Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на осми
ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието на
секретаря Маргарита Д. разгледа докладваното от съдия Чеуз
гражданско дело № 2 642/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът А.А.Ш.
получил на 15.09.2020 г. покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело
108/17 г. от ЧСИ И.М.-К., с район на действие –СГС за заплащане на сума в
размер на 66 522, 92 лв., от която – 29 100 лв. – главница,
32 687, 13 лв. – лихви, 306 лв. – разноски и 4 429, 79 лв. такса по
т. 26 от ТТРЗЧСИ. Изложени са твърдения, че производството е образувано от дъщеря
му М.А.Ш. с молба за присъединяване към друго дело, а именно 332/15, образувано
при същия ЧСИ. Твърди се, че изпълнителният титул, въз основа на който е
образувано производството е изпълнителен лист от 27.01.2003 г. по гр.д.
3863/2020 г., издаден на бившата съпруга на ищеца за вземания за месечна
издръжка от 300 лв. на малолетната тогава дъщеря като предмет на претенцията в
изпълнителното производство са вземанията за издръжка от месец януари 2006 г.
до 21.01.2014 г. /датата на навършване на пълнолетие на детето/ и възлиза в
глобален размер на 28 800 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Твърди се в исковата молба, че към датата на образуване на
изпълнителното дело дъщерята на ищеца е пълнолетна /на 21 години/ и не
притежава активна легитимация доколкото листа бил издаден в полза на нейната
майка респ. с оглед факта на пълнолетие на детето. Наведени са и съображения,
че по отношение на вземанията е изтекла предвидената в закона погасителна
давност и същите не се дължат. Предвид което е мотивиран правен интерес от иска
и моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че сумата от 29 100 лв. – представляваща издръжка
в периода м. януари 2006 г. – 21.01.2014 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска по издаден изпълнителен лист от 27.01.2003 г. по гр.д.
3863/2000 г. са недължими. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответницата М.А.Ш. оспорва иска в писмен отговор, депозиран в срока по чл.
131 от ГПК, в който са наведени подробни съображения относно неоснователността
на заявената искова претенция. Претендира разноски.
Исковата молба се поддържа в открито съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответника се поддържат от адв. Д..
Депозирани са и писмени бележки в предоставения от съда срок от страна на
ответницата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235,
ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните по делото не са формирали
спор, че ответницата е дъщеря на ищеца, а това се установява и от представеното
по делото удостоверение за раждане, издадено от СО – район „Оборище“ /стр. 195
в делото/.
По делото е представен изпълнителен
лист от 27.01.2003 г. по гр.д. 3863/2000 г. по описа на СРС, 90 състав, от
който се установява, че А.А.Ш. е осъден да заплаща на
малолетното си дете М.А.Ш., родена на *** г., чрез неговата майка и законен
представител П.А.Ш. месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от влизане в
сила на решението за развод /15.12.2000 г./ до настъпване на законна причина за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
Предмет на претенцията, заявена в
рамките на настоящото производство са вземанията за издръжка в периода 01.01.2006 г. – 21.01.2014 г. в глобален размер от 29 100
лв., сума посочена в приложената по делото покана за доброволно изпълнение от
ЧСИ. Страните не спорят, че крайната дата на срока е идентична с датата, на
която ответницата е навършила пълнолетие респ. е съобразена с нормата на чл. 82
от СК – 1985 г. /отм., но релевантна с оглед датата на постановяване на бракоразводното
решение между ищеца и бившата му съпруга, майка на ответницата/. Съгласно тази
норма, родителите дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, независимо
дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Периодът
на процесното вземане по време съвпада с период, в
който ответницата е била малолетна респ. непълнолетна, поради което съдебно
установеното вземане е дължимо. Фактът на последващо
навършване на пълнолетие на детето не освобождава длъжника от изпълнение на
задължението му да заплати съдебно присъдена издръжка на детето му за периода
от време, в който същото е било малолетно респ. непълнолетно. От това
задължение ищецът не може да бъде освободен и по другата сочена причина, че към
датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ има друго
малолетно дете, родено в последващ брак, доколкото
подобно основание не е предвидено в закона.
Не могат да бъдат споделени
твърденията на ищеца, че титуляр на вземането е бившата му съпруга. Тези
твърдения се опровергават при прочит на изпълнителния лист, в който ясно и
недвусмислено се сочи като титуляр малолетното дете, а бившата за ищеца съпруга
е посочена, само и единствено, като законен представител на детето с оглед
нормата на чл. 73 ал.1 от СК – 1985 г. /отм./.
По делото е приложено като
доказателство копие от изпълнително дело 4201/03 г. по описа на ДСИС при СРС,
от което се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано цитираното изпълнително дело на 17.03.2003 г. Видно от отбелязванията, извършени върху изпълнителния лист, в
рамките на това изпълнително производство длъжникът /настоящ ищец/ е извършвал
погашения по делото като последното е на дата 01.02.2006 г. за сумата от 600
лв. /стр. 181 гръб в делото/.
Видно от приложените по делото
писмени доказателства от ответника, приети като неоспорени от ищеца, по повод
молба от 20.04.2006 г. и с оглед §3 от ЗЧСИ образуваното изпълнително дело е
било продължено от ЧСИ – М.М.като изп.
дело 20067860400060. По това дело, видно
от приложена молба вх. № 00289/29.05.2006 г. от длъжника по делото /настоящ
ищец/ е приложена нотариално заверена декларация от законния представител на взискателя от 12.05.2006 г. с рег. № 2616/12.05.2006 г. на
нотариус 120 – А.П.и район на действие – СРС /стр. 251/, в която декларация е обективирано извънсъдебно признание на взискателя
за получаване на сума в размер от 6 000 лв. от длъжника, представляваща
дължимата издръжка до месец май 2006 г., която не включва дължимите лихви за просрочието. Отделно от това се съдържат данни и за
получаване на сумата от 300 лв. на
19.06.2006 г. от взискателя, извършена по цитираното
изпълнително дело. Други изпълнителни действия по това изпълнително дело след
горепосочената дата няма данни да са били извършени.
При съвкупен анализ на тези данни по
делото, настоящият съдебен състав намира, че длъжникът в изпълнителното
производство /настоящ ищец/ към 19.06.2006 г. е изпълнил задължението си да
заплати съдебно определената му издръжка считано до м. 06.2006 г., поради което
не съществува задължение за главница за част от процесния
период по делото, а именно месец 01.2006 г. – м. 06.2006 г., поради плащане на
сумата. Въпрос на проста аритметична операция е да се изчисли, че дължимата
сума за сочения шестмесечен период възлиза на сумата от 1 800 лв., която е
недължима като погасена чрез плащане от длъжника.
Както беше посочено, по-горе в
решението след дата 19.06.2006 г. до 12.06.2014 г., на която дата взискателят е поискал връщане на изпълнителния лист
изпълнителни действия не са извършвани.
Видно от приложените доказателства
по делото, последващо изпълнително производство е
инициирано от ответницата едва на 23.02.2017 г. чрез депозирана молба по
изпълнително дело 108/2017 г. по описа на ЧСИ – И.М.-К., с която същата е
заявила искане за присъединяване като кредитор по делото. Покана за доброволно
изпълнение до длъжника респ. запорни съобщения по
това дело, с оглед приложените по делото доказателства, са изпратени едва на
31.08.2020 г.
По делото се съдържат данни за образувано
изпълнително дело на 28.10.2016 г. г. пред ЧСИ – У.Д., но настоящият съдебен
състав намира същото за ненадлежно образувано доколкото молбата за инициирането
му изхожда от бившата съпруга на настоящия ищец, която не притежава качеството
"взискател" и е депозирана в период от
време, когато ответницата /действителен взискател/ е
била вече пълнолетна.
По повод наведените в исковата молба
твърдения за изтекла погасителна давност на тези вземания и ангажираните от
страните писмени доказателства, следва да се има предвид, че разпоредбата на
чл. 115 ал. 1 б.“а“ от ЗЗД касае обичайната житейска практика за съвместно живеене
на децата и родителите респ. упражняване на родителски права и от двамата
родители. В хипотеза на преустановено съвместно съжителство на детето с единия от родителите и
същият е осъден да му заплаща
издръжка, настъпилата фактическа промяна води и до правна
промяна, която се прогласява от
бракоразводния съд. Видно
от приложеното бракоразводно решение, касаещо
възходящите от първа степен на ответницата, упражняването на родителските права
по отношение на нея е предоставено на майката, поради което в отношенията между
настоящия ищец /баща/ и настоящата ответница/дете/ не е приложима нормата на чл. 115 б.“а“ от ЗЗД, а същите са подчинени на общия режим на погасителната давност /в този
смисъл решение 401/18.12.2013 г. по гр.д. 3552/13 г. на Четвърто ГО на ВКС/. С
оглед на обстоятелството, че вземането е съдебно установено за него е
релевантна общата пет годишна давност, визирана в чл. 110 от ЗЗД по арг. на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, поради което не могат да бъдат
споделени твърденията в исковата молба за приложимост на краткия тригодишен давностен срок по причина периодичен характер на вземането.
С оглед нормата на чл. 116 б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение. Образуването на изпълнително производство не е от кръга действия,
които прекъсват погасителната давност с оглед дадените задължителни разрешения
в ТР 2/2015 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно съдебната практика, установена с
решение 31/09.09.2010 г. по търг. Дело 400/2009 г. на
ВКС, ІІ Т.О., впоследствие потвърдена и с ТР 2/2015 г. погасителната давност за
установяване на недължимост на вземане на взискателя започва да тече от последното валидно предприето
от взискателя изпълнително действие.
По съображенията, изложени по-горе
последното валидно изпълнително действие по делото, образувано пред ДСИ на СРС
е извършено на 19.06.2006 г. Като от този момент до следващото изпълнително
действие /изпращане на поканата за доброволно изпълнение и запорни
съобщения/ от 31.08.2020 г. други изпълнителни действия не са извършвани т.е.
липсват данни за прекъсване на погасителната давност в този период от 14
години. Няма данни същата и да е била спирана, а не са и навеждани твърдения от
страните в този смисъл. Падежът на последното задължение за издръжка е датата
на навършване на пълнолетие на ответницата т.е. 21.01.2014 г. Съобразно
правилата за броене на срокове, установени в нормата на чл. 72 от ЗЗД
погасителната давност за неговото принудително събиране е изтекла на 21.01.2019
г. С оглед факта на изтичане на предвидената в закона погасителна давност
същата не може да се прекъсне с последващо
предприетото изпълнително действие от 31.08.2020 г. /повече от година и
половина след изтичане на давността/.
При липсата на други доказателства,
ангажирани от страните, настоящият съдебен състав намира иска за основателен и
доказан.
При този изход на спора и на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на
1 403 лв. с оглед обстоятелството, че това е редът по който е осъществено
същото, видно от договора за правна защита, приложен по делото /стр. 25/,
цената на заявения иск / 29 100 лв./, фактическата и правна сложност на
делото, процесуалните действия, извършени по него респ. размера на
възнагражденията, посочени в Наредба 1/2004 г.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на СГС сумата от
1 164 лв. – дължима ДТ.
Водим от горното Софийски градски
съд, I-19 състав:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на А.А.Ш., ЕГН **********,***
– адв. И.К. с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК срещу
М.А.Ш., ЕГН **********,*** – адв. В.В., че А.А.Ш. не дължи на М.А.Ш. сумата
от 29 100 лв. – представляваща издръжка в периода м. януари 2006 г. –
21.01.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска по
издаден изпълнителен лист от 27.01.2003 г. по гр.д. 3863/2000 г. НА СРС, 90
състав като погасена по давност.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,*** – адв. В.В. да заплати на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адвокат И.К. сумата от 1 403 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.А.Ш., ЕГН **********,*** – адв. В.В. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на
СГС ДТ в размер на 1 164 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: