Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/29.07. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на първи юли |
Година 2020 |
в публичното
заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
секретаря Весела Станчева като
разгледа докладваното от
съдията търговско дело
№ 527 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет
на разглеждане е искане с
правно основание чл. 625 вр. чл. 742 от Търговския закон ТЗ),
а при условията на евентуалност и чл. 625 вр. чл. 626 вр. чл. 607а, ал. 1 ТЗ.
Производството
е образувано по искане от името на „А.“ ООД. В молбата се твърди, че имуществото
на дружеството не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения към НАП,
установени с Ревизионен акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г. на ТД на
НАП – София, обект на обжалване пред съда. Излага довод, че ревизионният акт
подлежи на предварително изпълнение, но дружеството не разполага със средства,
позволяващи му да погаси това задължение. Считано от 2017 г. собственият
капитал на дружеството непрекъснато намалява, а към 20.02.2020 г. дружеството е
преустановило стопанската си дейност и не получава приходи. Твърди също така,
че към тази дата дружеството е спряло плащанията като при условията на
евентуалностт поддържа довод за настъпила неплатежоспособност. Иска се да бъде
обявена свръхзадължеността, съответно неплатежоспособността и да бъде открито
производство по несъстоятелност.
В
съдебно заседание процесуалният представител на молителя – адв. Ч., поддържа
молбата. Намира за доказана свръхзадължеността на дружеството както и
преустановената стопанска дейност от 2018 г.
Съдът
като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства,
ценени при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се налага извод, че с Ревизионен
акт № Р-22221918008233-091-001/18.11.2019 г. на Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция София, е установено публично задължение, произтичащо от
Закона за данък върху добавената стойност в размер на 98882,10 лв.
С
решение № 166/31.01.2020 г. ревизионният акт е потвърден от директора на
Дирекция ОДОП София.
От
заключението на вещото лице Г. се установява, че собственият капитал на
дружеството през целия изследван период – 2016 - 2019 г. е положителна
величина. Дружеството е осъществявало дейност предимно със собствен капитал
като до 2018 год. е формирало печалба, но през 2019 г. не отчита резултати от
стопанска дейност. За 2016 г., 2017 г. и 2018 г. дружеството е било в състояние
с разполагаемите краткосрочни активи, респ. бързоликвидни активи, да обслужва
краткосрочните си задължения като за целия период – 2016 г. – 2019 г. и към
20.02.2020 г. е финансово автономно. Към 28.02.2020 г. дружеството отчита
касова наличност в размер на 7803,61 лв., а единственият дълготраен материален
актив – лек автомобил е отписан счетоводно с набрана амортизация към 14.11.2018
г.
При
установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:
По твърдяното основание –
свръхзадълженост
Съгласно
чл. 133 ЗЗД цялото имущество служи за удовлетворяване на кредиторите. Поради
тази причина и превишението в размера на задълженията спрямо стойността на
имуществото поставя под въпрос възможността търговецът да покрие паричните си
задължения към всички свои кредитори. Съгласно чл. 630 ал. 1 т. 1 вр. чл. 742 ТЗ подобно състояние е основание за откриване на производство по
несъстоятелност. Ето защо и меродавно в тази насока се явява наличието на
ликвидни парични задължения – установени по основание и размер като без
значение остава тяхната изискуемост и стойността на имуществото на търговското
дружество.
Молителят
е търговско дружество, но не се установява да е налице ликвидно задължение,
превишаващо стойността на имуществото му.
Настоящият
състав приема, че в контекста на правната сигурност отразеният по предписания
от закона ред резултат от стопанската дейност е меродавен до опровергаването му
по предвидения за целта ред. При положение, че законът утвърждава изходящата от
данъчния субект декларация като основа за счетоводно отразяване на резултата от
стопанската дейност, промяната в тази насока предполага влязъл в сила
ревизионен акт. Съгласно чл. 118 ал. 1 т. 1 ДОПК с ревизионния акт се
установяват и изменят данъчни задължения. В тази насока и при все, че законът
предвижда предварително изпълнение на ревизионния акт, както отбелязва и вещото
лице, основание за отразяване на задължението е едва стабилизирането му. Висящият
спор досежно съществуването на публичното вземане предвид липсата на данни за
съществуване на други задължения осуетяват възможността за извод, че понастоящем
задължението за ДДС е определено по основание и размер, за да бъде отчетено
като пасив в имуществото на търговското дружество.
По твърдяното основание – неплатежоспособност
Законът
задължава търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, съответно
публичноправни задължения към държавата или общините, произтичащо от
търговската дейност, да огласи това обстоятелство. С оглед придаденото от
закона значение на съдебния акт съдът е ангажиран да се увери, че твърдяното
влошено състояние действително съществува – арг. от чл. 621а ТЗ.
Изводът
за способност на търговското предприятие да участва ефективно в стопанския
оборот произтича от притежание на активи, позволяващи трансформирането им в
пари без да се обезценява видимо стойността им. Доверието в търговския оборот
произтича и от уеднаквените правила за осчетоводяване на резултата от
стопанските операции с вменено на търговеца задължение да отразява действително
настъпили обстоятелства като своевременно актуализира и обобщава тази
информация. В този смисъл счетоводно отразените данни са и основата, за да бъде
преценено дали и доколко дейността се осъществява в съответствие с разумната
търговска практика при поддържане на адекватно съотношение между активи и пасиви.
От заключението на вещото лице се налага извод, че молителят е спазил
предписаните в тази насока правила. От заключението се налага извод, че след
01.01.2019 г. и към 28.02.2020 г. дружеството не отчита неизплатени парични
задължения включително и отразеното в ревизионния акт публично задължение, а
разполага с активи, осчетоводени като касова наличност.
Действително
нормата на чл. 127 ал. 2 ДОПК утвърждава предварителна изпълняемост на връчен
ревизионен акт. Съгласно чл. 3 ал. 2 от Закона за счетоводството обаче
задължението за осчетоводяване произтича от осъществена стопанска операция, водеща
до изменение на имущественото и финансовото състояние на предприятието,
финансовият резултат, паричните потоци или собствения капитал. Вписването се
осъществява въз основа на документална обоснованост на стопанските операции и
факти. Едва изпълнението на произтичащото от невлязъл в сила ревизионен акт
води до промяна в паричния поток и следователно подлежи на осчетоводяване на собствено
основание – въз основа на платежния документ за извършеното плащане (арг. от
чл. 6 ал. 7 от Закона за счетоводството). Ето защо възможността публично
задължение да бъде платено доброволно или изпълнението му да бъде наложено
принудително преди ревизионният акт да е стабилизиран сама по себе си не
обосновава задължение за документиране на събитие, относимо към имущественото
или финансовото състояние на предприятието. Предварителната изпълняемост и
съответно изискуемост не обосновава установеност на публичното задължение, а
почива на предположение, че такова
съществува. Лимитът на въздействие върху имуществото на търговеца при тази
хипотеза е предпределен от съществуващия актив – както доброволното, така и
принудителното изпълнение се опира на налично имущество. При положение, че не
се установяват задължения към други кредитори потенциалната опасност
принудителното изпълнение да бъде насочено към установения краткотраен актив,
не провокира дори опасност за засягане
на техни интереси. По изложените вече съображения наличието на публично
задължение извън рамките на подлежащото на предварително изпълнение предполага
утвърждаването му с окончателен акт, за да обоснове съществуването му. Общите
съдилища не са компетентни да разглеждат спор за съществуване на публични
вземания, поради което и наличието му не би могло да бъде утвърдено инцидентно
в настоящото производство.
Предвид
задължението на съда да се увери, че обективното икономическо състояние
разкрива неспособността на търговеца да обслужва изискуемите свои задължения,
вероятността установеното задължение да бъде утвърдено не е достатъчна, за да
обоснове съществуването му понастоящем. При положение, че към датата на
приключване на устните състезания не се установява утвърдено с влязъл в сила
акт публично парично вземане, нито парични задължения, произтичащи от
търговската дейност на дружеството и превишаващи по размер краткотрайните
активи на предприятието, не се установява и твърдяното състояние на
неплатежоспособност.
Търговецът
е в правото си да прецени дали и докога да осъществява търговска дейност.
Фактът на преустановена дейност обаче сам по себе си не обосновава развитие на
производство по несъстоятелност. Нежеланието на съдружниците да реализират
стопански проект чрез търговското дружество обуславя принципно различна
процедура – ликвидация. Ето защо наличните данни за преустановена дейност след
2018 г. не обосновават нито свръхзадълженост, нито неплатежоспособност. Преустановената
дейност придобива значение при преценката на възможността за погасяване на установено в производството задължение,
което, по изложените вече съображения, в случая не е налице.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на "А.“ ООД, ЕИК ******да бъде обявена свръхзадълженост,
съответно неплатежоспособност и да бъде открито производство по
несъстоятелност.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: