Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4360 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН след като делото е върнато от Административен
съд – Варна за ново разглеждане от друг състав на РС – Варна.
Образувано е по жалба на „Сириус 49“ ООД срещу Наказателно постановление № 03-008393
от 04.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на дружеството в качеството на работодател на основание чл. 416,
ал. 5 и чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв.
за това, че видно от представената присъствена форма за явяване на работа за м.
юни 2017 г. и видно от анекса към Правилника за вътрешния трудов ред, в който е
определено сумирано изчисляване на работното време, лицето Н. И.С. на длъжност
„мияч“ е полагала труд в периода от 01.06.2017 г. до 10.06.2017 г., включително
(десет последователни дни), с което не й е осигурена седмична почивка не
по-малко от 36 часа – нарушение по чл. 153, ал. 2 КТ.
Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в административнонаказателното
производство, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на
наложената имуществена санкция. Отправено е искане наказателно постановление да
бъде отменено, а в условията на евентуалност изменено.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от мл. адвокат Я.С., който в хода на съдебните прения
поддържа жалбата, като излага доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление.
В проведеното
открито съдебно заседание въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител Д.О. – началник отдел АИПО, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление, излагайки аргументи за законосъобразност на
наказателното постановление. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.04.2016 г. бил изменен
правилника за вътрешния трудов ред на
"С." ЕООД, като било въведено сумирано изчисляване на
работното време.
На
01.06.2017 г. е сключен трудов договор между "С." ЕООД и Н.И.С., по
силата на който работникът следвало да изпълнява длъжността „мияч“ в
дружеството при 8 часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 460,00 лв.
През месец
май и месец юни 2017 г. Н.И.С. работила на дати: 29.05.2017 г.; 30.05.2017 г.;
31.05.2017 г.; 01.06.2017 г.; 02.06.2017 г.; 03.06.2017 г.; 04.06.2017 г.;
05.06.2017 г.; 06.06.2017 г.; 07.06.2017 г.;
08.06.2017 г.,09.06.2017 г. и 10.06.2017 г., като пристигането си на работа
удостоверявала в книга, в която полагала подпис срещу името си на всяка от
посочените дати. Книгата се съхранявала на рецепцията в хотела.
На
15.09.2017 г. служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна – св. С.Й.М. и Н.И.И.,
извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – хотел „Сириус Бийч“, находящ се в гр.
Варна, к.к. “Св. св. Константин и Елена“, стопанисван
от „Сириус 49“ ЕООД. При легитимирането им
контролните органи поискали да разговарят с представител на дружеството. Докато
изчаквали забелязали, че на самата рецепция се съхранява присъствена книга,
която поискали от пристигналия на място счетоводител на дружеството – св. Д.И.К.
и започнали да разглеждат. Св. К. заедно с проверяващите служители от Дирекция
„Инспекция по труда“ – Варна направили копия на страници от проверяваната
присъствена книга. Направените копия, заверени от св. К., били предоставени на
контролните органи заедно с правилник за вътрешния трудов ред и други
документи, относими към извършваната проверка.
Контролните
органи направили констатация, че св. Н.И.С. е полагала труд в периода от
01.06.2017 г. до 10.06.2017 г. включително, без почивка, с което не й е
осигурена дължимата седмична почивка от не по малко от 36 часа.
При така
установените факти, на дружеството на 29.09.2017 г. е съставен АУАН за
нарушение на чл. 153, ал.2 от КТ, въз основа на който на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ на 04.10.2017 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. С.Й.М., св. В.П.У., св. Д.И.К.,
св. Н.И.С. и св. К.С.К. и писмени доказателства и доказателствени средства:
заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“; трудов договор между "С." ЕООД и Н.И.С.; Анекс от 01.04.2016
г. към Правилника за вътрешния трудов ред на „Сириус
– 49“ ЕООД; пълномощно с нотариално заверени подписи с рег. № 4015 от
20.06.2017 г. по описа на нотариус И.М.; извлечение от Правилника за вътрешния
трудов ред на "С." ЕООД; протокол за извършена проверка; 4 броя копия
на страници - извлечение от присъствена книга, намиращи се на л.56/57 от
материалите по АНД № 4360/2019 г. по описа на Районен съд – Варна; работен
график за месец юни 2017 г., намиращ се на л. 43 от съдебното дело; АУАН.
Обстоятелството,
че св. Н.И.С. е изпълнявала трудовите си функции в "С." ЕООД на дати:
29.05.2017 г.; 30.05.2017 г.; 31.05.2017 г.; 01.06.2017 г.; 02.06.2017 г.;
03.06.2017 г.; 04.06.2017 г.; 05.06.2017 г.; 06.06.2017
г.; 07.06.2017 г.; 08.06.2017 г., 09.06.2017 г. и 10.06.2017 г. се установява
от проведения разпит на същата, от 4 броя копия на страници - извлечение от
присъствена книга, намиращи се на л.56/57 от материалите по АНД № 4360/2019 г.
по описа на Районен съд – Варна, както и от АУАН. Съдът кредитира показанията
на св. С. изцяло, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си и се
подкрепят от приетото по делото писмено доказателство - извлечение от
присъствена книга. Св. С. изрично заяви, че е попълвала присъствена форма
сутрин при отиване на работа, като има положени нейни подписи на посочените
по-горе дати.
Попълването
на присъствена книга от служителите на въззивното
дружество се потвърждава и от показанията на св. В.П.У. („относно воденето на
присъствена книга си спомням, че имаше такава на рецепцията“), св. Д.И.К. („на
датата на самата проверкта на рецепцията е била една
тетрадка, в която трябва да се вписват всички влизащи в хотела – работещи,
гости на управителя и посетители на СПА центъра), св. К.С.К. („по принцип
сутрин се подписвахме за присъствие в тетрадка…“) и св. С.Й.М. („на самата
рецепция отгоре, погледнато с лице към рецепцията, имаше оставена една книга,
която беше наречена трудова, присъствена, работна, точно не си спомням“).
Доколкото показанията на всички свидетели в тази част са еднопосочни, съдът ги
кредитира изцяло и намира за установено по несъмнен начин, че св. Н.И.С. е
работила на посочените по-горе дати.
Обстоятелството,
че в дружеството е установено сумирано изчисляване на работното време се
установява от представения Анекс от 01.04.2016 г. към Правилника за вътрешния
трудов ред на „Сириус – 49“ ЕООД, като по делото не
са налице доказателства, които да сочат на различен извод.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения
АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена
сила до доказване на противното. Доколкото констатациите на контролния орган се
потвърждават от свидетелските показания и присъствената книга, водена в
дружеството, съдът намира, че съставеният АУАН също следва да послужи за доказателствените изводи на съда.
Действително
на дата 09.06.2017 г. в присъствената книга е посочено, че св. С. „идва
по-късно“, но въпреки това има знак „+“, поради което и съдът намира, че същата
е работила и на тази дата.
От
доказателствата по делото следва да бъде изключен представения в хода на административнонаказателната преписка график за работа, тъй
като не е посочено присъствието за кой месец и година удостоверява, няма подпис
на изготвилия служител, нито е посочено дружеството, на което са служители
посочените в него лица.
Следва да
се изключи като писмено доказателство и представения от въззивното
дружество график за работа за месец юни 2017 г. пред настоящата инстанция, тъй
като удостовереното в него се опровергава от представеното извлечение от присъствена
книга и показанията на св. С., която заявява, че при пристигането си на работа
е полагала подпис в присъствена книга в графата за съответната дата.
Съдът кредитира всички
останали писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото, доколкото не съдържат противоречия помежду им и
се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок,
от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се
явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение
на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице
със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.
42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от
компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При анализа на приложимата нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата чл. 153, ал. 2 КТ, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не
по-малко от 36 часа.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че от
обективна страна на св. Н.И.С. не е осигурена непрекъснатата седмична почивка не по-малко от
36 часа още на 05.06.2017 г. (понеделник) при непрекъсната работна седмица
29.05.2017 г. – 04.07.2017 г. Следва да се има предвид, че законът допуска да
се работи непрекъснато една седмица, но следва да бъде осигурена непрекъсната
почивка от 36 часа преди да започне новата работна седмица.
Нарушението безспорно е продължено и е осъществено посредством неправомерно
поведение - бездействие, поради това, че санкционираното лице е било длъжно да
осъществи определено активно поведение - да осигури почивка от 36 часа на св. С.
между двете работни седмици. Дължимото поведение е осъществено едва на
11.06.2019 г., когато св. С. не е положила подпис, с който да удостовери
присъствието си на работа, което означава, че е налице пълно неизпълнение до
тази дата, на която нарушението е преустановено. Т.е. осъществяването на
нарушението е продължавало от датата, на която дружеството е следвало да
осигури непрекъсната междуседмична почивка на св. С.
от 36 часа (05.06.2017 г) до неговото преустановяване на 11.06.2019 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 15.II.1971 г. по н. д. № 32/70 г.,
ОСНК при продължаваното и продълженото престъпление деецът засяга един и същ
обект, осъществява един и същ основен състав, за което му се налага едно
наказание. Продълженото престъпление, обаче, се осъществява само с едно деяние
/действие и бездействие или само с бездействие/, което продължава трайно и
непрекъснато.
В този смисъл нарушение е налице от момента, в който деянието следва да се
счита за довършено. Този момент настъпва с датата, на която задълженото лице
изпада в забава - крайната дата, преди която то е следвало да осъществи законосъобразно
активно поведение, а това е 06.06.2017 г.
Задължението за действие възниква в по - ранен момент (05.06.2017 г.), който не
е нито моментът на изпадане в забава, нито моментът, от който нарушението и
отговорността за него са налице. Преди тази дата дружеството е можело и е
следвало да осъществи съответното поведение /действие/. От 06.06.2017 г. субектът е изпаднал в забава, налице е
неправомерно поведение и може да му бъде търсена отговорност за неизпълнение.
Този начален момент не съвпада с крайния, в който нарушението е престанало да
съществува, като в периода от 06.06.2017 г. до
10.06.2017 г. дружеството непрекъснато е осъществявало състава на нарушението
по чл. 153, ал. 2 КТ. Крайната дата съдът определи тълкувайки разпоредбата на
чл. 80,
ал.3 от НК, приложима на основание чл. 11 НК, съгласно която
давността за преследване започва от довършването на престъплението /което е
общият случай/, а "за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им". Т.е. до
прекратяването деецът осъществява непрекъснато състава на съответното
нарушение.
Действително в наказателното постановление е посочено, че нарушението е
извършено на 07.06.2017 г., но съдът намира, че тази неточност не е довела до
ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество, доколкото в
обстоятелствената част е посочен периодът от 01.06.2017 г. до 10.06.2017 г.
като период на извършване на нарушението. Също така до 05.06.2017 г.
дружеството не е било в нарушение, но предвид това, че действителният период на
нарушението (06.06.2017 г. – 10.06.2017 г.) е част от
посочения в наказателното постановление период и предвид това, че дружеството
действително в този по-кратък период е осъществило състав на нарушение по чл.
153, ал. 2 НК, съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права
на санкционираното дружество, включително правото му да разбере за какво
нарушение е санкционирано.
Следователно правилно е била ангажирана отговорността на въззивното дружество за нарушение на.
По възраженията на въззивното
дружество:
Неоснователен е доводът във въззивната жалба
относно извършено съществено нарушение на процесуалните правила поради
обстоятелството, че в АУАН не предявен на управителя на дружеството и не му е
връчен препис от акта, а в наказателното постановление няма данни да е била
изпълнена процедурата по чл. 416 КТ. Това е така, защото в административнонаказателната
преписка се съдържа пълномощно, по силата на което в полза на Д.И.К. (получател
на АУАН) е учредена представителна власт от въззивното
дружество, което да бъде представлявано пред Дирекция „Инспекция по труда“.
Относно това дали е изпълнена процедурата по чл. 416 КТ съдът следва да
отбележи, че същата касае влизане в сила на наказателното постановление и
допустимостта на настоящото производство, за което съдът насрочвайки делото за
разглеждане, е приел, че същото е допустимо. В този смисъл липсата на връчване
на наказателното постановление не се отразява на неговата законосъобразност.
На следващо място съдът намира, че актосъставителят
С.Й.М. (началник на отдел АИПО) е компетентна да съставя актове за установяване
на административни нарушения. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Според разпоредбата на чл. 416, ал.
1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи. В чл.21, ал. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е
посочено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът
е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта,
в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния
служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба правомощия на инспектор имат ръководителите
на административни звена в специализираната администрация, служителите,
назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на
Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от
изпълнителния директор. По аргумент от чл. 12 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда",
съгласно който специализираната администрация е организирана във: 1. дирекция
"Правно осигуряване на инспекционната дейност"; 2. дирекция
"Международна трудова миграция"; 3. Главна дирекция
"Инспектиране на труда" с 28 териториални поделения – дирекции
"Инспекция по труда", разположени в административните центрове на
областите, както и предвид останалите посочени по-горе разпоредби в сферата на
трудовото законодателство, съдът намира, че началникът на отдел АИПО в ДИТ –
Варна, като ръководител на административно звено в специализираната
администрация, има правомощия да съставя АУАН.
По отношение на възражението за допуснато нарушение на чл.
52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде
основание за отмяна на наказателното постановление. Това е така по две причини:
първо, защото страните по делото са длъжни да посочат всички доказателства в
подкрепа на своите становища и, най-вече - защото съдът решава делото по
същество, което от процедурна гледна точка означава, че той никога не връща
делото за ново разглеждане от административнонаказващия
орган, а го решава сам, по същество (цит. от
„Административен процес“, издание от 2009 г. на „Сиела
софт енд паблишинг“ АД, с автори проф. д-р К.Л. и доц. д-р И.Т.,
стр. 386).
Възражението, че работната заплата се е формирала на база
съставени графици, а не на база представената по делото присъствена форма, не
води до извод, че св. С. не е работила на посочените от фактическа страна дати.
Нарушението на чл. 153, ал. 3 от Кодекса на труда с оглед
на неговия характер, не може да бъде
отстранено – не би могло да се приеме, че с осигуряването на почивка на
по-късен етап се отстранява предходно допуснато нарушение. Предвид това съдът
намира, че разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда е неприложима в случая.
Съдът
намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за
типично нарушение.
По отношение на имуществената санкция:
Съгласно
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
При
индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е
санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство, което мотивира
съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна
налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения
ред в страната.
При
определяне на размера на имуществената санкция следва да бъде взета предвид и
продължителността на административнонаказателното
производство, а именно повече от две години при дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност, като дружеството жалбоподател следва да бъде
компенсирано с намаляването й.
Съдът
не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие
с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се
явява справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата
на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде изменено в санкционната му част,
като наложената имуществена санкция в размер на 1600 лв. бъде намалена до
предвидения в закона минимум от 1500 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора не следва да се
присъждат разноски на въззиваемата страна поради
това, че жалбата е уважена по направеното евентуално искане за изменение на
наказателното постановление в частта относно определения размер на наложената
имуществена санкция.
Доколкото наказателното постановление е само
изменено, а не е отменено, на въззивната страна на
основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 НПК следва
да бъдат възложени направените разноски за транспортни разходи в размер на 20
лв., платени на св. С.Й.М., при предходното разглеждане на делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008393 от
04.10.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „Сириус – 49“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение по чл. 153, ал. 2 КТ, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 1600
(хиляда и шестстотин) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл.
189, ал. 3 НПК „СИРИУС – 49“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, к.к. „Св. св. Константин и Елена“,
ресторант Сириус ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 20,00 (двадесет) лева, представляваща направените
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: