и безспорен начин, че подсъдимият е
ползвал дебитната карта на Д. без да е имал разрешение за това, като е изтеглил от сметката
й сумата от 1520 лева, в периода от 06.11.2019г. до 19.11.2019г. чрез 11 трансакции: на
06.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв.; на 06.11.2019 г. от ATM D1484002 на сумата
от 200 лв.; на 07.11.2019г. от ATM А0909060 на сумата от 300 лв. ; на 09.11.2019г. от ATM
664 на сумата от 50 лв.; на 12.11.2019г. от ATM А0909060 на сумата от 200 лв.; на
14.11.2019 г. от ATM 664 на сумата от 200 лв.; на 15.11.2019г. от ATM А0909060 на сумата
5
от 100 лв.; на 17.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 150 лв.; на 17.11.2019 г. от ATM
А0909060 на сумата от 70 лв.; на 18.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 20 лв; на
19.11.2019 г. от ATM А0909060 на сумата от 30 лв.
Ползването на картата не е станало със съгласието на титуляра й- св. Н.Д., видно и от
показанията й, а тя е оправомощен ползвател на платежните услуги и като такава е
разполагала с персоналния идентификационен номер, определен от издателя на картата. С
оглед горното деянието е осъществено от подс. Ч. от обективна страна, тъй като държателят
на банковата карта е този, който ползва същата лично в съответствие с условията на нейното
издаване и ползване, като деянието не разкрива признаци на по- тежко престъпление
Деянието е извършено от подсъдимия при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26ал.1 от НК, тъй като отделните деяния, осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
При осъществяване на деянието подс. Ч. е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
използва дебитна карта, която не му е предоставена от нейния държател и не е негова, както
и че няма право да използва такава, издадена на друго лице, а в случая е сторил това и то без
съгласието на собственика на банковата сметка, в един непродължителен период от време на
11 пъти. Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи от състава на извършеното
престъпление, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици от него и е искал и целял настъпването им.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. П. З. Ч. за
извършеното от него престъпление по чл.249ал.1 във вр. с чл.26ал.1 от НК, съдът намира, че
като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да бъде отчетено самопризнанието му
и съдействието, което е оказал на досъдебното производство. Като такова следва да бъде
отчетено и чистото му съдебно минало. Видно от справката за съдимост Ч. е неосъждан,
като по отношение на същия няма други регистрирани към този момент криминални
прояви, което го характеризира като личност с ниска степен на обществена опасност и сочи
на добри характеристични данни. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът
отчете единствено проявената престъпна упоритост от подсъдимият, тъй като е осъществил
деянието 11 пъти. Предвид изложеното съдът намира, че наказанието по отношение на подс.
Ч. следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при
условията на чл.54 от НК, над минимума на предвиденото, а именно „Лишаване от
свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА”. С оглед обстоятелството, че
подсъдимият е неосъждан, то така наложеното наказание следва да бъде отложено на
основание чл.66ал.1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила. По отношение на подсъдимият следва бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание Глоба, като размерът на същото, съобразен с посочените по- горе
обуславящи отговорността обстоятелства съдът определи в размер на 500 лева. Съдът счита,
че с този размер на наказанията и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от
свобода, ще се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и ще се въздейства спрямо
подсъдимия превъзпитаващо и възпиращо в извършване на други престъпления.
С оглед наказателно правната част на присъдата, предявеният от пострадалата Д.
граждански иск в размер на 1520лева следва да бъде уважен изцяло. Същият намира своето
правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. От доказателствата по делото се установява, че
6
именно подс. Ч. е ползвал платежния инструмент / по смисъла на чл.93т.24 от НК/, а именно
дебитна карта, издадена от „Общинска банка“ на името на Н. Й. Д. без съгласието на
титуляра картодържател, вследствие на което на последната са причинени имуществени
вреди. Същите, видно от приложените извлечения от банковата сметка на пострадалата
възлизат на 1520 лева, поради което и предявеният от същата граждански иск против подс.
Ч. следва да бъде уважен в този размер, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2019г.
до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. П. З. Ч. следва да
заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 227,
47лева в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД на МВР-Варна, както и сумата от
60,80 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважения граждански иск по
сметка на ВОС.
Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.
7