Решение по дело №114/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 156
Дата: 8 юни 2021 г. (в сила от 6 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20217110700114
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

08.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Номер    156                                                2 0 2 1  година                         гр. Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд                       

на осемнадесети май                                                                             2 0 2 1  година

в публично заседание в следния състав:

 

 

                                                       Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

 

Секретар: Антоанета Масларска

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Административно дело № 114 по описа  на КнАдмС

за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 171 т. 5 б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано въз основа на постъпила жалба от Р.С.Б. ***, чрез пълномощника й адв. А.И., против разпореждане за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 29.03.2021 г. спрямо лек автомобил с рег. № КН **** ВН от Р.Д.и К.К. – служители към ОП „Управление ***. Твърди се, че наложената ПАМ е неправилна и незаконосъобразна и моли същата да бъде отменена. Претендират се и разноски по делото.

Ответниците се явяват лично, както и с юк. В.С.. Моли жалбата да се отхвърли, като неоснователна и недоказана. Представя писмени бележки, в които претендира и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата срещу разпореждане за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач, наложена на 29.03.2021 г. спрямо лек автомобил с рег. № КН **** ВН от Р.Д.и К.К. – служители към ОП „Управление *** е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С административната преписка са представени Заповед № РД-00-309/17.03.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил, в т. 1 на която е наредено по ул. „***“ да бъде разрешено влизането при необходимост от жителите в прилежащите й УПИ от осева точка 67 до осева точка 91, единствено с цел извършването на товаро-разтоварни операции на стоки и материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответните поземлени имоти, като същата улица се явява пешеходна за парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране; Протокол №1 от 05.02.2021 г. от заседание на Комисия по безопасност на движението на територията на Община Кюстендил; Заповед № РД-00-130/31.01.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която е назначена Комисия по безопасност на движението на територията на Община Кюстендил; Докладна от инж. Р. ***.2021 г.; Инструкция за регламентиране принудителното преместване на неправилно паркирани ППС/МПС по НОБАДТОК, ЗДвП и ППЗДвП; снимков материал, съставен при налагането на ПАМ; Заповед № РД-00-194/11.02.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която са определени длъжностните лица от ОП „Управление ***, които да упражняват правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 168 ал. 1, чл. 171 и сл. от ЗДвП и чл. 37 ал. 3 от НОБАДТОК; докладна от Р.Д.и К.К. от 29.03.2021 г.; справка за репатрираните МПС от специализиран автомобил „Паяк“ на 29.03.2021 г.; Констативен протокол № 2903/2021 г. длъжностна характеристика на длъжността „шофьор на автокран“ и длъжностна характеристика на длъжността „охранител - прикачвач“.

От така представената административна преписка се установява, че на 29.03.2021 г. около 10:04 часа, в гр. Кюстендил е репатриран лек автомобил с рег. № КН **** ВН, паркиран на ул. „***“ пред жилищна сграда с № 2, от Р.Д.и К.К. – служители към ОП „Управление ***. Съставен е Констативен протокол № 2903/2021 за осъществено преместване на неправилно паркирано ППС от констатиралите и извършили преместването длъжностни лица.    

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. В частност, това е сторено с разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от Закона за движението по пътищата, регламентираща компетентността на длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя, да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик. По аргумент от чл. 171 т. 5 б." б" от ЗДвП, преместването на ППС е реализиране на една от законоустановените принудителни административни мерки, за прилагането на която законодателят е изключил задължителната писмена форма по чл. 172 ал.1 от ЗДвП. За доказване на компетентността на органа наложил съответната ПАМ, ответникът е представил Заповед № РД-00-194/11.02.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която са определени длъжностните лица, които да упражняват правомощията, визирани в разпоредбата на чл. 167 ал. 2, чл. 168 ал. 1 и чл. 171 и сл. от ЗДвП, сред които са и Р.Д.и К.К. – служители към ОП „Управление ***. С оглед на така представените доказателства съдът намира, че оспорваната ПАМ е наложена от компетентен орган. Съгласно чл. 59 ал. 3 от АПК, вр. с чл. 171 т. 5 б. "б" от ЗДвП е налице изрична законова норма, която дава възможност административният акт да се изрази чрез действие, т.е. не е налице нарушение на писмената форма по чл. 59 ал. 1 от АПК. С оглед на горното съдът приема, че оспореният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Съгласно чл. 171 т.5 б." б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Посочената разпоредба е императивна и при наличие на която и да е от визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. При тълкуването на посочената разпоредба съдът приема, че се касае за три самостоятелни хипотези при които може да бъде наложена ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "б" от ЗДвП - когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; когато създава опасност или когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. В конкретния случай автомобилът е паркиран в нарушение на първата хипотеза - в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Видно от приложения снимков материал, автомобилът е паркиран в зона, която е обозначена в началото с пътен знак Г16 „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, пътни знаци от Г13 до Г16 указват, че пътят, в началото на който са поставени, се ползва само от участници в движението, чиито символи са изобразени върху съответния пътен знак, и е забранен за използване от останалите участници в движението.

По делото е представена и Заповед № РД-00-130/31.01.2020 г. на Кмета на Община Кюстендил, с която на основание  § 1а ал. 2 от ДР на ЗДвП е назначена Комисия по безопасност на движението на територията на Община Кюстендил. Конкретният казус, касаещ живущите на ул. „***“ № 2, е разгледан на заседание на комисията на 05.02.2021 г. като т. 12. от дневния ред. Съответното решение е обективирано в Заповед № РД-00-309/17.03.2021 г. на Кмета на Община Кюстендил. С нея е разрешено влизането при необходимост от жителите в прилежащите на ул. „***“ в гр. Кюстендил урегулирани поземлени имоти /УПИ/, от осева точка 67 до осева точка 91 с цел извършването на товаро – разтоварни операции на стоки и материали, както и за достигане до гаражи и паркоместа в съответните поземлени имоти по посочената улица. Улица „***“ е пешоходна  за подхода към парк „Галерия“ и е забранена за спиране и паркиране, като във връзка с това е монтиран и пътен знак Г16 „Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти“. За живущите на ул. „***“ № 2 в гр. Кюстендил няма изградени гаражи и обособени паркоместа на посочения адрес. В този смисъл няма законово основание живеещите да достигат до адреса си с МПС, с изключението посочено по – горе.

С оглед приложените доказателства по делото, може да се направи извод, че наложената ПАМ е правилно наложена, доколкото лек автомобил рег. № КН **** ВН на 29.03.2021 г. е бил паркиран в нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 5 от ЗДвП, което е видно от приложените снимки към преписката, а именно наличието на неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство.

Отделно от горното, от приложения снимков материал относим към случая с посочена дата и час, по категоричен начин се установява, че процесният автомобил е паркиран по същество по скоро върху тротоар, а не улица, по смисъла на § 6 т. 6 от ДР на ЗДвП по начин, който затруднява преминаването на другите участници в движението, каквито са пешеходците. Отделен е въпросът, че това създава предпоставки за други нарушения – при съществуващ тротоар/улица за пешеходци, пешеходците биха били поставени в рискова ситуация да се движат по същата при наличието на движещи се или паркирани МПС.

Принудителните административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени. Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично уредено в закона, респективно при липса на всички нормативно установени за това условия.

В конкретния случай обаче, от всички събрани по делото доказателства се установява безспорно наличието на основания за налагането на ПАМ по чл. 171 т. 5 б. "б", предл. първо от ЗДвП за репатриране на автомобила, собственост на жалбоподателката. С оглед на горното съдът счита, че обжалвания административен акт е законосъобразен, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на спора и с оглед липсата на искане за присъждане на разноски по делото от страна на ответника в о.с.з. от 18.05.2021 г. съдът намира, че такива не следва да му се присъждат.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд –Кюстендил

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Б. ***, чрез пълномощника й адв. А.И., против разпореждане за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „Преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 29.03.2021 г. спрямо лек автомобил с рег. № КН **** ВН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на Р. България в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните, чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                  Административен съдия: