РЕШЕНИЕ
№ 2562
гр. Пловдив, 21.12.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2749 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 17 от Наредба № I-157 от 01.10.2002
г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /обн. ДВ, бр. 97 от
15.10.2002 г./.
2. Образувано е по жалба на С.Р.К., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат С.П., срещу отказ да бъде призната категория „С“ и да
бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство,
обективиран в писмо изх. № 103000-23310/16.09.2021г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ и се иска неговата
отмяна. Поддържа се, че органът не е обосновал и не мотивирал издадения
административен акт като по същество не се е произнесъл и по искането, с което
е бил сезиран.
3. Ответникът – началник на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Пловдив, поддържа становище, че отказът е законосъобразен и моли жалбата да
бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
5. На
обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове,
общите административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за
оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат
съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.
Според правилото на чл. 21, ал. 3 от АПК, индивидуален административен
акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване,
упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се
издаде такъв документ.
При тази правна регламентация и с оглед съдържанието на оспореното писмо,
съдът намира, че същото обективира изричен отказа за издаване на документ по
смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, поради което разкрива белезите на индивидуален
административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
Жалбата е
подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Административната
преписка съдържа, представени: свидетелство серия ХП № 270821/27.03.1982г.,
издадено от ДОСААФ, СССР на С.Р.К., за проведено обучение от 14.09.1981г. до
25.03.1982г. и проведен изпит по протокол № 39 от 25.03.1982г.; карта от
проведе изпит на С.Р.К. за получаване на категория „С“ в Староосколска
автошкола; медициснка справка № 1846 от 19.08.1981г. - всичките издадени в
СССР; български личен картон на водач на моторно превозно средство, издаден въз
основа на съветско свидетелство № АБИ 276101 от 21.07.1981 г.
7. Представено е
удостоверение № 67/29.03.2018г. /легализиран превод на л.13 по делото/,
издадено на С.Р.К. от Професионална образователна институция „Староосколско
училище на Всеруска обществено – държавна организация „Доброволно дружество за
подпомагане на армията, въдухоплаването и флота на Русия“ (ДОСААФ), за това че
в периода от 14.09.1981г. до 25.03.1982г. е преминал обучение в Староосколска
автошкола на ДОСААФ – курсове за подготовка на шофьори на транспортни
средства категория „С“.
8. Според данните
от информационната система на МВР, С.Р.К. е издържал изпит за водач на МПС от
категория „А“ и „В“, за което е издаден Протокол № 84 от 21.01.1975г. На водача
е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ №
4300387/10.03.1997 г., което е подновено на 31.05.2010 г. и 01.06.2020г.
със СУМПС № ********* и СУМПС №
*********, със срок на валидност съответно до 25.05.2020г. и 01.06.2030 г.
9. С.Р.К. подал
молба вх. № 103000-20596/06.08.2021г. до началник сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив за признаване
на придобита категория „С“ и издаване на СУМПС, след преминаване на медицински
изследвания. Към молбата били представени: заверени копия от уверение в превод;
картотека на водача; свидетелство серия ХП № 270821 за придобита категория „С“
и справка № 1846.
10. По молбата на С.Р.К.
било издадено писмо изх. № 103000-23310/16.09.2021г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив,
с което заявителят бил уведомен, че при извършена проверка е установено, че
през 1987 г. е било подменено свидетелство му за управление на МПС № АБИ 276101
от 21.07.1982г., издадено от СССР за българско такова, като е било издадено
СУМПС № 1203709 – български образец за категории „А“ и „В“.
Също
така на К. е указано, че признаването и подмяната на чуждестранно СУМПС е
регламентирано в Закона за движение по пътищата и Наредба № I-157 от 01.10.2002
г. Придобитата в чужбина категория за управление на МПС можела да бъде призната
единствено при условие, че фигурира в издаденото чуждестранно СУМПС и това
СУМПС бъде подменено за българско такова при определени законови изисквания. Такава
подмяна вече била извършена като на заявителя било издадено българско
свидетелство за управление на МПС от признати категории „А“ и „В“.
IV. От правна
страна:
11. Според чл. 4 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 г., свидетелство за управление на МПС се издава от звената
"Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и
областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) според постоянния
адрес на лицето.
Съгласно чл.
161 от ЗДвП, свидетелството за управление на МПС, издадено в друга държава, е
валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, в случай, че държавата, в която е издадено е договаряща страна по
Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията
на приложение № 6 към Конвенцията.
Съгласно чл.
17, ал. 2 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г., подмяната на свидетелството за
управление на МПС, издадено в друга държава, се извършва въз основа на
представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл.
13, ал. 1, т. 1, 3, 4, 6 и 7.
В случая,
жалбоподателят е поискал издаване на българско свидетелство за управление на
МПС за категория „С“ чрез признаване на свидетелство серия ХП №
270821/27.03.1982г., издадено от ДОСААФ, СССР. По това именно заявление
ответният административен орган е формирал отказ за издаване на свидетелство за
управление на МПС за категория „С“, във основа на единствения мотив, че на
заявителя вече е била извършена подмяна на свидетелство за управление на МПС №
АБИ 276101 от 21.07.1982г., издадено от СССР, като било издадено СУМПС №
1203709 – български образец за категории „А“ и „В“.
Съпоставката
на серийният номер и датата на издаване на посочените СУМПС без съмнение
обосновават извод, че административният орган въобще не е взел отношение по
представените към заявлението документи. Не е установил за едно и също СУМПС ли
иде реч, или заявителят се позовава на друг документ, от който се стреми да
черпи права на собствено основание.
Ответникът
не е изложил и мотиви на кои изисквания на Конвенцията не отговаря
представеното чуждестранно свидетелство за управление на МПС №
270821/27.03.1982г. Респективно не е установил същото да е издадено от държава,
която не е договаряща страна по Конвенцията.
Не са
изложени съображения за това спазени ли са изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредба № I-157 от
01.10.2002 г. и представени ли са били към заявлението всички изискуеми
документи, нито са обосновани констатации в обратната насока.
По смисъла
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактическите и правни основания за издаване на
акта като реквизит са част от императивното изискване за форма. Целта на това
изискване е мотивите на акта да служат за гарант, че до знанието на адресата на
властническото волеизявление ще бъдат сведени правнорелевантните факти и приложимите
правни норми, въз основа на които административният орган обосновава намесата в
правната му сфера.
Липсата на
мотиви в случая прегражда възможността за адресата на акта да изложи становище
и възражения, както и възможността за провеждане на съдебен контрол по
съществото на подаденото заявление, тъй като съдът следва да формира правните
си изводи съобразно съдържанието на административния акт без да го мотивира
допълнително (в този смисъл Решение № 8533 от 14.07.2021 г. на ВАС по адм. д. №
1702/2021 г., VII о.).
Съгласно т.
2 от ТР № 4/2004 г. на ВАС, неизлагането на мотиви съставлява съществено
нарушение на административно-производствените правила и е самостоятелно основание
за отмяна на акта.
На следващо
място, доколкото органът не е съобразил и обсъдил представените към заявлението
документи, същият се е произнесъл и при неизяснена фактическа обстановка в
нарушение на задължението по чл. 35 от АПК.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, но в нарушение на правилата за форма и съдържание при
съществени процесуални нарушения, водещи до неговата незаконосъобразност,
поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
Отказът следва да бъде отменен, а
преписката върната на компетентния административен орган за произнасяне при
спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на
закона.
V. По съдебните разноски.
12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 510 лева, от които 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатска защита.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ по молба вх. № 103000-20596/06.08.2021г. на С.Р.К.
да бъде призната категория „С“ и да бъде издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство, обективиран в писмо изх. № 103000-23310/16.09.2021г.
на началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив.
ВРЪЩА преписката по молба вх. № 103000-20596/06.08.2021г.
от С.Р.К. на началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Пловдив за ново произнасяне при спазване задължителните
указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за произнасяне на административния
орган, считано от влизане в сила на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
– Пловдив да заплати на С.Р.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 510 (петстотин
и десет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: