МОТИВИ по НОХД №
3801/2016г. по описа на СГС, НО, ІХ състав
В
СГС е внесен обвинителен акт срещу В.С.С. за това, че
на 22.08.2015г., между 13,00 и 14,00 часа в град София, ж.к. Гео Милев, в
горичката до стадион „Академик“, като непълнолетен, но можещ да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, без надлежно
разрешително съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил като продал за сумата от
четиридесет лева на А.Т.Б. високорискови наркотични вещества - един брой полиетиленово пликче, съдържащо амфетамин
с нето тегло 3,99 грама с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин - 20,5 процента, на стойност 119,70 лв., като амфетаминът е включен в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
в сила от 10.11.2011 г., издадена въз основа на чл. 3, ал.2 от ЗКНВП, а именно
Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина, съгласно Приложение I от Наредбата за реда
за класифициране на растенията и веществата като наркотични, престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
В съдебно заседание представителят на Софийската градска
прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия С.. Намира същото за доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Прави се обстоен доказателствен
анализ, като се излагат подробни съображения за кредитиране на показанията на
свидетелите - Г.Н., К.С. и И.Д., които са забелязали свидетеля А.Б., когато
последният изхвърлил полиетиленово пликче, съдържащо
инкриминираното наркотично вещество. След проведена оперативна беседа св. А.Б. най-подробно
разказал, че е закупил това вещество от подсъдимия В.С., който му го е продал.
Обяснил още, че и друг път си е закупувал наркотични вещества от подсъдимия, като
възпроизвел подробно механизма на разпространението. Държавното обвинение
излага съображения за особената значимост на показанията на св. С.К., който
възпроизвежда чутото от свидетеля А.Б., непосредствено след задържането на
последния, като приема, че не съществува пречка показанията на този свидетел да
бъдат кредитирани, доколкото по отношение на св. К. не са налице основания за
приложимостта на забраната по чл. 118 НПК. Намира, че са налице основанията за
кредитиране на писмените доказателствени средства,
събрани и приобщени по съответния процесуален ред, а именно протокол за оглед
на местопроизшествие, протокол за разпознаване, в хода на което св. Б. категорично
е разпознал подс. В.С. като лицето продало му
наркотичното вещество. На следващо място представителят на СГП излага и
подробни съображения за кредитиране на показанията на св. А.Б., дадени в хода
на досъдебното производство, пред съдия по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК. С оглед
всичко изложено СГП приема, че по делото е установено, че подс.
С. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението, за което е
предаден на съд, като предлага да му бъде определено наказание „пробация“ при двете задължителни пробационни
мерки за срок от 6 месеца.
В устната си реч пред съда защитата на подсъдимия С.
в лицето на адв. М. пледира за постановяване на
оправдателна присъда спрямо подзащитния му. Счита, че
в случая действително е налице извършено престъпление, свързано с държане на
наркотични вещества, но не от подс. В.С., а от св. Б..
Счита, че св. Б. поради предишни свои противообществени прояви, които са
станали повод за задържането му от органите на МВР е бил склонен да съдейства
на тези „най-нисши органи на полицейските сили“. Намира, че информацията, която
св. Б. е предоставил на полицейските служители в рамките на т. нар. оперативна
беседа не е обективирана
в протокол за разпит, поради което допуска разпитваното лице да е било
принудено да предостави информация, уличаваща подс. С..
Приема, че оперативните беседи, като нерегламентирани в НПК способи за
доказване, следва да бъдат изключени от доказателствения
материал по делото, доколкото на практика в рамките на такава беседа се провежда
един незаконен разпит. На следващо място защитата изтъква, че разпитът на
свидетеля А.Б., пред органите на 01 РУ СДВР и пред съдия на досъдебното
производство не следва да бъдат кредитирани, с оглед обстоятелството, че в хода
на съдебното следствие е заявил, че се ползва от правото си да не дава
показания, за обстоятелства, които биха го уличили в престъпление. Последното
обстоятелство според защитата, го лишава от качеството му на свидетел, поради
което и прочитането на показанията му по реда на чл. 281 НПК е незаконосъобразно.
С оглед изложеното и липсата на доказателства относно виновността на подс. С., приема че единствената възможна присъда е
оправдателна. В подкрепа на извода за невинност на подсъдимия изтъква
заключението на изготвената СТЕ, от заключението на която се установява, че на 22.08.2015
г. не е имало комуникация между мобилните телефони ********** и **********,
както и показанията на бабата на подс. С., която му
осигурява достоверно алиби, след запознаване с наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване. Прави искане за оправдаване на подс.
