Р Е Ш
Е Н И Е
№ 160/16.12.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на десети
декември 2020 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар Д.Димитрова
Прокурор Д.Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №154 по
описа на 2020 г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на З.М.М., ЕГН **********,***,чрез адв.С.Е.
***, за проверка на Решение №265/13.10.2020г. по АНД №20202330200846/2020г. на
Ямболски районен съд. Със съдебния акт е потвърдено наказателно постановление №
19-0813-001342/08.11.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Ямбол, с което на касатора, за нарушаване на
чл.190, ал.3 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на основание чл.185 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
20/двадесет/лв. Иска се отмяна на решението по съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон като се твърди, че съдът не е
изложил мотиви по направените възражения за неправилно отразена фактическа
обстановка, за непълно и неясно описание на нарушението, за това че наказаното
лице не е собственик на автомобила, както и че не е съобразил трайната съдебна
практика, че нарушение по смисъла на чл.190, ал.3 от ЗДвП не води до възникване
на административно-наказателна отговорност, доколкото разпоредбата само
определя евентуалния срок за доброволното изпълнение на публичното задължение.
Неплащането на глоба в срока за доброволно изпълнение не може да бъде
санкционирано с нова глоба, като последиците при неспазване на срока по чл.190
от ЗДвП имат друг характер и водят до други мерки, каквито всъщност са били
предприети спрямо наказаното лице - временно отнемане на СУМПС и на талона на
автомобила.Твърди се още, че цитираната глоба е платена на 04.11.2019г, преди
издаване на наказателното постановление и наказващият орган не е взел това
предвид при налагане на санкцията. В тази връзка ЯРС неправилно се е произнесъл
и по отношение на задължението на административния орган да приложи чл.28 от ЗАНН, включително и сам той не го е извършил, въпреки че са налице условията за
това, без да изтъкне мотиви. Иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на ЯРС, като постановите ново такова, с което да отмени
наказателно постановление № 19-0813-001342 на ОДМВР, сектор Пътна полиция,
Ямбол, от 08.11.2019г, като незаконосъобразно и неправилно, както и да присъди
направените по делото разноски.
В съдебно заседание З.М.М.
се представлява от адв. С.Е. ***, която поддържа
жалбата. Посочва, че основният повдигнат
спор е за това, че чл. 190, ал.3 от ЗДвП не предполага налагане на глоба. Той
определя срок за доброволно плащане и това, че не си платил в съответния срок за доброволно
плащане глобата, не би следвало
да доведе до санкциониране с нова глоба.
Неспазването на този текст – неплащането на глоба в срока за доброволно
плащане, води до други мерки и те са приложени по отношение на нейния
доверител. Счита се, че глобата
от 20 лв. е незаконосъобразно
наложена и затова моли да се отмени решението на ЯРС и да се постанови друго, с което да се отмени
НП, като се присъдят и направените по делото разноски, в размер на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касацията ОДМВР-гр.Ямбол, своевременно и редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и моли съдът да я остави без уважение,
като потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Предмет на съдебен контрол е Решение №265/13.10.2020г.
по АНД №20202330200846/2020г. на Ямболски районен съд. Със съдебния акт е
потвърдено наказателно постановление № 19-0813-001342/08.11.2019 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Ямбол, с което на касатора, за нарушаване на чл.190, ал.3 от Закона за
движение по пътищата(ЗДвП), на основание чл.185 от ЗДвП и чл.53 от ЗАНН е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/лв.
Ямболски районен съд е приел, че АУАН и НП са
законосъобразно издадени, в съответствие с разпоредбите на ЗАНН и ЗДвП. Предвид
липсата на спор, че към момента на проверката жалбоподателят М. не е бил
заплатил наложената му глоба с фиш Серия К № 2445042 в срока, посочен в ЗДвП, е
счел че същият е извършил нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП, изложил е мотиви,
че се касае за императивна правна норма, при неизпълнението на която има
извършено административно нарушение. Приел е, че административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл.185 от ЗДвП е правилно ангажирана, не може да се приеме, че са налице основанията
за приложението на чл.28,б.“а“ от ЗАНН за маловажност на случая, дори дължимата
сума по електронния фиш да е платена на 04.11.2019г., както жалбоподателят
твърди. Решението на ЯРС е постановено при неизяснена фактическа обстановка,
което е съществено процесуално нарушение и при неправилно приложение на закона,
като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира,
че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в
сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. Основателно е възражението на касатора, че в АУАН и в НП липсва пълно описание на
нарушението. Описанието на нарушението в АУАН е следното - сочи се, че З.М.М. на 02.11.2019г. в 20.56ч. в гр.Ямбол на ул.Н.П.“ като
водач на лек автомобил СААБ 9 3 с рег.№СВ****МТ при обстоятелствата: гр.Ямбол,
бул.****управлява лек автомобил СААБ 9 3 с рег.№СВ****МТ негова собственост,
като не е изпълнил задължението си да заплати в срок наложената му глоба с фиш
серия К 2445042. Същата фактическа обстановка е описана в НП. От описанието на
нарушението е неясно първо което е точно мястото на извършването му - дали ул.Н.П.“
или бул.****на ул.“К.М.“. Липсват и други признаци от обективна страна – не е
индивидуализиран в достатъчна степен влезлият в сила акт за налагане на глоба –
не се посочва нито от кой орган е издаден, на коя дата, кога е връчен, на кой
нарушител фиш серия К 2445042 за налагане на глоба, нито се представят
доказателства в тази връзка, за да е възможна и преценката дали е налице
идентичност на нарушителя, дали е влязъл в сила фишът и от кога тече срокът за
плащане на глобата. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсват признаци от обективна страна на
нарушението – да е налице влязъл в сила фиш и да е изтекъл предвиденият
едномесечен срок от влизането му в сила, в който водачът е спестил дължимото
поведение по чл.190, ал.3 от ЗДвП. В тежест на административнонаказващият
орган е да докаже фактите и обстоятелствата, при които приема, че е извършено
нарушението, което в случая не е изпълнено.
На следващо място липсва нарушение към датата на
издаване на НП. Видно от представената с административната преписка Справка за
водача З.М.М.,
към 08.11.2019г. лицето няма незаплатени
глоби за нарушения по ЗДвП, единствената такава е процесната,
наложена с обжалваното пред ЯРС Наказателно постановление №
19-0813-001342/08.11.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол. Дори да се приеме, че лицето не оспорва факта, че към датата на
съставяне на АУАН(02.11.2019г.) е имало незаплатена глоба по влязъл в сила
електронен фиш, основателно е възражението му, че към датата на издаване на НП
такава незаплатена глоба няма, което е основание да се счете случая за
маловажен, противно на приетото от ЯРС.
Вън от горното, настоящият съдебен състав споделя и
доводите на касатора по приложението на материалния
закон. Разпоредбата на чл. 190, ал.3 от ЗДвП въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с
възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно
постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така,
тъй като предоставеният от закона срок е за доброволно плащане, т.е. това е
правна възможност, а не императивно задължение, обратно на приетото тълкуване
от ЯРС. След изтичане на едномесечния срок, ако водачът не е платил глобата, може
да се пристъпи към принудително събиране, както и към налагане на принудителни
административни мерки по чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП(временно отнемане на СУМПС до заплащане на глобата) и
по чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП(временно
спиране от движение на пътно превозно средство), т.е. неплащането на наложените глоби за нарушения по
ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е определил това деяние за
наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите. Предвид
изложеното, касационната инстанция приема, че дори да се приеме, че фишът
посочен в НП (извън съображенията за липса на достатъчно негови
индивидуализиращи белези и описание на нарушението в АУАН и в НП) е бил влязъл
в сила към момента на проверката, административно-наказателната отговорността
на касатора е била ангажирана незаконосъобразно на
основание чл. 185 от ЗДвП за неплащане на глоба, наложена с влязъл в сила фиш.
АНО може да предприеме някое от горепосочените правни действия спрямо водача,
но не и да налага глоба, тъй като неплащането на наложеното наказание „глоба“ в
срока на доброволното изпълнение не може да бъде санкционирано с налагането на
ново наказание „глоба“.
При тези обстоятелства и съображения съдът намира за
незаконосъобразно обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно
постановление, които следва да бъдат отменени. При този изход на спора и
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН касаторът
има право на присъждане на разноски, каквито се претендират пред първата и
касационната инстанция за платено адвокатско възнаграждение – пред ЯРС в размер
на 60лв. и пред Адм.съд Ямбол в размер на 150лв.,
общо заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции
в размер на 210(двеста и десет) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №265/13.10.2020г. по АНД
№20202330200846/2020г. на Ямболски районен съд.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0813-001342/08.11.2019 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на З.М.М., ЕГН **********,***, направените разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред двете съдебни инстанции в
размер на 210(двеста и десет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не
се чете
2. /п/ не се
чете