№ 1447
гр. Варна, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100502247 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. И. В. срещу Решение № 2649 от
09.08.2022г. по гр.д. № 5704/2022г. по описа на ВРС, Х-ти състав, с коeто на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена предявената от въззивницата молба за налагане на мерки за
защита от домашно насилие спрямо ответника Д. Л. К. с ЕГН ********** по осъществени от
последния актове на домашно насилие под формата на психическо насилие, осъществени на
24.04.2022г., 21-22.05.2022г. и на 04.05.2022г.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението и постановяване при нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи,
че съдът не е отчел неспазването на нормативно уредените задължения на ответника по чл.
59, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като не е взел мерки за недопускане на злополуки и
наранявания. Вместо това е давал свободен достъп до огнестрелното си оръжие на
малолетните си деца. Съдът не е мотивирал извода защо приема, че установената от него
„индиция“ за укоримо поведение на ответника не представлява деяние по ЗЗДН. Защитата
по ЗЗДН обхваща всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие. Заявлението за образуване на изпълнително дело е именно акт на
психическо насилие спрямо молителката, доколкото ангажира времето, нервите,
финансовите й средства и др. за защитата й. Отправя искане поради това обжалваното
решение да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което молбата за защита да се
уважи и се постановят исканите мерки за защита.
1
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от Д. К., с което
същият оспорва доводите в жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при отчитане на липсата на годни и убедителни
доказателства, установяващи извършването на актове на домашно насилие. От друга страна,
по делото не е релевирано възражение за прекомерност на платеното от него
възнаграждение на адвокат, поради което развитите за първи път в жалбата доводи относно
присъдените разноски не следва да се разглеждат. Отправя искане поради това решението да
се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената
позиция.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявена от В. И. В. молба с
правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита срещу Д.
Л. К. по повод извършени от последния актове на домашно насилие.
Молбата, депозирана на 05.05.2022г. е основана на следните фактически твърдения:
страните са съпрузи от 2018г., като от брака си имат родени две ненавършили пълнолетие
деца. Понастоящем са във фактическа раздяла и е налице висящо съдебно производство по
предявен иск за развод, по който е образувано гр.д. № 2569/2021г. по описа на ВРС. В хода
на последното с определение на ВРС са определени привременни мерки, по силата на които
упражняването на родителските права е предоставено на молителката, а на ответника е
определен режим на лични отношения с децата. Ответникът разполага с разрешение за
носене на огнестрелно оръжие и в ежедневието си е въоръжен, като демонстрира оръжието
си пред децата. Конкретно на 24.04.2022г., в упражнение на режим на лични отношения с
децата, ответникът при вземане на децата за празниците отново е бил въоръжен с
притежаваното от него огнестрелно оръжие, с което упражнил акт на психическо насилие по
отношение на молителката. По време на контактите си с децата на 21-22.05.2022г.,
ответникът твърдял, че ще останат без майка и ще живеят само с него и с неговата майка.
Същевременно на 04.05.2022г. молителката била уведомена, че трябва да се яви при ЧСИ
Станев по повод заведено от ответника срещу нея изп.д. № 202028950400706 във връзка с
упражняване на режима на виждане на децата. Целта на това действие по иницииране на
изпълнително дело срещу нея е да се въздейства на психиката й, да бъде принудена да се
защитава пред служители на съда, да доказва безкрай, че не е нарушила закона и по този
начин да й оказва психически натиск по време на бракоразводния процес. С всички тези
действия ответникът осъществява актове на психическо домашно насилие спрямо
молителката. С оглед на това отправила искане по отношение на ответника да се наложат
мерки за защита, като се задължи извършителят при осъществяване на лични отношения с
децата да не носи със себе си огнестрелно оръжие – автоматичен пистолет; за времето, през
което упражнява режима на лични отношения с децата по определените привременни
2
мерки, постановени от ВРС ответникът да се задължи да предава по установения ред
личното си оръжие в съответното поделение на МВР – Варна в присъствие на служител на
отдел закрила на детето при ДСП – Варна, както и да се насочи ответникът към
задължително посещаване на специализирани програми по чл. 5, т. 5 и т. 6 от ЗЗДН, като
при негов отказ да посещава такива програми, всички лични срещи с децата да се провеждат
само в присъствие на инспектор от ДСП – Варна.
В отговор на молбата, ответникът оспорил фактическите твърдения в нея с довод, че
с позитивния изход на производството по реда на ЗЗДН молителката цели иницииране на
процедура по чл. 153, т. 6 вр. чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешителното
за съхранение и носене на оръжие от негова страна, във връзка което е получавал заплахи от
страна на молителката. Описаните в молбата и декларацията по чл. 9 от ЗЗДН актове на
домашно насилие не са индивидуализирани по място и време на извършване, както и по
начин на осъществяването им. Категорично оспорил, че при личните си срещи с децата и с
молителката при предаване на децата не е носил и не носи законно притежавания от него
пистолет. Носенето на законно притежавано оръжие не представлява акт на домашно
насилие, нито може да се квалифицира като психическо насилие. Образуването на
изпълнително дело въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист въз
основа на съдебно изпълнително основание – определението на ВРС по привременните
мерки, не може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Посочил, че е потърсил
съдействие на съдебен изпълнител, в случай, че не последва дължимото длъжниково
поведение съгласно съдебно постановеното. Причина за това са постоянните заплахи
отправяни от молителката, че ако той не удовлетвори имуществените й претенции, то тя ще
отведе децата извън града и ще го постави в пълна невъзможност да упражнява предписания
му РЛО. По тези съображения отправил искане молбата за защита да се остави без уважение.
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/ и съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл.
10, ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката с извършителя са съпрузи
/чл. 3, т. 1 от ЗЗДН/. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от В. И. В. по смисъла на чл. 9, ал.
3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява със
съдържанието си времето и действията, които в съвкупност описват упражнените спрямо
деклараторката актове на домашно психическо насилие в посочените моменти от страна на
ответника, изразяващи се в носене на огнестрелно оръжие при осъществяване на режим на
лични отношения с децата, конкретно при вземане на децата от майката на 24.04.2022г.; на
21-22.05.2022г. по време на контактите си с децата ответникът казал, че ще останат без
майка си и ще живеят само с него и с майка му, а на 04.05.2022г. молителката била
3
уведомена за образувано срещу изп.д. по описа на СИС при ВРС във връзка с
постановените от ВРС привременни мерки и предписания на ответника режим на лични
отношения с децата.
По искане на молителката по делото са събрани гласни доказателства посредством
показанията на свидетелката М.У. – дългогодишна гледачка на децата на страните. В
показанията си свидетелката установява, че е виждала Д. К. да демонстрира притежаваното
от него оръжие пред децата, непрекъснато ходил с пистолета си от дясната страна на
панталона и децата го забелязвали. Децата споделили веднъж с нея, че ответникът е дал
пистолета си в ръцете им с патрони. Преди да напусне семейното жилище през м. юни
2021г., ответникът посещавал курсове по стрелба. Оттогава свидетелката е виждала
ответника само по дела. Децата са споделяли с нея, че баща им продължава да носи
оръжието си, като казвали: „Тати си носи пистолета да ни защитава“.
По инициатива на ответника по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетелите Б.В. и Д.М.. В показанията си първият свидетел
установява, че познава страните. През м. април тази година, преди Великденските празници
– на 22.04. заедно със съпругата му били в гр. Павел баня. Д. К., заедно с децата си, майка
му и Д., дошли при тях на следващия ден – на 23.04., събота, ранния следобяд. Били
компания от над 20 човека.
Свидетелят М. установява също че познава страните отдавна. Живее на ул. „А.С.“ №
8, а молителката живее на около 50 м. от него – на ул. „К.“ № 15. Присъствал е при
предаване и връщане на деца, ответникът му се обажда почти всеки път, както и поради
необходимост да подписва протокол, в качеството му на свидетел. Не е забелязвал
категорично на тези срещи ответникът да е носил оръжие.
Като писмено доказателство по делото е прието Медицинско удостоверение №
344/26.04.2022г., издадено от д-р Е.Д. при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, удостоверяващо
със съдържанието си, че в присъствие на майката В. В. прегледала детето В. К.а при
предварителни данни, че на 24.04.2022г. към 11:00 часа в хотел около гр. Пловдив детето е
паднало на стълби около басейн. Дадено е заключение за констатираните травматични
увреждания обусловили чувство на болка и страдание.
Видно от Уведомление изх. № 9061/03.05.3033г. В. В. е уведомена с покана за
доброволно изпълнение за предаване на дете по изп.д. № 20228950400706 по описа на ЧСИ
Л.С., рег. № 895.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Производството по чл. 12 от ЗЗДН е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът постановява онова, което приема
за законосъобразно, но и целесъобразно за съответното гражданско правоотношение,
правейки преценка въз основа на заложените в закона критерии. При определяне на
защитната мярка по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, съдът не е обвързан от искането в молбата, а се
4
ръководи от целта да даде пълна, адекватна и ефективна защита на пострадалото лице
изхождайки от формата и степента на вината на извършителя и целта на закона – да се
преустановят, евентуално предотвратят по-нататъшни посегателства върху пострадалото
лице.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН в конкретния случай е основана на твърдения за
осъществени спрямо молителката актове на психическо домашно насилие, осъществени от
ответника – неин съпруг на 24.04.2022г., на 21-22.05.2022г. и на 04.05.05.2022г., чрез
действия изразяващи се в носене на огнестрелно оръжие при осъществяване на режим на
лични отношения с децата на страните; поддържане на твърдения, че децата ще останат без
майка и ще живеят само с него, както и иницииране на изпълнително производство по
силата на издаден изпълнителен лист въз основа на определение на ВРС за определяне на
привременни мерки относно режима на упражняване на лични отношения с децата.
Няма спор по делото, че страните са съпрузи във висящ съдебен процес за развод и
родители на ненавършили пълнолетие две деца. Няма също спор по делото, че още преди
фактическата раздяла на съпрузите, ответникът се е снабдил с разрешение за носене на
огнестрелно оръжие, разполага с такова и понастоящем и е носил същото със себе си.
В изхождащата от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, отделните актове
на психическо домашно насилие са описани по момент на извършване, без същите да са
индивидуализирани по място, начин и обстоятелства, при които са реализирани. Моментът
на извършване на актовете от своя страна е оспорен и за опровергаването му по делото са
ангажирани гласни доказателства от всяка от страните. От показанията на свидетеля Б.В. по
спорния въпрос съдът приема за установено, че на 23.04.2022г. – събота, ранния следобед,
ответникът, заедно с децата си пристигнал в гр. Павел баня. Голяма компания, част от която
били и свидетеля и ответника, заедно с децата му, се събрали по повод отпразнуване на
Великденските празници. Т.е. на 24.04.2022г. ответникът е бил извън гр. Варна, който факт
по твърдение на молителката е възпроизведен в съдържанието на медицинското
удостоверение от 26.04.2022г. Показанията на този свидетел съдът оценява като обективни,
изхождайки от тяхната непосредственост, конкретика, акуратност, взаимовръзка с
писмените доказателства по делото, точност и категоричност. Показанията на свидетелката
М.У. от друга страна, съдът приема отново за ясни, последователни, обективни и
добросъвестно поднесени пред съда, но по същината си тези гласни доказателства нямат
пряка връзка с процесните актове на домашно насилие. Същите са общи, относими към
минал период от време и не установяват релевантни факти по предмета на доказване по
делото. Същата липса на конкретика е относима и към показанията на свидетеля Д.М., от
които се установяват обобщени впечатления на свидетеля за начините на осъществяване на
режима на лични отношения между бащата и децата. При така установеното по делото,
съдът приема, че е успешно оборена доказателствената стойност на декларираното време на
извършване на отделните актове на психическо домашно насилие в декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, а за недекларираните индивидуализиращи белези на отделните актове –
доказателства, установяващи по категоричен ред факта и начина на осъществяването им,
5
както и обстоятелствата на извършването им, не са ангажирани по делото. Следователно,
въз основа на наличните по делото доказателства не може да се изведе задълбочен и
непоколебим извод за успешно доказване на факта на осъществяване на твърдяните актове
на психическо домашно насилие.
Основателен е доводът в жалбата, че замисълът на ЗЗДН е защита на пострадалите
лица от всеки акт на домашно насилие в обхвата на легалната дефиниция по чл. 2 от закона,
но неоснователно е оплакването, че първонстанционният съд не е отчел нарушението от
страна на ответника на вменените му задължения по чл. 59, ал. 1 и неспазване на забраните
по чл. 60, ал. 1 от ЗОБВВПИ. По делото не е установено, че на 24.04.2022г. ответникът в
нарушение на законното си задължение е допуснал достъп на други лица до огнестрелното
си оръжие и не е предприел мерки за недопускане на злополуки или наранявания при
употребата на същото, нито че открито е носел оръжие на обществени места. Тези факти не
са доказани като осъществени и на 21-22.05.2022г.
От друга страна, безспорен е факта, че по инициатива на ответника е образувано
изп.д. 20228950400706 по описа на ЧСИ Л.С., рег. № 895 по изпълнителен лист, издаден на
основание определение на ВРС за определяне на привременни мерки относно режима на
упражняване на лични отношения на бащата с децата. Акта на психическо домашно насилие
в тази връзка е обоснован с твърдения, че на 04.05.2022г. молителката е била уведомена, че
следва да се яви пред ЧСИ. Правилно в обжалваното решение е приетото от ВРС, че
добросъвестното упражняване на процесуални права от правните субекти, при липса на
данни за злоупотреба с права, е правомерно действие. Конституционно закрепено право на
всеки гражданин е да подава молби, жалби, предложения до държавните органи и да търси
защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Изпълнителното производство, като част от гражданския процес, е уредено в ГПК,
допустимо производство на разположение на страните за защита на нарушени субективни
права. Добросъвестност е налице винаги, когато процесуалното право се упражнява с
убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право, ако страната подава молба по чл.
426, ал. 1 от ГПК със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без
значение е дали предприетата защита е подходяща, адекватна, дали съществува или не в
действителност твърдяното субективно право, евентуално – дали грешката при преценка на
правото е извинителна или неизвинителна. Защитата срещу изпълнението е по реда на чл.
435 и сл. от ГПК. Съответно, превратното упражняване на субективните права е укоримо с
оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в
зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата с правото се извършва,
увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата
злоупотреба. Във всички случаи обаче, за да може злоупотребата с права да се квалифицира
като акт на психическо домашно насилие, същият следва да е доказан от фактическа и
субективна страна, пълно и главно. По делото не се твърди, че подадената от ответника
молба за образуване на изпълнително дело е при злоупотреба права, нито такава е доказана в
хода на процеса. Ето защо съдът приема, че акт на домашно насилие осъществен на
6
04.05.2022г. от страна на ответника не е доказан по делото.
В заключение, молбата за защита по реда на ЗЗДН е недоказана по основание и като
неоснователна следва да се отхвърли. В обжалваното решение ВРС е постановил идентичен
правен резултат, който като правилен следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивницата дължи държавна такса за въззивното
производство, а на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН – дължи и разноските на въззиваемата
страна, чийто доказан размер под формата на платено адвокатско възнаграждение възлиза
на 600 лв.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2649 от 09.08.2022г. по гр.д. № 5704/2022г. по описа
на ВРС, Х-ти състав, с коeто на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН е отхвърлена предявената от
В. И. В. с ЕГН ********** молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие
спрямо ответника Д. Л. К. с ЕГН ********** по осъществени от последния актове на
домашно насилие под формата на психическо насилие, осъществени на 24.04.2022г., 21-
22.05.2022г. и на 04.05.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 17, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН В. И. В. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата 15 лева,
представляваща държавна такса по въззивна жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК В. И. В. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Л. К. с ЕГН ********** сумата от 600 лева – разноски
пред въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7