Р Е Ш Е Н И Е
№ 1289 23.09.2021
година град Бургас
Административен
съд –Бургас, дванадесети състав, на осми септември две хиляди двадесет и първа година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА
при секретаря Й. Б. и прокурор Христо Колев,
като разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело № 1697 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. чл. 155 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия(ЗОБВВПИ).
Образувано е по жалба на М.В.С. ***,
с ЕГН **********, против Решение № 431з-371 от 14.06.2021 г. на Началника на Първо
РУ при ОДМВР Бургас, с което на основание
чл. 153, т.6, чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие № 20150167059/16.12.2020г. на жалбоподателя,
както следва: пистолет „Викинг“ кал 9х19 №********** с боеприпаси за него.
В жалбата се навеждат твърдения за
незаконосъобразност на оспореното решение, поради издаването му в противоречие
с материалния и процесуалния закон. В съдебното заседание процесуалният
представител на жалбоподателя излага допълнителен аргумент за
незаконосъобразност на оспорения акт, а именно нарушение на разпоредбата на
чл.26 от АПК, поради което пледира оспореното решение да бъде отменено.
Ответната страна – Началник на Първо
РУ при ОДМВР-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. По делото е
постъпило становище по съществото на спора.
Представителят на Окръжна прокуратура
Бургас счита, че оспореното решението е
правилно и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Административен съд –Бургас, като
прецени доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Разрешение №20150167059, издадено
от Началника на РУ при ОДМВР-Бургас на 16.12.2020г. и валидно до 15.12.2025г. (л.15) г., на
жалбоподателя е било разрешено съхранението, носенето и употребата на късоцевно
огнестрелно оръжие, както следва: пистолет, марка „Викинг“ кал 9х19 №
**********.
През 2021 г. в Районен съд – Бургас по
молба на В.Р. против М.С. е било образувано гр. дело №1054/2021 г., като
съдебното производство е било по реда на чл. 4, ал.1, вр. с чл.8 и чл.18 от Закона за защита от
домашно насилие.
Със заповед за незабавна защита от
15.02.2021 г. по горепосоченото гр. дело № 1054/2021 г., издадена на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН (л.8), съдът е задължил М.В.С. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо В.Р. и малолетното дете Р.С., както и му е
било забранено да приближава на по-малко от 50 метра жилището, местоработата,
местата за социални контакти и отдих и на двете посочени лица.
С
определение № 262071 от 19.03.2021 г. (л.9), постановено в закрито съдебно
заседание и влязло в законна сила на
05.04.2021 г. РС-Бургас е прекратил производството по гр. дело № 1054/2021 г.
по описа на същия съд, поради оттегляне на молбата за защита.
С решение рег. № 431з-371 от 14.06.2021
г. Началникът на РУ-Бургас при ОДМВР-Бургас е постановил да се отнеме Разрешение
№20150167059, издадено от Началника на РУ при ОДМВР-Бургас на 16.12.2020г. и валидно до 15.12.2025г. Решението е мотивирано
с издадената заповед за незабавна защита.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, срещу годен за обжалване административен акт и от лице с правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
При извършената служебна проверка по
реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 1 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, тъй като същият е постановен от органът
издал разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и
боеприпаси. Видно от Удостоверение с рег. № 251р-22372/28.06.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи (л.12), лицето издател на акта, към датата на издаването
му е изпълнявал длъжността Началник Първо РУ Бургас. Оспореното решение е
обективирано в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, а възраженията в жалбата за немотивираност на същото
са неоснователни. В обжалваният индивидуален акт е посочено, че се издава на
основание чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, т. е. конкретизирано е правното основание за
постановяването му. В решението е обективирано и че се издава поради налагани
по отношение на жалбоподателя мерки за защита по ЗЗДН, а именно със Заповед за
незабавна защита от 15.02.2021 г. по гр.
дело № 1054/2021 г. Изрично в решението е посочено кое разрешително се отнема и
кой е адресат. Ето защо съдът намира, че обжалваният индивидуален
административен акт е издаден при съблюдаване изискванията на чл. 59, ал. 1 от АПК.
Съдът намира, че в хода на административното производство да са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а
доводите на жалбоподателя за наличие на такива не се споделят. Преди издаване
на оспорения акт органът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по
случая, като са приобщени необходимите писмени документи.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението на процесуалният представител на
жалбоподателя, изложено в съдебно заседание, че е допуснато съществено
нарушение, тъй като жалбоподателят не е уведомен за започване на процедурата. В
тази връзка настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че ЗОБВВПИ
не изисква уведомяване на лицето при започване на производство по отнемане на
издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на ООБ, нито задължава
органа да предостави възможност на лицето да даде обяснение/възражения по
случая. Дори да се приеме, че общите разпоредби на АПК са приложими и в това
специално уредено производство, то нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК, а оттук и на чл. 35, хипотеза 2-ра от АПК би могло
да е съществено само ако се е отразило върху съдържанието на волеизявлението на
органа, обективирано в съответния индивидуален административен акт, респ. ако
при уведомяване на заинтересованото лице и събиране и обсъждане на обясненията
и възраженията на същото би се стигнало до различен резултат от възприетия в
административното решение. В случая, неуведомяването на жалбоподателя за започването
на производството по отнемане, респ. не даването на възможност на същия да
изложи своите възражения или обяснения няма как да се отрази върху съдържанието
на обжалваното решение. Това е така, тъй като в случаите на отнемане на
разрешение по реда на чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, органът действа при условията на обвързана компетентност
и при установяване наличие на издадена заповед по реда на ЗЗДН - информацията
за налагането на която, ведно с доказателствата за това постъпват при органа
служебно, същият е длъжен да се произнесе със съответно решение. В този смисъл
е и практиката на ВАС, а именно – Решение № 8915/29.07.2021 г. по адм. д. №
1765/2021 г. по описа на ВАС.
Основният спорен по делото въпрос е
издаден ли е оспореният акт в съответствие с материалноправните разпоредби на
закона. В тази връзка съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по
чл. 58, ал. 1, т. 2-т. 8 от ЗОБВВПИ, издаденото разрешение се отнема с решение
на органа, издал разрешението. От своя страна чл. 58, ал. 1, т. 8 от същия
закон предвижда разрешения за
придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия,
разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни
оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните
три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно
насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 6 от ЗЗДН, като същите се налагат с два вида съдебни акта: със
заповед за незабавна защита по чл. 18 от ЗЗДН, като привременна мярка и със заповед за защита по
чл. 15 от с. з. след провеждане на съдебно производство в открито съдебно
заседание. При наличието на наложена мярка за защита с правно основание чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 4 от ЗЗДН е налице хипотезата по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като без правно значение е обстоятелството
дали мярката е наложена привременно със заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 от ЗЗДН - докато е висящо съдебното производство по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, или със заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН, тъй като постановените съдебни актове по реда на
тези две норми не се различават по правното си действие. Нормата на чл. 155, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е императивна и при наличието на визираните в
същата предпоставки административният орган е длъжен да издаде решение, с което
се отнема издаденото вече разрешение за носене и употреба на огнестрелно
оръжие, като същия действа, както вече се посочи в условията на обвързана
компетентност. В този смисъл и константната практика на ВАС - Решение № 3538 от
12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5023/2011 г., VII о., Решение № 12834 от
16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5906/2012 г., VII о, Решение № 1173 от
4.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14670/2015 г., VII о., Решение №
14242/17.11.2020 г. по адм. дело № 5279/2020 г. на ВАС и др.
Ирелевантен е фактът, че съдебното
производство по гр. дело № 1054/2021 г. по описа на РС-Бургас е било прекратено
поради оттегляне на иска. Това е така, защото определението на гражданския съд
за прекратяване на съдебното производство не заличава факта на наложената
мярка, т. е. същото действа занапред, без да оказва влияние върху наличието на
установените в хода на проведеното съдебно производство основания за издаване
на заповедта за незабавна защита (в този смисъл Решение № 1173 от 04.02.2016 г.
по адм. д. № 14670/2015 на ВАС, Решение № 14242/17.11.2020 г. по адм. дело №
5279/2020 г. на ВАС- Седмо отделение, Решение № 10482 от 29.07.2020 г.
постановено по адм. дело № 6207/2020 г. по описа на ВАС - Седмо отделение).
От гореизложеното е видно, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма,
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и
целта на закона, поради което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.С. ***, с ЕГН **********,
против Решение № 431з-371 от 14.06.2021 г. на Началника на Първо РУ при ОДМВР
Бургас, с което на основание чл. 153, т.6, чл. 155, ал. 1, вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие на жалбоподателя, както следва: пистолет
„Викинг“ кал 9х19 №********** с боеприпаси за него.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: