О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 24
град Велико Търново, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов
при секретаря………………и в присъствието на
прокурора…………………… като разгледа докладваното от съдия Чемширов административно
дело №739 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от Ц.Н.Д. от гр. Г. Оряховица срещу Регионалната инспекция по
околна среда и води гр. Шумен с цена на иска от 29 930 лв. В исковата
молба се твърди, че в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на
директора на РИОСВ – Шумен и служителите на инспекцията, участвали в комисията,
провела конкурс за заемане на длъжността „началник отдел “Контрол на околната
среда/КОС/“, тя не е била класирана за заемане на длъжността като участник в
конкурса. Ищецът описва подробно извършени според нея нарушения на конкурсната
процедура при оценяване на кандидатите, както и последвали проверки на тази
процедура по нейни жалби и сигнали. Счита, че посочените незаконосъобразни действия
са й причинили имуществени и неимуществени вреди в твърдяния размер. Претендира
съда да осъди РИОСВ – Шумен да й изплати обезщетение за имуществени вреди в общ
размер на 9 930 лв., обезщетение за неимуществени вреди в размер на
20 000 лв., както и разноските по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба съгласно чл. 131
от ГПК в който пълномощник на ответната страна оспорва исковата молба по
възражения за недопустимост на образуваното производство, поради липса на
предпоставките за претендиране на обезщетение по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
При условие на евентуалност се правят възражения за неоснователност на исковата
претенция.
Настоящият състав намира образуваното производство по
подаденият иск за процесуално недопустимо за разглеждане по следните
съображения:
На административните съдилища съгласно чл. 203, ал.
1от АПК са подсъдни исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, както и споровете относно действителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административните договори, съгласно чл. 19ж, ал.
1 от АПК.
В исковата молба се посочва, че вредите, чието
обезщетяване по исков ред се претендира, са настъпили от незаконосъобразни
действия на конкурсната комисия, която е провела конкурс по ред на чл. 10а и
сл. от Закона за държавния служител/ЗДСл/, както и от нищожен според ищеца
административен акт – заповедта на директора на РИОСВ с №ЧР-95/11.10.2019г., с
която е назначен на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, спечелилият
конкурса служител.
От приложените към исковата молба и отговора на
ответника писмени доказателства се установява, че Ц.Д., държавен служител в
РИОСВ – Шумен, е участвала в конкурс за длъжността „началник отдел“ в отдел „Контрол
на околната среда“ на Дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ –
Шумен. Съгласно протокол от 27.09.2019г. на конкурсната комисия, в който са
отразени резултатите от проведено интервю и са класирани кандидатите, на първо
място е класирана Н.Г.с окончателен резултат 202т., а на второ място Ц.Д. с
получени 172т. След запознаване с протокола от проведения конкурс, Д. е
възразила пред органа по назначаването, който с писмо от 11.10.2019г. е приел
възраженията й за неоснователни. Ищецът е сезирал министъра на околната среда и
водите за допуснати нарушения в конкурсната процедура, по повод на което е
извършена проверка и издадено писмо изх. №С-131/21.11.2019г. на ръководител
Инспектората към МОСВ.
След приключване на конкурсната процедура, директорът на РИОСВ – Шумен е издал
Заповед №ЧР-95/11.10.2019г., с която на основание чл. 9 във вр. с чл. 10д, ал.
10 от ЗДСл и заявление вх. №ОА-3230/11.10.2019г., е назначил Н. Господинова на длъжността „началник отдел“ в отдел
„КОС“ на Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ при РИОСВ – Шумен.
Тази заповед е била оспорена от Цв. Д. по
реда на чл. 149, ал. 5 от АПК пред АС – Шумен, като с Определение №262/12.03.2020г.
по АД №127/2020г. състав на съда е оставил без разглеждане подадената жалба и е
прекратил производството по делото. Това определение на АС – Шумен е оставено в
сила с Определение №9663/15.07.2020г. по АД №6165/2020г. по описа на ВАС.
Основанието за възникване на вредите, претърпени по
начина, описан в исковата молба, е проведена конкурса процедура по реда на ЗДСл
за заемане на длъжност в държавната администрация. В хода на провеждане на тази
процедура според ищеца са били допуснати такива нарушения, които са опорочили
крайния извод на комисията и довели до нищожност на акта, с който завършва
процедурата – заповедта на директора на РИОСВ. Като участник в конкурсната
процедура, която е била опорочена, Д. е претърпяла имуществени и неимуществени
вреди, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство.
Всяка една конкурсна процедура, независимо от
нормативния акт, който я регламентира, представлява динамичен фактически
състав, в която всички актове и действия на различните лица, участници в
производството, подготвят, обуславят и са насочени към крайния акт, с който
приключва процедурата, като се поглъщат от него. Актовете и действията в такава
процедура нямат самостоятелно правно значение, те попадат в хипотезата на чл.
21, ал. 5 от АПК и не подлежат на самостоятелен контрол. Съдебният контрол за
законосъобразност върху такива актове е изключение от посоченото правило и ще е
допустим само тогава, когато е изрично уреден в закон. В настоящия случай това
не е така.
Преценката за законосъобразност на актовете и
действията на органите, водещи процедурата, вкл. и на помощните органи/какъвто
е комисията по чл. 10б от ЗДСл/ ще се преценяват от гледна точка на тяхната
законосъобразност само тогава, когато е допустимо производство по оспорване на
крайния акт, с който завършва процедурата. В случая процедурата завършва с
посочената заповед на директора на РИОСВ, която по арг. от 10д, ал. 3, изр.
посл. от ЗДСл не подлежи на съдебен контрол. Още повече, налице е влязъл в сила съдебен
акт, с който е оставено без разглеждане искането за обявяване на нищожност на
този акт, поради което такова искане не може да се отправя втори път с
настоящата искова молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
озаглавен „допустимост на иска“, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. След като административният акт, обусловен
и поглъщащ всички онези действия, от който се претендира да са настъпили
вредите, не подлежи на съдебен контрол, то предявеният иск за вреди по ЗОДЗОВ е
недопустим за разглеждане. Наличието на елементите от хипотезата на чл. 204,
ал. 1 от АПК е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството по реда на чл. 203 и сл. от АПК, за наличието на която съдът
следи служебно във всяко положение на делото.
Ето защо, предявеният иск, като недопустим следва да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК,
Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане искова молба на Ц.Н.Д. от гр.
Г. Оряховица, срещу Регионалната инспекция по околна среда и води гр. Шумен с
която се претендира за обезщетение за вреди в резултат на незаконосъобразни
действия и бездействия на директора на РИОСВ – Шумен и служителите на
инспекцията, участвали в комисията, провела конкурс за заемане на длъжността
„началник отдел “Контрол на околната среда“, приключила със Заповед
№ЧР-95/11.10.2019г. на директора на РИОСВ – Шумен и връща исковата молба на подателя й.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №739/2020г. по описа
на Административен съд – В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :