...9
гр. Благоевград, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:АтА.с Маскръчки
ДиА. Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от АтА.с Маскръчки Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200600479 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по
постъпила въззивна жалба от адв. Т. К. – сл. защитник на подс. Л. Д. З. от гр.
Р., срещу Присъда № 500812 / 21.11.2022 год., постановена по н.ч.х.д. ...64 /
2021 год. по описа на Районен съд – Р..
Според изложените във въззивната жалба съображения и доводи,
поддържани лично от подс. Л. З. и неговия защитник, присъдата на районния
съд е неправилна, постановена в нарушение на процесуалния и материалния
закон. Същите считат, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и
подсъдимият не е извършил съставомерни деяния по чл.130, ал.2 от НК и по
чл.146, ал.1 от НК. Иска се обжалвА.та присъда да бъде отменена и
подсъдимият Л. З. оправдан по повдигнатите му обвинения, както и
претендираните обезщетения за причинени неимуществени вреди да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Подържа се също, че присъденият
адвокатски хонорар е прекалено завишен.
Сл. защитник на подс. Д. З. – адв. А. П. заявява, че се
присъединява към подадената жалба. Поддържа, че обвинението срещу Д. З.
1
за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК е недоказано, породи което
се иска присъдата в тази и част да бъде отменена с същият оправдан по това
обвинение.
Повереникът на частния тъжител и гр. ищец Л. З. – адв. П. С.
счита, че обжалвА.та присъда е законосъобразна, обосновА. и правилна, а
жалбата срещу нея е неоснователна. Изтъкват се съображения и доводи, че
частните обвинения срещу Л. З. и Д. З. са доказани по несъмнен начин,
поради което се иска присъдата да бъде потвърдена.
Във въззивното производство, в хода на проведеното съдебно
следствие е разпитан в качеството на свидетел служител на ПУ- Р., както и
изготвена приета видео-техническа експертиза.
Окръжният съд разгледа депозирА.та от защитника на
подсъдимия Л. З. въззивна жалба в качеството си на инстанция по същество, и
след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните,
при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивната жалби срещу Присъда № 500812 / 21.11.2022 год.,
постановена по н.ч.х.д. ...64 / 2021 год. по описа на Районен съд – Р. е
подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а
разгледА. делото по същество е частично неоснователна.
С така обжалвА.та присъда, първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Л. Д. З. за виновен в това, че на ... в град Р., пред магазин за
електроматериали, находящ се на улица „Т..., е причинил на Л. С. З. к.... -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК
му е наложено наказание „Пробация“ с пробационните мерки: по чл.42а, ал.2,
т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. Р., ул. „Т... за
срок от 6 месеца, при периодичност - два пъти седмично; и по чл.42, ал.2, т.2
от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител - за срок
от 6 месеца. Съдът на основание чл.304 от НПК е оправдал е подс. Л. З. по
поддържаното с частната тъжба квалификация на деянието като престъпление
по чл.130, ал.1 от НК.
Районният съд също е признал подсъдимия Л. Д. З. за виновен в
това, че по същото време и на същото място - на ... в град Р., прел магазин за
електроматериали, находящ се на улица „Т... е казал нещо унизително за
2
честта и достойнството на Л. С. З. в негово присъствие, а именно: „Е..., ...“,
„Че те ...“, „..........“ - престъпление по чл.146, ал.1 предл. първо от НК, поради
което и на основание чл.54 от НК му е наложил наказание „Пробация“ със
следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр. Р., ул. „Т... за срок от 6 месеца, при
периодичност - два пъти седмично; и по чл.42, ал.2, т.2 от НК - задължителни
периодични срещи с пробационен служител - за срок от 6 месеца.
На основание чл.23, ал.1 НК първоинстанционния съд е наложил
на подс. Л. Д. З. едно общо, най-тежко наказание измежду така наложените, а
именно „Пробация“ при следния вид и размер на пробационните мерки: по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес - гр. Р.,
ул. „Т.... за срок от 6 месеца, при периодичност – два пъти седмично; и по
чл.42, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител - за срок от шест месеца.
Подс. Л. Д. З. е осъден да заплати на гр. ищец Л. С. З. на
основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл.130, ал.2 от НК,
ведно със законната лихва от датата на деянието 28.03.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата, като гражданския иск над уважения размер до
претендираните 3000 лева е отхвърлен като неоснователен. Наред с това,
подс. Л. З. е осъден да заплати на гражданския ищец Л. З. сумата от 500.00
лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
престъплението по чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
деянието 28.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като отхвърля
гражданския иск над уважения размер като неоснователен.
Със същата присъда подсъдимият Д. Г. З. е признат за виновен в
това, че на 27.03.2021 година около 19:30 часа в град Р., в дома, обитаван от
тъжителя и от подсъдимия, находящ се на улица „Т...., е приписал на Л. С. З.
престъплението кражба - престъпление по чл.147, ал.1, предл. второ от НК,
като на основание чл.78а, ал.1 от НК го освобождава наказателна отговорност
и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
Подс. Д. Г. З. е осъден да заплати на гражданския ищец Л. С. З.
сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди,
причинени от престъплението по чл.147, ал.1 от НК, ведно със законната
3
лихва от датата на деянието 27.03.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата, като гражданският иск над уважения размер е отхвърлен като
неоснователен.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите Л. З. и Д. З. са
осъдени да заплатят на тъжителя Л. З. направените разноски по делото в общ
размер на 2 412 лева, от които 2200 лева за адвокатско възнаграждение, 200
лева възнаграждение за вещо лице и 12 лева държавна такса за образуване на
делото.
На основание чл.189, ал. 3 от НПК подс. Л. З. е осъден да заплати
по сметка на Районен съд - Р. сумата от 100 лева, представляваща държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове. На същото основание
подс. Д. З. е осъден да заплати в полза на Районен съд - Р. сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Съдът, след като обсъди наведените в жалбата и от страните в
хода на съдебните прения съображения и доводи, като взе предвид събраните
доказателства от първата инстанция, както и тези в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие, намира за установена фактическа обстановка,
която се различава частично от възприетата такава от първоинстанционния
съд, а именно:
Не е спорно, че частният тъжител и гр. ищец Л. З. и подсъдимите
Л. З. и Д. З. са близки роднини. Д. З. е чичо на Л. З. /брат на баща му/, а
неговият син – подс. Л. Д. З. съответно е п.... Същите ползват отделни етажи
на наследствена къща, находяща се в гр. Р., ул. „Т..., като отношенията ми са
силно влошени.
Св. С..... на тъжителя Л. З.. На 27.03.2021 г. И... получила фактура
за използвА. ел. енергия, която била на стойност, по-висока от обичайното и
споделила това със сина си. Последният изразил подозрение, че към техният
електромер може да се е включил неговият чичо – подс. Д. З.. Ето защо
тъжителят Л. З. решил да извърши проверка и развъртял бушоните на ел.
табло за техния етаж, при което електрическото захранване спряло в цялата
къща. Незабавно след това от жилището си излязъл подс. Д. З. за да провери
какво става, при което тъжителят го попитал защо се е присъединил към
тяхното ел. захранване. Подсъдимият Д. З. се ядосал, започнал да крещи и
казал, че не е ..., а че тъжителят Л. З. и неговата майка – св. И... са .... След
4
това двамата се оттеглили в жилищата си.
На следващия ден - 28.03.2021 г. около 10:00 часа сутринта,
частния тъжител Л. З. се намирал пред магазина за електроматериали,
находящ се в град Р., улица „Т...“ непосредствено срещу дома му, където
искал да закупи стоки и изчаквал собственика на магазина – св. Г.К..
Междувременно последният пристигнал, отключил вратата и влязъл
магазина. По същото време подсъдимият Л. З. се прибирал в дома си и
виждайки тъжителя Л. З., се насочил към него с крясъци и обиди. Причината
за агресивното поведение на подс. Л. З. била разправията за тока предния ден
между баща му Д. З. и тъжителя Л. З.. Подсъдимият Л. З. се приближил до Л.
З. и се нахвърлил да го удари, но последния парирал нападението и го
съборил нападателя на земята. Двамата се .... Междувременно се намесил св.
К. който направил опит да ги р.. След това подсъдимият се насочил към
служебния автомобил на тъжителя, който бил паркиран непосредствено пред
дома им, започнал да го удря и причинил щети на това МПС.
Видно от материалите по приложената преписка на РУ-Р., на
същата дата – 28.03.2021 год. на полицейският служител – С. е връчил на Л.
З., Л. З. и Д. З. протоколи за предупреждение да не си отправят закани, да не
се саморазправят и всички спорове да решават по законоустановения ред.
На 29.03.2021 год. тъжителят Л. З. бил прегледан от д-р В....
Видно от представената по делото Медицинско свидетелство № ... г., се
установява, че при преглед на тъжителя са констатирани .... – странично,
данни за .... Поставена е диагноза: ...
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза става ясно, че констатираните травматични
увреждания по тялото на Л. З. покриват критериите на медико-биологичния
признак болка и страдание, като същите могат да се получат от ..., както
съобщава пострадалия.
Настоящият съдебен състав намира, че визираните фактически
обстоятелства се извеждат на базата на А.лиза на всички събрани, и
приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие
доказателства, А.лизирани поотделно и в съвкупност. По същество,
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се различава от тази на
районния съд единствено по отношение на реципрочността на действията на
5
тъжителя Л. З. по отношение на подс. Л. З. по време на конфликта им на
28.03.20021 год. на ул. „Т...“ в град Р., пред магазина на св. Г.К.. В остА.лата
част, възприетите от първия съд фактически обстоятелства се споделят и от
въззивната инстанция.
По отношение обвинените срещу подс. Д. З. за извършено
престъпление по чл.147 от НК:
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства може да
се приеме за установено по несъмнен начин, че действително на 27.03.2021 г.
в къщата на З.и на ул. „Т...“, ... в гр. Р., между подс. Д. З. и тъжителя Л. З. е
имало конфликт, тъй като тъжителят заявил, че подсъдимият се е включил
към техния електромер. От своя стрА. подс. Д. З. казал на тъжителят Л. З., че
той и неговата майка /св. С... И.../ са .... В тази връзка районният съд е отчел
обстоятелството, че св. И... е майка на тъжителя Л. З. и е в конфликт с подс.
Д. З., при което е обосновано е приел, че въпреки това показанията на тази
свидетелка следва да бъдат ценени като обективни и следва да бъдат
кредитирани. Видно е, че показанията на св. И... са последователни,
подробни, логични и непротиворечиви. Същите кореспондират с показанията
на св. К... и на полицейския служител - св. С. М., които сочат за възникналия
конфликт Д. З. и Л. З. по повод „к...“. По делото не се установяват каквито и
да е обстоятелства, поставящи под съмнение добросъвестността на св. И... и
достоверността на нейните показания, поради което липсват причини същите
да не бъдат кредитирани. Видно е също, че именно конфликта между Д. З. и
Л. З., на следващия ден е инспирирал агресивното поведение на подс. Л. З. по
отношение на тъжителя.
По отношение обвиненията срещу подс. Л. З.:
По делото не е спорно, установява се по несъмнен начин от
събраните от първата и от въззивната инстанция доказателства, че сутринта
на 28.03.2021 г., около 10:00 часа, частния тъжител Л. З. се намирал пред
магазина за електроматериали, находящ се в град Р., улица „Т...“
непосредствено срещу дома му, където изчаквал св. Г.К. за да закупи
строителни материали. По същото време подс. Л. З. се прибирал и виждайки
тъжителя Л. З. се насочил към него с крясъци и обиди. Подс. Л. З. се
нахвърлил върху Л. З. и двамата се .... След това се намесил св. К. който ... се.
Л. и Л. З.и продължили да са карат, но постепенно и вербалният сблъсък
6
започнал да затихва. Накрая подс. Л. З. се насочил към служебния автомобил
на тъжителя, който бил паркиран непосредствено пред дома им, започнал та
го удря и причинил щети на същия.
За визираните обстоятелства свидетелстват Г.К. и С... И..., като
очевидци, както и извършилия проверка по случая полицейски служител С.
М.. Динамиката на конфликта е видна и от изготвената в хода на въззивното
съдебно следствие видео-техническа експертиза. За конфликта обяснения
дава и подс. Л. З..
Несъмнено се установя от представено медицинско
удостоверение от д-р Гарабийски и съдебно-медицинската експертиза на д-р
Гатев, че в резултат на сбиването на Л. З.и е получил леки телесни травми: ...
причинили му болки и страдания.
В хода на въззивното съдебно следствие подс. Л. З. дава
обяснения, твърдейки, че Л. З. е инициирал конфликта, .... Л. З. признава, че е
опитал да удари Л. З., но не е успял, като последният го съборил на замята и
му нанесъл удари в бедрата. След това св. К... се намесил и ги разтървал.
Съдът внимателно А.лизира обясненията на подс. Л. З.,
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички остА.ли доказателствени средства, тези обяснения
представляват и основно средство за защита на всеки подсъдим, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по
отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са
непротиворечиви и непротиворечащи на остА.лия доказателствен материал и
доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната
истина по делото.
В случая съдът намира, че обясненията на Л. З. се подкрепят от
други доказателствани източници и преди всичко от изготвената
видеотехническа експертиза, поради което не следва да бъдат игнорирани.
Така се потвърждава, че макар Л. З. пръв е опитал да удари Л. З., последният
е парирал нападението и е съборил нападателя на земята. Също така се
установява, че по време са спречкването двамата са се сборичкали и взаимно
са си нА.сяли удари. Липсват причини да бъдат игнорирани обясненията на
7
подс. Л. З. в частта им, касаещи твърденията му, че тъжителят Л. З. също е
отправял към него обиди и закани, както и че в резултат на сблъсъка е
получил .... Несъмнено в контекста на установената реципрочност на
действията им, очертаващи физическия сблъсък, взаимната вербална и
физическа агресия е очаквА. и напълно логична. Видно и от съдържанието на
изготвените протоколи за полицейско предупреждение, както подс. Л. З., така
и тъжителя Л. З. са били предупредени „да не се заканват“ и да не се
саморазправят. Ето защо съдът приема, че следва да бъде дадена вяра на
обясненията на Л. З., че Л. З. също е упражнил насилствени действия,
причинили на подсъдимия болки и страдания, и отправял към него обиди и
закани.
Окръжният съд възприема изцяло заключенията на вещите лица,
изготвили съдебно-медицинската и видео-техническата експертизи. Тези
заключения са подробни, пълни, обосновани и не пораждат никакво съмнение
по отношение на тяхната правилност.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените
доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283 от НПК, като
същите не се оспорват от страните.
При гореизложеното по несъмнен начин се установява наличието
от обективна стрА. на всички елементи на състава на извършено от подс. Д. З.
престъпление по чл.147, ал.1 от НК: Подс. З. на 27.03.2021 година около 19:30
часа в град Р., в дома, обитаван от тъжителя и от подсъдимия, находящ се на
улица „Т...., е приписал на Л. С. З. престъплението кражба - престъпление по
чл.147, ал.1, предл. второ от НК.
За да е налице това престъпление, то е необходимо от обективна
стрА. подсъдимият да е разгласил неистински позорни факти и обстоятелства,
а от субективна да е налице умисъл. В тази връзка следва да бъде установено:
1) разгласяване на позорни обстоятелства за друго лице; 2) обстоятелствата
трябва да са лъжливи (неистински) и 3) позорящият другиго характер на
разпространените обстоятелства.
В случая подс. Д. З. е разгласил неистински и позорни факти и
обстоятелства за тъжителя Л. З., а именно, че е ...... По делото подсъдимият не
е представил доказателства относно истинността на цитираните твърдения за
тъжителя, а това всъщност е хипотезата, при която не дееца не може да се
8
търси наказателна отговорност.
От субективна стрА.: Първоинстанционният съд правилно е
приел, че деянието е извършено от дееца при форма на вината - пряк умисъл.
Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимата обективира
отношението й към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). Подс. Д. З. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици, и е искал настъпването
на същите, при което е реализирал намерението си. Той е засегнал
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на доброто име на
човека и с положителната обществена оценка за личността на Л. З. към
момента на извършване на деянието. Ето защо, А.лизирано деянието от
субективната му стрА., обосновано е прието за установено, че същото е
извършено с пряк умисъл.
По отношение на обвинението срещу подс. Д. З.:
С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд приема,
че подс. Д. З. е извършил деяние, съставомерно по чл.147, ал.1 от НК.
Тъй като, както за престъпленията по чл.147, ал.1 от НК са налице
предпоставките на чл.78а от НК, подс. Д. З. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В тази
връзка въззивният съд намира, че определеното от първоинстанционния съд
административно наказание „Глоба” в минималния предвиден размер от 1000
лева съответства на степента на обществената опасност на деянието и
извършителя и следва да бъде потвърдено. Това наказание се явява адекватно
и е съобразено с невисоката степен на обществена опасност на деянието и
дееца, а за целите на индивидуалната и специалната превенция на закона е
достатъчно административно наказание в минималния му, предвиден от
закона, размер.
Съдът счита, че така наложената в конкретния случай
административна санкция ще способствува за изграждане у подсъдимия на
устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правов
ред и предотврати за в бъдеще евентуални нарушения, с което от своя стрА.
ще се реализира както личната, така и генералната превенция - цели на
наказанието по чл.36 от НК.
Касателно размера на предявения от тъжителя граждански иск за
9
неимуществени вреди, въззивната инстанция намира следното:
След като е признал подс. Д. З. за виновен в осъществяване на
вмененото и престъпление, правилно и обосновано първоинстнационният съд
е приел, че предявеният против него граждански иск за неимуществени вреди
се явява основателен и следва да се уважи, като съобразявайки се с нормата
на чл.52 от ЗЗД, е присъдил на тъжителя Л. З. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1000 лв. Отчитайки претърпените от тъжителя неудобства
и отрицателни преживявания, пряко следствие от деянието на подсъдимия,
както и с оглед липсата на други вредни последици, въззивният съд намира
така определеното обезщетени е за справедливо и законосъобразно.
По отношение на обвиненията срещу подс. Л. З.:
По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености)
по делото се установява, че на ... в град Р., пред магазин за електроматериали,
находящ се на улица „Т...", ... собственост на Г.К., подс. Л. З. е причинил на Л.
С. З. к.... - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Подс. Л. З. е упражнил върху пострадалия Л. З. физическо
въздействие, изразяващо се в ..., което е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилите общественоопасни последици. В резултат на упражненото
насилствено действие, пострадалият е получил т.... у. ....
Същевременно, проследявайки хронологията на действията на
подсъдимия Л. З. и тъжителя Л. З., която се установява от видео-техническа
експертиза на записа от охранителните камери и обясненията на подсъдимия,
е видна корелацията в действията им и последователните прояви на агресивно
поведение на всеки от тях не следва да се игнорира или неглижира. Ясно е, че
вербалния конфликт е провокирал скандал и се стигнало до физическа
саморазправа. Всеки от тях е ..., покриващи критериите на лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК. С оглед на гореизложеното, при визирА.та
фактическа обстановка, въззивната инстанция е на становище, че в
конкретния казус са налице предпоставките на чл.130, ал.3 от НК.
Съгласно константната практика на ВКС / ТР № 51/89 г./
института на реторсията може да се приложи, когато са причинени еднакви
по степен леки телесни повреди. По делото безспорно се установи, че на
тъжителя Л. З. е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от
НК. На подсъдимия Л. З. в резултата на инкриминирания инцидент също е
10
причинена такава лека телесна повреда. Съобразно разясненията от
Постановление № 3/1979 г. Пленумът на Върховния съд, лека телесна повреда
без разстройство на здравето – чл. 130, ал. 2 НК има, когато увреденият
претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни
телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на
тялото. В конкретния случай съдът намира, че извършеното от всеки от тях е
в резултат на едно предшестващо неправомерно въздействие върху него от
стрА. на другия, като последвалата реакцията не отстранява правната
възможност за приложение на реторсията. Същественото законово изискване
в случая е да е налице взаимно причиняване на лека телесна повреда, а не
фактът кой от двамата извършители на това деяние го е осъществил пръв.
Институтът на реторсията разкрива разбирането на законодателя, че защитата
от престъпно посегателство по чл.130 от НК не може да води до санкция за
виновния, когато пострадалият му е причинил веднага същото засягане на
защитени от закона права. Същите са си нанесли един след друг или почти
едновременно леки телесни повреди, без никой от тях да може да претендира,
че се е защитавал от непровокирано и непрекъснато във времето нападение от
другата стрА.. Затова и на тази база с оглед на причиненото им, реторсията
води до обявяване на вината на подсъдимия, но без налагане на предвиденото
от материално правната норма наказание. Това налага първоинстанционната
присъда да бъде изменена и след като подсъдимият Л. З. бъде признат за
виновен по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.2 от НК, да не му се
налага наказание.
По отношение на обвинението срещу подс. Л. З. за извършено
престъпление по чл.146, ал.1 от НК:
От А.лиза в съвкупност и взаимовръзка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд приема, че по време конфликта на ... в град Р.,
пред магазина за електроматериали, находящ се на улица „Т...“, ...
подсъдимият Л. З. и тъжителят Л. З. са говорили на висок тон и взаимно са си
отправяли .... Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в случая отново
сме изправени пред хипотезата на реторсия по смисъла чл.146, ал.2 от НК.
За наличието на реторсия, следва да е налице обида, на която
обиденият е отвърнал веднага също с обида и това да се е случило в една
съща обстановка. С оглед установената и приета от съда фактическа
11
обстановка е видно, че както подс. Л. З., така и тъжителят Л. З. са
осъществили от обективна и субективна стрА. състава на престъплението
обида по чл.146, ал.1 от НК. В случая се установи по несъмнен начин, че
поведението на тъжителя е било идентично с поведението на подсъдимия и
страните по делото са си отправили взаимни обиди. Взаимно отправените
цинични думи и псувни безспорно са обидни и унизителни и са възприети
като такива от всеки един от тях. Използваните от двете страни думи дават
отрицателна оценка за личността на другия, противоречат на моралните
норми за нормално човешко общуване и безспорно са унизителни за честта и
достойнството. Тези обидни квалификации за възприети лично от всеки от
адресата към когото са насочени, като изричането им е в присъствието на
други лица.
Посочените вербални действия на Л. З. и Л. З. обективират
отношението им към деянието (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). От субективна стрА. е налице внезапно възникнал пряк умисъл,
като подсъдимият и тъжителя са целели и предвиждали настъпването на
обществено - опасните последици на деянията и са искали настъпването на
същите, при което са реализирали намеренията си. Всеки от тях е съзнавал, че
думите му са унизителни за честта и достойнството на другия, като всеки е
целял именно това - изреченото да бъде възприето както от другата, така и от
остА.лите присъстващи. С поведението си и двете са засегнали обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на доброто име на човека и с
положителната обществена оценка за личността на другия към момента на
извършване на деянието. Ето защо, А.лизирани деянията от субективната им
стрА. същите са извършени с пряк умисъл.
Във връзка с изложеното въззивната инстанция намира, че както
подс. Л. З., така и тъжителя Л. З. са извършили деяния, осъществяващи
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, но тъй като на обидата е
отвърнато с обида е налице реторсия по смисъла на чл.146, ал.2 от НК, поради
което и тъжителят следва да бъде освободен от наказание. Ето защо
присъдата и в тази й част следва да бъде изменена, както и да бъде отменено
определянето на общо наказание на основание чл.23 от НК.
По отношение на приетите за съвместно разглеждане в
наказателното производство граждански искове, въззивният съд намира, че
12
присъденото обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
инкриминираните деяния, явяващи се престъпления по чл.130, ал.2 от НК и
по чл.146, ал.1 от НК, са определени законосъобразно, обосновано и
справедливо. Несъмнено, че в резултат на публично отправените му обидни
квалификации и нанесеното му телесно увреждане от подс. Л. З., за
пострадалия Л. З. са настъпили негативни последици, изразяващи се
засегната чест и достойнство, и претърпени болки и страдания, като при това
претърпеният емоционален стрес също се е отразил негативно в емоционално
и битово отношение. Ето защо присъденото му обезщетение в размери на
1000 лева и на 500 лева, ведно със законните лихви, за претърпени от
пострадалия неимуществени вреди се явяват справедливи. Изложените в тази
връзка доводи и съображения от районния съд, се споделят изцяло и
настоящият състав на въззивния съд, поради което не следва да бъдат
преповтаряни.
По отношение разноските по делото и адвокатското
възнаграждение за повереника на частния тъжител и гр. ищец:
С обжалвА.та присъда, на основание чл.189 от НПК подсъдимите
Л. З. и Д. З. са осъдени да заплатят на тъжителя Л. З. сумата от 2200 лева
разноски за адвокатско възнаграждение, както и 200 лева за възнаграждение
на вещото лице. За въззивното производство също се претендира сума в общ
размер на 1850 лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представените
договори за правна защита /л.52 и л.57/. Съгласно постоянната практика на
ВКС /Решение № 96/26.02.1972 г. по н. д. № 48/1972 г., I н. о., Решение №
464/24.09.1981 г. по н. д. № 466/1981 г., I н. о., Решение № 255/17.06.1992 г.
по н. д. ...44/1992 г., I н. о./ при реторсия тъжителят също е виновен, тъй като
е отговорил със същото деяние, каквото е на подсъдимия. Затова последният
не му дължи разноски по водене на делото. Всяка от страните понася
направените от нея разноски. При освобождаването им от наказание не следва
да се присъждат разноски. Ето защо подс. Л. З. не следва да бъде осъждан да
заплаща на тъжителя Л. З. сторените от последния разноски по тези
обвиненият, поради което присъдата в тази й част следва да бъде изменена.
Отчитайки, че предмет на делото са три обвинения, съответно по чл.130 НК,
чл.146 НК и чл.147 от НК, по две от които е приложен института на
реторсията, както и съобразявайки правилата, регламентирани в Наредба ...
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
13
съдът приема, че единствено подс. Д. З. следва да бъде осъден да заплати на
тъжителя Л. З. сумата от 1350 лава адвокатско възнаграждение, от които 750
лева за първоинстанционното производство и съответно сумата от 600 лева за
процесуалното представителство пред окръжния съд.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Л. З. следва да заплати
сторените по делото пътни разноски в размер на 35,60 лева за разпитания
свидетел и сумата от 630 възнаграждение за вещото лице, изготвило видео-
техническата експертиза.
По изложените съображения и на основание чл.337, ал.1, т.4 и
ал.3, вр. чл.334, т.3 от НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 500812 / 21.11.2022 год., постановена
от Районен съд – Р. по н.ч.х. дело ...64 по описа за 2021 год., в частта относно
наложеното на подсъдимия Л. Д. З. за извършеното престъпление по чл.130,
ал.2 от НК наказание “Пробация“, като на основание чл.130, ал.3 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАНИЕ.
ИЗМЕНЯВА ПРИСЪДА № 500812 / 21.11.2022 год., постановена
от Районен съд – Р. по н.ч.х. дело ...64 по описа за 2021 год., в частта относно
наложеното на подсъдимия Л. Д. З. за извършеното престъпление по чл.146,
ал.1 от НК наказание “Пробация“, като на основание чл.146, ал.2 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАНИЕ.
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 500812 / 21.11.2022 год., постановена
от Районен съд – Р. по н.ч.х. дело ...64 по описа за 2021 год., в частта, с която
на основание чл.23, ал.1 НК на подс. Л. Д. З. е определено едно общо, най-
тежко наказание, а именно „Пробация“ при следния вид и размер на
пробационните мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация
по настоящ адрес - гр. Р., ул. „Т.... за срок от 6 месеца, при периодичност –
два пъти седмично; и по чл.42, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични
14
срещи с пробационен служител - за срок от шест месеца.
ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА № 500812 / 21.11.2022 год., постановена
от Районен съд – Р. по н.ч.х. дело ...64 по описа за 2021 год., в частта за
присъдените по реда на чл.189, ал.3 от НПК в полза та тъжителя Л. С. З.
разноски и вместо това постановява:
ОСЪЖДА подс. Д. Г. З. да заплати на тъжителя Л. С. З. сумата от
1350 /хиляда триста и петдесет/ лева адвокатско възнаграждение и 12
/двА.десет/ лева държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА подс. Л. Д. З. да заплати по сметка на ОС-Благоевград
сумите от 35,60 /тридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева разноски за
свидетел и 630 /шестстотин и тридесет/ лева разноски за вещо лице, както и 5
/пет/ лева за издаване на изпълнителен лист.
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 500812 / 21.11.2022 год.,
постановена от Районен съд – Р. по н.ч.х. дело ...64 по описа за 2021 год. в
остА.лата й част.
Да се върне на РП-Благоевград, ТО-Р. 1 бр. диск, поставен в плик
/л.101/.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15