Р
Е Ш Е Н И Е
№
235
24.04.2018г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На тридесети март две хиляди
и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Михаела
Стойчева
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1243 по описа за 2017г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът
е завел установителн иск с правно основание чл. 26 ал.1 вр с ал.4 от ЗЗД.
Посочва, че с ответника били сключили договор за наем от 21.11.2013г. за
ползване на помещение за период от пет години с цена 1200 лева. Изпълнявал
стриктно договора, но в началото на 2015г. собственикът на ответника и неговия
син поискали да сключат анекс, като намалят цената на наема и срока. В
последствие сключили три анекса от 10.01.2015г., 01.06.2015г. и 01.06.2016г. От
два месеца наемодателят не искал да сключи нов анекс, тъй като претендирал по –
висок наем. Клаузите в анексите по отношение срока и цената заобикаляли закона
и били нищожни. Моли да се признае, че са нищожни и действие имат клаузите от
договора от 21.11.2013г. Оспорва насрещния иск, като заявява, че вече не е във
владение на имота и не бил нанасял вреди на имота. В съдебно заседание ищецът лично
и чрез процесуален представител поддържа иска и моли същият да бъде уважен. В
писмена защита излага доводи.
Ответникът
оспорва иска. Заявява, че договорът между страните бил прекратен поради
изтичане на срока и незаплащане на наема от наемателя. Нямало нищожни клаузи,
като ако имало те следвало да се заменят с други такива. Предявява насрещен иск
за връщане на имота, заплащане на основание чл. 233 от ЗЗД сумата от 8000 лева,
обезщетение за нанесени вреди на имота, на основание чл. 236 от ЗЗД сумата от
4000 лева обезщетение за ползване на имота, и на основание чл. 79 и 82 от ЗЗД
сумата от 1114 лева за претърпени вреди и пропуснати ползи - 2400 лева. В
съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа отговора и насрещните
искове. В писмена защита излага доводи.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
искът с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
Искът
е допустим, тъй като е подаден от лице с правен интерес, срещу страна, с която
са били в облигационни отношения.
Разгледан
по същество е неоснователен.
Не
се спори между страните, че са сключили договор за наем от 21.11.2013г. за
ползване на помещение за период от пет години с цена 1200 лева. В последствие
сключили три анекса от 10.01.2015г., 01.06.2015г. и 01.06.2016г., с които се
променя срокът – намалява се на една година, и цената – намалява се на 420 лева
с ДДС.
Ищецът
твърди, че анексите заобикалят два закона по смисъла на чл. 26 ал 1. от ЗЗД –
чл. 5от ЗКПО и чл. 26 ал.1 от ЗДДС.
По
делото не се доказа по безспорен начин, че страните са сключили трите анекса с
единствената цел да заобиколят данъчното си облагане. По делото не се доказа по
безспорен начин, че фиктивно цената е била променена, като се плащали пари в
брой. Липсват доказателства в тази насока, като показанията на св. Д. А. в тази
насока се явяват недопустими на основание чл. 164 ал.1 т.4 от ГПК. На следващо
място трябва да се посочи, че страната – ищецът, сам се е поставил в това
положение. Той е имал сключен писмен договор за пет години и сам се е съгласил
да подпише анекс за промяна на срока и цената. Не се доказа по делото принуда
или поведение от ответника, което да е заставило ищецът да стори това, и ако не
го е бил сторил за него или друго лице да настъпят негативни последици. Нещо
повече, към момента на подписване на анексите, договорът е бил изпълняван
повече от година. Анексите също са били изпълнявани. Едва при отказа от страна
на наемодателя да подпише нов анекс, наемателят намира, че договорът е нищожен
и заобикаля закона, след като го е изпълнявал вече над три години. Поведението
на страните до този момент не е отразявало пороци на договора, който да е от
такова естество, че да води до нищожност – най – тежкият порок на един договор.
Съдът намира, че следва да се отрази и позицията на законодателя, който има
завишени очаквания към търговците, кат професионалисти, каквито и двете страни
са.
Съдът
намира, че и двете посочени норми и закони – ЗКПО и ЗДДС - не уреждат облигационни
отношенията между страните във връзка с договорни задължения, а уреждат вида и
начина на облагане на стоки и услуги. Тези взаимоотношения, макар и да имат
отношения между страните, не са определящи за договорите между тях, а в
отношенията им с държавата.
Поради
изложеното, съдът намира искът за неоснователен.
По
отношение предявените насрещни искове с правно основание чл. 233 от ЗЗД за
връщане на вещта и за сумата от 8000 лева, обезщетение за нанесени вреди на
имота, на основание чл. 236 от ЗЗД сумата от 4000 лева обезщетение за ползване
на имота, и на основание чл. 79 и 82 от ЗЗД сумата от 1114 лева за претърпени
вреди и пропуснати ползи - 2400 лева.
Искът
с правно основание чл. 233 от ЗЗД за връщане на вещта.
