РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Велико Търново, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на деветнадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 667 по описа на АСВТ за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на частен съдебен изпълнител В.С.с рег. № 906,
район на действие района на ОС – Плевен и административен адрес гр. Плевен, ул.
„Димитър Константинов“ № 27, ет. 5, офис 508, срещу Решение № 172/ 20.10.2020
г. на заместник директор на ТД на НАП – гр. Велико Търново. С обжалваното
решение е оставена без уважение жалбата на ЧСИ В.С., срещу Решение за отказ за
предоставяне на информация с изх. № 1501820022973223/ 30.09.2020 г. на орган по
приходите в ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис гр. Плевен и е потвърдено същото решение
на органа по приходите. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното
решение и потвърденото с него постановление, поради нарушение на материалния
закон. В тази връзка се сочи, че след изменението на чл. 431, ал. 3 от ГПК,
актуалната редакция на нормата предвижда, че ЧСИ може да прави справки и да
получава сведения във връзка с изпълнението, а не само за длъжника. Излага се и
необходимостта от пълно обследване имуществото в патримониума на длъжника, вкл.
такова, постъпило на основание наследяване, както и че в случая наследодателят
на длъжника няма как да участва в изпълнителното производство, тъй като е
починал. Оспорващият счита, че решаващият орган е постановил акта си в
противоречие с разпоредбите на ГПК и ЗН, и с целите на изпълнителното
производство, като практически е препятствал достъпа на ЧСИ до данни за
имущество на длъжника, получено чрез наследяване. От съда се иска отмяната на
решението на заместник директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново и на
потвърденото с него решение за отказ, и задължаване на органа по приходите да
предостави исканата информация. Не се
претендира присъждане на направените разноски по делото. В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът, директорът на ТД на НАП – гр. В. Търново, чрез пълномощника
си по делото гл. ***К., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде
отхвърлена, като се позовава на мотивите, развити в обжалваното решение. Претендира за разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК. В указания от съда срок представя писмена защита, в
която доразвива доводите си за законосъобразност на постановения отказ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, прие
за установено от фактическа страна следното:
Производството
по издаване на процесното решение за отказ е започнало във връзка с постъпило в
ТД на НАП – Плевен от ЧСИ В.С., рег. № 906, с район на действие Окръжен съд
Плевен, искане с вх. № 12700/ 29.09.2020 г. за предоставяне на информация за
декларираните недвижими имоти и МПС, както и за подлежащи на
деклариране движими вещи на лицето ;=J=;=с ЕГН **********, в качеството му на
наследодател на длъжника Л.М.М.с ЕГН **********. Към посоченото писмо не са
представени доказателства, но е видно, че е поискана информация за целите на
вписаното в него изпълнително дело № 20199060401483 по описа на този съдия
изпълнител.
С Решение за
отказ изх. № 150182002973223/ 30.09.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП
– Велико Търново, офис гр. Плевен е отказано предоставянето на исканата
информация, като е посочено, че разпоредбата на чл. 431, ал. 3 от ГПК
предоставя възможност на ЧСИ да прави справки в съдебните и административните
служби и да получава сведения само за длъжника по изпълнително дело. Отбелязано
е също, че в този смисъл са и нормите на чл. 16, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Посочено е, че в конкретния случай от
ЧСИ са поискани данни за лице, което не е длъжник в образуваното изпълнително
производство, при което искането за предоставяне на информация за него е
неоснователно и такава не следва да се предоставя. Решението за отказ е
обжалвано от ЧСИ В.С.по реда на чл. 92 и сл. от ДОПК и е потвърдено с Решение №
172/ 20.10.2020 г. на заместник директора на ТД на НАП – гр. В. Търново по
съображения аналогични на тези в оспорения акт. Потвърдителното решение е съобщено на жалбоподателя на дата 22.10.2020
г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 10 от делото/.
Жалбата срещу отказа за предоставяне на информация пред АСВТ е подадена чрез
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново, на 26.10.2020 г., съгласно дадения
входящ номер от деловодството на ответната администрация. С придружително писмо
от 02.11.2020 г., ответникът е представил в АСВТ жалбата заедно с приложението
към нея и коментираните по-горе документи, съдържащи се в административната
преписка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по
делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да
разгледа спора съд по местонахождението на териториалната дирекция на НАП и в
определения от чл. 95, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, което я прави
процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ДОПК, в
настоящото производство на контрол за законосъобразност подлежи решението на
органа по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, офис гр. Плевен за отказ за предоставяне
на информация. В случая оспорения акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 7 от ДОПК, в
предвидената от закона форма и срокове, като са изложени фактически и правни
основания
за постановяването му. Не установяват допуснати в хода на процедурата нарушения на
административнопроизводствените правила.
Относно съответствието на издадения отказ с
материалноправните разпоредби на закона, съдът намира следното:
Според действащата разпоредба на чл. 431, ал.1 от ГПК „Съдебният
изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят
сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.“.
Съответно, приложената от ответника разпоредба на чл. 431, ал. 3 от ГПК в
приложимата към
момента на издаването на отказа редакция гласи следното: „Съдебният изпълнител
има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в
т.ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния
осигурителен институт, на централния регистър на ценни книжа, воден от
Централния депозитар, на централните депозитари на ценни книжа, на лицата,
водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за
движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за
имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави
справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и да иска копия
и извлечения от документи.“. От цитираната норма се установява, че съдебният
изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административни
служби, в т.ч. НАП, които разполагат с данни за имуществото на длъжника, като е
предвидена възможността да получава информация във връзка с изпълнението от
тях. Информацията, свързана с изпълнението, представлява данни за имуществените
права на длъжника, в което число попадат и такива, придобити по наследство и в
съпружеска имуществена общност, както и всяка друга информация, необходима на
съдебния изпълнител да изпълни възложените му със закон действия, а именно да
извърши пълно проучване на имуществените права на длъжника и да насочи
принудителното изпълнение срещу откритото имущество.
В случая, от ЧСИ В.С.е изискана информация за декларираните недвижими имоти и МПС, както и
за подлежащи на деклариране движими вещи на лицето ;=J=;=с ЕГН **********, в
качеството му на наследодател на длъжника по изпълнително дело № 20199060401483 Л.М.М.с ЕГН **********. В тази връзка
следва да се отбележи, че един от определените в закона начини за придобиване
на собственост е чрез наследяването по закон, което е уредено в Глава Втора от
Закона за наследството. Според чл. 5, ал. 1 от същия, децата на починалия
/каквато в случая се явява Л.М.М.– длъжник по
образуваното при ЧСИ В.С.изпълнително дело/
наследяват поравно, т.е. всяко от децата на починалия наследява определена част
от притежаваните от него приживе имуществени права и задължения. Според
разпоредбата на чл. 1 от ЗН,
наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на
умрелия. Съгласно разпоредбата на чл. 48 от ЗН наследството се придобива
с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството.
Тълкуването на тези разпоредби води до извода, че наследството се открива с
факта на смърт на наследодателя, но като съвкупност от права и задължения то
преминава в имуществото на наследника /чрез
универсално приемство/ след приемането му, което може да стане и по-късно от датата на откриването на наследството, но
има обратно действие именно от тази дата. Според разпоредбата на чл. 49, ал. 2, изр. първо от ЗН приемане има и когато
наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да
приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Изводът, който се
налага е, че съществува възможност наследникът да приеме наследството от своя
наследодател на един по-късен етап. В този смисъл, няма как ЧСИ да установи
действителното имуществено състояние на Л.М.М.- длъжник по образуваното
изпълнително дело № 20199060401483, без да му бъде предоставена
информация за декларираните от наследодателя й недвижими имоти и движими вещи.
Тази информация безспорно е свързана с изпълнението, както изисква разпоредбата
на чл. 431, ал. 3, изр. второ от ГПК, тъй като за постигане на успешното
удовлетворяване на вземането на взискателя чрез образуваното изпълнително
производство, съдебният изпълнител следва да разполага с информацията, относима
към определянето на имуществото на длъжника, включително и това, придобито при наследяване.
Предвид изложеното, неправилно е прието от органа по приходите, а впоследствие
и от горестоящия административен орган, че след като исканата от ЧСИ В.С.информация
не засяга длъжника по изпълнителното производство, то същата не следва да бъде
предоставена на съдебния изпълнител.
В тази връзка следва
да се отбележи, че действително нормата на чл. 431,
ал. 3 от ГПК, в редакцията й преди изменението с
ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г., гласеше, че: „Съдебният изпълнител има
право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т.ч.
органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния
осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на
държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата
и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за
неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за
длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.“ С последващите
изменения с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. и
ДВ, бр. 83 от 22.10.2019 г.
нормата е променена, като след последното изменение същата гласи следното:
„Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и
административните служби, в т.ч. органите на Националната агенция за приходите,
поделенията на Националния осигурителен институт, на централния регистър на
ценни книжа, воден от Централния депозитар, на централните депозитари на ценни
книжа, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните
органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят
регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да
прави справки и да получава сведения във връзка с изпълнението, както и
да иска копия и извлечения от документи.“ Видно е,
че с изменението на разпоредбата на чл. 431,
ал. 3 от ГПК е разширен обхватът на информацията,
която съдебните изпълнители /държавен
или частен/ могат да събират във връзка с образуваното
изпълнително дело, като след тази промяна съдебният изпълнител може да получава
сведения не само за длъжника, а изобщо информация, която е свързана с
изпълнението, което включва и трети лица, свързани със задълженото лице. Друго тълкуване на актуалната редакция на нормата би означавало да се
игнорира изцяло коментираната нормативна промяна като очевидно ненужна и
безцелна, но не такъв е разумът на закона.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че голяма част от посочената в
искане с вх. № 12700/ 29.09.2020 г. от ЧСИ В.С.би могла и да не се съхранява в ТД на НАП – гр. В. Търново, поради липса
на такова законово задължение. Това обстоятелство обаче следва да се установи с
извършването на надлежна проверка при разглеждане по същество на отправеното
искане, и да бъде съответно отразено в приключващия производството документ,
издаден от органите на НАП.
Предвид така изложеното, съдът намира, че са налице
основанията за предоставяне на исканата
информация. Постановеният от органа по приходите отказ за
предоставяне на информация е незаконосъобразен, постановен в нарушение закона и
като такъв, следва да бъде отменен.
При този изход на делото разноски на ответника не се следват. В полза
на жалбоподателя разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са
поискани.
Водим от горното и на основание чл. 160,
ал. 3, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е Ш
И :
Отменя по жалба на частен съдебен
изпълнител В.С.с рег. № 906, район на действие района на ОС – Плевен и
административен адрес гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 27, ет. 5, офис
508, Решение за отказ за предоставяне на информация с изх. № 1501820022973223/
30.09.2020 г. на орган по приходите в ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис гр. Плевен, потвърдено с Решение № 172/ 20.10.2020 г., издадено от
заместник директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново.
Изпраща делото като преписка на
Териториална Дирекция на НАП – гр. Велико Търново, за предоставяне от органа по
приходите на информацията по Искане с
вх. № 12700/ 29.09.2020 г., при съобразяване на дадените в мотивите на
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 97 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 138, ал. 2 от АПК.
Административен
съдия: