№ 39
гр. С.З., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на първи декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20225500900186 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищците Ж. М. М. и М. Х. М. посочват, че на 19.04.2013г. „М.Ю.” АД, с
ЕИК ***, предоставил сумата от 45 000.°°евро (четиридесет и пет хиляди
евро), за закупуването и извършването на ремонтни дейности на недвижим
имот - АПАРТАМЕНТ № 5, находящ се в гр.С.З.**, на солидарните
длъжници М. Х. М., с ЕГН ********** и Ж. М. М., с ЕГН **********.
Сочи се, че на 04.03.2014г, в ТР при АВ, по партидата на „Ю.” ЕАД, с
ЕИК ***, са вписани следните обстоятелства и актове, а именно в раздел
Преобразуване, форма на преобразуване - вливане на „Ю.” ЕАД, с ЕИК ***, в
правоприемника „П.” АД, с ЕИК *** и от тази дата „П.” АД е универсален
правоприемник на „Ю.” ЕАД (с предходна фирма „М.Ю.” АД), като
вливащото се дружество се прекратява без ликвидация.
Изложено е, че на 27.05.2020 г. „П.” АД, ЕИК ***, подава Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
срещу кредитополучателите М. Х. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.С.З.**, * и Ж. М. М., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.С.З.**, *, посочвайки на стр.4, ред- 42, че: .... От
16.03.2015г. кредитополучателят М. Х. М. и солидарният длъжник Ж. М. М.
са в забава на плащанията по договора за банков кредит, поради което не са
1
издължени 59 бр. (петдесет и девет броя) погасителни вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план.”
Сочи се, че на 01.06.2020 г., Районен съд - С.З., на основание чл.404-409
от Гражданския процесуален кодекс, след като е констатирал, че заповед №
694 от 01.06.2020г„ по ч.гр.дело № 1601/2020г„ по описа на РС- С.З., подлежи
на изпълнение, е издал ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, по силата на който М. Х.
М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, * и Ж. М. М., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.С.З.**, *, СОЛИДАРНО ДА
ЗАПЛАТЯТ НА „П.” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.С.**, Законен
представител Неделчо Василев Неделчев - изпълнителен директор, С.А.П. -
изпълнителен директор и Васил Х. Х. - изпълнителен директор,
Пълномощник Е.И.Г. - управител на клон С.З. и П. С. Х. - юрисконсулт, адрес
„П.” АД, клон С.З., **, сумата от 43 468.12евро (четиридесет и три хиляди
четиристотин шестдесет и осем евро и 12 евроцента) главница, ведно със
законната лихва върху от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, 7504.63
евро (седем хиляди петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна
лихва от 17.07.2017г. до 04.02.2020г., 475.53 евро (четиристотин седемдесет и
пет евро и 53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017г. до
04.02.2020г., 434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68
евроцента) законна лихва от 05.02.2020г. до 12.03.2020г., 289.08 евро (двеста
осемдесет и девет евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 156.97 евро (сто петдесет и шест евро и евроцента) законна
лихва от 14.05.2020г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93лева (две хиляди
четиридесет и шест лева и 93 стотинки) държавна такса и 150.00лева (сто и
петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.
На 17.07.2020г. по молба на „П.” АД, с ЕИК ***, е образувано
Изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ -Р.М., рег.№ 868, с
район на действие Окръжен съд С.З..
Посочено е, че по Изпълнително дело № 20208680400320, по описа на
ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З., взискателят -
„П.” АД указва да се наложи възбрана и да се извърши публична продан на
следния недвижим имот, собственост на кредитополучателите, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.266.1.5 (шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и шестнадесет точка
2
двеста шестдесет и шест точка едно точка пет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С.З., общ.С.З. с адрес: гр.С.З., ***, *, като
самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.516.266, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ от 91.36 кв. метра.
Тъй като при позоваването на давността по чл.120 от ЗЗД е необходимо
само за констатиране и зачитане на последиците й, то ищците молят, поради
констатирането на давността, да бъдат зачетени последиците й.
На следващо място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД -
„С изтичане на 5г. давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок”.
Сочи се, че до същия извод се стига, относно претенциите на „П.” АД за
„вземането” им за лихви, по отношение на което е приложима специалната
тригодишната давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД.
Изложено е, че съобразно разпоредбата на чл.116, б.”б” от ЗЗД -
Давността се прекъсва с предявяване на иск - първоначален, насрещен или
обратен или чрез възражение срещу предявен иск”. Твърди се, че в
конкретния случай подобни правни действия не са били предприети от
ищците. Следователно, към датата на връчване на съобщението от ЧСИ -
20.11.2020г. (двадесети ноември две хиляди и двадесета година) общият
петгодишен давностен срок е изтекъл по отношение цялото претендирано
вземане от „П.” АД, с ЕГН ***.
Заявено е, че следователно вземането на банката за главница е било
погасено по давност, съгл. чл.114, ал.1 вр. чл.110 от ЗЗД, тъй като договорът е
от 2013г. и първото връчено уведомяване на ответника е едва след почти 7г.
(седем години), т.е. на 22.07.2020г. с връчване на Покана за доброволно
изпълнение по изп.дело № 320/2020г., по описа на ЧСИ-Р.М., с рег.№ 868, по
описа на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - С.З.. Намират, че с това
следва да се приеме, че и вземанията за лихви са погасени по давност, като за
тях тя е 3 (три) годишна. Отбелязано е, че щом е погасено по давност
главното вземане, то и съпътстващите го вземания - за различни видове
лихви, такси и пр. също се погасяват, съгласно чл.119 от ЗЗД.
Сочи се, че за ищците Ж. М. М., с ЕГН ********** и М. Х. М., с ЕГН
**********, е налице правен интерес да заведат настоящия иск за
3
установяване, че вземането, предмет на Изпълнителен лист от 01.06.2020г.,
издаден по ч.гр.д.№1601/2020г. по описа на Районен съд С.З., не се дължи на
„П.” АД, ЕИК *** и до 22.07.2020г. тя не е прекъсвана, тъй като длъжниците
по ч.гр.дело не са подавали възражение и искова молба, която да прекъсне
давността, на която се позовават и молят да се приложи. Молят да се приеме,
че цялото претендирано вземане е погасено по давност, считано от деня на
изпадането в забава - 16.03.2015г., когато кредита е станал незабавно, изцяло
и предсрочно изискуем, до предприемане на последващи действия по
принудително изпълнение, т.е. връчването на покани за доброволно
изпълнение на 22.07.2020г., по изпълнително дело № 20208680400320, по
описа на ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З..
Молят да им бъдат присъдени и направените разноски по настоящото
производство, както и в заповедното и обезпечителното производство.
По делото е постъпила поправена искова молба, с която е уточнен
петиума на иска, както следва: Да се признае за установено, че Ж. М. М., с
ЕГН ********** и М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З.**, *, не
дължат на „П.“ ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес: гр.С.З., **, клон С.З.,
сумата в размер на 104 543.58лева (сто и четири хиляди петстотин
четиридесет и три лева и петдесет и осем стотинки), по Договор за
комбиниран ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи,
ремонт и реконструкция № 331-077 от 17.04.2013г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, с
ЕИК ***, включваща сумата от 43 468.12евро (четиридесет и три хиляди
четиристотин шестдесет и осем евро и 12 евроцента) главница, ведно със
законната лихва върху от 27.05.2020г. до изплащане на вземането, 7504.63
евро (седем хиляди петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна
лихва от 17.07.2017г. до 04.02.2020г., 475.53евро (четиристотин седемдесет и
пет евро и 53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017г. до
04.02.2020г., 434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68
евроцента) законна лихва от 05.02.2020г. до 12.03.2020г., 289.08евро (двеста
осемдесет и девет евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020г. до
13,05.2020г., 156.97 евро (сто петдесет и шест евро и евроцента) законна
лихва от 14.05.2020г. до 26.05.2020г., както и сумата 2046.93лева (две хиляди
четиридесет и шест лева и 93 стотинки) държавна такса и 150 лева (сто и
петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 01.06.2020г., въз основа на Заповед за изпълнение №
4
694/01.06.2020г., по реда на чл.417 от ГПК, по ч.гр.д. № 1601/2020г., по описа
на PC С.З., по който е образувано изпълнително дело № 20208680400320, по
описа на ЧСИ-Р.М., рег.№ 868, с район на действие Окръжен съд С.З., поради
погасяването им по давност, на която се позовават.
За прецизност съдът следва да посочи, че съгласно указанията му
посочената сума в левова равностойност има значение единствено за
определяне цената на иска и дължимата такса. От значение съгласно
указанията е посочване на дължимите суми по процесния договор и
предмет на принудителното изпълнение, тъй като в първоначалния
петитум ищците препращат към предмета на издадения изпълнителен
лист.
В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на
исковата молба, с който ответникът взема становище, че предявеният от
ищците отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е недопустим поради
следните съображения:
Сочи, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника за оспорване на
изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Посочва се, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищците
навеждат твърдения, че вземанията на ответника „П.“ АД били погасени по
давност, която била започнала да тече от 16.03.2015 г.
Намира, че изложените в исковата молба факти, на които е основан
предявеният иск, не са от категорията на предвидените в чл. 439, ал. 2 ГПК,
тъй като нямат качеството на новонастъпили факти - факти, които са
настъпили след стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
Посочено е, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е правото на
принудително изпълнение на вземания на ответника „П.“ АД срещу ищците,
за които вземания на 01.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З.. Твърди се,
че тази заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищците на
22.07.2020 г.
5
Заявено е, че от 22.07.2020 г. до 22.08.2020 г. в едномесечния срок по
чл. 414, ал. 2 ГПК никой от ищците не е подал възражение против издадената
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на
Районния съд - С.З., поради което на 23.08.2020 г. изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е окончателно стабилизирана.
Твърди се, че с окончателното стабилизиране на 23.08.2020 г. на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се
преклудират всички възражения (включително тези за изтекла погасителна
давност) на ищците срещу вземанията на ответника „П.“ АД, които
възражения произтичат от факти, настъпили преди изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да се стабилизира окончателно с
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Сочи, че по въпроса за преклудирането на възраженията на длъжника
против вземането на кредитора при неподаване на възражение по чл. 414 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е създадена трайна и
последователна практика на ВКС.
Изложено е, че в решение № 22/10.03.2022 г. по гр.д. № 1112/2021 г. по
описа на III г.о. е разгледан случай, при който оспорването на вземането по
изпълнението се основава на погасителна давност, която е изтекла преди
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК да се
стабилизира окончателно с изтичане на срока за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК. Решаващият състав на III г.о. е приел, че предявените искове се
основават на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги
посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира. Преклудират се и възраженията срещу
основателността на претенцията и е недопустим отрицателен установителен
иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата,
за която е издадена заповедта за изпълнение. Счита, че изложените в исковата
молба факти, на които са основани предявените искове, не са от категорията
на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй като нямат качеството на новонастъпили
(настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение) факти. Затова
ответникът сочи, че исковите претенции са недопустими.
Изложено е, че с решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. по
6
описа на III г.о. се приема, че изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен
срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага и
когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Сочи се,
че това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с
обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта
за изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава
само възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Заявено
е, че извън това и след срока по чл.424, ал. 2 ГПК за длъжника не съществува
форма на искова защита.
Аргументира се, че според определение № 214/15.05.2018 г. по ч.гр.д. №
1528/2018 г. по описа на IV г.о. влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързващо за страните
действие, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за
подаване на възражение. Посочва, че съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да
бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на
основание на факти, настъпили след изтичане на срока за подаване на
възражение.
Отбелязва, че в определение № 120/09.03.2018 г. по ч.т.д № 276/2018 г.
по описа на I т.о. е прието, че защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена заповед за изпълнение е предвидено да се
осъществи по реда на подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Твърди се, че
при неподаване на възражението в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК се преклудира
възможността на длъжника да защити правата си в отделно исково
производство.
Заявява, че съгласно решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г.
по описа на I т.о., решение № 30/03.06.2019 г. по т.д. № 207/2018 г. на I т.о. и
решение № 60172/14.04.2022 г. по т.д. № 942/2020 г. по описа на I т.о. в ГПК
са предвидени специални срокове и способи за защита на длъжника в
заповедното производството, като с изтичане на срока по чл. 414 ГПК и
влизане в сила на заповедта за изпълнение е преклудирано всяко възражение
на длъжника, че вземането не съществува. Сочи се, че при пораждане на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, съответно
7
при стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК, длъжникът не може да оспорва вземането със съображения,
твърдения и факти, които е могъл и е трябвало да заяви преди влизане в сила
на заповедта за изпълнение. Твърди се, че ако длъжникът е разполагал с
възражения срещу вземането, но не ги упражнил надлежно и в срок, те се
преклудират. Посочено е, че в това се изразява преклудиращото действие на
заповедта за изпълнение по отношение на фактите, които са съществували
преди настъпване, съответно стабилизиране, на нейната изпълнителната сила
по реда на чл. 416 ГПК.
Ответникът сочи, че щом като изпълнителната сила на издадената в
полза на ответника „П.“ АД заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е
окончателно стабилизирана на 23.08.2020 г., то съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК
недопустим е всеки иск, с който ищците Ж. М. М. и М. Х. М. оспорват
изпълнението въз основа на факти, които са настъпили преди 23.08.2020 г.
Изложено е, че в основанието на своя иск по чл. 439 ГПК ищците
посочват обстоятелства за изтекла преди 23.08.2020 г. погасителна давност.
Ответникът счита, че следователно предявеният от ищците иск по чл. 439
ГПК е недопустим и подлежи на оставяне без разглеждане, а образуването по
него производство - на прекратяване.
Заявява, че ако съдът намери, че е допустим, предявеният иск по чл. 439
ГПК е неоснователен поради следните съображения;
Излага аргументи, че съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника за
оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Посочва, че в обстоятелствената част на исковата си молба ищците
навеждат твърдения, че вземанията на ответника „П.“ АД били погасени по
давност, която била започнала да тече от 16.03.2015 г.
Счита, че изложените в исковата молба факти, на които се основава
предявеният иск, не са от категорията на предвидените в чл.439, ал. 2 ГПК,
тъй като нямат качеството на новонастъпили факти - факти, които са
настъпили след стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК.
8
Сочи, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е правото на
принудително изпълнение на вземания на ответника „П.“ АД срещу ищците,
за които вземания на 01.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З.. Посочва,
че тази заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищците на
22.07.2020 г. От 22.07.2020 г. до 22.08.2020 г. в едномесечния срок по чл. 414,
ал. 2 ГПК никой от ищците не е подал възражение против издадената заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния
съд - С.З., поради което на 23.08.2020 г. изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК е окончателно стабилизирана.
Твърди се, че на 23.08.2020 г. с окончателното стабилизиране на
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се
преклудират всички възражения (включително тези за изтекла погасителна
давност) на ищците срещу вземанията на ответника „П.“ АД, които
възражения произтичат от факти, настъпили преди изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да се стабилизира окончателно с
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Освен това, се сочи, че на 23.08.2020г. с окончателното стабилизиране
на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З. се прекъсва погасителната
давност и започва да тече нова петгодишна давност за всички вземания на
„П.“ АД, за които е издадена заповедта за изпълнение. В този смисъл посочва
и практиката на ВКС. В решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г.
по описа на III г.о. се приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността,
се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за
изпълнение. Намира, че това е така, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързващо за страните действие, че определеното
по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока
за подаване на възражението и законодателят е преклудирал възможността за
възражения срещу заповедта за изпълнение. И според решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. по описа на IV г.о. от изтичането на
срока за възражение, когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да
тече 5-годишна давност.
9
Ето защо, ответникът счита, че от 23.08.2020 г., когато е окончателно
стабилизирана изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417
ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З., до датата на
изготвяне на настоящия отговор не е изтекла погасителната давност за
вземанията на „П.“ АД.
Посочва, че на 17.07.2020 г. въз основа на издадените по ч.гр.д. №
1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З. заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20208680400320 по описа на ЧСИ Р.М., по което взискател е ответникът „П.“,
а ищците са длъжници по изпълнението. Заявява, че съгласно чл. 116, б. „в“
ЗЗД погасителната давност е прекъсната с извършването на следните
действия за принудително изпълнение: на 17.07.2020 г. - възбрана на
недвижим имот, на 22.07.2020 г. - запори на банкови сметки и трудово
възнаграждение, на 07.08.2020 г. - опис на недвижим имот и на 07.03.2022 г. -
насрочване на публична продан на недвижим имот.
Намира, че твърденията на ищците, че погасителната давност за всички
вземания на ответника „П.“ АД била започнала да тече от 16.03.2015 г.,
противоречат на материалния закон и на доказателствата по настоящото дело.
Сочи се, че на 16.03.2015 г. е настъпил падежът само на една от
вноските по погасителния план (първата от просрочените общо 59 вноски), а
не на целия банков кредит, поради което от 16.03.2015 г. е започнала да тече
погасителна давност само за вземането на ответника „П.“ АД относно
погасителната вноска с падеж на 16.03.2015 г.
Изложено е, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е правото на
принудително изпълнение на вземания на ответника „П.“ АД срещу ищците,
за които вземания на 01.06.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З.. Сочи се, че
тази заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на ищците на 22.07.2020
г. От 22.07.2020 г. до 22.08.2020 г. в едномесечния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК
никой от ищците не е подал възражение против издадената заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния
съд - С.З.. Ето защо, ответникът сочи, че на 23.08.2020 г. изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е окончателно стабилизирана
Твърди се, че с окончателното стабилизиране на 23.08.2020 г, на
10
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК се
преклудират всички възражения (включително тези за изтекла погасителна
давност) на ищците срещу вземанията на ответника „П.“ АД, които
възражения произтичат от факти, настъпили преди изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК да се стабилизира окончателно с
изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Следователно, ответникът счита, че изложените от ищците в исковата
им молба възражения за изтекла преди 23.08.2020 г. погасителна давност са
преклудирани поради окончателното стабилизиране на 23.08.2020 г. на
изпълнителната сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1601/2020 г. по описа на Районния съд - С.З..
Моли, в полза на „П.“ АД да се присъдят следните разноски по гр.д. №
186/2022 г. по описа на Окръжния съд - С.З.:
а) юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 2 НЗПП в размер
на 540 лв. и
б) всички други разноски, за които ще се представи списък по чл. 80
от ГПК.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По делото е представен договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-
077/17.04.2013 г. по силата, на който „М.Ю.” АД, с ЕИК ***, предоставил
сумата от 45 000.°°евро (четиридесет и пет хиляди евро), за закупуването и
извършването на ремонтни дейности на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ №
5, находящ се в гр.С.З.**, на солидарните длъжници М. Х. М., с ЕГН
********** и Ж. М. М., с ЕГН **********.
На 04.03.2014г, в ТР при АВ, по партидата на „Ю.” ЕАД, с ЕИК ***, са
вписани следните обстоятелства и актове, а именно в раздел Преобразуване,
форма на преобразуване - вливане на „Ю.” ЕАД, с ЕИК ***, в
правоприемника „П.” АД, с ЕИК *** и от тази дата „П.” АД е универсален
правоприемник на „Ю.” ЕАД (с предходна фирма „М.Ю.” АД), като
вливащото се дружество се прекратява без ликвидация.
11
По силата на т.8.1.2. от раздел II на договора правоприемникът „П.” АД
е обявила кредита за предсрочно изискуем на 05.02.2020 г., като към
26.05.2020 г. общият размер на задължението е 52 329,01 евро, съгласно
извлечение от счетоводните книги на банката.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 1601/2020 г., по описа на РС- С.З.,
съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 694 от 01.06.2020 г., с
която е разпоредено М. Х. М. и Ж. М. М. СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ НА
„П.” АД, ЕИК ***, адрес на управление: гр.С.** сумата от 43 468.12евро
(четиридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и 12
евроцента) главница, ведно със законната лихва върху главницата от
27.05.2020г. до изплащане на вземането, 7504.63 евро (седем хиляди
петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна лихва от
17.07.2017г. до 04.02.2020г., 475.53 евро (четиристотин седемдесет и пет евро
и 53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017г. до 04.02.2020г.,
434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68 евроцента) законна
лихва от 05.02.2020г. до 12.03.2020г., 289.08 евро (двеста осемдесет и девет
евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 156.97
евро (сто петдесет и шест евро и евроцента) законна лихва от 14.05.2020г. до
26.05.2020г., както и сумата 2046.93лева (две хиляди четиридесет и шест лева
и 93 стотинки) държавна такса и 150.00лева (сто и петдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение, за което е издаден изпълнителен лист в
полза на банката.
На 17.07.2020 г. по молба на „П.” АД, с ЕИК ***, е образувано
Изпълнително дело № 20208680400320, по описа на ЧСИ -Р.М., рег.№ 868, с
район на действие Окръжен съд С.З..
Посочено е, че по изпълнително дело № 20208680400320, по описа на
ЧСИ-Р.М., рег. № 868, с район на действие Окръжен съд С.З., взискателят -
„П.” АД указва да се наложи възбрана и да се извърши публична продан на
следния недвижим имот, собственост на кредитополучателите, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.266.1.5 (шестдесет
и осем хиляди осемстотин и петдесет точка петстотин и шестнадесет точка
двеста шестдесет и шест точка едно точка пет), по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С.З., общ.С.З. с адрес: гр.С.З., ***, *, като
самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
12
идентификатор 68850.516.266, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ от 91.36 кв. метра.
С покани за доброволно изпълнение на ЧСИ Р.М., рег. № 868, с район
на действие Окръжен съд С.З. е връчена заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК № 694 от 01.06.2020 г. по ч.гр.дело № 1601/2020 г. по описа на РС- С.З.
на длъжниците на 22.07.2022г.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не е постъпило възражение от
длъжниците.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че съгласно представените документи и
информация от „П." АД гр. С., от 16.03.2015 г. кредитополучателите М. Х. М.
и Ж. М. М. са в забава на плащанията по договора за банков кредит, като на
тази дата не е погасена сума 14,78 евро - главница дължима по погасителен
план.
Съгласно представените документи и информация от „П." АД гр. С., от
16.03.2015 г. кредитополучателите М. Х. М. и Ж. М. М. са в забава на
плащанията по договора за банков кредит. От 16.03.2015г. до 05.02.2020г.
просрочените задължения на кредитополучателите по Договор за комбиниран
ипотечен кредит за покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и
реконструкция № 331-077/17.04.2013 г. са в общ размер на 51448,28 евро, в
т.ч.: 43468,12 евро главница, 7504,63 евро възнаградителна лихва за периода
от 17.07.2017 г. до 04.02.2020 г., 475,53 евро наказателна лихва за забава за
периода от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с
който се оспорват вземанията по изпълнителното основание – в случая
заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 1601/2020 г. по описа на
РС- С.З. и за удовлетворяване на които е предприето срещу длъжниците –
ищците Ж. М. М. и М. Х. М. принудително изпълнение по изпълнително дело
№ 20208680400320 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 868. Отричане
съществуването на процесните суми – за главница и лихва (и установяване
материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение) е
13
основано на твърдения за погасяването им по давност за времето от
16.03.2015 г. (на която дата се сочи да е настъпила изискуемостта на
вземането по процесния договор за банков кредит) с изтичане на 5 годишната
давност по чл. 110 от ЗЗД, а действията по образуване на изпълнителното
дело на 17.07.2020 г. са извършени след като общата петгодишна давност за
вземането е била изтекла. Ищците поддържат също, че едва на 22.07.2020 г. в
качеството им на длъжници по изпълнението са получили покани за
доброволно изпълнение, но в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са подадени
възражения срещу заповедта за изпълнение и тя е влязла в сила.
Правото на длъжника в изпълнителното производство да оспори
вземането по изпълнението е признато с разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК.
Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно
посочени от закона предпоставки. Оспорването на изпълняемото право от
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В разглежданата хипотеза е налице приключило заповедно
производство (по ч.гр.дело № 1601/2020 г. по описа на РС- С.З.) с изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за писмено възражение срещу заповедта за
изпълнение по ал. 1 на същия текст, след което тя е влязла в сила (чл. 416
ГПК). Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда чл.
439 ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството,
в което е издаден изпълнителния лист, установителният иск е недопустим.
В случая оспорването на вземането по изпълнението се основава на
факти (за периода 16.03.2015 г. – 16.03.2020 г.), които са настъпили преди
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК да се
стабилизира окончателно – с изтичане на срока за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК, за което длъжниците са уведомени на 22.07.2020 г.
Следователно, предявените искове се основават на факти, които са били
известни на ищците, които са могли да ги посочат в срока за възражение по
чл. 414 ГПК, поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и
отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не
дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим
14
(решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. o.,
определение № 635 от 30.11.2015 г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на ВКС, I т. о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК). Пътят за искова защита остава
открит само при наличието на специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл.
439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На
новонастъпили (настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение)
факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.
439 ГПК. Изложените в исковата молба факти, на които са основани
предявените искове не са от категорията на предвидените в чл. 439 ГПК, тъй
като нямат качеството на новонастъпили (настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение) факти - Решение № 22 от 10.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 1112/2021 г., III г. о., ГК по реда на чл. 290 от ГПК.
Поради горното, съдът счита, че предявеният иск е недопустим, поради
което следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото
следва да бъде прекратено.
По разноските:
На основание чл. 78 ал. 4 и ал. 8 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството,
което на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за предоставяне на правна
помощ съдът определя в размер на 540 лв. и счита, че същото не се явява
прекомерно предвид правната сложност на делото.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният иск от Ж. М. М., с ЕГН
********** и М. Х. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.С.З., *** да се признае
за установено, че не дължат на „П.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., *** по Договор за комбиниран ипотечен кредит за
покупка на имот и за довършителни работи, ремонт и реконструкция № 331-
077 от 17.04.2013 г., сключен с „М.Ю.“ ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 43 468.12
евро (четиридесет и три хиляди четиристотин шестдесет и осем евро и 12
15
евроцента) главница, ведно със законната лихва върху главницата от
27.05.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 7504.63 евро (седем хиляди
петстотин и четири евро и 63 евроцента) възнаградителна лихва от 17.07.2017
г. до 04.02.2020 г., сумата 475.53 евро (четиристотин седемдесет и пет евро и
53 евроцента) наказателна лихва за забава от 15.11.2017 г. до 04.02.2020 г.,
сумата 434.68 евро (четиристотин тридесет и четири евро и 68 евроцента)
законна лихва от 05.02.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата 289.08евро (двеста
осемдесет и девет евро и 08 евроцента) законна лихва от 13.03.2020 г. до
13.05.2020 г., сумата 156.97 евро (сто петдесет и шест евро и евроцента)
законна лихва от 14.05.2020 г. до 26.05.2020 г., както и сумата 2046.93 лева
(две хиляди четиридесет и шест лева и 93 стотинки) държавна такса и 150
лева (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 01.06.2020 г., въз основа на заповед за
изпълнение № 694/01.06.2020 г., по реда на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. №
1601/2020 г. по описа на PC С.З., по който е образувано изпълнително дело №
20208680400320 по описа на ЧСИ Р.М., рег.№ 868, с район на действие
Окръжен съд С.З., като НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството
по т.д. № 186/2022 г. по описа на Окръжен съд С.З..
ОСЪЖДА Ж. М. М., с ЕГН ********** и М. Х. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр.С.З., *** да заплатят на „П.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град С., *** направените по делото разноски в размер на 540
лева /петстотин и четиридесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
16