Решение по дело №3577/2016 на Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е №50/25.1.2018г.Г.

№                                                           25.01.2018 година                                       град Ямбол

 

                                                 В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Ямболският районен съд,                                                             ХІV граждански състав

На двадесет и пети януари                                                     две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в състав:

 

                                                                                                              Председател: Галя Русева

 

като разгледа докладваното от съдията Русева

гражданско дело № 3577 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството по делото е приключило с Решение № 789/19.12.2017 г., с което е прието за установено по отношение на С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«Ж. П.» № **, кант. ***– адв. Г., че същата дължи на «Топлофикация – София» ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. «********ц» № ***, сумата от общо 3 068,67 лв., от която сумата от 3 007,11 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.07.2013 г. – м.04.2015 г., както и сумата от 61,56 лв. – стойност на такса за дялово разпределение; прието е също за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо 413,66 лв. – лихва за забава за периода от 30.09.2013 г. – 26.05.2016 г.

            Отхвърлени са исковете на ищеца против ответницата за горницата над присъдените суми до претендираните с исковата молба. Решението е влязло в законна сила.

            В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 250 от ГПК от процесуалния представител на ищеца, с която се моли да се допълни постановеното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по цялото искане – с исковата молба ищецът е претендирал и установяване дължимостта на законната лихва за забава върху сумите, считано от образуване на делото /датата на постъпване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане.

            В срока по чл. 250, ал.2 от ГПК е постъпил писмен отговор по исканото допълване на решението от ответната страна, в който молбата се оспорва с твърдението, че ответницата не е уведомявана за задължението си и не дължи лихви за забава.

            Съдът намира молбата за допълване на решението за допустима, като подадена от легитимирано лице и в рамките на преклузивния срок, а по същество – за основателна, тъй като видно от исковата молба, в същата се е претендирало и установяване дължимостта на законната лихва върху главниците от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.07.2016 г. до окончателното изплащане.

           Съдът констатира, че действително е пропуснал да се произнесе по искането за присъждане на законната лихва за забава върху главниците от датата на заявлението, от който момент се счита за висящ искът по чл. 422 от ГПК, до окончателното изплащане. Неотносими в тази връзка са възраженията на ответницата, че молбата за допълване на решението следва да се остави без уважение, тъй като същата оспорва по принцип задължението си -  с решението си съдът е приел, че ответницата дължи част от главницата, същата не е оспорила решението в законния срок и то е влязло в сила.

           Непълнотата на решението налага да се допълни същото. След като в мотивите си съдът е приел, че до определен размер предявеният иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да се уважи, то следва да бъде присъдена върху установеното като дължимо вземане за главница и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.07.2016 г. до окончателното изпращане на вземането, тъй като в мотивите на съдебния си акт съдът вече е приел, че задълженията на ответницата отдавна са падежирали и че същата е изпаднала в забава още преди подаването на исковата молба, респ. преди подаването на заявлението по заповедното производство.

          Ето защо, следва да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца и законната лихва за забава върху присъдените главници, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.07.2016 г. до окончателното изплащане.

           Мотивиран от горното, Ямболският районен съд

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

           ДОПЪЛВА Решение № 789/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 3577/2016 г. по описа на ЯРС, със следното:

           ПРИЕМА за установено по отношение на С.Д.Ч. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***«**. *******» № **, кант. *** – адв. Г., че същата дължи на «Топлофикация – София» ЕАД с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Г. Б., със седалище и адрес на управление гр.  ул. «******» № ***, законната лихва върху сумата от общо 3 068,67 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 19.07.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.

                        

          Настоящото решение да се счита за неразделна част от Решение № 789/19.12.2017 г., постановено по гр.д. № 3577/2016 г. по описа на ЯРС.

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.

          

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: