№ 13656
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110167402 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
14.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 67402/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Х. Н. Л. и Д. Г. Л., в която се твърди, че
ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
**********************, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 766,77 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но ответника не
я бил заплатил, поради което изпаднал в забава, като дължал и мораторна лихва в размер на
152,40 лева за периода от 15.09.2022 г. до 28.05.2024 г. Развива съображения, че е
предоставена услугата дялово разпределение, като не била заплатена цената на последната в
размер на 41,11 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., като ответника бил в забава
поради което дължал и мораторна лихва в размер на 9,08 лева за периода от 16.07.2021 г. до
29.05.2024 г. Твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът бил
1
възразил, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато
за установено, че ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговори на исковата молба и
не са изразили становище по предявените искове. В подадените възражения по чл. 414 ГПК,
ответниците са изразили становище, че между страните липса облигационно отношение,
като и че от 2005 г. не ползват топлинна енергия, тъй като радиаторите били свалени, като от
2022 г. не ползвали и БГВ. В о. с. з. от 19.06.2025 г., искат отхвърляне на предявените
искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представители писмени
доказателствени средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на
предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
2
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 04.05.1992 г., като се установява, че Х. Н. Л. и Д. Г. Л. са станали
собственици на недвижим имот, находящ се в гр. **************.
С оглед изложеното, съдът намира, че безспорно е устнаовено, че ответниците са
били собственици на процесния недвижим имот, поради което между страните е възникнала
облигационна връзка по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
3
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
изяснява, че за процесния имот не е потребявана топлинна енергия за отопление на имот,
тъй като радиаторите са затепени или демонтирани. Експертът е посочил, че за периода
м.05.2022 г. до м.04.2022 г. е ползвана БГВ, която е отчитана на базата на реален отчет от 1
бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода, а за периода от м.05.2022 г.
до м.04.2023 г. БГВ не е ползвана, като показанията на водомера са занулени. Уточнено е, че
за периода е отчитана сградна инсталация, която е отчетена в съответствие с нормативните
изисквания. Вещото лице е посочило, че стойността на ползваната топлинна енергия за
процесния период е в размер на сумата от 714,07 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния период няма извършени
плащания, с които да са погасени дължимите вземания. Изяснено е, че мораторната лихва
върху главницата за топлинна енергия е в размер на 152,40 лева, а върху вземането за дялово
разпределение е в размер на 9,08 лева.
Съдът, като извърши съвкупна преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ намира, че
следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно.
Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват
доказателства, че експертите са недобросъвестни или заинтересовани от изхода на правния
спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Като в случая следва да се вземат предвид и установените от
заключението на ССчЕ плащания.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че всички материални предпоставки за
уважаване на претенцията за главницата са налице, поради което искът следва да бъде
уважен до сумата от 714,07 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 766,77
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия се прилагат
Общите условия от 2016 г., одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.
33, ал.4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само върху
задълженията по чл. 32, ал. 3 от същите общи условия, т.е. само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат
заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. В раздел
„Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.,
приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответницата е изпълнили надлежно и своевременно процесните
задължения, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр.
4
1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответника е изпаднал в забава, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая с оглед обаче обстоятелството, че претенцията
за мораторната лихва е акцесорна, то същата при приложение на правилото на чл. 162 ГПК и
при аритметическо пресмятане в съотношение на дължимата лихва – съобразно уважената
част от главницата и предвид кредитираното заключение на ССчЕ, то искът следва да бъде
уважен за сумата от 139,93 лева за периода от 15.09.2022 г. до 29.05.2024, като за разликата
до пълния предявен размер от 152,40 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
На следващо място досежно претенцията за припадащата се част от цената на
услугата дялово разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и ССчЕ и
представените от третото лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е
установено, че услугата „дялово разпределение“ е предоставена, поради което и цената на
услугата се дължи.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото не са сочени, респ. не са събрани
доказателства, че дължимите вземания от ответниците са били надлежно заплатени, поради
което с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Отделно от това трябва да се спомене и че направеното едва в устните състезания
от ответниците възражения за плащане освен, че е недоказано е преклудирано. Касае се за
материалноправно възражение, което се преклудира в срока за подаване на отговор на
исковата молба, а в случая такъв не е подаден, нито възражението е наведено във
възражението по чл. 414 ГПК – арг. чл. 131 ГПК, във вр. чл. 133 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират заплащането на
деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такова, поради което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК,
във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, съобразно уважената част от исковете
следва да му се присъди сумата от 1003,37 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответниците не са поискали присъждането на деловодни разноски и не са доказали,
че реално са сторили такива, поради което съобразно отхвърлената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК не следва да им се присъждат деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. Н. Л., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************** и Д. Г. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр. **************, че
дължат разделно по равно на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
714,07 лева, представляващи цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
********************** за периода м.05.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва
от 11.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 139,93 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за периода от 15.09.2022 г. до
29.05.2024 г., както и сумата от 41,11 лева, представляващи цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
11.06.2024 г. (датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на топлинната енергия за
сумата над 714,07 лева до пълния предявен размер от 766,77 лева, както и иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинната енергия за сумата над 139,93 лева до
пълния предявен размер от 152,40 лева, както и иска за мораторна лихва върху главницата
за дяловото разпределение за сумата от 9,08 лева за периода от 16.07.2021 г. до 29.05.2024
г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.06.2024 г. по ч. гр. д.
№ 35459/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Х. Н. Л., ЕГН: ********** и Д. Г. Л., ЕГН: ********** да заплатят
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 1003,37 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6