О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .…………/08.01.2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 802 по описа за 2016 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 33944/15.11.2019 год.,
подадена от „ИВ ТУР“ ООД, чрез адв. В., с искане за
допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение №
4100/14.11.2016 год., с което е прекратено производството по делото като
недопустимо, като моли да му бъдат присъдени разноски съобразно приложен към
молбата списък.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор
от ищеца „ДИЛОВ ИНВЕСТ“ ЕООД, с който насрещната страна по молбата моли същата
да бъде оставена без уважение с оглед наличието на хипотеза, приравнена на тази
на чл.78, ал.2 ГПК. Направено е и възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, в случай, че молбата бъде разгледана като основателна.
За да се произнесе по нея, настоящият състав
съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК
и изхожда от надлежна страна. Претенцията за разноски поначало следва да бъде
заявена най-късно до края на последното съдебно заседание, в което е приключило
разглеждането на делото /т. 11 от ТР № 6 от 06.11.2013 год. по тълк. д. № 6/2012 год. на ОСГТК, ВКС/. При прекратяване на
производството по делото обаче, за ответника, който не е поискал присъждане на
разноски с отговора на исковата молба, остава единствено възможността да
претендира разноски след прекратяване на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Това е така, тъй като в чл. 78, ал. 4 ГПК не е установен краен срок, до
изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено
до съда, поради което следва де се приеме, че срокът за това започва да тече от
момента на получаване на съобщението за прекратяване на делото. Поради тези
съображения, настоящият състав приема молбата за процесуално допустима.
Възникване на правото на разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК е обусловено от следните предпоставки: прекратяване на производството по
делото, сторени разходи от ответника, както и последният да не е дал повод с
поведението си завеждане на делото, които в настоящия случай са налице.
Доводите на насрещната страна, че са налице нови факти /влязло в сила решение
по преюдициален на настоящия спор/ не е основание за
отпадане на отговорността за разноски на ищеца, който е завел и поддържал
исковата претенция, нито защитното поведение на ответника в това или друго
исково производство не може да се тълкува като повод за десезиране
от страна на ищеца на съда.
Към молбата са представени доказателства за платено
адвокатско възнаграждение за защита по делото, изразяваща се в изготвяне на
отговор на искова молба и допълнителен отговор, в размер на 1 600 лева. Насрещната
страна е направила възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждение, като моли същото да бъде намалено. Същото, при съобразяване на
разпоредбата на чл.9, ал.1 вр. 7, ал. 1, т. 5 от
Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за минимални размери на адвокатски възнаграждения,
според която възнаграждението за изготвяне на отговор възлиза в размер на 1 143
лв. и при съобразяване на осъществената двойна размяна на книжа, респективно
депозирания допълнителен писмен отговор, не се споделя от настоящия състав на
ВОС.
С оглед горното молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за
допълване на определението се явява основателна и като такава следва да бъде
уваженa в частта относно представения списък за сторени
разходи пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ДОПЪЛВА, на основание
чл. 248 от ГПК, определение № 4100/14.11.2016 год, постановено
по т.д. № 802/2016 год., в частта
му относно разноските, като:
ОСЪЖДА „ДИЛОВ
ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Събовни“ № 11 да заплати
на „ИВ ТУР“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Морска
сирена № 25, ет.4 ап.44 сумата от
1 600 лева, представляваща
извършени разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 4 от
ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, на
основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: