№ 675
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20241001000550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца – Сдружение „Музикаутор“ чрез юр. С. срещу
решение № 648 от 02.05.2024г. постановено по т.д. № 20231100901414 по описа на СГС за
2023г., VІ-6 състав, с което са отхвърлени исковете против „Балкански ентъртеймънт“ ООД
за сумата от 14 000 лева, представляваща сумарно обезщетение за причинени имуществени
вреди от нарушенията изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП в размер от по 1 000 лв. за
музиката и по 1 000 лв. за текста, свързан с музиката, за излъчените в цирково
представление от 16.30 часа на 08.04.2023г. на следните музикални произведения: 1. И. К. (I.
K.) – „ВЕСЬ МИР ЛЮБОВЬ“ (VES MIR LUBOV / WHOLE WORLD IS LOVE)- композито К.
И. Я. – член на руската ОКУП RAO; 2. LO FIDELITY ALLSTARS (ЛО ФИДЕЛИТИ
ОЛСТАРС) „BATTLEFLAG“ (БАТЪЛФЛАГ): композитор и текстописец: F. S. H. (С. Х. Ф.) -
член на американската ОКУП BMI; композитор и текстописец PRINCE (ПРИНС) - починал,
с н е п о г а с е н и авторски права, управлявани от английската ОКУП PRS; композитор и
текстописец S. S. (Ш. С.) - п о ч и н ал , с непогасени авторски права, управлявани от
американската ОКУП ASCAP; 3. LOU BEGA (ЛУ БЕГА) – „МАМВО №. 5“ (МАМБО
НАМБЪР ФАЙВ) - композитор и текстописец Р. Р. (П. П.) - по ч и н а л , с непогасени
авторски права, управлявани от американската ОКУП BMI; 4. THE PLATTERS (ДЪ
ПЛАТЪРС) – „ONLY YOU“ (ОНЛИ Ю)" композитор и текстописец R. B. (Б. Р.) - починал, с
непогасени авторски права, управлявани от американската ОКУП ASCAP; композитор и
текстописец R. A. (А. Р.) - починал, с непогасени авторски права, управлявани от
1
американската ОКУП ВМI; 5. BOND (БОНД) - „VICTORY“ (ВИКТОРИ) - композитор и
текстописец H. T. (Т. Х.)- член на германската ОКУП GЕМА ; 6. EIFFEL 65 (АЙФЪЛ
СИКСТИФАЙВ)- „BLUE“ (БЛУ) - композитор и текстописец L. M. (М. Л.)- член на
италианската ОКУП SIAE; композитор и текстописец S. H. E. (Х. Е. С.) - член на
австралийско11новозеландската ОКУП APRA; композитор R. G. (Д. Р.) - член на
италианската ОКУП SIAE; текстописец G. M. (М. Г.) – член на италианската ОКУП SIAE; 7.
MAROON 5 (МАРУУН ФАЙВ)- „ANIMALS“(ЕНИМЪЛС) композитор и текстописец G. M.
G. (М. Г. Г.) - член на нидерландската ОКУП BUMA, и иск с правно основание чл. 95б, ал.1,
т. 6 ЗАПСП за разгласяване на решението за сметка на ответника в медиите.
Въззивникът/ищецът - Сдружение „Музикаутор“ счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон и на съществени
съдопроизводствени правила, и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд
превратно е тълкувал събрания доказателствен материал, което е довело до необосновано
решение по делото. Като меродавен критерий при съдебно доказване и за цялостна оценка
на доказателствения материал, сочи практика на САС: решение № 1567 от 27.06.2019г. по
в.т.д. № 5939/2018г. по описа на САС; решение № 284 от 29.04.2022г. по в.т.д. № 161/2021г.
по описа на САС; решение № 266 от 07.05.2021г. по в.т.д. № 89/2021г. по описа на САС;
решение № 2168 от 09.11.2019г. по в.т.д. № 1868/2019г. по описа на САС и решение № 505 от
05.08.2021г. по в.т.д. № 459/2021г. по описа на САС. На следващо място твърди, че фактът на
аудиозапис е осъществен на процесното представление, се установявал и от експертното
заключение, закупения електронен билет и от показанията на свидетеля Н.. В обжалваното
решение липсвали мотиви по отношение на събраните по делото косвени доказателства, че
„Музикаутор“ представлявала авторските права на 95 % от световния музикален репертоар и
воденето на преговори от ответника за получаване на авторски права за използване на
репертоара. При тези косвени факти, не било ясно как ответникът е озвучил събитието без
да е използвал защитения репертоар на ищеца. Счита за неправилен извода на СГС, че
ищецът не е доказал материалната си легитимация – към датата на нарушението на
авторските права е страна по действащ договор с организация за колективно управление на
авторски права/ОКУП/. Категорично счита, че не следва да доказва това обстоятелство по
дело с предмет нарушени авторски права, поради изричната разпоредба на чл. 94г, ал. 6/нова
- ДВ бр. 100 от 01.12.2023г./. Счита, че валидността на представителната власт на местната
ОКУП в България е от компетентността на Министерство на културата. Този извод следвал
от законовата презумпция, още повече, че договорите с ОКУП от цял свят били автоматично
продължени. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови
друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции
и за обезпечителното производство.
Въззиваемият/ответникът –„Балкански ентъртеймънт“ ООД е подал в срок отговор на
въззивната жалба, чрез адв.Т.. Излага подробни доводи по всяко едно от твърденията на
въззивника, които ще бъдат разгледани при съответното им обсъждане в мотивите на
решението. Сочи, че има по нова съдебна практика на САС, с която се приема за недоказано
2
извършеното нарушение на авторските права при сходни хипотези: решение № 562 от
17.08.2023г. по в.т.д. № 312/2023г. по описа на САС; решение № 749 от 29.11.2022г. по в.т.д.
№ 405/2022г. по описа на САС; решение № 175 от 30.03.2021г. по в.т.д. № 2306/2020г. по
описа на САС и решение № 367 от 31.05.2022г. по в.т.д. № 315/2022г. по описа на САС,
решение № 252 от 20.04.2023г. по в.т.д. № 913/2022г. по описа на САС и решение № 498 от
18.07.2023г. по в.т.д. № 285/2023г. по описа на САС. По отношение на размера на
претендираното обезщетение твърди, че „Музикаутор“ е монополно сдружение и не може да
откаже сключване на лицензионен договор с ползвател и тарифите на лицензионно
възнаграждение са нормативно определени. Продадени били билети на стойност 20 050 лева,
а се претендирали 14 000 лева. Това означавало, че при нормативно определен размер от 5 %
за лицензионно възнаграждение, ищецът претендирал 70 % от приходите. Счита въззивната
жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди. Претендира разноски за въззивното производство.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
обжалваното решение установи, че то е валидно и допустимо.
Софийският апелативен съд, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите в жалбата, отговора на ответника и писмените защити, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Страните по делото не спорят по установената в мотивите на решението от
първоинстанционния съд фактическата обстановка, към която въззивният съд препраща на
основание чл. 272 от ГПК.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на сдружение с
нестопанска цел „Музикаутор“ Сдружение, който е за колективно управление на права на
територията на Република България и има сключени договори с авторите на текстовете и
композиторите на изброените подробно в исковата молба седем броя песни. Страните не
спорят, че между тях няма сключен договор, въз основа на който се разрешава използване на
произведения на членове на сдружението и на членовете на сродните дружества.
Ответникът е ползвател по смисъла на § 2, т.6 от ПЗР на ЗАПСП, поради което е следвало да
сключи договор по чл. 58 от ЗАПСП за предварително отстъпени авторски права със
съответните правоносители директно или чрез организацията за колективно управление,
която управлява съответната категория права в държавата, в която се осъществява
използването им.
За да отхвърли като неоснователни предявените искове, първоинстанционният съд е
изложил решаващи мотиви, че от кредитираните показания на свидетеля - очевидец Н., се
установява нейното посещение на цирковото представление на 08.04.2023г., както и
озвучаването му с процесните музикални произведения. Кредитирал е показанията на този
свидетел в частта за идентифицираните песни - „МАМВО № 5“; „ONLY YOU“; „ANIMALS“
и „BLUE“. По отношение на останалите три произведения не е кредитирал нейните
показания, поради недостатъчната достоверност за индивидуализация на използваното от
свидетеля приложение „Шазам“. Не е кредитирал показанията на свидетеля Ч., тъй като
3
същите били твърде общи и укончливи, досежно опитите на ищеца да уреди отношенията на
авторите на музикалните произведения с ответника. Кредитирал е заключението на вещото
лице Б., като правилни и компетентно изготвено, но единствено за това, че автори на
музиката и свързания с нея текст на посочените музикални произведения са изпълнени от
посочените от него лица. Приел, че заключението не установява по категоричен начин, че
представеният му звукозапис е този, който е осъществен от свидетеля Н. на процесното
цирково представление. Според първоинстанционния съд, в процесната хипотеза ищецът е
бил оправомощен с действащи към 08.04.2023година договори с чуждестранни ОКУП само
да осъществява процесуално представителство, но не и да дири заплащане на обезщетение
за авторите на произведенията, тъй като не е установил наличието на действащи договори с
чуждестранни ОКУП към момента на нарушението.
Предмет на правния спор във въззивното производство са правилността на правните изводи
на СГС, които се обосновават от събраните и обсъдени доказателствени средства.
Основателно е възражението на въззивника, че към датата на нарушението на авторските
права, ищецът е процесуално и материално правно легитимиран по предявените искови
претенции.
Настоящият съдебен състав споделя правните доводи обективирани в определение № 550 от
12.07.2023 година постановено по т.д. № 802/2023г. на ВКС, ІІ т.о.: „За да се упражни
правото на иск по чл. 95в, ал. 1 ЗАПСП от организация за колективно управление на права е
достатъчно да е налице вписване на сродната чуждестранна организация за колективно
управление на права в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП по партидата в този регистър
на ищеца, като условие за упражняване на правото на иск не е представянето на сключените
между тези организации договори за двустранно представителство.“
Неправилно първоинстанционният съд е смесил процесуалната легитимация на ищеца, с
неговата процесуална субституция от вида суброгация в правото за защита на индивидуални
права на управление, поверени от сродни чуждестранни организации за колективно
управление на права. Процесуалната суброгация на ищеца означава, че е материално
легитимиран толкова, колкото и лицата в чиито права се е суброгирал и вместо които
упражнява техните нарушени права.
Вписването във водения от Министъра на културата регистър, осигурява публичност и има
оповестително действие за третите лица и за съда, на основание чл. 95в, ал.1 от ЗАПСП. В
процесната хипотеза процесуалната и материалната легитимация на ищеца произтичат от
изрична разпоредба на закона, който се суброгира в правата на чуждестранните носители на
авторски права да претендират обезщетение от нарушителя.
Неоснователно е твърдението на въззивника, че първоинстанционният съд превратно е
тълкувал събрания доказателствен материал, което е довело до необосновано решение по
делото.
Според мнозинството от настоящия съдебен състав, ищецът не е провел главно и пълно
доказване на факта на нарушението на процесната дата, при използването на всяко едно от
4
процесните музикални произведения. Представеният по делото електронен билет,
удостоверява единствено и само, че на посочената дата в процесния обект е извършена
посещение от свидетеля Н. на цирковото представление, но не доказва, че направеният
звукозапис на телефона й е именно от това посещение.
По същите съображения е неоснователно и възражението на въззивника, че от събраните по
делото косвени доказателства се установявало, че „Музикаутор“ представлявала авторските
права на 95 % от световния музикален репертоар и воденето на преговори от ответника за
получаване на авторски права за използване на репертоара.
На настоящия съдебен състав му е служебно известно противоречието в цитираната от
страните по делото съдебна практика, включително и между членовете на настоящия
съдебен състав, досежно преценката за доказателствените средства установяващи
релевантните по делото факти за установяване факта на нарушение на авторските права за
публично възпроизвеждане на музикални произведения, обуславящи претендираното
обезщетение. Това противоречие не може да бъде преодоляно в настоящото производство.
Въззиваемата страна претендира разноски за въззивното производство в размер на 1 900
лева, който са реално договорени и заплатени по банков път, съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно е възражението на въззиваемия, че заплатеното адвокатско възнаграждение
от ответника за въззивното производство в размер на 1900 лева е прекомерно.
Предмет на делото са субективно и кумулативно съединени - седем оценяеми иска в размер
на по 2 000 лева и седем неоценяеми иска по чл. 95б, ал.1, т.6 ЗАПСП. Договореното адв.
възнаграждение в размер на 1 900 лева, съответства на осъществената защита по
предявените 14 иска, както и на фактическата, и правната сложност на предмета на делото –
обсъждане на множество доказателствени средства и много правни твърдения, които в
своята съвкупност обосновават извод за липса на основание за прилагане на разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 900
лева, представляваща сторени разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 648 от 02.05.2024г. постановено по т.д. № 20231100901414 по
описа на СГС за 2023г., VІ-6 състав.
ОСЪЖДА Сдружение „Музикаутор“, ЕИК ********* да заплати на „Балкански
ентъртеймънт“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1 900/хиляда и деветстотин /лева,
представляваща разноски на ответника за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6