Р Е Ш Е Н И Е
град София, 16.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI В
въззивен състав, в закрито заседание на шестнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА ТОНЕВА
младши съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
като
разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА
в. гр. д. № 12752 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано
е по молба с вх. № 39593 от 22.03.2019 г. от Т.Ж.К., представлявана от надлежно
упълномощен процесуален представител – адв. С.Г. –
САК, в т. ІI
от която се иска съдът да допълни постановеното по горепосоченото въззивно гражданско дело решение в частта за разноските.
Поддържа се, че в мотивите на решението съдът е приел, че въззивникът
следва да заплати направените от въззиваемия разноски
за въззивното производство в размер на 1 130
лв., но не е постановен осъдителен диспозитив в тази
насока. По доводите, изложени т. І от молбата, въззивният
съд не дължи произнасяне, тъй като в обсъжданата част същата има характер на
частна касационна жалба, компетентен да се произнесе по която е ВКС.
В
указания законоустановен срок по чл. 247, ал. 2 ГПК
не е постъпил отговор от ЗАД „А.“. Насрещната страна – А.С.Б., е депозирала
отговор, в който излага становище за неоснователност на исканията, обективирани в молбата от 22.03.2019 г.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Депозираната
молба е процесуално допустима.
За
да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази, че съгласно нормата на чл.
248, ал. 1 ГПК, страната може да поиска съдът да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. Непълно, по аргумент от чл.
250, ал. 1, изр. 1 ГПК, е това решение, което не обхваща целия спорен предмет,
вкл. и поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право
и/или разноските, каквато процесната хипотеза не е.
Въззивният
състав счита, че пропускът, посочен от страната в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, всъщност представлява твърдение за очевидна фактическа грешка. В тази
връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, съгласно която за
да е налице основание за поправка на очевидна фактическа грешка, е необходимо
да се установи несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното
външно изразяване в писмения текст на решението, както и когато съдът е пропуснал
да изрази в решението част от иначе напълно формираната своя воля (в този смисъл: Определение № 295 от 9.06.2009 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 328/2009 г., III г., Определение № 24 от 17.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2614/2016 г., I т.
о., Определение № 187 от 15.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2015 г., IV г.
о. и др.).
Разгледана
по същество молбата е основателна,
като съображенията за това са следните:
С решение № 1017 от 13.02.2019 г.,
постановено по в.
гр. д. № 12752/2016 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІI В въззивен
състав, въззивният съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно
решение № 3499 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 51259/2014 г. по описа
на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 34-ти състав, като правилно и
законосъобразно.
В мотивите на въззивното
решение (л. 75, абзац № 1 от делото пред СГС) въззивният
съдебен състав е приел, че с оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде
осъден да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 1 130 лв.
на въззиваемата страна Т.К.. В решението, обаче,
съдът е пропуснал да се произнесе с диспозитив по
въпроса за разноските за въззивното производство.
В
обобщение, в разглеждания случай, съдът в мотивите си е формирал воля по
въпроса за възлагане на разноските по делото, но действително, както се сочи и
от въззиваемата К., липсва диспозитив
за тях.
Предвид изложеното, следва да
се приеме, че са налице предпоставките по чл. 247, ал. 1 ГПК за извършване на
поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка по искане на
страната, като в диспозитива на въззивното
решение, след диспозитива „ПОТВЪРЖДАВА решение № 3499 от 30.03.2016 г., постановено
по гр. д. № 51259/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение,
34 състав, в останалата част, като правилно и законосъобразно“ и
преди изречението „Решението,
в частта, в която е отхвърлен предявеният иск срещу З. „А.“ АД не подлежи на
касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл.
ІІ-ро от ГПК“ се добави „ОСЪЖДА А.С.Б.,
ЕГН **********,***, да заплати на Т.Ж.К., ЕГН **********,***, на основание чл.
78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 1 130
(хиляда сто и тридесет) лв., представляваща
разноски за въззивното производство“.
Съгласно
чл. 247, ал. 4 ГПК, решението за поправката на очевидна фактическа грешка може
да бъде обжалвано по реда, по който подлежи на обжалване решението. В настоящия
случай решението на въззивния съд, в частта касаеща предявените срещу Т.К. искове, подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл. 280 ГПК, поради което по същия ред подлежи на обжалване и настоящия
съдебен акт.
Така
мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА, на основание чл. 247 ГПК, в решение № 1017 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. № 12752/2016 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI В въззивен
състав, като след диспозитива „ПОТВЪРЖДАВА решение №
3499 от 30.03.2016 г., постановено по гр. д. № 51259/14 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 34 състав, в останалата част, като правилно
и законосъобразно“ и преди изречението „Решението, в частта, в която е
отхвърлен предявеният иск срещу З. „А.“ АД не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. ІІ-ро от ГПК“ да се
чете:
„ОСЪЖДА
А.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Т.Ж.К., ЕГН **********,***, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сума в
размер на 1 130 (хиляда сто и тридесет) лв., представляваща разноски за въззивното производство“.
Решението подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчване на съобщението за изготвянето му до
страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.