РЕШЕНИЕ
№ 380
гр. Карлово, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20235320101433 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. К., д.о.о., словенско дружество с
ограничена отговорност, с ДДС № SI71715789, със седалище и адрес на
управление: ул. „П. на Д.“ **, ****Ц., С., представлявано от управителя Д. С.,
чрез процесуалния си представител адв. В. Д., съдебен адрес: гр. С., ул. „В.“
№ *, ет. *, против „С.М.И. БГ. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ***********, със седалище
и адрес на управление: с. И., ул. „**-ва“ №**, представлявано от управителя
С. М. И..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата от 1100.00 евро, с левова равностойност
2145.00 лв., за извършена транспортна услуга на 02.12.2022 г., за което е била
издадена фактура № 1735-2022 от 05.12.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 14.08.2023 г., до окончателното
плащане. Претендират се направените по делото разноски, включително и
тези в обезпечителното производство по гр. д. №1280/2023 г. по описа на PC
К..
Ответното дружество, редовно призовани за съдебното заседание, не
изпращат представител и не вземат становище по иска. Въпреки дадената
1
възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозиран
такъв. Указани са последиците по чл.133, чл.143, ал.3 от ГПК, както и по
чл.238, ал.1 от ГПК, а именно: че ако не бъде подаден отговор в срока за
отговор на исковата молба и представител или пълномощник на дружеството
не се яви в първото заседание по делото, без да е направено искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
В първото по делото открито съдебно заседание адв. Т. Д. –
пълномощник на ищцовото дружество, е направила искане за постановяване
на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните
предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответното дружество: били са редовно призовани за съдебно
заседание, не се е явил представител или пълномощник. Редовно им е
връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е
подаден такъв, а са указани надлежно последиците от това. С оглед приетите
писмени доказателства, представени с исковата молба, искът е вероятно
основателен. Ето защо следва срещу ответното дружество да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен
съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира
по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.
По разноските:
Направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед
крайният му изход, съгласно т.5 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК. Макар че обезпечителното производство е
самостоятелно исково производство, то съществува доколкото съществува
исковото производство и е зависимо от резултата от него /Определение
№173/15.03.2010г. на ВКС по ч. гр. д. №749/2009 г./ – т. е. разноските ще се
присъдят според правилата на чл.78 от ГПК с оглед изхода на настоящия
спор.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и с оглед
представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 125.50
2
лева, включващи заплатена държавна такса в обезпечителното производство в
размер на 40.00 лева и заплатена държавна такса в исковото производство в
размер на 85.50 лева.
Неоснователно се явява искането на ищеца за присъждане на
направените в обезпечителното производство разноски в размер на 215.00
лева за внесена гаранция. Разпоредбата на чл. 82 ГПК постановява, че
внесените по специалната сметка на съда суми за разноски и гаранции се
внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани обратно от
вносителя в срок една година от датата на настъпване на тяхната изискуемост.
Гаранцията, внесена като условие за допускане на обезпечение на иска служи
за обезпечаване на отговорността за претърпените вреди от ответника по този
иск. С влизането в сила на съдебния акт, с който приключва съответното
съдебно производство, отпада интересът и необходимостта от допуснатите
обезпечителни мерки и възниква вземането на лицето, в чиято полза същите
са били допуснати, да получи обратно внесените като гаранции суми. Както
се приема в ТР № 6/23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ОСГТ на ВКС
изискуемостта на вземането за връщането на сумите настъпва с влизане в сила
на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. Тоест, ищецът
разполага с възможността да поиска връщане на гаранцията в срок от една
година от влизане в сила на настоящото решение, поради което тази сума не
следва да се присъжда в тежест на ответника.
Неоснователно е и искането за присъждане на пътни разходи в размер
на 37.01 лева. Отговорността за разноски е уредена като ограничена и
включва само внесените такси и разноски по производството, както и
възнаграждението за един адвокат по чл. 78, ал.1 от ГПК. От нейния обхват
са изключени всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по
делото, включително и пътните разноски за явяването на страните или
техните пълномощници пред съда. Командировъчните и транспортните
разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се
претендират на основание чл. 78 от ГПК. По този ред се покриват само
разноските, които по естеството си са необходими за движението на процеса –
нормативно предопределени или свързани с процесуално действие, указано
от съда, поради което не са в дискреция на страната. В този смисъл са
Решение № 192 от 25.06.2014г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г.о.,
Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5193/2013 г., IV г. о., ГК,
3
Определение № 60368 от 20.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2058/2021 г., II т.о.,
ТК и др.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.М.И. БГ. Т.“ ЕООД, с ЕИК: *************, със седалище
и адрес на управление: с. И., ул. „**-ва“ №**, представлявано от управителя
С. М. И. да заплати на Н. К., д.о.о., словенско дружество с ограничена
отговорност, с ДДС № SI71715789, със седалище и адрес на управление: ул.
„П. на Д.“ **, **** Ц., С., представлявано от управителя Д. С. сумата от
1100.00 евро, с левова равностойност 2145.00 лв., за извършена транспортна
услуга на 02.12.2022 г., за което е била издадена фактура № 1735-2022 от
05.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 14.08.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „С.М.И. БГ. Т.“ ЕООД, с ЕИК: ****************, със
седалище и адрес на управление: с. И., ул. „**-ва“ №**, представлявано от
управителя С. М. И. да заплати на Н. К., д.о.о., словенско дружество с
ограничена отговорност, с ДДС № SI71715789, със седалище и адрес на
управление: ул. „П. на Д.“ **, **** Ц., С., представлявано от управителя Д. С.
направените делото разноски общо в размер на 125.50 лв. (сто двадесет и пет
лева и петдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
4