РЕШЕНИЕ
№…………
Гр. София, 04.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2
състав, в публично заседание състояло се на двадесет и първи януари през две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова,
като разгледа докладваното от съдия
Маджев т. д. № 424/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е след подадена искова молба с вх. №
289426/09.03.2021 г. от „Х.П.Б.“ АД, ЕИК********/частен
правоприемник на „Б.К.99“ ЕАД/, със седалище и адрес на управление *** –
Стопански двор, срещу „М.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** – Стопански двор.
Предявени за разглеждане при условията на обективно
и кумулативно съединяване са следните положителни установителни искове :
1./ иск с правно основание чл. 422 ГПК, във връзка с
240, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 99 ЗЗД за
установяване съществуването на сумата в размер от 77 905,00 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 31.07.2017 г. /моментът на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане –
съставляваща предоставен и невърнат паричен заем, въз основа на договор за заем
08.04.2016 г., което парично вземане е прехвърлено от първоначалния му носител
– „Б.К.99“ ЕАД в полза на ищеца с договор за продажба на вземане от 29.07.2019
г.;
2./ иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД за установяване съществуването на
сумата в размер от 3 116,00 лв. – представляваща начислена договорна лихва
върху главното вземане /77 905,00 лв./ за периода от 08.08.2016 г. до
31.07.2017 г.
В исковата молба
се твърди, че на 08.04.2016 г. между „Б.К.99“ ЕАД и „М.П.Б.“ АД се
сключил договор за паричен заем, като с него било предвидено, че осчетоводената
към 31.12.2015 г. за дължима от „М.П.Б.“ АД към „Б.К.99“ ЕАД сума в размер от
77 905,00 лв. ще се разглежда, като такава предоставена в заем на ответника,
считано от 08.04.2016 г. Постигнало се и съгласие за това, че упоменатата сума
подлежи на връщане от ответника в полза на заемодателя в срок от 4 месеца,
считано от 08.04.2016 г. В тежест на заемателя било възложено заплащането на
договорна лихва в размер на 1 % месечно върху стойността на заема, но не-повече
от 3 116 лв. за срока на договора. За да обезпечи това свое парично задължение
с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 85/09.09.2016 г. „М.П.Б.“ АД учредило в
полза на „Б.К.99“ ЕАД договорна ипотека върху описан в акта недвижим имот.
Предвид това, че „М.П.Б.“ АД не изпълнил задължението си да върне
предоставената му в заем сума, заемодателят -
„Б.К.99“ ЕАД заявил на основание чл. 417 ГПК издаването на заповед за
незабавно изпълнение за сумата в размер от 77 905 лв. – главница по
предоставения паричен заем, както и 3 116 лв. – договорна лихва начислена за
периода от 08.08.2016 г. до 31.07.2017 г., а също така законна лихва върху
главното вземане. По надлежният ред от СРС в полза на кредитора - „Б.К.99“ ЕАД заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за така описаните суми. Впоследствие на 29.07.2019 г. с
договор за цесия „Б.К.99“ ЕАД прехвърлило тези свои вземания към длъжника в
полза на дружеството-ищец „Х.П.Б.“ АД, в това число и правата по предоставеното
обезпечение /учредена договорна ипотека/. Сочи се, че длъжникът - „М.П.Б.“ АД
било уведомено за така извършеното прехвърляне с връчена му на 04.11.2019 г.
нотариална покана. Настоява се за присъждане на разноски за исковото и
заповедното производства.
На 12.07.2021 г. ответната страна „М.П.Б.“ АД, чрез
процесуалният си представител в производството – адвокат Ц. се възползвала от
правото си по чл. 367 ГПК да депозира писмен отговор по подадената ИМ, като е
изложило позиция, че предявените за разглеждане искове са допустими, но
неоснователни. Акцентира се над това, че договорът за заем е реален договор,
което означава, че същия поражда действието си от момента на предаването на
заеманата сума, респективно заемателя не дължи връщането й ако тя реално не му
е била предадена, като в такава хипотеза няма как да възникне и вземане за
договорна лихва върху заеманата сума. Ответникът оспорва, че към 31.12.2015 г.
дружеството - „Б.К.99“ ЕАД е разполагало със счетоводни вземания към него,
чиито размер да възлиза на сумата от 77 905 лв. При такава липса на вземания не
съществувала възможност, в която те да могат да бъдат трансформирани по волята
на страните, като вземания предоставени в паричен заем. Предвид това, нито
договорът за заем, нито обезпечаващата го ипотечна сделка за учредяване на
договор за ипотека следва да се разглеждат, като такива породили правни
последици, които да обвързват „Б.К.99“ ЕАД и ответното дружество. От ответника
се обръща внимание и на това, че сред описаните в ипотечният акт документи
представени от страните по нотариалното производство не фигурират такива
касаещи установяване съществуването на осчетоводените вземания, като
единственият документ даващ насока за подобни вземания се явявал сключения
договор за заем от 08.04.2016 г., но и към него нямало счетоводни документи
разкриващи съществуването на подобно вземане в полза на „Б.К.99“ ЕАД. На самостоятелно
основание се възразява, че подписът положен в договора за заем от 08.04.2016
г., на който е даден вид да изхожда от законния представител на „Б.К.99“ ЕАД, всъщност не изхожда от лицето –
Ц.Г.Н. вписана за такъв към този момент.
На 10.08.2021 г. в срока по чл. 372 ГПК „Х.П.Б.“ АД
депозира по делото допълнителна искова молба, с която оспорва направените от
ответника с отговора на ИМ твърдения и въведените възражения по съществуването
на спорните материални права. Направени са искания за събиране на доказателства
за установяване, че договора е подписан от законния представител на „Б.К.99“
ЕАД, както и, че към 31.12.2015 г. в счетоводните записи на „Б.К.99“ ЕАД са фигурирали вземания към „М.П.Б.“
АД, чиито размер възлиза на сумата от 77 905,00 лв.
С отговор на допълнителна искова молба депозиран по
делото на 27.09.2021 г. ответникът - „М.П.Б.“ АД изразява своето становище по
изложеното в допълнителната искова молба. Сочи се, че дружеството не разполага
с документите, за които ищеца е настоял да бъдат събрани по реда на чл. 190 ГПК, като за тяхното предоставяне бъде задължено ответното дружество, всъщност
не се намират в държане на „М.П.Б.“ АД. Отбелязва се, че бившия законен
представител на ответното дружество не е предал на актуалния такъв нито един от
поисканите за събиране от ищеца документи. Развиват се съображения, че „М.П.Б.“
АД е бил длъжник по образувано срещу него изпълнително дело № 3053/2018 г.,
което е било образувано от ищеца, като предмет на изпълнение по същото било
събирането на присъдено вземане за разноски в размер на 1 700 лв. Впоследствие
след сключване на договор за цесия от 29.07.2019 г. с „Б.К.99“ ЕАД от ищеца било направено искане
към съдебния изпълнител да присъедини и събира прехвърленото му с посочения
договор вземане в общ размер от 81 021 лв. легитимирайки се с издадена в полза
на праводателя му заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, но доколкото
липсвал оригинала на издадения въз основа на тази заповед изпълнителен лист, то
ищецът инициирал производство по снабдяване с дубликат на първообраза на този
лист сочейки, че същия е загубен, като това производство все още не било приключило
макар искането да било уважено на първа инстанция. Междувременно ответникът
узнал при справка осъществена при друг ЧСИ, а именно – М.П., че при последния
също има висящо изпълнително дело, по което „М.П.Б.“ АД има качеството на длъжник, а именно и.д. № 2663/2020 г., като при справка по него се
разбрало, че това производство било образувано по молба на ищеца от 10.12.2020
г., въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2020 г. издаден по ч.гр.д. №
64682/2019 г. на СРС, 47 с-в на основание издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 417, т. 10 ГПК по представен запис на заповед от 08.04.2016 г. за
сумата от 81 021 лв. и джиро от 29.07.2019 г. към него. Касаело се за равна по
размер сума с тази по издадената заповед за изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК, по
която изпълнителния лист бил изгубен. Уточнява се, че междувременно и.д. №
3053/2018 г. по описа на ЧСИ-Ч.е било прекратено с постановление от 16.04.2021
г. по повод направено искане от „Х.П.Б.“
АД, като вземанията на взискателите по така прекратеното дело било присъединени
за събиране по и.д. № 2663/2020 г. водено по описа на ЧСИ- П.. В
пределите на това изпълнително дело била успешно проведена публична продан на
притежаван от ответника недвижим имот, като същият бил възложен на купувач за
сумата в размер на 153 210 лв. Пояснява
се, че според чл. 11 от договора за заем от 08.04.2016 г. задължението за
връщане на паричния заем се обезпечава със запис на заповед, като при невръщане
на сумата до 05.08.2016 г. заемателят се задължава да учреди не по-късно от
30.08.2016 г. договорна ипотека за сумата от 81 021 лв. върху два свои
недвижими имота, намиращи се в гр. София и индивидуализирани в договора.
Поддържа се, че за ищецът е възникнало задължението да върне на ответника
издаденият му запис на заповед от 08.04.2016 г., доколкото на 09.09.2016 г.
надлежно е била учредена ипотека в полза на ищеца относно вземането му по
договора за заем от 08.04.2016 г., което обаче не било направено от „Х.П.Б.“
АД. Внася се и уточнението, че след процедура по разделяне на ипотекираният
имот, същият е обособен в два самостоятелни ПИ с площи от 1 258 кв.м. и 1 647
кв.м., като вторият такъв е именно имота продаден на публичната продан
реализирана по и.д. № 2663/2020 г. Изложените обстоятелства обуславяли това, че
предявения за разглеждане иск почиващ на твърдения за източник на вземането
договор за заем от 08.04.2016 г. е недопустим, защото ищецът междувременно се е
снабдил за същото вземане с ИЛ въз основа на друго ползвано от него основание
абстрактна сделка – запис на заповед, като ако се допусне присъждането на тази
сума в въз основа на заемното правоотношение, то би се стигнало до ситуация на
неоснователно обогатяване от ищеца за сметка на ответника, което е положение
забранено от закона.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Представен от ищеца и приет като писмено доказателство
по делото e Договор за заем от 08.04.2016 г. сключен между „Б.К.99“ ЕАД в
качеството му на заемодател и „М.П.Б.“ АД обвързал се като заемател. С това
съглашение е постигнато съгласие за предаване от заемодателя на замателя за
срок от 4 месеца на сума равна на 77 905 лв., като след изтичане на
уговорения срок за заемателя се поражда задължението да върне така
предосатвения нему заем в полза на заемодателя. Според клаузата на чл. 3 от
договора заемодателят е носител и на правото да получи договорна лихва в размер
на 1 % месечно върху стойността на дадения заем, но не повече от сума равна на
3 116,00 лв. за срока на действие на заемното провоотношение. Съгласно
текста на чл. 2 от договора страните са постигнали съгласие същият да служи
като протокол за възникналите счетоводни вземания и задължения между страните към
31.12.2015 г. по см-ка 401/1, като се счита че заемодателят е предоставил на
заемателя сумата възпроизведена в чл. 1 на датата на подписване на договора. В
чл. 11 страните са се договорили и за даване на обезпечение от заемателя във
връзка с изпълнението на задължението му да върне предосатвения му паричен заем.
Приложен по делото е споразумителен протокол от
08.04.2016 г. от законните представители на кредитора - „Б.К.99“ ЕАД и на
длъжника - „М.П.Б.“ АД, като в него е отразено, че длъжникът има парични
задължения към кредитора по неплатени фактури, както следва : № 01/15.10.2015
г. за начислена сума в размер на 26 400,00 лв.; № 02/15.10.2015 г. за начислена
сума в размер на 29 700 лв.; № 03/15.10.2015 г. за начислена сума в размер на
103 950 лв., или общо за сумата в размер на 160 050 лв. С насрещни
изявления страните са постигнали взаимно съгласие за това, че част от
формираното задължение по предходния член, а именно сумата от 77 905
лв. да бъде отстрочено и преоформено,
като заем даден от кредитора на длъжника, като същия подлежи на издължаване до
месец – август, а остатъкът от 82 145 лв. да бъде издължен до края на
месеца през който е подписан споразумителния протокол.
Съгласно нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 85 /09.09.2016 г. се устновява, че в полза на
заемодателя - „Б.К.99“ ЕАД от
заемополучателя, поръчител и ипотекарен длъжник - „М.П.Б.“ АД с цел
обезпечаване изпълнението на парично задължение за връщане на предоставен
паричен заем по договор от 08.04.2016 г. заем в размер на 77905,00 лв., която
сума представлява счетоводни вземания и задължения между страните към
31.12.2015 г. по сметка 401/1 и същата се счита за предоставена на
заемополучатела на 08.04.2016 г. е била учредена договорна ипотека върху
недвижим имот подробно описан в раздел III.A) от съдържанието на ипотечният акт.
Видно от договор за прехвърляне на вземане /цесия/
датиращ от 29.07.2019 г. „Б.К.99“ ЕАД се е разпоредил с вземанията /77 905,00
лв. – подлежащ на връщане паричен заем, заедно с дължими договорна лихва и
неустойка/, които има към длъжник - „М.П.Б.“ АД произтичащи от договор за заем от 08.04.2016 г., като ги е
прехвърлил в полза на „Х.П.Б.“ АД. Договорът е сключен в писмена форма с
нотариална заверка на подписите на лицата имащи качеството на законни
представители на страните, съгласно нотариално удостоверяване с №
11224/29.07.2019 г. на нотариус – Ст. Тютюнджиев.
С нотариална покана с рег. № 15796/18.10.2019 г. на
нотариус – Ст. Тютюнджиев цедентът - „Б.К.99“ ЕАД се е обърнал към длъжника по
прехвърлените вземания - „М.П.Б.“ АД, като го е информирал според изискването
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че съгласно договор за прехвърляне на вземане от
29.07.2019 г. е прехвърлил в полза на нов кредитор - „Х.П.Б.“ АД вземанията си
по сключен договор за заем от 08.04.2016 г., в т.ч. главница в размер на 77 905 лв. , договорна лихва и
неустойка в размери определими съобразно упоменати в поканата механизми на
изчисление заложени в договора за заем. Посочено е, че от момента на
извършеното уведомяване занапред „М.П.Б.“ АД трябва да осъществява изпълнение
на паричните задължения произтичащи от договора за заем от 08.04.2016 г. в
полза на цесионера - „Х.П.Б.“ АД. Поканата е оформена, като наделжно връчена на
адресата й по реда на чл. 50, ал. 4, във връзка с чл. 47 ГПК на датата –
04.11.2019 г.
По делото са приети, като писмени доказателства и
три броя фактури с № 01/15.10.2015 г., №
02/15.10.2015 г. и № 03/15.10.2015 г., с които са фактурирани продажби на стоки
/ламиниран бокс, системи за пречистване на вода с обратна основа и системи за
отопление, вентилация, климатизация и охлаждащ агрегат с климатично хигиенно
изпълнение/ от „Б.К.99“ ЕАД на „М.П.Б.“ АД за суми в размер от 26 400 лв.,
29700 лв. и 103 950 лв. Съгласно приемо предавателен протокол от
15.10.2015 г. продавачът е предал на купувачът по цитираните по горе три броя
фактури упоменатата в тях стока имаща обща стойност възлизаща на 160 050
лв.
Във връзка с оспорвания на ответника за
опровергаване съществуването на парично вземане за продажна цена по продажбено
правоотношение, във връзка с което са били издадени фактури № 01/15.10.2015 г., № 02/15.10.2015 г. и № 03/15.10.2015
г. от ответната страна са ангажирани и приети за писмени доказателства : нотариална
покана адресирана до Н.Б.Н., с рег. № 6658 от 12.09.2017 г.; констативен
протокол, с рег. № 6905 от 28.09.2017 г.;
констативен протокол, с рег. № 7952 от
31.10.2017 г.; констативен протокол от 30.10.2017 г. на изпълнителния директор
на „М.П.Б.“ АД, съобщение за насрочена публична продан по изпълнително дело №
3053/2018 г., искане за разглеждане на изпълнително дело № 2663/2020 г. с вх. №
94915/23.09.2021 г., молба за издаване на ксерокопия по изпълнително дело №
2663/2020 г. с с вх. № 94999/23.09.2021 г., зашис на заповед от 08.04.2016 г.
за сумата от 81 021,00 лв. с джиро от 29.07.2019 г. на гърба му, скица –
проект за разделяне на недвижим имот с идентификатор 04234.6983.100, договор №
737/10.03.2003 г., проформа- фактура №
2П0070/10.03.2003 г., фактура № 399/19.09.2003 г., договор за доставка и монтаж
№ L03071372 от 22.07.2003 г.,
решение № 5/19.07.2006 г. на СГС-ФО постановено по ф.д. № 3097/1999 г.; нотариално заверен образец от
подписа на Н.Н., като представляващ – „С.И.“ ЕАД, заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от 28.11.2018 г. по ч.гр.д. № 64682/2019 г. на СРС, 47 с-в,
изпълнителен лист от 13.11.2020 г. издаден по
ч.гр.д. № 64682/2019 г. на СРС, 47 с-в, молба за образуване на
изпълнително дело № 20208510402663, протокол от 01.02.2021 г. за връчване на
ПДИ по изпълнително дело № 20208510402663, постановление за възлагане с изх. № 44777
от 23.07.2021 г. по изпълнително дело № 20208510402663, ведно с разписка от
23.07.2021 г., разпореждане за
разпределение на постъпили суми по и.д. № 3053/2018 г. на ЧСИ-Р. Ч.– Г.от 16.04.2021 г.,
указания от ТРРЮЛНЦ за прилагане на липсващия ГФО на „Б.К.“ ЕАД за 2016 г.,
Отказ от ДЛР при ТРРЮЛНЦ за обявяване на ГФО на „Б.К.“ ЕАД за 2016 г.
По искане на
ищеца по делото е допусната и разпитана като свидетел – Ц.Н.. В показанията си
същата сочи, че представлява дружеството „Б.К.99“ ЕАД, считано от 2015 г. В
това си качество признава, че е участвала в договорености с дружеството „М.П.Б.“
АД. Сочи, че през 2015 г. е получила предложение от представляващия цитираното
дружество свързано с доставка на машини /три броя машини/. Тези машини били
доставени на „М.П.Б.“ АД, като за това бил подписан и протокол, където се
посочвало, че са монтирани в сграда стопанисвана от това дружество – в село
Бистрица –стопански двор. Свидетелката споменава, че преди да ги достави „Б.К.99“
ЕАД придобило тези машини от дружеството – „Г.Ф.“ ООД, като „Б.К.99“ ЕАД не
било заплатило уговорената за тяхното придобиване продажна цена
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза,
по която от вещото лице е изготвило, респективно защитило пред съда заключение,
чиято обективност и изчерпателност в отговорите налага изводите дадени с него
да се кредитират. От заключението се установява, че издадените от „Б.К.99“ ЕАД три
броя фактури с № 01/15.10.2015 г., №
02/15.10.2015 г. и № 03/15.10.2015 г.са без начислен ДДС по аргумент от чл.
133, ал. 9 ЗДДС и са надлежно осчетоводени в счетоводството на дружеството
техен издател. Пояснено че, че след подписването на споразумителен протокол от
08.04.2016 г. част от вземането по фактура № 03/15.10.2015 г. в размер на
77 905,00 лв. е била преоформена като заем, като така преоформеното
вземане заедно с начислените лихви в размер на сумата от 3 116 лв. е било
осчетоводено на 30.04.2016 г. при „Б.К.99“
ЕАД, като вземане по предоставен заем в размер на общо 81 021 лв. Даден е
и отговор, че остатъчната сума по № 03/15.10.2015 г., както и тези по фактури с № 01/15.10.2015
г., № 02/15.10.2015 г. са били изплатени
от страна на „М.П.Б.“ АД, като тези
операции са намерили отражение в счетоводството на „Б.К.99“ ЕАД. Предвид това,
че по трите броя фактури издадени през м.10.2015 г. не е било начислено ДДС,
заради липса на регистрация на „Б.К.99“ ЕАД по ЗДДС към момента на издаването
им, то същите не са били заведени в дневник за продажба към м. октомври 2015 г.
Проверката на вещото лице в счетоводните записвания създадени при „Б.К.99“ ЕАД
показва и това, че дружеството е придобило продадените впоследствие материални
активи от „Г.Ф.Г.“ ЕООД за което този продавач е издал съответните три броя
фактури без начислено ДДС : фактура №
********** от 05.10.2015 г. на стойност от 24 000 лв., фактура №
********** от 05.10.2015 г. на стойност от 27 200 лв. и фактура № ********** от
12.10.2015 г. на стойност от 94 500 лв., като продажната цена по тези фактури
не е заплатена от „Б.К.99“ ЕАД на „Г.Ф.Г.“ ЕООД.
Други допустими и относими доказателства по делото
не са налични.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Основателността на предявените установителни искове
е обусловена от постигането на съгласие между страните за предоставяне на
възмезден паричен заем в претендирания размер, последвано от реалното отпускане
на заемната сума на ответните дружества, уговарянето на възнаградителна лихва
за периода на ползване на заема, както и настъпване на срока за заплащане на
възнаградителната лихва и за връщане на отпуснатата в заем сума.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва
да проведе пълно и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като
отрицателен факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо
поведение за престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението
на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва - точно изпълнение, като при липсата на
ангажирани доказателства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
За установяване на валидно правоотношение между
страните с типичното за заема за потребеление съдържание, следва да бъде
доказан правопораждащия го факт - сключен договор. Договорът е двустранна
правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се
волеизявления на страните по нея. За да се приеме, че е сключен договор за
заем, следва да се докаже правопораждащия го фактически състав - обективирането
на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя. Съществен
белег на договора за заем, освен поемане на задължение за връщане на сумата, е
предаването на сумата. Предаването на сумата може да бъде пряко, но може да
бъде и косвено. Косвено е предаването, когато сумата вече е била изискуема от
заемателя на друго основание, като същата бъде задържана от него по договор за
заем, който се сключва след възникването и настъпване изискуемостта за
изпълнение на различното парично задължение – в случая такова за продажна цена.
В разглежданият случай възникналото и съществуващо в полза на „Б.К.99“ ЕАД
вземане за продажна цена в размер на сумата от 77 905 лв. по волята на
страните със сключения помежду им договор от 08.04.2016 г. е трансформирано във вземане за отпуснат заем,
като с така изразеното взаимно съгласие между страните по едно продажбено
правоотношение „Б.К.99“ ЕАД и „М.П.Б.“ АД се е стигнало до погасяване на
паричното задължение за заплащане на продажна цена и възникване на друго такова
за връщане на отпуснат заем. В този смисъл фактическия състав по валидното
възникване на заемното правоотношение трябва да се смята за поркти, а страните
за обвързани от правните му последици. Основна правна последица произтичаща от
договора за заем е задължението на заемдателя да върне заетата нему сума на
заемодателя в уговорения според договора срок. Този срок при разглежданото
материално правоотношение се простира за период до 4 месеца с начален момент
08.04.2016 г. и краен такъв 08.08.2016 г. Тоест крайния възможен момент за
надлежно изпълнение на така възникналото задължение с адресат „М.П.Б.“ АД е
датата – 08.04.2016 г., като от деня следващ посочената дата вземането за
връщане на дадената в заем сума става изискуемо. В случая по делото няма данни
в пределите на упоменатия срок от страна на „М.П.Б.“ АД да е било предприето
действие по погашение на обременяващото го парично задължение по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, тоест факт на плащане или погасяване чрез друг способ не е осъществен до
падежа. Такова плащане не се установява да е предприето и след това /в периода
до даване ход на устните състезания по делото – 21.01.2022 г./. Липсват и
доказателства за предоговаряне изискуемостта на коментираното задължение,
поради което следва да се приеме, че „М.П.Б.“ АД е пасивно материално
легитимиран да отговаря за неговото плащане. Относно активната материална
легитимация на ищеца - „Х.П.Б.“ АД трябва да се съобрази обстоятелството, че тя
се черпи при твърдения за настъпило придобиване по силата на договор за цесия
датиращ от 2019 г. Този договор е осигурен, като доказателство по делото, като
съгласно волята на страните по него „Б.К.99“ ЕАД валидно се е разпоредил с
вземанията си към „М.П.Б.“ АД произтичащи от договор за заем от 08.04.2016 г.,
като ги е прехвърлил в полза на „Х.П.Б.“ АД. Сбъдването на този юридически факт
е напълно достатъчно за да се приеме, че „Х.П.Б.“ АД е станал титуляр на
вземаняита по цитирания договор за заем от 08.04.2016 г. Осъщественото по
делото доказване разкрива и обстоятелството, че надлежно е изпълнено и
разписаното в чл. 99, ал. 3 ЗЗД условие за обвързване на длъжника по цедираното
вземане, а именно - „М.П.Б.“ АД. Това е станало след надлежното му уведомяване
на 04.11.2019 г. от „Б.К.99“ ЕАД за стореното прехвърляне на вземаето срещу
него. Изложеното означава, че считано от този момент - 04.11.2019 г.
длъжникът „М.П.Б.“ АД носи отговорност
за изпълнение на задълженията си по договора за заем единствено към новия
кредитор и ищец в настоящото производство - „Х.П.Б.“ АД.
Направеното от ответника оспорване, че страните не
са обвързани от валиден договор за заем, защото представения такъв от ищеца с
дата - 08.04.2016 г. не е подписан от законния представител на „Б.К.99“ ЕАД е успешно опровергано в рамките
на производството, доколкото е проведено надлежно доказване посредством
осъществен разпит на Ц.Г.Н. – вписана, като законен представител на
дружеството, като в показанията си пред съда тя потвърждава, че подписът за
заемодател в договора за заем от 08.04.2016 г. е изпълнен от нея в качеството й на лице представляващо
дружеството - „Б.К.99“ ЕАД.
Сред основните възражения на ответника - „М.П.Б.“ АД
за отричане на задължението му да заплати търсеното от него вземане за връщане на
отпуснат паричен заем е това, че „Б.К.99“ ЕАД никога не се явявало носител на
вземане за продажна цена срещу него, тъй като това дружество не е било титуляр
на правото на собственост върху стоките упоменати в трите броя фактури издадени
на 15.10.2015 г., защото собствеността върху същите се притежавала от трето за
процеса лице. При разискване основателността на така въведеното правоизключващо
възражение най-напред съдът намира за
уместно да отбележи, че пораждането на вземането за получаване на продажна цена
при сключване на договор за продажба е обусловено единствено от факта на
възникването на продажбено правоотношение и изпълнение задължението на
продавача да предаде на купувача продаваната вещ. Тоест без всякакво значение
за пораждане на облигационното право да се получи уговорената продажна цена по
договор за продажба е обстоятелството, дали продавача е бил собственик на вещта
към момента на сключване на договора или не бил такъв. Това обстоятелство е от
значение за придобиване правото на собственост върху вещта от страна на
купувача, респективно за възникване право на същия да развали договора за
продажба – чл. 189 ГПК във връзка с чл.
87 ЗЗД. В този смисъл направеното от ответника позоваване за неналичие на права
на собственост в правната сфера на дружеството-продавач изобщо не може да се
отрази върху реализирането на фактическия състав обуславящ придобиване на право
да се получи продажна цена. Същото важи и по отношение носителството на права
на собственост от праводателя на продавача „Б.К.99“ ЕАД. Що се касае до
валидното възникване на продажбеното правоотношение имащо за предмет продажбата
на упоменатите в трите фактури от 15.10.2015 г. машини и оборудване, както и до
предаването на стоките предмет на това правоотношение от продавача на купувача
по делото са събрани достатъчно доказателства за осъществяването на тази Г.а от
юридически факти. Налице е категорично извършено признаване от купувача - „М.П.Б.“
АД, че дължи плащане на сумите по трите издадени на 15.10.2015 г. фактури,
което признание е манифестирано в споразумителния протокол подписан между
страните по продажбеното правоотношение на 08.04.2015 г. Представителството на „М.П.Б.“
АД при извършване на това правно действие е осъществено от вписания към този
момент негов законен представител – Н.Н. и на общо основание обвързва
дружеството с изявлението си. Наред с това от приетото по делото заключение по
съдебно-счетоводна експертиза се разкрива обстоятелството, че „М.П.Б.“ АД е
осъществил цялостно плащане на задължението за продажна цена по фактури с № 01/15.10.2015 г., и
№ 02/15.10.2015 г., както и частично плащане на това по фактура № 03/15.10.2015
г., като незаплатеният остатък по същата съотвества именно на трансформираното
вземане за продажна цена в такова за предоставен заем възлизащо в размер на
сумата от 77 905,00 лв., което негово поведение следва да се разглежда,
като признаване на задълженията описани в трите фактури. Така разкритите факти
наред с приложените по делото три броя фактури и предавателен протокол
еднозначно свидетелстват за демонстрирана от „Б.К.99“ ЕАД и „М.П.Б.“ АД обща
воля за обвързване с продажбено правоотношение имащо за предмет продажбата на
оборудването описано във фактурите от 15.10.2015 г. Пак тези доказателства
сочат и за реализация факта по предаване на продаваните вещи от продавача на
купувача. Казаното означава, че за „М.П.Б.“ АД се е породило договорно
задължение да заплати уговорената продажна цена за тяхното придобиване, която е
отразена в издадените три броя фактури от 15.10.2015 г., а впоследствие част от
нея след постигнато съгласие е трансформирана като задължение за връщане на
отпуснат заем.
Във връзка с релевираните от ответника съображения
за образувани против него изпълнителни производства за удовлетворяване на едно
и също вземане при използване на няколко изпълнителни титула трябва да се
упомене, че съществуването на материалното право на вземане за връщане на
отпуснат заем не може да бъде повлияно от обстоятелството, дали носителят му е
привел в изпълнение повече от един способа за снабдяване със заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК. От значение за съществуването на
коментираното субективно право на вземане, което е предмет на установяване в
настоящото производство е единствено, дали същото е погасено чрез плащане или
друг погасителен способ уреден в гражданското право. В този смисъл предвид
това, че по делото отсъства проведено доказване от страна на „М.П.Б.“ АД за
доброволно погасяване на вземането към момента на даване ход на устните
състезания, то същото следва да се възприема за съществуващо в правната сфера
на заявилия го за защита по реда на чл. 422 ГПК правен субект.
В обобщение по отношение на иска с правно основание
чл. 422, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за сумата в размер от 77 905,00 лв. – невърнат паричен заем съгласно
договор за заем от 08.04.2016 г. трябва да се посочи, че същият е доказан от
ищеца по своето основание и размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Що се касае до второто заявено за установяване по
реда на чл. 422 ГПК вземане за дължима възнаградителна лихва уговорена за
ползване на заемните средства за период от 08.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
поддържана за сумата в размер от 3 116 лв. настоящият съдебен състав намира
следното : Съгласно нормата на чл. 240, ал.2, изр. 1 ЗЗД заемателят дължи лихва
само ако това е уговорено писмено. При осъществения преглед на съдържанието на
сключения договор за заем от 08.04.2016 г. се установява, че в клаузата на чл.
3 е разписано право на заемодателят да получи лихва в размер на 1 % месечно
върху стойността на даденото, но не повече от 3 116 лв. за срока на
договора. Следователно в договора е предвидено заемателят да дължи лихва за
ползване на заетия паричен ресурс в срока на договора. В разглежданият случай
обаче срокът на договора е не по-дълъг от 4 месеца, доколкото в чл. 1 от него е
предвидено, че отпуснатата в заем сума подлежи на връщане в срок до 4 месеца.
Предвид това, че няма допълнителна уговорка тези 4 месеца следва да се
възприеме, че започват да текат от момента на сключване на заемната сделка –
08.04.2016 г., респективно да изтичат на 08.08.2016 г. С исковата си молба
обаче ищецът основава вземането си за договорна лихва, като такова породило се
в различен период, а именно от 08.08.2016 г. до 31.07.2017 г. Това означава, че
отвъд датата – 08.08.2016 г. действието на договора за заем е преустановено,
като за този период заемателят не е отговорен за заплащането на възнаграждение
за ползване на заемните средства по смисъла на чл. 3 от договора, а евентуално
се намира в състояние на забава, което има за източник вземане различно от това
за договорна лихва. При тези съображения исковата претенция по чл. 240, ал. 2 ЗЗД се явява доказана в своето основание единствено за датата – 08.08.2016 г.,
като изчислена по механизма установен в чл. 3 от договора за заем нейния размер
възлиза на сумата от 25,54 лв. /3 116 лв. разделени на 112 дни – общия период
на ползване на заема по време на действие на договора/. Следователно същата
следва да бъде уважена в предел до 25,54 лв. и отхвърлена за разликата над този
размер до пълния предявен такъв – 3 116 лв., съответно за периода от 09.08.2016
г. до 31.07.2017 г.
Относно
отговорността за разноските, които страните са генерирали за участието си в
настоящото дело сезирания съд, приема следното:
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013
г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. При този изход
на спора право, респективно отговорност за заплащане на разноски се поражда за
всяка една от страните при прилагане правилото за съразмерност на уважената,
респективно отхвърлената част от иска. Своевременно заявено искане за
присъждане на направените в хода на производството разноски е заявено от всяка
страна. От страна на дружеството-ищец се установяват реално заплатени разноски
в исковото производство, възлизащи в общ размер на сумата от 4 620,42 лв.
/заплатена държавна такса в размер на 1 620,42 лв., както и реално
изплатен адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от 3 000 лв./. По отношение на
инкасираните разноски за провеждане на заповедното производство анализът на
исковия съд показва, че те са в общ размер на сумата от 2 620,42 лв.
/заплатена държавна такса в размер на 1620,42 лв., както и реално изплатен
адвокатски хонорар, възлизащ на сумата от 1 000 лв./. Съразмерно на уважената
част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
трябва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на сумата
от 4 444,18 лв., както и разноски за заповедното производство в размер на
сумата от 2 520,45 лв.
Сторените от ответника съдебни разноски се състоят в
разход за заплатен депозит за вещо лице в размер на сумата от 1000 лв. и разход
за заплатен адвокатски хонорар в размер на сумата от 2 960 лв., или общо
сумата в размер от 3 960 лв. Съразмерно на отхвърлената част от исковете
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се поражда вземане за
разноски по водения исков процес в размер на сумата от 151,07 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Х.П.Б.“ АД, ЕИК********/частен правоприемник на „Б.К.99“
ЕАД/, със седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, срещу „М.П.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, иск
с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с 240, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл.
79, ал. 1 ЗЗД, че „М.П.Б.“ АД, ЕИК ******** дължи в полза на „Х.П.Б.“ АД, ЕИК********сумата
в размер от 77 905,00 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
31.07.2017 г. /моментът на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение/ до окончателното плащане – съставляваща предоставен и невърнат
паричен заем, въз основа на договор за заем 08.04.2016 г., което парично
вземане е прехвърлено от първоначалния му носител – „Б.К.99“ ЕАД в полза на
ищеца с договор за продажба на вземане от 29.07.2019 г.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Х.П.Б.“ АД, ЕИК********/частен правоприемник на „Б.К.99“
ЕАД/, със седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, срещу „М.П.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, иск
с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с 240, ал. 2 ЗЗД, че „М.П.Б.“ АД, ЕИК
******** дължи в полза на „Х.П.Б.“ АД, ЕИК********сумата в размер от 25,54 лв.
– представляваща начислена договорна лихва върху главното вземане /77 905,00
лв./ начислена за датата – 08.08.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 25,54 лв. до пълния му предявен размер за сумата от 3 116,00
лв., както и за периода от 09.08.2016 г. до 31.07.2017 г.
ОСЪЖДА „М.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, да заплати в полза на „Х.П.Б.“
АД, ЕИК********/частен правоприемник на „Б.К.99“ ЕАД/, със седалище и адрес на
управление *** – Стопански двор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва:
сумата в размер на 4 444,18 лева – направени съдебни разноски в рамките
на исковото производство, развило се пред настоящата съдебна инстанция, и
сумата в размер на 2 520,45 лева – направени съдебни разноски в рамките на заповедното
производство, реализирало се по ч. гр. д. № 52687/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО-55 с-в, определени съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Х.П.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, да заплати в полза на „М.П.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** – Стопански двор, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер от 151,07 лв. – представляваща
направени съдебни разноски в рамките на исковото производство, определени
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: