№ 216
гр. гр. Лом , 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на
пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван П. Йорданов
Секретар:Анетка П. Рангелова
като разгледа докладваното от Иван П. Йорданов Гражданско дело №
20201620101307 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашно насилие.
Делото е образувано по Молба с вх. № 11188 от 15.09.2020 г., подадена
от П. Т. П. с ЕГН ********** с адрес: ******за защита срещу домашно
насилие по ЗЗДН срещу С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл.
Монтана – бивш съпруг на молителката.
Твърди се в молбата, че на 11.09.2020 г. от ответника Василев е
извършен акт на домашно насилие спрямо молителката Първанова,
изразяващо се в заплахи, дърпане, нанасяне на удари по тялото.
Молбата е придружена от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Направено
е искане за защита, като е посочена мярката за защита: да бъде забранено на
ответника Василев да приближава молителката, нейното жилище,
месторабота и местата за социални контакти, т.е. поискано е налагане на
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН. Направено е искане за издаване на
заповед за незабавна защита, което е уважено и е издадена такава заповед,
включваща мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН с действие до издаване или
отказ за издаване на окончателната заповед за защита.
1
В съдебно заседание молителката Поли Първанова се явява лично, като
поддържа молбата за защита.
Ответникът Светослав Василев не се явява, не се представлява, не сочи
уважителни причини за неявяването си и не взема становище по подадената
молба.
Събрани са писмени и гласни доказателства по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приема за установено следното:
Молбата за защита е подадена в съда на 15.09.2020 год. и в същата
молителката твърди, че актът на домашно насилие е извършен на 11.09.2020
г., в рамките на предвидения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок, поради
което е процесуално допустима. Установява се, че молителката Първанова и
ответникът Василев са имали сключен граждански брак от 25.03.2014 г. до
27.06.2019 г., когато с Решение № 158/27.06.2019 г. на РС – Лом са
разведени. Твърди се, че актът на домашно насилие е извършен от ответника
спрямо молителката. Следователно последната разполага с право да търси
защита по реда на ЗЗДН срещу ответника, като негоева бивша съпруга
/съгласно чл. 2 от ЗЗДН/.
На следващо място молбата за защита е основателна.
Предмет на настоящото дело е акт на домашно насилие, който според
молителката се изразява в заплахи, дърпане, нанасяне на удари по тялото.
В производството по ЗЗДН е налице облекчено доказване в полза на
пострадалите от домашно насилие лица. Допустими са всички
доказателствени средства по ГПК, както и доказателствените средства,
посочени с разпоредбата на чл. 13 от ЗЗДН, като в случаите, когато няма
други доказателства, декларацията на пострадалото лице по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
е достатъчно основание за издаване на заповед за защита. Съгласно ЗЗДН
декларацията по чл. 9 се ползва с материална доказателствена сила и в тежест
на ответника е оборването ѝ.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства – освен
подадената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, са дадени обяснения от
молителката, приобщена е и справка от Районен център 112 гр. Монтана за
подаден сигнали от Поли Първанова на 11.09.2020 г.
От анализа на посочените доказателства по отделно и в тяхната взаимна
връзка и съвкупност, може да се приеме, че от ответника Светослав Василев е
осъществен акт на домашно насилие спрямо Поли Първанова.
От фактическа страна се установява, че Поли Първанова и Светослав
2
Василев са имали сключен граждански брак от 25.03.2014 г. до 27.06.2019 г.
След развода Василев тормозел Първанова по телефона и отправял заплахи за
саморазправа спрямо нея. Молителката се опитвала да го отбягва, но
агресията на ответника не намаляла. На 11.09.2020 г. Първанова се прибирала
с едното от техните деца – Ина Светославова (която живее с нея), а пред блока
им я чакал Василев. Бил неадекватен, лъхал на алкохол, залитал. Без причина
започнал да я заплашва, след което започнал да я дърпа, нахвърлил се върху
нея с шамари и ритници, като нанесъл няколко удара в тялото. Детето
изпаднало в паника и започнало да пищи. От съседния вход излезли хора,
които изблъскали Василев, а Първанова, след като се прибрала сигнализирала
на тел. 112 и обяснила за случилото се. Понеже живее сама с детето си, се
притеснила, страхувала се да отиде някъде, тъй като Василев ходел и на
работното ѝ място без повод да я притеснява.
От правна страна, съдът намира, че от ответника Василев е осъществено
физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката.
Според чл. 2 ЗЗДН: „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.“
В случая са извършени действия, които могат да бъдат квалифицирани
като физическо и психическо домашно насилие спрямо молителката.
Физическото насилие се изразява в дърпане и нанасяне на удари по тялото, а
психическото – в отправяне на заплахи към молителката.
Съдът кредитира с доверие представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН и удостоверените в същата обстоятелства. В открито съдебно заседание
са изслушани и обяснения на молителката, които изцяло кореспондират с
въпросната декларация. В тази връзка е изискана и справка от Районен център
112 – гр. Монтана. Видно от същата, към която е приложен и запис на
магнитен носител, действително молителката Първанова е подала сигнал на
тел. 112 веднага след акта на осъществено спрямо нея домашно насилие.
Както писмената справка, така и изслушаният в съдебно заседание запис са в
пълен синхрон с изложеното от молителката, поради което и съдът приема, че
действително описаното физическо и психическо домашно насилие е
осъществено.
С оглед доказателствената тежест в настоящото производство,
ответникът следва да обори доказателствената стойност на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но това не е сторено по никакъв начин. Ответникът е
получил издадената заповед за незабавна защита, редовно е уведомен за
насроченото открито съдебно заседание, но не изразява становище, нито се
явява. Не са ангажирани никакви доказателства, които да оборват
твърденията в подадената молба за защита и декларацията по чл. 9, ал. 3
3
ЗЗДН. Не е в тежест на молителя при пълно и главно доказване, да доказва
истинността на посочените в декларацията факти.
В този ред на мисли, според съда молбата за защита е основателна.
Ответникът Василев застрашава с поведението си здравето и сигурността на
молителката, поради което и следва да бъде издадена окончателна заповед за
защита.
Съдът приема, че с оглед вида на проявеното домашно насилие, са
подходящи посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН мерки – задължаване на
ответника да се въздържа от домашно насилие, която е безсрочна и забрана за
приближаване до пострадалото лице. Налагането на посочените мерки ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на ответника и ще го
мотивира към спазване на дължимото поведение, предписано от нормите на
закона и морала.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът ще
следва да заплати дължимата държавна такса в размер на 25.00 лв., като с
оглед императивната разпоредба на чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, следва да му бъде
наложена и глоба в размер на 200.00 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ЗАДЪЛЖАВА С. С. В. , ЕГН
********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от
извършване на домашно насилие по отношение на П. Т. П. с ЕГН **********
с адрес: ******
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на С. С. В. , ЕГН
********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, да приближава П. Т. П. с ЕГН
********** с адрес: гр. Лом, ******, нейната месторабота, както и
местата за социални контакти на разстояние по-малко от 20 м., за срок от 6
/шест/ месеца.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С. С. В. , ЕГН
********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 200.00 лева /двеста лева/.
ОСЪЖДА С. С. В. , ЕГН ********** от гр. Лом, ****** обл. Монтана, да
заплати по бюджетната сметка на Районен съд гр. Лом държавна такса за
водене на делото пред тази инстанция в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет
лева/.
Да се издаде Заповед относно мерките за защита.
4
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчи на страните и на
Началника на РУ гр. Лом, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщаването
му, пред Окръжен съд - Монтана.
Обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5