Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 208
17.01.2020 година, град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на
секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5949 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Л.В.К..
Ищецът твърди, че ответната страна е
потребител на ВиК услуги за обект, находящ се в *****, като наемател на ОП
„Жилфонд“ за недвижимия имот. Твърди, че за периода от 14.09.2013г. до
11.11.2016г. има задължения за ползвани от ищеца услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 676.92 лева и обезщетение за
забава в размер на 79.87 лева за периода от 30.11.2013 г. до 31.10.2016
г., които не били заплатени. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. на ПРС, срещу която била прието
възражение по чл. 423 ГПК. Иска да бъдат установени задълженията на ответната
страна за главница, обезщетение за забава и законна лихва. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват
исковете. Твърди, че в имота има монтирано измервателно устройство и оспорва
реалното доставяне на посочените количества вода. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Твърди, че ищецът не изпълнявал задълженията си по
договора, като не отчитал регулярно водомера. Изтъква, че не са представени
издадените за периода фактури, както и че в представените карнети нямало
подписи на потребителя. Оспорва се точното начисляване на количествата вода,
тъй като в карнетите били посочени различни стойности и не било ясно как са
били определени обитателите на обекта. Твърди, че не е връчвано предписание за
извършване на проверка на водомера, както и копия на издадените фактури. Иска се отхвърляне на претенциите.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството е
инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника, по което
е образувано ч. гр. дело № 16245/2016 г. на ПРС. В полза на заявителя е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания и
за разноските.
От ОС-Пловдив е
било прието възражение по чл. 423 ГПК, след което заповедният съд е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявен в преклузивния срок, поради което
са допустим и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
Безспорно е, че ищцовото дружество е
„ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане за територията на гр. П. Съгласно чл. 11,
ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите
публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК
услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата
Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите,
като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената
нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите
не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба
№ 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите
на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги,
за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на
“потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - П. От представените от ОП „Жилфонд“
документи, се установява, че имотът е общинска собственост и за процесния
период е бил отдаван под наем на ответницата. Ето защо, тя е имала качеството
„потребител”, поради което за нея е съществувало задължение за плащане на
потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период
имотът е бил водоснабден и обитаван от ответницата и нейното семейство, видно
от представените от „ОП „Жилфонд“ констативни протоколи. През целия период в
обекта е имало по четирима или повече обитатели, видно от същите констативни
протоколи, който следва да бъдат възприети, тъй като всички са подписани от
самата ответница.
Съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК
услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните
водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с
датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите
условия на “ВиК” ЕООД - гр. П също изискват отчитането на индивидуалните
водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени копия
от карнети, от които е видно, че начисляването и извършвано служебно – по 11 и
10 куб. на месец, въпреки, че са отбелязани 4 обитателя.
Според приетата СТЕ, която съдът
кредитира, в имота няма поставено измервателно устройство и видно от
представените карнетни листове няма данни за процесния период да е било
поставяно такова.
Предвид експертизата, представените карнети и
констативните протоколи, съдът намира, че месечните количества са определени
надлежно и правилно (дори са в полза на потребителя). Макар карнетите да са
частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца
обстоятелства, по делото се установява полагането на подписи в част от тях от
потребителя и негови представители, които са били заварени в имота. В карнетите
е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът
е бил обитаван от ответницата и нейното семейство през целия период, като не се
установява някога да е имало измервателно устройство.
Отделно, вещото лице по приетата ССЕ, която също се
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното
количество за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови
потребители за съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане
на консумираните услуги.
В действащите ОУ и предходните ОУ на дружеството, се
съдържа изрично задължение на потребителите
в сгради етажна собственост да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да
уведомят оператора /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ и чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/. Няма
законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент.
Уведомяване е предвидено в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и ОУ
при констатирана нередовност на водомера.
При липса на измервателно устройство, какъвто е настоящия случай, количествата
потребена вода се определят по реда на чл. 23, ал. 5, т. 1 от предходните,
съответно чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано
и по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като на всяко
тримесечение количеството вода се завишава с 1 куб.м.
Видно от карнетите, служебните начислявания
са правени по 11 и 10 куб. на месец. Следователно, въпреки неизпълнение на едно
от основните му задължения- да постави водомер, потребителят е бил поставен в
по-благоприятно положение, т.к. отговорността му не е била съответна.
Установява се, че за исковия период, на база тези записвания, дължимите суми са
между 16-18 лева месечно, които отговарят напълно на средното потребление на
едно домакинство, предвид ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и
броят обитатели в обекта- 4 и повече лица.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били
налице предпоставките за прилагане на
клаузите на чл. 23, ал. 5, т. 1
от предходните, съответно чл. 25, ал. 8, т. 1 от действащите Общите условия на
ищцовото дружество при определяне
на задължението на
ответницата за процесния период.
Имало е реална консумация на вода, която не е отчитана с измервателно
устройство, поради бездействие на потребителя.
Въз основа на описаните
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка,
съдът приема, че исковете са доказани по основание. По несъмнен начин се
установява, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги.
Показанията за исковия период са служебни, но при наличие на предпоставки за
записванията. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични
доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е
извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и
последващото й остойностяване.
Относно размера е ангажирано
заключение на ССЕ. Според експерта - отчетеното количество /в куб.м./ по
карнети било изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за
процесния период. Счетоводството на ищеца е водено редовно, като всеки месец са
издавани фактури за дължимата цена.
В чл. 31, ал. 2 от предходните и чл. 33, ал. 2 от
действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните
услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.
В
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото
касае повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да
е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от
консумацията на абоната. В конкретния случай давностният срок е бил прекъснат
от дата на подаване на заявлението- 29.11.2016г. съгласно фикция на чл. 422,
ал. 1 ГПК. До прекъсването, тригодишната погасителна давност е изтекла относно
вземанията по първите две процесни фактури, издадени на 16.09.20013г. и
15.10.2013г. Предвид горното претенцията се явява неоснователна за сумата от 35.90
лева главница за периода от 14.09.2013г. до 14.10.2013г., както и за
начисленото за тези вземания обезщетение за забава от общо 8.76 лева, съгласно
Приложение 1 на ССЕ.
Предвид
изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 641.02 лева – главница
за периода 15.10.2013 г. – 11.11.2016 г. и за 71.11 лева обезщетение за забава
за периода 14.12.2013 г. /когато ответницата е изпаднала в забава в плащането
на сумата по фактура от 14.11.2013 г./ до 31.10.2016 г. /посочен в заявлението
и в ИМ/.
Тези
главни и акцесорни вземания се дължат от ответницата, защото не са погасени по
давност, а основание за плащането им е налице. За разликите над посочените суми
до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат отхвърлени, тъй
като задълженията са погасени по давност. Искът за лихвата се отхвърля за целия
период, тъй като обезщетението за забава върху всяко от дължимите месечни
плащания, е начислено след датата на падежа на всяко главно вземане до крайния
посочен в исковата молба срок.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат и на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал.1
и ал.3 ГПК. На ищеца следва да се присъдят и разноски за заповедното производство
/т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВК/. Ищецът
е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер на – 100
лева – ДТ; 120 лева – депозит ССЕ, 120 лева- депозит за СТЕ, като следва да се
определи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за настоящото и
50 лева за заповедното производство. От разноските от общо 490 лева, по
съразмерност, за исковия процес на ищеца се дължат 461.08 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв, в полза на процесуалния представител- адвокат Е.И., следва да бъде
присъдена сумата от 17.70 лева за адв. възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Л.В.К.,
ЕГН **********, ДЪЛЖИ на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, следните суми: 641.02 лева – главница, представляваща
неплатена сума за доставена питейна и отведена канална вода за обект, находящ
се в ***** за периода 15.10.2013 г. – 11.11.2016 г. и 71.11 лева - обезщетение за
забава за периода 14.12.2013 г. - 31.10.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 29.11.2016 г. до
окончателното погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за разликите над 641.02 лева до 676.92
лева – главница за периода 14.09.2013г. до 14.10.2013 г. и над 71.11 лева до 79.87 лева – обезщетение
за забава за периода 30.11.2013 г. до 31.10.2016 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № **** г. по ч.гр.д. № 16245/2016 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН
********** да плати на
„Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, сумата от 461.08 лева- разноски по съразмерност
за настоящото производство и за заповедното производство по ч.гр.д. №
16245/2016 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на адвокат Е.Г.И.,***, сумата
от 17.70 лева- адв. възнаграждение, за оказаната на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ на Л.В.К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.