Определение по дело №193/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Образувано е по молба на К. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. П. С., с която се иска съдът да измени своето решение в частта му за разноските, като осъди Министерски съвет на Република България да му заплати допълнително сумата от 5 000 лв. – адвокатско възнаграждение. В молбата се развиват доводи, че това възнаграждение е дължимо на основание представения по делото договор за правна защита и съдействие, чийто предмет е идентичен с предмета на делото, а именно – обжалване на Решение на Министерски съвет № 343 от 17.05.2024 г.

Ответникът е депозирал писмено становище, в което заявява, че искането е недопустимо, а разгледано по същество – неоснователно. Твърди, че по делото не е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, което преклудира правото на страната да иска изменение на решението в частта му за разноските съгласно изр. второ от същата разпоредба. Наред с това сочи, че заявената претенция за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лв. не отговаря на предмета и обема на договорената адвокатска защита, доколкото тя е за обжалване на РМС в частта му за отчуждаването на 6 имота, собственост на жалбоподателя, а предмет на делото е отчуждаването само на 1 имот, както и че претендираното възнаграждение е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производство доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Молбата е недопустима. Този извод се налага по следните фактически и правни съображения:

Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.

В мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ОСГТК на ВКС) също е прието, че представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на такъв списък води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК, поради което това искане е недопустимо.

Макар в случая молителят да е посочил, че иска „допълване“ на съдебното решение в частта за разноските, съдът приема, че по същество се иска неговото изменение в тази част. С постановеното по делото Решение № 824 от 15.11.2024 г. съдът вече се е произнесъл по искането за присъждане на разноски на жалбоподателя, като му е присъдил такива в размер на 600 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице. В мотивите на решението искането е обсъдено изцяло, като е уважено частично, в който смисъл е и неговият осъдителен диспозитив. Следователно, независимо от начина, по който е формулирано процесното искане, по същество страната изразява несъгласие с определения размер на вече присъдените в нейна полза деловодни разноски, като се иска неговото увеличение. Допълване на съдебния акт в частта за разноските е възможно само в случаите, когато съдът въобще не е присъдил такива в полза на една или друга страна. Тогава пропускът на съда да се произнесе по своевременно направено от страната искане за разноски действително не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 от ГПК.

При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК обаче, след като съдът вече е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. Такъв именно е и настоящия случай.

В този смисъл, следва да бъдат съобразени предпоставките за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговото допълване. Безспорно е по делото, че жалбоподателят не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. При това положение, съгласно чл. 80, изр. второ от ГПК и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представен списък на разноските води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта му относно разноските и до недопустимост на направеното искане.

Въз основа на така изложеното Разградският административен съд намира, че подадената молба се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Мотивиран така и на основание чл. 248, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Разградският административен съд

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Г. П. С.,с която се иска от съда да измени свое Решение № 824 от 15.11.2024 г., постановено по адм. дело № 193/2024 г., в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.