Р
Е Ш Е
Н И Е № 206121
гр.Хасково, 24.02.2021год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на първи февруари
през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от Съдията гр.д.№ 2002 по описа за 2020г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на вземане, за което са
издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 36/2020г. и по Ч.гр.д. № 50/2020г., двете по описа на Районен
съд-Хасково от В.А.П.,***.
В исковата молба по гр.д. № 2002/2020г. се твърди, че с Договор за
правна защита и съдействие №17/27.04.2017г. ищецът поел задължението да
представлява Община С. по Ч.гр.д. № 485/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково, срещу определено възнаграждение в размер на 240
лева. Възнаграждението не му било платено в договорения срок - 27.04.2017г. и
същият издал Фактура № 63/28.04.2017г., в която вписал и цитирания договор
/вписан в ред 6 на фактурата/. Фактурата била подписана без възражение от кмета
на Община С. До 10.01.2020г. ответникът
Община С. не изплащал на ищеца договорираното възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство, поради което той подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, по което било образувано Ч.гр.д.
№ 50/2020г. по описа на Районен съд Хасково и издадена Заповед № 7/13.01.2020г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В заповедта било разпоредено
длъжникът Община С. да заплати на кредитора възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие № 17/27.04.2017г. в размер на 240 лева, лихва за забава в
размер на 65.81 лева, считано от 29.04.2017г. до 10.01.2020г., както и законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски - държавна
такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева. С платежно нареждане от
20.01.2020г. ответникът изплатил задължението си, вписано в ред 6 на издадената
от ищеца фактура №63/28.04.2017г. в размер на 240 лева, представляващи сума по
Договор за правна защита и съдействие № 17/27.04.2017г. В определения в
заповедта двуседмичен срок длъжникът
подал възражение по чл.414а от ГПК, като твърдял, че е изплатил сумата на задължението
си и представял писмени доказателства: платежно нареждане от 25.09.2019г. и
платежно нареждане от 20.01.2020г. Ищецът счита, че платежно нареждане от
25.09.2019г. не е относимо към настоящия правен спор, тъй като с него било
платено възнаграждението на ищеца по Договор № 4/27.01.2017г. /ред 1 от
фактурата/ за сума от 150 лева и лихва за закъснение, общо в размер на 217
лева. С това платежно се спекулирало по заведените от заявителя пет ч.гр.дела -
съответно с № № 35, 36, 37, 48 и 50, като винаги се прилагало и се твърдяло, че
със сумата от 217 лева е платено част от претендиралото възнагражение по
фактура № 63/28.04.2017г, което противоречало на записа в платежното нареждане
от 20.01.2020г. По своята същност това платежно нареждане не било относимо към
предмета на спора. Поради изложеното, счита, че е налице извършено частично
плащане, а не пълно такова, в размер на главницата от 240 лева, по Заповед
№7/13.01.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№
50/2020г по описа на Районен съд Хасково, като Община С. оставала да дължи на ищеца лихва за забава в размер на 65.81лева за
периода от 29.04.2017г. до 10.01.2020г. В исковата молба по присъединеното гр.д. № 2003/2020г. се твърди, че
ищецът в качеството си на адвокат с Договор за правна защита и съдействие №13/30.03.2017г.
поел задължението да представлява Община С. по
адм. дело № 248/2017г. по описа на Административен съд- Хасково, срещу
определено възнаграждение в размер на 300 лева. Тъй като възнаграждението не му
било платено в договорения срок - 30.03.2017г., същият издал фактура
№63/28.04.2017г., в която вписал и цитирания договор /вписан в ред 3 на
фактурата/ и която била подписана без възражение от кмета на Община С. Въпреки
изложеното до 10.01.2020г. ответникът Община С. не изплатил на ищеца договорираното възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство, поради което подал Заявление вх.№438/09.01.2020г.
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано
Ч.гр.д. № 36/2020г. по описа на РС-Хасково и издадена Заповед №8/13.01.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. В заповедта било разпоредено
длъжникът Община С. да заплати на кредитора
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие №13/30.03.2017г. в
размер на 300 лева, лихва за забава в размер на 82.15лева за периода от
29.04.2017г. до 09.01.2020, както и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 09.01.2020г. до окончателното изплащане,
както и направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско
възнаграждение в размер на 325 лева. С платежно нареждане от 20.01.2020г.
ответникът изплатил задължението си, вписано в ред 3 на фактура
№63/28.04.2017г. в размер на 300 лева, представляващи сума по Договор за правна
защита и съдействие №13/30.03.2017г. В определения в заповедта двуседмичен срок
длъжникът подал възражение по чл.414а ГПК, като твърдял, че е изплатил сумата
на задължението си и представял писмени доказателства: платежно нареждане от
25.09.2019г. и платежно нареждане от 20.01.2020 г. Посочва, че платежното
нареждане от 25.09.2019 г. не било относимо към правния спор, по изложените
по-горе съображения. Счита, че било налице извършено частично плащане, а не
пълно такова, в размер на главницата от 300 лева, по Заповед №8/13.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по Ч.гр.д.№ 36/2020г. по описа
на Районен съд-Хасково, като Община С.
оставало да дължи на ищеца лихва за забава в размер на 82.15 лева за периода от
29.04.2017г. до 09.01.2020г. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата от 65.81 лева – лихва за забава за периода от 29.04.2017г. до
10.01.2020г., която сума е присъдена със Заповед № 7/13.01.2020г. по Ч.гр.д. №
50/2020г. на РС-Хасково и сумата от 82.15 лева – лихва за забава за периода от
29.04.2017г. до 09.01.2020г., присъдена със Заповед № 8/13.01.2020г. по Ч.гр.д.
№ 36/2020г. по описа на РС-Хасково. Претендира разноски по заповедните и по
настоящото производство.
В законоустановения едномесечен срок ответникът
подава отговори и по двете искови молби, които отговори са идентични като
съдържание. Счита предявения иск за мораторна лихва за основателен, а относно
разноските заявява следното: единствено основателна била претенцията, касаеща
платената държавна такса в размер на по 25 лева. В тази връзка моли съда да има
предвид следното: Фактът, че ищецът, действащ и към момента адвокат от
Адвокатска колегия-Хасково, с
първоначално висше образование в областта на финансите и дългогодишен опит в
тази област, бил упълномощил друг адвокат, за да предяви от негово име
претенция за мораторна лихва, освен че бил смехтворен, бил лишен or всякакъв
правен и житейски смисъл. Въпросът кое налага упълномощаване на друг адвокат за
тази претенция сочело на противоречие с добрите нрави и дори към злоупотреба с
право с цел облагодетелстване за сметка на бюджетно учреждение, каквото била
Общината – ответник по делото. От друга страна, изложените доводи били индиция
и за противоречие със законовите разпоредби на Закона за адвокатурата. Същият
регламентирал защитата на законните интереси на физическите и юридическите лица
от адвокатите, но смисълът на тази зашита бил с оглед необходимостта oт
специални знания във връзка с правните спорове, а не самоцелна. Ето защо,
ответникът моли съда да отхвърли претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лева за всяко от съединените две дела, още
повече, че липсвало доказателство претендираното възнаграждение да е реално
заплатено. Алтернативно, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско
възнаграждение в размер на по 300 лева за всяко от делата. Липсвала каквато и
да било фактическа и правна сложност на производството по делото. Факт било, че
единственото приложение към исковата молба бил изчислителен лист от лихвен
калкулатор, който бил обикновена компютърна разпечатка от онлайн калкулатор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната
съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 36/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
е издадена Заповед № 8/13.01.2020г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Община С. да заплати на кредитора В.А.П. сумата в размер на 300 лева,
дължими по Договор за правна помощ и съдействие № 13/30.03.2017г.; сумата в
размер на 82.15 лева – лихва за забава за периода от 29.04.2017г. до
09.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 09.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. В
законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от
длъжника и становище от заявителя в срока по чл.414, ал.3 от ГПК, като
заповедният съд с разпореждане от
13.08.2020г. е дал указания на заявителя за предявяване на иск срещу длъжника
за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Същото е било връчено на заявителя на 02.09.2020г. и в срок ищецът
е предявил против ответника настоящия иск за установяване на част от вземанията
му, предмет на заповедта, за които твърди, че не са платени.
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 50/2020г. по описа на Районен съд-Хасково
е издадена Заповед № 7/13.01.2020г. по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Община С. да заплати на кредитора В.А.П. сумата в размер на 240 лева,
дължими по Договор за правна помощ и съдействие № 17/27.04.2017г.; сумата в
размер на 65.81 лева – лихва за забава за периода от 29.04.2017г. до 10.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 10.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25
лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. В законоустановения
двуседмичен срок е постъпило възражение по чл.414а от ГПК от длъжника и
становище от заявителя в срока по чл.414, ал.3 от ГПК, като заповедният
съд с разпореждане от 13.08.2020г. е дал
указания на заявителя за предявяване на иск срещу длъжника за установяване на
вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението. Същото е било връчено
на заявителя на 02.09.2020г. и в срок ищецът е предявил против ответника
настоящия иск за установяване на част от вземанията му, предмет на заповедта,
за които твърди, че не са платени.
При така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на делото е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, който е процесуално допустим,
доколкото изхожда от заявител по образувани заповедни производства срещу длъжника по същите в едномесечния срок от уведомяването на заявителя за дадените от съда
указания за предявяване на установителен иск за вземането му. Предмет на делото
са присъдените по двете заповедни производства суми за лихва за забава, като
страните по делото не спорят, че главниците са платени изцяло от длъжника, а в
тази насока е и представеното по приложените заповедни производства копие на
Платежно нареждане от 20.01.2020г.
Разгледана по същество, се налага извода за основателност на исковата
претенция, представляваща лихва за забава върху изплатените главници в размер
на 300 лева и в размер на 240 лева. Според нормата на чл.86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. В случая се касае
за парично задължение, което е станало изискуемо от датата на издаването на
фактурата, т.е. от 28.04.2017г. След тази дата, като не е настъпило плащане, т.е.
от 29.04.2017г. длъжникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение
на кредитора. В този смисъл съдът намира иска за основателен. По отношение на
неговия размер счита, че същият следва да бъде определен с помощта на
общодостъпна програма и възлиза на сумата от 82.15 лева върху главницата от 300
лева за периода от 29.04.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК по Ч.гр.д. № 36/2020г. – 09.01.2020г. , както и на сумата от 65.81 лева
върху главницата от 240 лева за периода от 29.04.2017г. до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 50/2020г. – 10.01.2020г.
С оглед
всичко изложено се налага извода, че вземането за лихва за забава, за което са издадени Заповеди
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, е доказано по своето основание и
размер, поради което предявения иск следва да се уважи в неговия пълен размер, в
каквато насока между впрочем е и становището на ответника, който признава иска,
макар да не бе направено искане за постановяване на решение при признание на
иска.
Съгласно т.12 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на
чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. В случая към датата на подаване на
заявленията по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е дал
повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент не е
бил изплатил дължимите суми. Впоследствие е изплатил единствено сумите за
главница. Ето защо, следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за
сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 36/2020г. по описа на Районен
съд-Хасково, за сумата от 25 лева – държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение, или общо 325 лева, както и за сторените от ищеца разноски по
Ч.гр.д. № 50/2020г. по описа на Районен съд-Хасково, за сумата от 25 лева –
държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение, или общо 325 лева. Както
вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на
ответника.
По отношение на дължимите деловодни разноски в настоящото производство
съдът намира, че с оглед изхода на делото на ищеца се следват разноски в размер
на 350 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които 50 лева – платена
държавна такса и 300 лева – възнаграждение за адвокат. В тази връзка следва да
се отбележи, че съдът споделя направеното възражение от ответника по делото за
прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар в размер на 600 лева
/общо за двете съединени дела/, като го намира за несъобразен с разпоредбата
на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В същата
е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1000 лева, възнаграждението е 300 лева. Настоящото производство е с
интерес в размер на 147.96 лева, не се отличава с фактическа и правна слогност,
а и разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание. Ето защо, следва да
бъде уважено направеното възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение и същото да бъде намалено до сумата в размер на 300
лева. Правно ирелеванти са навежданите от ответника доводи, че ищецът упражнява
професията адвокат и в този смисъл не се налагало упълномощаване на друг адвокат
от негова страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Община С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – с.С., Община С., п.к. 6362, че ДЪЛЖИ на В.А.П., ЕГН **********,***,
сумата от 65.81 лева – лихва за забава за периода
от 29.04.2017г. до 10.01.2020г. по Договор за правна помощ и съдействие №
17/27.04.2017г., за което е издадена Фактура № **********/28.04.2017г., която сума е присъдена със Заповед № 7/13.01.2020г. по Ч.гр.д. №
50/2020г. на РС-Хасково и сумата от 82.15 лева – лихва за забава за периода от
29.04.2017г. до 09.01.2020г. по Договор за правна помощ и съдействие №
13/30.03.2017г., за което е издадена Фактура № **********/28.04.2017г., присъдена със Заповед № 8/13.01.2020г. по Ч.гр.д. № 36/2020г. по описа
на РС-Хасково.
ОСЪЖДА Община С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – с.С.,
Община С., п.к. 6362, да заплати на В.А.П., ЕГН **********,***, сумата в размер
на 1000 лева, от която 350 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 650
лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 36/2020г. и по Ч.г.р.д. №
50/2020г. по описа на Районен съд-Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар:Г.С.