Р Е Ш
Е Н И Е
№ 22
гр.
Силистра, 25 април 2023 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ:
Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при секретаря Виолина Рамова, при
участието на прокурора от ОП-Силистра
С.Г. като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 11 по описа на съда за 2023
год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Силистра против Решение №
276/12.12.2022 г., постановено по АНД № 312 по описа на Силистренския районен
съд за 2022 г., с което е отменено Наказателно постановление №
19-2200055/18.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) Силистра, и е осъдена Главна дирекция „Инспекция по труда“ да
заплати на „Танатос“ ООД гр. Добрич, с ЕИК *********, направените по делото
разноски в размер на 444,00 лв.
Касаторът излага доводи за
незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния
закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Основното оплакване е за неправилност на извода на районния съд за липса на
причинна връзка между неизправността на съоръжението на куката на крана и
изплъзването на товарения бетонов
пръстен, в резултат на което е причинена злополуката. Според касатора
причинно-следствена връзка между двете обстоятелства е налице, а в условията на
евентуалност посочва, че дори това да не е така, деянието за което е
санкционирано дружеството е формално, поради което причинната връзка е
ирелевантна за ангажирането на имуществената отговорност на дружеството.
Оспорва изводите на съда относно краткия, лаконичен и недостатъчен начин на
формулиране на административното обвинение. По изложените съображения моли за
отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на Наказателното постановление.
Ответната страна „Танатос“
ООД гр. Добрич, с ЕИК *********, чрез представител по пълномощие адв. Ана И. от
АК-Добрич, излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на СРС и настоява,
постановеният от него акт да бъде оставен в сила като съответен на закона и
фактите по делото. Моли за присъждане на
разноските пред настоящата инстанция
Представителят на ОП гр.
Силистра дава заключение за потвърждаване на оспореното решение.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С наказателно постановление №
19-2200055/18.05.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Силистра, на ответникае наложена имуществена санкция на основание чл.
216, ал.5 от КТ, във връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, в размер на 2000 /две хиляди/ лв., за нарушение на чл.206,
ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
на работните места и при използване на работно оборудване, за това, че в
качеството си на работодател е допуснал товарозахващащото приспособление на
кран, монтиран на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, да не е осигурено
с приспособление за самооткачване.
Въз основа на събраните
доказателства първоинстанционният съд е приел, че на 15.02.2022 г. служители на ДИТ-Силистра извършили проверка
в склад за съхранение на строителни материали в гр. Силистра, ул. „Република“ -
между № 19 и Кислородна станция, по
повод на настъпил на същата дата и на същото място в 11.30 ч. инцидент с лицето С.Г.И., ЕГН **********,
ангажиран при товарене на цилиндрични бетонови пръстени - заготовки за шахти за
канализация, с размери височина 75см., външен диаметър Ф 120 см. и вътрешен
диаметър Ф100, с тегло около 500 кг. Относно инцидента е било установено, че
пострадалият и св.В.И.В.от гр.Добрич, работещ към „Танатос“ ООД като шофьор от
2019 г., следвало да натоварят бетонните елементи за шахтите върху товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***, с монтиран кран между кабината и
каросерията, в края на който кран имало кука за закачване на товари. Свидетелят
В. бил оператор на крана, а С.И.помагал като закачвал елементите, в които имало
специални отвори, през които се провира железен прът с размери Ф З см и дължина
35 см, на който след това са закачвали „ушите“ на текстилното въже с дължина
4м., а въжето се закачвало на куката на крана, с който се повдигал товара и се
натоварвал в каросерията на камиона. В конкретната ситуация, след като вече
натоварили 8 пръстена в камиона, двамата работници решили, че дейността им ще
върви по-бързо, ако се товарят по два пръстена наведнъж - разположени един
върху друг. За тази цел С.И.прокарал арматурите през отворите на долния пръстен
(намиращ се на земята), закачил въжето (колана) за тях и за куката на крана,
горният пръстен останал на собствена тежест върху долния, без да е закачен за
въжето, като при вдигането на товара текстилното въже (колана) се изпъвало и
обхващало отстрани и горния пръстен. С.И.не изчакал св.В. да спусне пръстените
в каросерията, а се качил в нея преди това. При надвисването на пръстените с
изпънатото въже над каросерията, горният, незакачен за въжето пръстен, се
изплъзнал и паднал като затиснал С.И.в камиона. Контролните органи установили,
че приспособлението (пластина с пружина) за закачване и откачване на куката на
крана (намиращо се на вътрешната страна на куката преди извивката на дъгата),
монтирано с цел въжето да не се изплъзне и да не излезе от крана и респ. куката
да се откачи, било повредено към момента на настъпване на инцидента.
Тези именно факти са
попълнили обективното административно обвинение посредством съставения и връчен
на ответника по касация АУАН №19-2200055/27.04.2022 г., като е посочено, че
„товарозахващащото приспособление на крана на товарен автомобил „Мерцедес“ с
рег. № *** не е осигурено с приспособление за самооткачване“, и е дадена квалификация за извършено нарушение на
чл. 206, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.; въз основа на акта е издадено и оспореното
НП.