С..
Подс. В.С. се
възползва от правото си да не дава обяснения. В хода устните прения заявява, че
се присъединява към становището на защитата си, тъй като нищо не е направил.
При предоставената му последна дума заявява, че моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият
В.С.С. е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование,
неосъждан, неработи - ученик в училище ПГТ „М.“, с адрес по лична карта - гр. ***********,
ЕГН **********. Същият е с добри характеристични данни.
Подс. В.С. и
свидетелят А.Б. се познавали, тъй като били съседи - живеели в един и същи блок
- бл. 3 в град ***********“. Свидетелят А.Б. знаел, че подс.
В.С. се занимава с разпространение на наркотици, като от лятото на 2014 г. си
купувал от подс. В.С. амфетамин
и марихуана за лична употреба. Практиката им за предаването на наркотичните
вещества – най-често амфетамин, предвиждала
предварителна уговорка между св. А.Б. и подсъдимия за плащане на паричната
сума, представляваща цената на желаното от него количество и вид наркотично
вещество на подс. В.С.. При предаването на паричната
сума подс. В.С. казвал на св. Б. къде е оставено
веществото, като най-често това ставало в дърветата в горичката, намираща се до
църквата, в района на стадион „Академик“ в гр. София.
На
22.08.2015 г., св. Б. и подс. В.С. отново се разбрали
последният да му продаде наркотично вещество – амфетамин.
Уговорката била за 3-4 гр. амфетамин на цена около 40
лв. На същата дата св. А.Б. предал сумата от 40 лв. на подс.
В.С., който му посочил мястото, където е оставил веществото. Св. А.Б. отишъл
при дървото, което му било посочено от подс. В.С. и
вътре намерил увит в найлонов плик амфетамин, за
който бил платил по-рано. След като го взел, го скрил с намерение да го прибере
по-късно.
На
23.08.2015 г. в 11,40 ч. по подозрение за съпричастност на св. А.Б. към
извършване на престъпление против собствеността, същият бил задържан по реда на
ЗМВР за срок от 24 ч. Бил освободен на следващия ден – 24.08.2015г., около
11,30 ч. Няколко часа по-късно на същата дата, около 18,20 часа, св. Б. бил
заедно със св. Н.Д. в близост до блока в който живеел в ж.к. „Гео Милев“. Св. Б.
взел пакетчето с амфетамина. По същото време
свидетелите Г.Н., К.С. и И.Д., изпълнявали служебните си задължения като АПУ
като полицейски служители при 01 РУ-МВР. Обхождайки маршрута си, същите
забелязали св. А.Б. и се насочили към него за извършване на проверка. Виждайки
полицейските служители, св. Б. изхвърлил полиетиленовото
пликче, в което било поставено наркотичното вещество в тревната площ между
асфалтовата алея и игрището, което се намирало зад прозрачна ограда. На място в
присъствие на поемните лица – св. Н.Д. и св. А.С., в
периода от 18,45ч. до 18,55 ч. бил извършен оглед на местопроизшествие, в хода
на което действие по разследването наркотичното вещество било иззето като
веществено доказателство. За това действие по разследването бил съставен
протокол за оглед на местопроизшествие, подписан от всички присъстващи по време
на огледа лица без възражения срещу констатациите, отразени в него.
Св.
А.Б. бил задържан за 24 ч. по реда на ЗМВР, считано от 18,20 ч. на 24.08.2015г.
до 14,30ч. на 25.08.2015г., когато бил освободен във видимо добро здравословно
състояние, за което се подписал на заповедта за задържане на лице по реда на
ЗМВР (л. 14 от ДП).
В
рамките на проведена извънпроцесуална беседа св. А.Б.
разказал пред св. С.К. – служител на 01 РУ СДВР, че наркотичното вещество е
закупил от негов съсед – В., за когото знаел, че от около 3 години се занимава
с разпространение на наркотици. На 25.08.2015г. в периода от 15,05 ч. до 15,26
ч. бил проведен разпит на св. А.Б. пред съдия по реда на чл. 223 от НПК.
На
15.09.2015 г. в периода от 15,30 ч. до 16,05 ч. екип от полицейски служители
предприели след разрешение на съдия по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК действие
по разследването - претърсване и изземване в обитаваното от подс.
В.С. жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „********.
В хода на извършеното претърсване били иззети от разследващите подробно
описаните в протокола вещи и предмети, включително и 1 бр. метална мелничка „SKIN UP“ в червено – зелен цвят и 1 брой кутия с
надпис STR8 ORIGINAL, Eau de
toilette, за които подс. В.С.
заявил, че са лично негови.
В
хода на разследването, на 25.03.2016 г. е проведено разпознаване по фотоалбум с
участието на свидетеля А.Б., в хода на което същият категорично е разпознал В.С.,
като лицето, от което е купувал наркотици многократно и което му е продало амфетамина „миналото лято“.
Така съставения протокол за
разпознаване бил подписан от водещия разследването, поемните
лица, разпознаващия А.Б. без възражения, включително относно съдържанието му.
От
заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза и СОцЕ се установява, че инкриминираното вещество
представлява амфетамин с нето тегло 3,99 грама с
процентно съдържание на активния компонент – амфетамин
20,5 %, на стойност 119,70 лв.
От
заключението на изготвената по делото физико-химическа експертиза се
установява, че по представените за изследване полиетиленов
плик и метална мелничка е доказано наличие на следи
от тетрахидроканабинол - вещество, участващо активно
в химическия състав на конопа, а по представената за изследване метална кутия е
доказано наличие на следи от амфетамин и тетрахидроканабинол - вещества, участващи активно в
химическия състав на конопа.
По делото е била назначена и дактилоскопна
експертиза, от заключението на която не се установява по предоставените за
изследване обекти (два броя метална мелничка и
метална кутия и първоначални опаковки), установени в дома на подс. В.С., да са били проявени годни за сравнително
изследване и идентификация дактилоскопни следи.
От заключението на изготвената по делото СППЕ на св. А.Т.Б.
се установява, че е психично здрав, не се отчитат актуална или минала психотична продукция. Вещите лица заключават, че не е
налице оформен синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества, както
и че при него се касае за епизодична употреба на канабиноиди
и стимуланти. Вещите лица зцаключават, че развитието
и функционирането на когнитивните възможности е позволявало, въпреки
непълнолетната възраст на Б. по време на деянието да възприема и възпроизвежда
адекватно фактите и отношенията от реалността. Направен е извод за запазена
свидетелска годност и възможност за участие в наказателното производство и
даване на достоверни свидетелски показания.
Видно
от изготвена в хода на разследването СППЕ на подс. В.С., същият е психично здрав. Към момента
на извършване на деянието, нивото на развитие и функциониране на когнитивните
му способности позволява въпреки непълнолетната му възраст, достатъчно
адекватно да възприема, осмисля и възпроизвежда фактите и взаимовръзките им в
реалността, като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи действията и постъпките си. Според експертното мнение, имайки предвид
това, че обвиняемият категорично отрича съпричастието си към деянието, в което
е обвинен, в случая няма данни за наличие на лекомислие и увлечение.
В хода на съдебното следствие по делото е
изготвена и приета СТЕ, от заключението на която се установява, че на 22.08.2015г.
не е имало телефона комуникация между всеки от мобилните номера ********** и **********, като за мобилен
номер ********** последният телефонен разговор е проведен на 19.08.2015 г., а
за мобилен номер ********** няма данни от мобилен оператор Виваком.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Н.Д.; св. Г.Н.; св. К.С.; св. С.К.; св. Б.Т. (включително и тези,
приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК); св. Е.Т.
(включително и тези, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.
1, т. 2 от НПК); св. Е.П. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК); св. А.Б. (включително и
тези, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК); св. А.С.; св. И.Д. (включително
и тези, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
НПК) и св. Г.Н.; от приетите по делото физикохимична експертиза (л. 71-72 и л.
79-80 от от ДП), съдебно оценителна експертиза (л. 103-104,
т. 1 от ДП), приетите по реда на чл. 282, ал. 3 от НПК дактилоскопна
експертиза (л. 83-84 от ДП), СППЕ на св. А.Б. (л. 86-91 от ДП), СППЕ на подс. В.С. (л. 95-99 от ДП) и СТЕ (л. 141 от съдебното
дело) – приета след изслушване на вещото лице на основание чл. 282, ал. 1 от НПК; от писмените доказателства и доказателствени
средства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 29-30 от ДП), протокол
за претърсване и изземване (л. 53-54 от ДП), извършен с предварително
разрешение, дадено с определение на съдия при СГС по НЧД № 3331/2015 г. по
описа на СГС, НО, 24 състав; протокол за разпознаване на лица (л. 126-127 от
ДП), ведно с фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства
(л. 61-62 от ДП), протоколи за доброволно предаване; справка за съдимост на подс. В.С., както и останалите писмени доказателства по
делото, приобщени към доказателствения материал по
делото по реда на чл. 283 от НПК.
На
първо място съдът цени като годни писмени доказателствени
средства протоколите за оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от
жилището на подс. В.С., както и протокола за оглед на
веществени доказателства. Съображенията на съда за това са следните: от
показанията на свидетелите Н.Д. и А.С., както и от тези на св. Б.Т. и Е.П. се
установява, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 24.08.2015 г. и този
за претърсване и изземване от 15.09.2015г. от дома на подс.
В.С. са годни писмени доказателствени средства по
смисъла на чл. 105, ал. 1 НПК. Процесуално-следствените действия по чл. 156 от НПК и по чл. 161 от НПК са били
законосъобразно извършени. Този извод се основава на категоричните показания на
разпитаните поемни лица. Така, както свидетелят Д.,
така и св. С. заявяват, че действията по
огледа и изземването са били извършени пред тях, в тяхно присъствие. Нещо
повече св. Д. пресъздава и информация, свързана с това от къде св. А.Б. е взел
изхвърленото в последствие топче, увито в полиетиленов
плик. На следващо място св. Б.Т. и св. Е.П. заявяват, че действията по претърсването
и изземването на веществените доказателства от дома на подс.
В.С. са били извършвани в тяхно присъствие. Действително св. Т. заяви, че в
хода на претърсването е била намерена единствено метална кутия, която посочи,
че не е знаела къде се е намирала преди това, посочи още, че не е прочела
съставения протокол за претърсване и изземване преди да го подпише, но заяви, че
не е искала да го чете. Същевременно съдът отчете, че св. Т. неколкократно заяви пред съда, че е била силно притеснена и
дори оприличи състоянието си като „парализирана“. Именно на това емоционално
състояние съдът отдава обстоятелството, че тази свидетЕ.заяви,
че не си спомня факти и обстоятелства, за чието удостоверяване е била повикана от
разследващите органи и за които присъствието й по време на проведеното в дома
на подс. С. претърсване и изземване, е било нужно. Освен
това настоящата съдебна инстанция приема, че показанията на св. Т. не могат
сами по себе си да доведат до дискредитиране на протокола, обективиращ
извършеното претърсване и изземване, доколкото другото поемно
лице – св. П. възпроизведе действията на разследващите органи по извършването
на това процесуалноследствено действие. Същевременно
макар да заяви, че не е видяла да са били намерени някакви вещи, същата посочи,
че е видяла на масичка в дома на подсъдимия да са били оставени предмети, които
макар да не можа да посочи какви са, не отрече намирането на кутия, за която обясни
единствено, че не е разбрала какво има в нея. Съдът кредитира и приобщените по
реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания на св. П., от които се установява не
само участието й като поемно лице по време на
извършеното в дома на С. претърсване, но и вида и броя на иззетите вещи. Макар
показанията й да са приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. П.
категорично посочи пред съда, че ги подържа. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата
на чл. 137 НПК поемните лица имат правото да правят
бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат
поправки, изменения и допълнения на протокола. Такива бележки и възражения не
са били направени от свидетелите. Присъствието на поемните
лица при извършването на съответното процесуално-следствено действие (в случая
при извършването на претърсването и изземването, както и на огледа на местпроизшествие) гарантира, от една страна, неговото
законосъобразно извършване, а от друга - достоверността на отразените в
протокола обстоятелства. Поемните лица са
категорични, че са присъствали при извършения оглед, респ. претърсване от дома
на подс. В.С., както и при изземването на описаните в
съответните протоколи вещи. Следователно, налага се недвусмисленият извод, че
свидетелите, участвали като поемни лица са възприели
непосредствено извършваните по време на огледа и претърсването и изземването
действия от разследващите органи. Свидетелят Д. и С., както и св. Т. и св. П. с
категоричност заявяват, че са присъствали при действията на полицейските
служители, които са извършили огледа на 22.08.2015 г. и претърсването на
15.09.2015г. от дома на подс. В.С., както и при
намирането на вещите и описването им в съответните протоколи. Оттук и с
положените впоследствие подписи са удостоверили достоверността на
обстоятелствата, отразени в съответните протоколи.
Съдът
напълно възприема показанията на свидетелите Г.Н., К.С., С.К.
и И.Д. като безпротиворечиви и взаимнодопълващи
се. Свидетелите са полицейски служители, които заявяват, че св. А.Б. е бил
задържан в рамките на извършвана патрулна дейност, когато забелязали св. Б.,
който след като възприел появата им, изхвърлил намиращото се в него топче.
Същото било иззето при извършения оглед на мястото, където било изхвърлено
топчето, а при извършен полеви тест, последното реагирало на вещество от
групата на амфетамино производните. И четиримата свидетели
подробно и безпортиворечИ.разказват обстоятелствата,
които са възприели непосредствено преди и по време на задържането на св. А.Б.. От
показанията на тези свидетели и най-вече от тези на св. Н. се установява, че непосредствено
след задържането на св. Б. последният изявил готовност да съдейства на
разследващите. Установява се още, че след задържането на Б. и отвеждането му в
съответното РУ на СДВР, същият заявил, че намереното в него вещество е наркотично
и го е закупил от подс.
В.С.. Последното обстоятелство е станало повод за извършване на претърсване и
изземване в дома на подс. В.С., като св. К. посочи и
точната причина за избора на датата на провеждането на това процесуалноследствено
действие. Посочените гласни доказателствени средства
се подкрепят от показанията на св. Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК, които съдът кредитира като логични, достоверни, съответстващи на останалия
събран по делото доказателствен материал. В
показанията, депозирани от Б. пред съдия по реда на чл. 223 от НПК същият не
отрича извършената спрямо него проверка и държаното в него наркотично вещество.
Св. Б. не отрича и практиката на закупуване на наркотични вещества от подс. В.С., включително, че
именно от него е закупил инкриминираното количество амфетамин.
Последното обстоятелство кореспондира и се подкрепя и от писмените доказателствени средства и по-конкретно от протокола, обективиращ извършеното разпознаване на лица, проведено на
25.03.2016 г. от св. Б., по време на което последният е посочил, че е разпознал
В.С., като лицето, от което е купувал наркотици многократно и което му е
продало амфетамина „миналото лято“. С оглед
изложеното съдът намери, че следва да кредитира показанията на полицейските
служители Г.Н., К.С., С.К. и Иво Д. като обективни и
съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал.
На
следващо място съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. А.Б.,
приобщени към доказателствения материал по реда на
чл. 281, ал. 1 от НПК. Аргументите на съда за това са следните. В хода на
съдебното следствие в присъствието на адвокат св. Б. ясно посочи, че не желае
да дава свидетелски показания, като се позова на правото си по чл. 121 от НПК,
а именно, за да не уличи себе си в престъпление. Настоящата инстанция приема,
че това поведение на свидетеля пред съда целеше единствено да препятства
разкриването на обективната истина по делото, както и да защити своя приятел и
съсед – подс. С., с когото живеят в непосредствена
близост, без да осъзнава изцяло съдържанието на наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване. Този извод на съда почива на цялостното поведение на
свидетеля Б. по време на неговия разпит. Същият в разрез с всякаква логика се
позоваваше на правото си по чл. 121 от НПК при задаването на уточняващи въпроси
от съда и страните, отговорът на които не би могъл дори хипотетично да го уличи
в престъпление. Така например св. Б. разказа пред съда, че е бил задържан
заради намерен в него наркотик, което поведение безспорно е инкриминирано в НК
и въпреки това Б. не се позова на правото си да не дава показания за
обстоятелства, които биха го уличили в престъпление. Същевременно, позовавайки
се на правото си по чл. 121 от НПК отказа да отговори на въпроси, свързани с
това какво е обяснил на разследващите за произхода на държаното от него
наркотично вещество; от кого го е придобил (следва да се подчертае, че
придобиването не покрива съставомерните форми на
изпълнителното деяние по чл. 354а от НК, още по-малко би го уличило в
престъпление посочването на името на лицето, от което го е придобил); какво е
било количеството на намереното наркотично вещество (въпреки че в отговора си
св. Б. посочи неговия вид); дали за първи път си купува наркотично вещество;
дали му се е случвало да употребява наркотици (употребата на такива също не е
инкриминирана). С оглед изложеното съдът възприе, поведението на св. Б. пред
съда единствено като злоупотреба с процесуални права и отказ да даде
показанията. Последното от своя страна мотивира съдебният състав да приобщи по
реда на чл. 281, ал. 1 от НПК и да кредитира показанията на този свидетел,
депозирани пред съдия по реда на чл. 223 от НПК.
Съдът
не намери пречки за кредитиране на тези показания, включително и тези, изтъкнати
от защитата на подс. В.С.. Действително св. Б. в хода
на съдебното следствие заяви, че не подържа показанията, прочетени по реда на
чл. 281, ал. 1 от НПК, но не можа да посочи причините, поради които показанията
му биха били обективирани в протокола за разпит
недобросъвестно. Напротив посочи, че има вярно записани обстоятелства като
това, че са съседи с подс. В.С.. Следва да се посочи,
че целта на провеждане на разпит на свидетел пред съдия на фазата на
досъдебното производство е да гарантира две групи обстоятелства: първо, че показанията, дадени в
присъствието на съдия и обективирани в протокола от
съдебното заседание, отговарят на действително заявеното от свидетеля и второ, че са дадени от свидетеля
доброволно без натиск от присъстващите по време на заседанието лица,
включително и от водещите разследването. Доколкото протоколът от проведения
разпит на Б. по реда на чл. 223 от НПК е редовен от външна страна, не са
постъпили възражения срещу съдържанието му, включително и от св. Б., то съдът
прие, че съдържанието му отговаря на действителното и доброволно заявеното от
него.
Не
са налице основания тези показания да бъдат поставени под съмнение и доколкото
се установи, че по време на разпита св. Б. не е бил задържан по реда на ЗМВР.
Видно от приложените по делото заповеди за задържане, св. Б. е бил задържан на
24.08.2015г., в 18,20 ч. и бил освободен на 25.08.2015г. в 14,30 ч. От
протокола за разпит на свидетел пред съдия се установява, че същият е бил
проведен след освобождаването на св. Б. и е започнал в 15,05ч. на 25.08.2015г.,
като е приключил в 15,26 ч. на същата дата. Не на последно място досежно произхода на държаното от Б. наркотично вещество
именно показанията му, депозирани на досъдебната фаза на наказателното
производство пред съдия и прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК отговарят
в най-пълна степен на останалия събран по делото доказателствен
материал. Заявеното в тези показания от Б. обстоятелство, че намереното в него
вещество – амфетамин е получил от подс.
В.С. намира подкрепа най-напред в останалите събрани по делото гласни доказателствени средства, а именно в показанията на полицейските
служители, които категорично и безпротиворечиво
възпроизвеждат казаното от св. Б. непосредствено след задържането му, а именно,
че е готов да съдейства и че наркотичното вещество му е било продадено от лице с
малко име В., който му е съсед. Посочил е и сумата, за която му е бил продаден амфетаминът от подсъдимия, както и схемата, по която го е
получавал след предаването на парите. На следващо място относно познанството
между подс. В.С. и св. А.Б. и отношенията им,
свързани с продажба на наркотични вещества показанията на последния се
подкрепят и от писмените доказателствени средства, а
именно протокола за разпознаване на лица, по време на което действие по
разследването св. Б. е посочил именно подс. В.С. като лицето от което е купувал многократно
наркотични вещества, включително и инкриминираното. Следва да се отбележи, че
това действие по разследването е било проведено на 25.03.2016г. или седем
месеца след разпита му пред съдия по реда на чл. 223 от НПК, като смисъла на
заявеното от него е останал непроменен. Липсват и данни разпознаването да е
било проведено в рамките на задържане по реда на ЗМВР на св. Б., което да
постави под съмнение достоверността и/или доброволността на това изявление, обективирано в протокола за разпознаване, подписан без
възражения от всички присъстващи лица. Не на последно място обсъжданите
показания на св. Б. звучат достоверно и с оглед намерените по време на
извършеното претърсване и изземване в дома на подс. В.С.
– мелничка и метална кутия, по които е установено
наличието на следи от тетрахидроканабинол и амфетамин - вещества, участващи активно в химическия състав
на конопа – идентични с тези, които св. Б. твърди, че е купувал от подс. В.С..
С оглед изложеното съдът прие, че липсва пречка за приобщаването и
кредитирането на показанията на св. Б., прочетени по реда на чл. 281, ал. 1 от НПК. Това е така и доколкото не намира разумно обяснение поведението на Б. пред
съда да се позове на правото си по чл. 121 от НПК, след като вече е признал, че
е бил задържан от органите на полицията за държане на амфетамин.
Същевременно с отказа си да отговори на въпросите относно неговия произход, св.
Б. не би могъл нито да уличи себе си в извършването на престъпление, нито
евентуално да се оневини за държането на наркотични вещества, за което признава
и при разпита си пред настоящия съдебен състав. Това е така, доколкото
независимо от това кое е лицето, от което наркотичното вещество е било
придобито, Б. потвърди, че е осъществил състав на престъплението по чл. 354а,
ал. 3 от НК. С оглед изложеното съдът намира, че не може да се приеме тезата на
защитата на подсъдимия, че на фазата на досъдебното производство Б. е посочил подс. В.С. като лицето, което му е продало наркотик поддавайки
се на някаква форма на натиск, а в хода на съдебното следствие отказва да
свидетелства с единствената цел не уличи себе си в извършването на престъпление.
С оглед всичко изложено съдът прие, че следва да кредитира показанията на св. Б.,
дадени пред съдия на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал.
1 от НПК.
На
следващо място съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Г.Н.
(баба на подс. В.С.), като намира, че същите не
пораждат противоречие с останалия събран по делото доказателствен
материал. В показанията си св. Н. сама признава, че на инкриминираната дата с подс. В.С. и другата си внучка са ходили до парка, като е
напълно възможно именно тогава подсъдимият да е оставил процесното
количество и вид наркотично вещество на място предварително уговорено със св. Б..
Относно твърденията й, че това се е случило в следобедните часове, практически
не изключва възможността да се е случило в инкриминирания часови период от
13,00-14,00 ч., доколкото възприятията за следобед са субективни, а времето
около 14,00 ч. според настоящия състав напълно съвпада с определението за
следобеден час. Ето защо съдът прие, че показанията на св. Н. следва да бъдат
кредитирани без да пораждат противоречие с възприетата от съда фактическа
обстановка и осъществяването от подс. В.С. деяние, за
което е ангажирана и наказателната му отговорност.
Показанията
на свидетелите са последователни, взаимно допълващи се и житейски достоверни,
като се допълват изцяло от писмените доказателства по делото и от заключенията
на приетите по делото експертизи.
Обстоятелството,
че по намерените в дома на подс. В.С. метална кутия и мелничка
не са били намерени дактилоскопни следи, не означава,
че същите не са се намирали в негово владение, тъй като са били иззети именно
от дома му.
Съдът
прие, че не поражда противоречие в доказателствения
материал и заключението на изготвената по делото техническа експертиза, чието
заключение установява, че на 22.08.2015г. не е имало телефона комуникация между
всеки от мобилните номера ********** и
**********, като за мобилен номер ********** последния телефонен разговор е
проведен на 19.08.2015 г., а за мобилен номер ********** няма данни от мобилен
оператор Виваком, доколкото подс.
С. и св. Б. са били съседи и е напълно възможно да са се уговорили за начина на
продажбата на проценото вещество – амфетамин по друг начин, включително и при лична среща
между двамата.
Съдът
изцяло кредитира изготвените в досъдебната фаза на процеса заключения на ФХЕ, СОцЕ, ДЕ, Техническа експертиза и 2 бр. СППЕ. Видно от
заключението на физикохимичната експертиза и СОцЕ, инкриминираното
наркотично вещество - амфетамин е с нето тегло 3,99
грама с процентно съдържание на активния компонент - амфетамин
- 20,5 процента, на стойност 119,70 лв.
Съдът
кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, като прецени, че те кореспондират със събраните гласни доказателства
и изясняват в пълна степен фактическата обстановка, при която е извършено
инкриминираното деяние. Поради тези съображения съдът намери, че следва да
приеме описаната фактическа обстановка и върху нея да гради своите правни
изводи.
От правна
страна:
От
обективна и субективна страна В.С.С. е осъществил
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
От
обективна страна подсъдимият на 22.08.2015г., между 13,00 и
14,00 часа в град *********, в горичката до стадион „****“, като непълнолетен,
но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи
постъпките си, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол на
наркотичните вещества и прекурсорите, разпространил
високорискови наркотични вещества - един брой полиетиленово
пликче, съдържащо амфетамин с нето тегло 3,99 грама с
процентно съдържание на активния компонент - амфетамин
- 20,5 процента, на стойност 119,70 лв.
Наркотикът
е бил разпространен от подсъдимия В.С.С., като го е продал
на св. А.Б., който е заплатил за него сумата от 40 лв.
Инкриминираното
наркотично вещество амфетамин подлежи на контрол съгласно
Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Република
България и обнародвана в ДВ бр. 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба
срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ
бр. 89/93 г. и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични - Приложение № 1, приета с ПМС № 293/11 г. към чл. 3, т. 1 от
Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите
/ДВ бр. 30/1999г.; изм. ДВ бр. 63 от 2000г.; ДВ бр.74, 75 и 120 от 2002г. и
бр.56 от 2003г./, като подс. В.С.С.
не е имал разрешение за разпространение на наркотични вещества, в това число и
на амфетамин.
От
субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че разпространява
наркотично вещество - амфетамин, поставено под
разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Независимо, че е
бил непълнолетен (към датата на инкриминираното деяние подс.
В.С. е бил на 14 г.), подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, като е искал тяхното настъпване.
Причина
за извършване на престъплението е ниското правосъзнание
на подсъдимия и неговата наркотична зависимост.
По вида и
размера на наказанието:
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години
и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. Съдът следва да извърши
индивидуализация на наказанието след редукцията на двете кумулативно предвидени
в закона наказания по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 и т. 5 от НК, а именно – до
три години лишаване от свобода и обществено порицание.
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия С. съдът отчете
следните смекчаващи отговорността обстоятелства: липсата на данни за други незавършени
наказателни производства спрямо подс. С.,
изключително младата му възраст и доброто му процесуално поведение. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът преценява проявената изобретателност при
извършване на престъплението - същото е извършено след предварителна подготовка
и схема на действие, на публично място, в светлата част на денонощието. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и динамиката на развитие и
широката разпространеност на извършеното от него престъпление и високата степен
на обществена опасност на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние.
След
преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът
прецени, че за постигане на целите, визирани в чл.36 НК на подсъдимия следва да
бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и
чл. 55, ал. 3 от НК. Съдът прие, че за подс. С. по
делото се събраха доказателства за наличието както на многобройни, така и на
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и най- вече с оглед
изключително младата възраст на подсъдимия и липсата на други незавършени
спрямо него наказателни производства. От друга страна съдебният състав прецени,
че и най- лекото предвидено в закона наказание, предвидено за това престъпление
се явява несъразмерно тежко с оглед на самото деяние и най- вече с оглед
личността на подсъдимия- млада личност, без регистрирани други противообщестъвени прояви. Ето защо съдебният състав прие,
че при определяне на наказанието на подс. С. са
налице основания за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б. “Б”,
пр.1-во от НК и наложи на подсъдимия наказание “пробация”
при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и подписване на лицето пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година. На основание чл. 55, ал. 3
от НК съдът не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с
наказанието „лишаване от свобода“ (глоба), заменено по реда на чл. 63, ал. 1,
т. 5 от НК, а именно „обществено порицание“, като прецени, че това наказание
отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. При
определяне размера на наказанието се съобрази наличието на отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, като прие, че минимално предвиденият
размер на наказанието пробация - шест месеца, не би
изпълнило в пълна степен целите на наказанието.
По
веществените доказателства:
Съдът на основание
чл. 354а, ал. 6 НПК отне предметът на престъплението - наркотични вещества, амфетамин на с нето тегло 3,99 грама с процентно съдържание
на активния компонент - амфетамин - 20,5 процента, на
стойност 119,70 лв. в полза на държавата, като на основание чл. 112, ал. 2 НПК
постанови унищожаването му, след влизане на присъдата в сила.
Съдът отне в
полза на държавата и 1 брой метална мелничка с надпис
„SKIN UP“ в червено – зелен цвят и 1 брой кутия с надпис STR8 ORIGINAL, Eau de toilette,
собственост на подсъдимия В.С.С., като с оглед
наличните по тях следи от наркотични вещества постанови да бъдат унищожени след
влизане на присъдата в сила.
Относно
иззетите и предадени доброволно вещи съдът прие, че същите доколкото нямат
отношение към извършеното престъпление, следва да бъдат върнати на
собствениците им, поради което върна на собственика И.Р.С., ЕГН **********
предадените от него с протокол за доброволно предаване от 15.09.2015г.: един
брой метална мелничка с жълтеникав цвят; мобилен
телефон, марка „Сони“, модел „Експериа“,
с ИМЕЙ********, сим карта на „Виваком“, с
надписи на нея ********и мобилен телефон, марка „Самсунг“,
с ИМЕЙ ********, сим карта на „Виваком“,
с надписи на нея ********, както и върна на собственика В.С.С.,
ЕГН ********** предадения от него с протокол за доброволно предаване от
15.09.2015г. един брой мобилен телефон, марка „Самсунг“,
с ИМЕЙ********и сим карта на „М-Тел“, с номер
8935901990813805315.
По
разноските:
На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия В.С.С.
да заплати в полза на Държавата и по сметка на СГС направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 883,05 лева, както
и на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати държавна такса в размер на
пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: