Решение по дело №201/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на П. Т. С., [ЕГН], гр. Пазарджик, срещу Националния осигурителен институт, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявен иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик за периода от м. май 2017 г. до 11.09.2019 г. с цена на иска 1 000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

Първоначално в исковата молба е посочено, че с Решение № 1778/11.02.2019 г. Върховният административен съд е отменил Решение № 1054-12-685/17 на директора на ТП на НОИ-Пазарджик (след извършена служебна проверка се установи, че се касае за отменено Решение № 1054-12-18#1/26.07.2017 г. на директора ТП на НОИ-Пазарджик) и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество. Твърди, че във връзка с незаконосъобразното решение на органа, му е бил наложен запор на банковата сметка и не е могъл да се разплаща, което му причинило неимуществени вреди, изразяващи се във възмущение, огорчение, чувства на дискриминиране и др.

С Разпореждане № 636/15.02.2024 г. съдът е указал на ищеца в 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, в отговор на което е постъпила Молба вх.№ 1638/19.02.2024 г. В нея ищецът посочва, че във връзка с неправилния административен акт му е бил наложен запор на банковите сметки, като в периода от м. май 2017 г. до м. февруари 2019 г. е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да заплаща такси при преминаване на границата на Република България свързана с дейността му на международен шофьор. Твърди, че след посещение на офис на ОББ в гр. Пазарджик разбрал, че му е наложен запор, както и причините за него. Въпреки, че бил посочил адрес за кореспонденция по настоящ адрес, служителите на НОИ му изпращали писмата и съобщенията на постоянния му адрес, което довело допълнително у него на стрес и неудобства.

В съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г. процесуалният представител на ищеца адвокат В. С. е направил уточнение на исковата претенция, като съдът е допуснал изменение на иска, а именно, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик за периода от м. май 2017 г. до 11.09.2019 г. с цена на иска 1 000 лв., ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът – Националният осигурителен институт, представляван от управителя И. И., чрез процесуалния му представител юрисконсулт С., изразява становище за недопустимост, алтернативно за неоснователност и недоказаност на иска. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик дава заключение за недоказаност на иска по основание и размер.

А. съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С Решение № 1054-12-18#1/26.07.2017 г. директорът на ТП на НОИ-Пазарджик е потвърдил Разпореждане № РВ-3-12-00272203/09.06.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което е разпоредено възстановяване на неоснователно изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация за периода от 02.09.2016 г. до 11.09.2016 г. в размер на 387,50 лв. главница и 28,42 лв. дължима лихва от датата на неоснователно изплатената парична помощ до датата на съставяне на разпореждането.

Административният акт на директора на ТП на НОИ-Пазарджик е обжалван от П. С., като с Решение № 647/18.12.2017 г. по адм. дело № 685/2017 г. А. съд-Пазарджик е отхвърлил жалбата.

С Решение № 1778/10.02.2019 г. по адм. дело № 1298/2018 г. Върховният административен съд, Шесто отделение, е отменил решението на АС-Пазарджик, отменил е по жалбата на С. Решение № 1054-12-18#1/26.07.2017 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и е върнал делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. За да постанови този резултат ВАС е приел, че материалните предпоставки на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредба № 1/13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация са били налице към 02.09.2016 г., когато е упражнено правото и е започнала рехабилитация. Посочено е, че от 05.09.2016 г. С. не е бил осигурен и е загубил качеството на осигурено лице, поради което неоснователно са платени сумите считано от тази дата. Посочил е, че като е разпоредил възстановяването на цялата сума за целия период от 10 дни административният орган е нарушил материалния закон, като е следвало да съобрази дните, в които С. е бил осигурен считано от 02.09.2016 г. до 04.09.2016 г. включително.

Във връзка с указанията на ВАС, ръководителят на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ-Пазарджик е издал Разпореждане № РВ-3-12-00530781/28.02.2019 г., с което е разпоредил П. С. да възстанови направените разходи за хранене от фонд ОЗМ, разходи за нощувки от фонд ОЗМ, разходи за диагностични и терапевтични процедури от фонд ОЗМ за периода от 05.09.2016 г. до 11.09.2016 г. в размер на 338,92 лв.

От ответника по делото са представени копия от следните документи, касаещи П. С.: справка „Актуално състояние на всички трудови договори“ от Регистъра на трудовите договори; справка 22А – деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица; справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.; справка от Регистъра на трудовите договори; Запорно съобщение № ЗС-3-12-00298007/25.07.2017 г.; Писмо № 230-ОПЗ/*********/31.07.2017 г. от ОББ АД; Отмяна на запор № ОЗ-09-3-12-01552555/11.03.2024 г. и справка за цялостното движение на суми по партидата на П. С..

Във връзка с депозирана молба по реда на чл. 192 ГПК от ОББ АД е предоставена информация за наличните сметки на С. и за наложените запори. Представени са извадка от регистрите на ОББ с информация за сметките и извлечения с постъпленията по тях.

По искане на ищеца по делото е допусната и изслушана като свидетел неговата съпруга С. И. С.. Същата заявява, че ищецът имал дела с НОИ, които преживява тежко и до настоящия момент. Посочва, че през 2017-2018 г. на връщане от Германия С. не е могъл да влезе на територията на България, защото нямал пари в сметката, за да заплати винетна такса. Не е могъл и да изтегли пари от сметката си. Престоял е няколко дни на границата, като тяхна позната му е занесла пари в брой, за да може да се прибере. След прибирането му отишъл в банката и установил, че има наложен запор. Заявява, че съпругът й се е чувствал зле, бил е обиден и огорчен. Не знае дали ищецът се е обърнал към работодателя си, но твърди, че С. лично е заплащал винетните такси, които впоследствие му се възстановяват със заплатата. Посочва, че нямал служебна карта.

При така установеното, А. съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 205 АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Националния осигурителен институт с оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, като правилно искът за обезщетение е предявен спрямо юридическото лице.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Решение № 1054-12-18#1/26.07.2017 г. на директора ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-12-00272203/09.06.2017 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО са отменени с Решение № 1778/11.02.2019 г. по адм. дело № 1298/2018 г. на Върховният административен съд, Шесто отделение и преписката е върната на органа за разрешаване на въпроса по същество.

При проверка на допустимостта на предявения иск съдът намира, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба. Претенцията на С. е за присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменен като незаконосъобразен акт, издаден от длъжностни лица при НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл. 4 ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 АПК: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Наличието на незаконосъобразен – предварително отменен акт на администрация е предпоставка за иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като въпросите дали този акт е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, обуславящ характера на акта – административен или правораздавателен, претърпял ли е ищецът вреди и налице ли е пряка причинна връзка между отменения акт и вредите, са по съществото на спора и са свързани с евентуалната основателност на иска, поради което съдът приема, че искът е допустим, а разгледан по същество –неоснователни, по следните съображения:

Съдът приема, че в случая е налице първата от кумулативно изискуемите предпоставки, а именно незаконосъобразен акт, издаден от административен орган или длъжностно лице на държавата или общината. Видно от приобщените към настоящото производство дела с влязло в сила решение е отменено като незаконосъобразно решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик. Налице е и следващата предпоставка – актовете са издадени при изпълнение на административна дейност, каквато по съществото си представлява дейността на органите при НОИ във връзка с осъществяване на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт, действие или бездействие, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. Под вредоносен резултат (вреда) следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно имуществените права и защитените от правото блага на увредения, а под „пряка и непосредствена“ се разбира тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на съответния административен орган, по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Иначе казано, причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод на него и във връзка с него. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Видно от исковата молба, твърдяните неимуществени вреди се изразяват във възмущение и огорчение от наложен запор върху банковата сметка на ищеца във връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. Твърди, че работи като международен шофьор на камион и на границата не е могъл да заплати винетна такса. Посочва още, че на границата се заплаща само с банкова карта, като всеки един шофьор има служебна такава и много трудно може да заплати таксата на друг свой колега. Така изложеното в исковата молба не се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

В показанията си пред съда съпругата на ищеца заявява, че през 2017-2018 г. на връщане от Германия С. не е могъл да влезе на територията на България, защото нямал пари в сметката, за да заплати винетна такса. Не е могъл и да изтегли пари от сметката си. Престоял е няколко дни на границата, като тяхна позната му е занесла пари в брой, за да може да се прибере. Посочва също, че С. лично е заплащал винетните такси, които впоследствие му се възстановяват със заплатата и не е имал служебна карта.

При всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Н. обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност. Вредоносният резултат не се презюмира, а по отношение на същия ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини. В конкретния случай в тежест на ищеца е било да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган.

Съдът приема, че от страна на ищеца, в чиято тежест е да докаже при условията на пълно главно доказване както настъпването на вредите, така и причинно-следствената им връзка с незаконосъобразната административна дейност, не са ангажирани доказателства за установяване съществуването на тези две материалноправни предпоставки за възникване правото на П. С. за обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От изслушания по делото свидетел не се установиха данни за влошаване на общото състояние на ищеца, в това число и на психичното му състояние, които да са причинени от действията на длъжностни лица при Националния осигурителен институт. С решението си Върховният съд е отменил незаконосъобразното решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и е върнал преписката за ново произнасяне, като е посочил, че органът неправилно е разпоредил възстановяване на цялата сума за профилактика и рехабилитация за целия период от 10 дни, като не е отчел че за три дни (02.09.2016 г. – 04.09.2016 г.) С. е бил осигурено лице. Вследствие на отменителното решение е издадено Разпореждане № РВ-3-12-00530781/28.02.2019 г., с което ръководителят на контрола по разходите на ДОО е разпоредил П. С. да възстанови направените разходи от фонд ОЗМ за периода от 05.09.2016 г. до 11.09.2016 г. Разпореждането е влязло в сила, като дължимата сума е изцяло погасена от ищеца през 2023 г. Съпругата му заяви, че дори след като е приключило производството срещу НОИ ищецът не се е успокоил, защото не е бил доволен от изхода на делото. Доколкото законът изисква настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица на незаконосъобразния административен акт, то съдът приема, че по делото не бе доказано да са налице причинени на ищеца неимуществени вреди от отменения като незаконосъобразен административен акт.

Предвид изложеното, съдът намира иска за неоснователен и недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло.

По отношение на претенцията за лихви, предвид факта, че задължението за лихви е акцесорно и след като по изложените по-горе съображения съдът счита за недоказана главната претенция, неоснователно е искането за присъждане и на лихвите.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, А. съд-Пазарджик, IХ-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от П. Т. С., гр. Пазарджик, против Национален осигурителен институт за присъждане на обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен административен акт – решение на директора на ТП на НОИ-Пазарджик за периода от м. май 2017 г. до 11.09.2019 г., ведно със законната лихва от 26.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Н. основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.