РЕШЕНИЕ № 84
гр. Сливен, 15.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в
публичното заседание на първи юли
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря
Радостина Желева
и с участието на прокурора
Христо Куков като
разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 64 по описа
за 2020 година за да се произнесе
съобрази:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 117
от 10.03.2020 г., постановено по АНД № 1734/2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен е потвърден като законосъобразен Електронен фиш серия Г №
0007292/19.08.2019 г. на ОД на МВР – Сливен, с който на „Джела
- Н. Д.“ ЕООД, с управител Н. И. Д., на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.
Горното
решение е обжалвано в законния срок „Джела - Н. Д.“
ЕООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на процесуалния закон, както и
необосновано. От електронния фиш не ставало ясно какво нарушение е извършено от
дружеството, липсвало словесно описание на нарушението, което ограничавало
правото на защита. Счита, че не е посочена конкретната правна норма, която е
нарушена. Заявява, че административните наказания по чл. 13 от ЗАНН можели да
бъдат наложени само по отношение на физически лица, а имуществената санкция по
отношение на юридически лица и еднолични търговци. Имуществената санкция не
била сред наказанията определени в чл. 13 от ЗАНН, поради това не можело да
бъде наложена на физическо лице. Моли съда да постанови решение, с което отмени
решението на Районен съд – Сливен, както и електронния фиш.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез пълномощниците
си от адв. Д.М. и адв. Д.
С., от АК – Стара Загора поддържа жалбата.
Ответникът по
касацията ОД на МВР Сливен не изпраща представител. В писмено становище от
пълномощника му счита жалбата за неоснователна. Моли съда да потвърди решението
на Районен съд – Сливен. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на адвокатите на касатора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че жалбата е неоснователна и
че решението на съда следва да бъде потвърдено.
Касационната
жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът като
провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба, намира
същата за неоснователна по следните съображения:
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 19.08.2019г.
служител от сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- Сливен, св. Б. Ж.се намирал
на второстепенен път II- 66 в с. Злати войвода. Той извършвал проверка с техническо
средство за видеоконтрол 11743СС на преминаващите по пътя автомобили. Била засечена
скоростта на товарен автомобил марка „Фолксваген Голф" с peг. № *****. След установяване на скоростта на въпросния автомобил
св. Ж. извършил проверка на автомобила чрез работна станция за отдалечен достъп
и установил, че към 19.08.2019г. в 10,35 часа няма сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност". Установил, че лекият автомобил е собственост на търговско
дружество „Джела- Н. Д." ЕООД със законен представител
Н. И. Д.. На касатора „Джела- Н. Д." ЕООД бил
издаден електронен фиш серия Г № 0007292, в който е посочено, че като
юридическо лице, което притежава МПС, регистрирано в Р.България и не е спряно
от движение, не е сключил застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на товарен автомобил марка
„Фолксваген Голф" с peг. № *****, с което е нарушена
разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. С този фиш на собственика,
на когото е регистрирано МПС - „Джела- Н. Д." ЕООД
била наложена „Имуществена санкция" в размер на 2000 лева на основание чл.638,
ал.4, вр. ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането.
При така установената
фактическа обстановка районният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения при издаването на електронния фиш, който е издаден от компетентния
административнонаказващ орган и не е нарушено правото на защита на наказаното
лице; правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя по чл.638, ал.4 вр. ал.1 т.2 от КЗ.
По изложените
съображения касационния съд намира, че като е потвърдил обжалваното наказателно
постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Наведените в
касационната жалба доводи за неправилност на решението на районния съд са неоснователни.
Съдът е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е събрал всички поискани от касатора доказателства. Обсъдил е
всички събрани по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират
на установената по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е
изложил мотиви за законосъобразността на процедурата по съставянето на електронен
фиш за констатирано административно нарушение. Всички наведени с жалбата и с
изявления по делото възражения на жалбоподателя са обсъдени от съда и той е
изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се възприемат изцяло
от касационния съд.
Неоснователно
е възражението, че в ЕФ липсва описание на нарушението. Същото е подробно
описано, като това описание съответства на посочената като нарушена правна
норма, а именно чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането. Съгласно този
текст от закона Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. По делото не е
установено, че такава застраховка е била сключена за процесния автомобил към 19.08.2019г. в 10,35 часа.
Според чл.638
ал.4 КЗ когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, а именно глоба
от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за
юридическо лице или едноличен търговец.
Съгласно
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш
при установено с АТСС нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189,
ал. 4, изр. 2 от ЗДвП предвижда същия да съдържа описание на нарушението,
посочване на нарушените разпоредби.
Настоящият
състав на съда не споделя твърденията в касационната жалба, че в разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е предвидено налагането само на административно
наказание "глоба", а не и "имуществена санкция", поради
което издаденият електронен фиш е незаконосъобразен. Съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно в чл.
638, ал. 1 от КЗ е предвидено на собственика на автомобила да се наложи глоба
или имуществената санкция, според това дали е физическо или юридическо лице.
Дори и факта, че в чл. 13 от ЗАНН не е предвидено, като административно
наказание – "имуществена санкция", то е уредено с нормата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, поради което "глоба" по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
приравнена на имуществена санкция в случаите, когато превозното средство е
собственост на юридическо лице. Предвид изложеното, твърденията в тази насока в
касационната жалба са неоснователни.
Разпоредбата
на чл. 647, ал. 3 КЗ подкрепя правния извод за правилно ангажираната с ЕФ
отговорност на собственика на МПС, независимо че е юридическо лице. При условията
и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата не означава, че се
изключва възможността за налагане на имуществена санкция, доколкото е
предвидено, че същата се налага на основание КЗ. Съдържащата се в тази
разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е показателно, че законодателят при
установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ не отдава
значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя
като субект на това нарушение собственика на това МПС. Именно определянето на
собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ
позволява тези нарушения да бъдат установени с АТСС.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционното решение с материални закон, но не констатира пороци на
същото водещи до отмяната му.
По изложените
по-горе съображения Административен съд Сливен намира, че решение на СлРС следва да бъде потвърдено, като допустимо, обосновано
и законосъобразно.
С оглед изхода
на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. В този
смисъл не следва да бъде разглеждано и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Във връзка с
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
Оставя в сила Решение № 117 от 10.03.2020 г., постановено по АНД № 1734/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.