РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. ХАСКОВО , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500322 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23/30.12.2020 година, постановено по гр.д. № 101/2020
година, РС-Ивайловград е признал за установено в отношенията на страните
по делото – И. Д. Б., А. Г. М. и „Агротико“ ЕООД, „че действа договор за
наем от 05.01.2020 година“, на земеделски земи, посочени в диспозитива на
съдебното решение. Със същото решение на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД е
прогласена нищожността на договор за наем, сключен между А. Г. М. и
„Агротико“ ЕООД от 18.02.2020 година, поради противоречието му със
закона – чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ. С оглед изхода на делото, направените от
ищеца разноски са възложени на ответниците.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционноо производство „Агротико“ ЕООД, който го обжалва чрез
свой представител, с оплаквания за незаконосъобразност. Всички доводи,
изложени във въззивната жалба, се отнасят за иска за установяване на
съществуване на договора от 05.01.2020 година. По изложените в жалбата
1
съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне
на предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ищецът в първоинстанционното
производство И. Д. Б. подава писмен отговор. Изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и
обоснованост на атакувания съдебен акт. Настоява, че договорът от
18.02.2020 година е сключен в нарушение на императивната забрана по чл. 4а
ал. 1 т. 3 от ЗСПЗЗ, поради което е нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД.
Моли за потвърждаване на решението на РС-Ивайловград и присъждане на
деловодните разноски за въззивната инстанция.
Във въззивното производство не са направени доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира
следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от И. Д. Б., с която са
предявени два установителни иска: Първият (според подредбата в ИМ) иск е
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване на съществуване на
правоотношение по договор за наем на земеделски земи от 05.01.2020 година.
По този иск ищецът е изложил следните фактически твърдения: на 05.01.2020
година той сключил договор за временно и възмездно ползване (наем) на
общо 16 земеделски имота, описани в договора и ИМ. Договорът бил
сключен за срок от една стопанска година, с наемодатели - петима от
наследниците на А. Г. М., а ответникът А. Г. М. с ЕГН **********, също
наследник на починалия наследодател М., отказал да участва при
сключването на договора. В същото време, на 18.02.2020 година ответникът
М. сам и без участието на останалите наследници сключил друг договор за
наем на същите земеделски земи, с ответника „Агротико“ ЕООД. С тези и
останалите твърдения, изложени в ИМ, е поискал съдът да прогласи
нищожността на договор от 18.02.2020 година като сключен в нарушение на
закона – чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ, както и да приеме, че действа първият договор
– от 05.01.2020 година.
Ответниците „Агротико“ ЕООД и А. Г. М. са подали писмени отговори
2
на исковата молба, с които са оспорили исковете като неоснователни.
Няма спор по делото относно това, че имотите, отдадени под наем с
процесните два договора, са получени в собственост от ответника А. Г. М. и
още пет лица - А.Г. М.а-П., Т. А. Г., Д. А. Б., А.Г. В. и Д. Г. В., в резултат на
наследствено правоприемство от А. Г. М., бивш жител на **** и земеделска
реституция, извършена с Решение № 451/19.05.1999 година, Решение №
451а/26.05.1999 година и Решение № 451/28.06.1999 година, всички на ПК-
Ивайловград. Ответникът по делото А.М. не въвежда доводи, които да
насочат към спор за материално право, респ.отричане на правата на
останалите съсобственици на процесните земеделски земи или относно кръга
на наследниците.
И двата процесни договора са представени и приети като доказателства
по делото. Видно от договора от 05.01.2020 година, като наемодатели в него
са визирани А. Г. М.а-П., Т. А. Г., Д. А. Б., А.Г. В. и Д. Г. В. Наемателят е
ищецът по делото – И. Д. Б.. Договорът е подписан от едно лице, но в хода на
настоящия процес наемодателите, с нотариално заверени декларации, са
заявили, че за тях е действал при сключването на договора Д. А. Б. и
потвърждават действията му.
Установява се от представения и приет като доказателства по делото
договор за наем на земеделски земи, датиран от 18.02.2020 година, той е
сключен между А. Г. М. – като наемодател и „Агротико“ ЕООД – наемател.
Нито се спори, нито се твърди – А. Г. М. да е действал в качеството на
пълномощник, с надлежно делегирани права, на останалите наследници на
починалия общ наследодател А.М.. Видно от съдържанието на договора, той
е сключен за пет стопански години.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Въззивният съд, след като извърши проверка за процесуалната
законосъобразност на същото по реда на чл. 269 изр. първо от ГПК, намира
въззивната жалба за частично основателна.
3
Решението на РС – Ивайловград в частта, в която е уважен
положителният установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване на
съществуване на правоотношение по договор от 05.01.2020 година, предмет
на настоящата въззивна проверка, е процесуално недопустимо, тъй като е
постановено в нарушение на процесуалните правила. Съображенията за това
са следните:
От изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирани
искания следва, че са предявени два иска, в условията на евентуалност.
Следейки за правния интерес на ищеца – абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска, ХОС приема, че главният иск е този
по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД – за обявяване недействителността на договора от
18.02.2020 година поради нарушаване на императивна законова разпоредба –
чл. 4а ал. 2 от ЗСПЗЗ. Вторият иск, с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК,
който може да се определи като такъв за установяване съществуването на
правоотношение по сключен на 05.01.2020 година договор за наем, следва да
се счита предявен при условията на евентуалност. Това е така, защото при
положителен отговор на главния иск, респ. обявяване на нищожността на
договора от 18.02.2020 година, за ищеца се постига целеният правен резултат
– отпада конкуриращият договор и действа по-рано сключеният договор от
05.01.2020 година. Следователно, с уважаване на иска за нищожност, за
ищеца отпада правният интерес да търси установяване на съществуването на
правоотношението по договора от 05.01.2020 година.
РС-Ивайловград е уважил иска с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и
в тази част решението му е валидно, допустимо и правилно – законосъобразно
и обосновано. При разглеждането му първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е
достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни
изводи. Във въззивното производство не се представиха нови доказателства,
които да са основание да бъде направен извод, различен от направения от
първоинстанционния съд и не се прави оплакване за допуснати процесуални
нарушения при събиране на доказателствата. Ето защо ХОС препраща към
мотивите на РС-Ивайловград, относими за иска по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Относно исковата претенция за нищожност на договора от 18.02.2020
4
година въззивникът на практика не въвежда конкретни оплаквания и доводи с
въззивната си жалба. Поради това е достатъчно само да се изложи, че ХОС
приема за установено при условията на пълно и главно доказване, че
договорът от 18.02.2020 година е сключен в нарушение на императивното
предписание на закона. Така, анализът на разпоредбата на чл. 4а от ЗСПЗЗ
показва, че договорът за наем на земеделска земя може да бъде сключен (за
наемодател) и от само един от съсобственици/сънаследници на земеделски
земи, но само в случаите, когато срокът на договора за наем не превишава
една година. В противен случай приложение намира ограничението по чл. 4а
ал. 2 от ЗСПЗЗ - договор за наем на земеделска земя със срок над една година
се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя,
притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от
упълномощено от тях лице. Няма спор по делото, ответникът М. притежава
правото на собственост в резултат на наследствено правоприемство от
починалия наследодател в размер, по-нисък от 25%. Следователно, той е
действал при сключването на договора в нарушение на закона, което се явява
основание за обявяване на недействителност на целия договор, на основание
чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Тук е необходимо да се отбележи следното: макар че и
ищецът и съдът сочат и обсъждат искова претенция за нищожност поради
противоречие със закона, което е една от хипотезите по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, те
неправилно указват правната квалификация в цифрово изражение – чл. 26 ал.
2 от ЗЗД. Не се касае за произнасяне по непредявен иск, тъй като ищецът ясно
е заявил основание за нищожност – нарушение на закона. Както и съдът е
обсъждал тази хипотеза, а не липса на съгласие по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД.
След като е уважил главният иск, районният съд не е следвало да се
произнася по евентуалния. А след като го е направил – в тази част решението
му се явява постановено в нарушение на процесуалните правила и подлежи на
обезсилване. Друг е въпросът, че исковата молба в частта на иска по чл. 124
ал. 1 от ГПК за установяване на съществуване на правоотношението от
05.01.2020 година е била нередовна и този иск не е бил надлежно рамкиран по
страни. Претенцията е за установяване на съществуване на договор, а ищецът,
на който единствено принадлежи правото да иска конституиране на
ответници, не е привлякъл за участие в делото никой от наемодателите по
договора. Съществуват и други недостатъци на исковата молба в частта на
5
иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК, но предвид обезсилването на решението в тази
му част и липса на задължение за ХОС отново да се произнесе по евентуалния
иск, те не следва да се обсъждат.
Поради гореизложеното въззивната жалба се явява частично
основателна, макар и по други съображения. Атакуваното решение в частта на
иска по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД за обявяване на недействителността на договор от
18.02.2020 година се явява валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено. В частта на иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК за
съществуване на правоотношение по договор от 05.01.2020 година решението
на първоинстанционния съд е недопустимо и следва да бъде обезсилено. При
възприетото от ХОС съотношение между главния и евентуалния искове, нов
отговор по този иск не се следва, както и прекратяването на делото в тази
част.
С оглед изхода на делото, следва да се разпредели отговорността за
разноските, направени от страните във въззивното производство.
Въззивникът не претендира разноски. Въззиваемият има такова искане и
представя доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 600
лева. Съобразявайки частта, в която въззивната жалба е намерена за
основателна, на въззиваемия следва да бъде възстановена от въззивника
половината от понесените разноски, а именно сумата 300 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 23 от 30.12.2020 година, постановено по
гражданско дело № 101 по описа на РС-Ивайловград за 2020 година в частта,
в която е уважен предявеният от И. Д. Б. срещу А. Г. М. и „Агротико“ ЕООД
иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за установяване съществуването
на правоотношение по договор за наем от 05.01.2020 година.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
6
ОСЪЖДА „Агротико“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление град Ивайловград, Хасковска област, ул. „Армира“ № 23,
представлявано от управителя А. М. К. да заплати на И. Д. Б. с ЕГН
********** от ***** сумата 300 лева – деловодни разноски за въззивната
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7