Районният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени в установените срокове, от компетентни длъжностни лица и
при съобразяване на изискуемите в закона реквизити относно задължителното
съдържание на актовене. За да отмени обжалваното пред него наказателно
постановление първоинстанционният съд е приел, че не е налице причинна връзка
между неизправността на съоръжението на куката на крана и изплъзването на
бетоновия пръстен. Коментирал е, че след натоварването текстилното въже е било
опънато от вдигнатия товар и не се е изхлузило от куката, а вредоносният
резултат е настъпил в следствие на изплъзването и падането на незакрепения
горен бетонов пръстен. Посочил е, че е неясна връзката между самото
административно обвинение и сочената за нарушена разпоредба на чл. 206, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 7. Акцентирал е, че административното обвинение не може да
почива на предположения относно наличието на такава връзка.
Така постановеното решение е
правилно, като съображенията за това се припокриват частично с изложените от
първата инстанция.
Съгласно чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, административнонаказващият орган е длъжен да посочи правилната
квалификация на деянието. В случая, правната квалификация на нарушението,
дадена от административно наказващия орган, е относима към деяние, свързано с
изискването на втората хипотеза на разпоредбата на чл. 206, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 7 – да не се допуска използването на неизправни товарозахващащи
приспособления. Легалната дефиниция относно понятието „товарозахващащо
приспособление“ е дадена в § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за безопасната
експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения: това са подемни
съоръжения, които могат да се монтират директно или индиректно на куката или върху всяко друго присъединяващо устройство на кран, лебедка
или ръчен манипулатор, управляван от ползвателя, без да предизвика изменение в
крана, телфера или ръчно управлявания манипулатор. Такива устройства са
сапаните, клещите, траверсите, вакуумните захващачи и др. (според приложение №
4 към § 1г от Наредбата за условията и
реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на
съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на
съоръженията). Самата кука, съгласно § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения и
цитираното приложение № 4, съставлява товарозахващащ орган, т.е. същата има
роля на присъединяващо устройство за товарозахващащото приспособление, но не
представлява такова. Самият предпазител срещу самооткачване, който според АНО е
бил повреден, съставлява предпазно устройство по смисъла на §1, т. 3, б. „а“ от
Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения, което служи за осигуряване на функция, свързана с безопасността.
Дали според одобрените стандарти за подобен род куки е абсолютно необходимо
осигуряването срещу самооткачване на товара е въпрос, който е останал извън
полезрението на АНО. В случая обаче, дори използването на такъв предпазител да
е необходимо съгласно техническите изисквания, то неговата липса не би сочела
нарушение на чл. 206, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7, тъй като предпазното
устройство на товарозахващащия орган не съставлява товарозахващащо
приспособление. С оглед фактическите установявания е видно, че ако използването
на такъв предпазител е задължително,
работата без него би съставлявала нарушение на чл. 173, ал.1 от Наредба № 7, а
именно да не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация
и автоматизация, свързани с безопасността на труда. В този смисъл в
наказателното постановление въобще няма излагане на съставомерни факти, които
да покриват хипотезата на чл. 206, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7, както правилно е
отбелязал районния съд, и липсват доказателства за наличието на такова
нарушение, извършено от работодателя. Тази констатация прави безпредметно
обсъждането на наведените от касатора основания за отмяна на съдебното решение,
тъй като те са относими към извършено нарушение на чл. 206, ал. 2, т. 3 от
цитираната наредба.
Гореизложеното потвърждава
законосъобразността на изводите на
първоинстанционния съд относно неправилното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на ответното дружество. С оглед
наведените касационни основания, липсата на допуснати процесуални нарушения от
първата инстанция, накърнили правото на защита на касатора, както и липсата на
посочени съставомерни факти в оспорения санкционен акт, които да подлежат на
установяване от съда, не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 от АПК за
връщане на делото за ново разглеждане. Предвид липсата на факти в административното обвинение, които
биха могли да подведат под хипотезата на чл. 206, ал. 2, т. 3 от Наредба № 7,
както и във връзка с указанията, дадени
в т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020
г., ОСС, І и ІІ колегия, че касационната инстанция няма правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, изходът от касационното производство може да бъде само един – потвърждаване на оспореното
решение на РС-Силистра.
Предвид резултата от делото и
на основание чл. 63д ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК на ответното по касация дружество следва да се присъдят
направените по делото разноски в удостоверения размер от 600 лева, които следва
да се заплатят от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
доколкото последната е юридическото
лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Силистра (арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от УПИАГИТ във вр. с § 1, т.
6 от ДР на АПК).
Водим от горното,
Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал.2, пр. 1 от АПК във вр. с
чл. 63вЗАНН
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 276
от 12.12.2022 г., постановено по АНД № 312 по описа на Силистренския районен
съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" да заплати на „Танатос“ ООД гр. Добрич, с
ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин)
лв.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.