Този
иск е неоснователен. Видно от протокол за въвод във владение на ЧСИ № 874 от
21.08.2017г. имотът, предмет на спора, е предаден във владение на новия
наемател. При това положение предметът на иска е изпълнен и няма какво да се
осъжда ответника и искът следва да се отхвърли.
Искът
с правно основание чл. 233 от ЗЗД за сумата от 8000 лева, обезщетение за
нанесени вреди на имота.
Разпоредбата
на чл. 233 ал.1 от ЗЗД посочва, че Наемателят е длъжен да върне вещта. Той
дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта,
освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той
дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или
от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е
била приета в добро състояние. В чл. 3.4 от договора страните са договорили
наемателят да заплати обезщетение за всички вреди, причинени по време на
ползване на имота. Разпоредбата на чл. 231 от ЗЗД посочва, че Дребните
поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление,
като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави,
запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. От тези текстове
може да се изведе, че дребните поправки са за сметка на наемателя и той дължи
обезщетение за тях на наемодателя.
Ищецът
претендира сумата от 2500 лева за изхабяване, омазняване, напукване,
замърсяване. Вещото лице оценя тези повреди на сумата от 2024 лева. Поради
изложеното следва искането да се уважи изцяло, като се осъди ответника да
заплати сумата от 2024 лева за изхабяване, омазняване, напукване, замърсяване
на стени, таван и под в механа. ВЛ стъпва на снимков материал, който и двете
страни заявиха, че е изготвен при предаване на имота. В тази насока са и
показанията на разпитаните свидетели, които посочват, че по стените е имало
следи от ползването и захабяване.
Ищецът
претендира сумата от 425 лева за повреждане на кухненския блок, изразяващо се в
запушване, повреждане и липси на сифони и тръби към тях за мръсна вода. ВЛ
оценя тези вреди на сумата от 41,66 лева, до който размер следва да се уважи.
Искането за подмяна на нова помпа съдът намира за неоснователно. Не се
установи, че тази повреда се дължи на поведение на ответника по иска или
служителите му, като ВЛ посочва, че няма каквито и да е данни за умишлени
действия от страна на ответника по иска. Както бе посочено по – горе,
наемателят дължи поправка на дребните повреди, каквато тази не е.
Ищецът
претендира сумата от 2000 лева, от които 1500 лева за счупени плочки в
кухненски блок и 500 лева в барче. ВЛ оценя тези вреди на 41 лева за плочки в
кухненския блок, като за такива в барче няма данни и те не са оценени.
Ищецът претендира сумата от 1200 лева за
изхабяване, омазняване, напукване, замърсяване на стени в кухненски блок.
Вещото лице оценя тези повреди на сумата от 929 лева. Поради изложеното следва
искането да се уважи частично, като се осъди ответника да заплати сумата от 929
лева за изхабяване, омазняване, напукване, замърсяване на стени, таван и под в
кухненски блок. ВЛ стъпва на снимков материал, който и двете страни заявиха, че
е изготвен при предаване на имота. В тази насока са и показанията на
разпитаните свидетели, които посочват, че по стените е имало следи от
ползването и захабяване.
Ищецът
претендира сумата от 900 лева – вреди по вентилационната система. Вещото лице
оценя тези повреди на сумата от 72 лева, до който размер следва да се уважи
иска.
Ищецът
претендира сумата от 1000 лева – вреди по електрически уреди. Вещото лице оценя
тези повреди на сумата от 340,80 лева, до който размер следва да се уважи иска.
Ищецът
претендира сумата от 500 лева – вреди по столове, пейки и маси. Вещото лице
посочва, че на място се откриват липси на два броя плотове за маси, които са на
стойност 84 лева, до който размер следва да се уважи иска.
Ищецът
претендира сумата от 350 лева – вреди по декоративни храсти и растения в
лятната градина. Вещото лице посочва, че най – вероятната причина за
изсъхването им е заболяване, а не липса на грижи. В тази насока са и
показанията на св. с.В.А., който посочва, че наемателят се е грижил за
градината. Поради изложеното искът следва да се отхвърли.
Ищецът
претендира сумата от 200 лева – вреди по панти и врати, дръжки и счупени брави.
Вещото лице оценя тези повреди на сумата от 204 лева, поради което искът следва
да се уважи изцяло.
По
отношение искът с правно основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД за сумата от 4000 лева
за два месеца. Ответникът по иска – наемателят – не оспорва, че не е заплащал
наем след 01.06.2017г. С оглед на обстоятелството, че ищецът е отдал имота под
наем за сумата от 1200 лева, съдът намира, че искът до размер от 2400 е
основателен. Обезщетението по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД не следва да води до
обогатяване, а до възстановяване на обедняването. На следващо място уронването
на престижа на наемодателя не се обхваща от това обезщетение. Искът до пълния
предявен размер от 2000 лева, като неоснователен следва да се отхвърли.
По
отношение на иска с правно и основание чл. 79 и 82 от ЗЗД за сумата от 1114
лева за претърпени вреди и пропуснати ползи - 2400 лева.
Разпоредбата
на чл. 79 ал.1 от ЗЗД посочва, че Ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата
или да иска обезщетение за неизпълнение. От своя страна текстът на чл. 82 от ЗЗД посочва, че Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил
недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
В
настоящия случай сумата от 1114 лева представлява разноски по водено срещу
наемодателя производство за предаване на имота. Тези вреди следва да са пряка и
непосредствена последица от поведението на неизправния длъжник. В случая съдът
намира, че претенцията до сумата от 783,60 лева. Тази сума включва нотариална
покана до наемателя и констативен протокол, разходи по водено заповедно
производство и изпълнително дело. Разноски във връзка с обжалване действия на
ЧСИ в случая не са в пряка връзка с действията на длъжника, като не се
установява какво е обжалвано и дали тези разноски не са възстановени от окръжния
съд, като е осъден длъжника за това.
Искът
за пропуснати ползи е изцяло неоснователен. Това е така, тъй като длъжникът е
осъден да заплати обезщетение по чл. 236 ал.2 от ЗЗД за същия период. Ако би се
уважил искът, то наемодателят би получил двоен наем за един имот, като би се
обогатил по този начин. В случая е налице изцяло припокриване между искът по
чл. 236 ал.2 и чл. 82 от ЗЗД.
Предвид този изход на делото на основание чл.
78 ал.1 от ГПК на ищеца ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр. Хасково, ЕИК
*********, не се следват разноски, тъй като искът му е изцяло отхвърлен. Ответната
страна „Видекс” ЕООД, гр. Хасково с ЕИК *********, е сторил разноски в размер
на 2015,98 лева, в това число в качеството на ответник и по своите насрещни
искове. С оглед на изхода от делото му
се следват разноски в размер на 1129,20 лева съразмерно на отхвърлената част и уважените
негови искове.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр.
Хасково, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.”Бяло море” № 31, съдебен адрес:***, офис 2, адв. Иванов, срещу „Видекс”
ЕООД, гр. Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул.”Милин камък” 8, иск с правно
основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД за обявяване на нищожни на клаузи от три анекса от
10.01.2015г., 01.06.2015г. и 01.06.2016г., във връзка с договор за наем от
21.11.2013г. между страните, по отношение на срока и цената, като заобикалящи
закона по смисъла на чл. 26 ал 1. от ЗЗД – чл. 5от ЗКПО и чл. 26 ал.1 от ЗДДС,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.”Бяло море” № 31,
съдебен адрес:***, офис 2, адв. Иванов, да заплати на „Видекс” ЕООД, гр.
Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.”Милин камък” 8, на основание чл. 233 от ЗЗД обезщетение
в размер на 3732,46 лева, от които 2024 лева за изхабяване, омазняване,
напукване, замърсяване на стени, таван и под в механа, 41,66 лева - за повреждане
на кухненския блок, изразяващо се в запушване, повреждане и липси на сифони и
тръби към тях за мръсна вода, 41 лева за счупени плочки в кухненския блок, 929
лева - за изхабяване, омазняване, напукване, замърсяване на стени, таван и под
в кухненски блок, 72 лева - вреди по вентилационната система, 340,80 лева -
вреди по електрически уреди, 84 лева - вреди по столове, пейки и маси, 200 лева
– вреди по панти и врати, дръжки и счупени брави, в едно със законната лихва от
27.07.2017г., като искът до пълния предявен размер от 8000 лева по посочените
параметри и за вреди по декоративни храсти и растения в лятната градина, като
неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.”Бяло море” №
31, съдебен адрес:***, офис 2, адв. Иванов, да заплати на „Видекс” ЕООД, гр.
Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.”Милин камък” 8, на основание чл. 236 ал.2 от ЗЗД обезщетение в размер на 2400 лева за ползване на имота предмет на договор
за наем от 21.11.2013г. за периода от 02.06.2017г. до 02.08.2017г., в едно със
законната лихва от 27.07.2017г., като искът до пълния предявен размер от 4000
лева, като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.”Бяло море” №
31, съдебен адрес:***, офис 2, адв. Иванов, да заплати на „Видекс” ЕООД, гр.
Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.”Милин камък” 8, на основание чл. 79 и 82 от ЗЗД сумата от 783,60 лева претърпени вреди - разноски по водено срещу
наемодателя производство за предаване на имота, включващо нотариална покана до
наемателя и констативен протокол, разходи по водено заповедно производство №
1421/2017г. на ХРС и изпълнително дело № 647/2017г. на ЧСИ С. Пеев, в едно със
законната лихва от 27.07.2017г., като искът до пълния предявен размер от 1114
лева за претърпени вреди и искът за пропуснати ползи - 2400 лева за периода от
02.06.2017г. до 02.08.2017г., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЕТ „Тано – Николай Траилов”, гр. Хасково, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.”Бяло море” №
31, съдебен адрес:***, офис 2, адв. Иванов, да заплати на „Видекс” ЕООД, гр.
Хасково с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
ул.”Милин камък” 8, на основание чл. 78 ал.1 и 3
от ГПК разноски в размер на 1129,20 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Хасково в
двуседмичен срок от получаването му.
Районен съдия:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!!!
Сверил:М.Т.