№ 757
гр. Сливен, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230102251 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. Д. от гр. Сливен
срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД.
Ищцата твърди, че на 11.03.2021 г. сключила с ответника Договор за
паричен заем № 675740 със заемна сума от 1500,00 лв. Годишният лихвен
процент бил в размер на 36 %. В договора било уговорено, че
кредитополучателят следва в срок до 3 дни от подписване на договора да
предостави като обезпечение поръчител/солидарен длъжник, който да
отговаря на условията, посочени в чл. 19 от договора или банкова гаранция.
За неизпълнение на това задължение на ищцата била начислена неустойка.
Ищцата заплатила изцяло сумата по договора в размер на 2297,53 лв.,
включваща главница, лихва и неустойка.
Твърди, че договорът е нищожен, поради противоречие с императивни
норми на закона, тъй като не е спазена предвидената от закона форма, не е
налице съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР по кредита,
тъй като същият е посочен грешно. Излага още, че клаузата за неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е нищожна,
тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправна, както и че клаузата за
възнаградителна лихва също е нищожна поради противоречие с добрите
1
нрави. Предвид изложеното ищцата сочи, че договорът за кредит е нищожен
на основание чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, както и чл. 146 ЗЗП, поради което и на основание чл. 23 ЗПК дължи
само чистата стойност на кредита. Моли за уважаване на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, чрез своя
пълномощник - адвокат, с който изразява становище за допустимост на иска,
но неоснователност по същество. Не оспорва сключения договор за кредит,
като излага, че при сключването му са спазени изискванията на ЗПФУР и
ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на
всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от
закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на
ЗПК, както и че уговорената клауза за неустойка е компенсаторна и
представлява адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи обезпечение по договора. Твърди още, че
уговорената възнаградителна лихва по договора също не противоречи на
добрите нрави.
С протоколно определение от 16.09.2022 г. по делото е допуснато
изменение на предявения осъдителен иск с правна квалификация чл. 23 ЗПК,
вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като размерът му е
увеличен от 797,53 лв. на 1600,41 лв., представляваща недължимо платена
сума по недействителен, нищожен Договор за потребителски кредит №
675740 от 11.03.2021 г., поради начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения иск в размера след
допуснатото изменение, моли съда да го уважи и да присъди направените по
делото разноски.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирало е чрез своя пълномощник - адвокат писмено становище, с която
моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и претендира
направените по делото разноски.
2
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че по силата на сключен между тях Договор за потребителски кредит,
предоставен от разстояние № 675740 от 11.03.2021 г., ответникът е
предоставил в заем на ищцата сумата от 1500,00 лв., със срок на връщане от
12 месеца, при фиксиран лихвен процент - 26,64 % и ГПР - 30,15 %.
В раздел V от Договора е предвидено задължение на кредитополучателя
да осигури обезпечение на задълженията си по него чрез банкова гаранция
или поръчителство на физическо лице, отговарящи на изискванията, посочени
в Общите условия на договора. В раздел VII от Договора е уговорена
неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 0,9 % от
усвоената по кредита сума за всеки ден, която се заплаща заедно с
погасителните вноски.
Видно от представения от ответника погасителен план общата дължима
сума по кредита, вкл. неустойката, се равнява на сумата от 2679,49 лв.,
дължима на 12 равни месечни вноски от по 223,29 лв.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено,
обективно и кореспондиращо с останалите събрани писмени доказателства, се
установява, че ищцата е заплатила на ответното дружество по процесния
договор за кредит общо сумата от 3100,41 лв. Разходите, които са включени в
ГПР по процесния договор, възложени в тежест на заемателя, определени по
чл. 19, ал. 1 ЗПК, са договорената възнаградителна лихва - 26,64 % на
годишна база. Всички други изплатени разходи за неустойка, просрочени
лихви и разходи при неизпълнение - за събирането на просрочените вземания
не са включени при изчисляване на ГПР. Вещото лице е описало, че размерът
на ГПР, изчислен с включени в обхвата му всички заплатени разходи е 353,58
% /при общо изплатени разходи с възнаградителна лихва - 1600,41 лв. и общо
изплатена сума по кредита - 3100,41 лв., в т. ч. 1500,00 лв. - главница/.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответното
3
дружество да заплати на ищцата сумата от 1600,41 лв., представляваща
недължимо платена сума по недействителен, нищожен Договор за
потребителски кредит № 675740 от 11.03.2021 г., поради начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустими.
Разгледан по същество, съдът го намира и за изцяло основателен и
доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за кредит, по който ищцата е усвоила заетата сума от 1500,00 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е релевираното в исковата молба основание за
недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима
сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се
отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са
включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
4
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР
не отговаря на законовите изисквания, защото е посочено единствено, че той
е във фиксиран размер от 30,15 %, а договорната лихва е 26,64 %. Не става
ясно какво представлява разликата между горните проценти и кои разходи
покрива. Отделно от това е предвидена и неустойка за непредставяне на
обезпечение, което поставя потребителя в положение да не знае точно в какъв
размер е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е
недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото
законово основание.
Друго основателно възражение на ищеца е за неспазени изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент. Независимо, че в случая лихвеният процент е
бил фиксиран за целия срок на договора и е останал непроменен, в самия
договор липсва информация за това как се изчислява или за начина, по който
е формирана договорната възнаградителна лихва. Няма никакво значение
дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като
законодателят изисква в договора да са посочени условията за прилагането
му. Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от
кредитора фиксиран размер от 26,64 %, поради което е налице нарушение на
горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл.
22 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Уговорената клауза за неустойка е неравноправна, което също води до
нейната нищожност. Неустойката не е за неизпълнение на същинското
задължение на длъжника по договора за заем, а на допълнително задължение
за обезпечаване при неизпълнение. Непредоставянето на обезпечение не води
до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
5
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Така
уговорена, тази неустойка противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, тъй
като по този начин на практика обезщетението, което кредиторът би получил
при неизпълнение, би надхвърлило максимално допустимия размер на
обезщетението за забава, а именно законната лихва. Изрично в посочения
текст е предвидено, че когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва.
По изложените съображения процесният договор за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно
чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Това означава, че ищцата дължи плащане
единствено на предоставения й заем в размер на сумата от 1500,00 лева, а
разликата в размер на 1600,41 лв., която е заплатена над размера на
получения кредит, се явява недължима, като получена при начална липса на
основание, поради което тази сума следва да бъде върната на потребителя, в
който смисъл е и предявената претенция, след допуснатото изменение на
иска. Присъдената сума се дължи, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаването на
осъдителната претенция.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените от нея разноски по
делото в общ размер на 364,02 лева, от които 64,02 лева - заплатена държавна
такса и 300,00 лева - заплатен депозит за вещо лице.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищцата сумата от 342,03 лв. - адвокатско възнаграждение по
делото в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на Е.
Г. Д., ЕГН: **********, с адрес *********, на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл.
22 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата от 1600,41 лв. /хиляда и
шестстотин лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща недължимо
платена сума по недействителен, нищожен Договор за потребителски кредит
№ 675740 от 11.03.2021 г., поради начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба
- 02.06.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 364,02 лв. /триста шестдесет и четири лева и две
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, платими по
следната банкова сметка в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN:
*********, с титуляр адв. П. С. П..
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13Б ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат П. С. П. от САК, с Булстат: *********, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 342,03 лв. /триста четиридесет и
два лева и три стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по
делото в минимален размер, платими по следната банкова сметка в
„РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: *********, с титуляр адв.
П. С. П..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
7