МОТИВИ към Присъда по НОХД № 470/2018г. на Районен съд
- гр. Монтана.
Районна
прокуратура - гр.Монтана е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 398/2017г.
по описа на РУ - гр.Монтана и пр.пр.№ 709/2017г. по описа на същата прокуратура
срещу В.К. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx за това, че за времето от месец април 2016г.
до месец януари 2018г. в гр. Монтана, след като е бил осъден с влязло в сила
Решение по гр.д.№ 2084/2015г. по описа на Районен съд – гр.Монтана, влязло в
законна сила на 16.04.2016г., да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете
Ю.В.К., с месечна издръжка в размер на 110 лева, съзнателно не изпълнил това си
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 22 месечни
вноски по 110 лева или общ размер 2 420 лева - престъпление по чл.183, ал.1
от НК.
След провеждане на разпоредително заседание с участниците
в него, съдът е разгледал наказателното производство по реда на чл.269, ал.3
т.3 от НПК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Намира, че от събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства и доказателствени средства се доказва по
безспорен начин факта на извършване на престъплението, за което подсъдимият е
бил привлечен към наказателна отговорност. Пледира същият да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение по чл.183, ал.1 от НК като му бъде
наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно лишаване от
свобода за срок от четири месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложен с изпитателен срок то три години.
В хода на съдебното производство са били конституирани
в процесуалното качество на частни обвинители и пострадалите от престъплението Н.К.
и Ю.К., които не се явяват, но чрез своя упълномощен повереник, се солидаризират
със становището на прокурора.
Защитникът на подсъдимия намира, че повдигнатото
обвинение не се доказва от събраните по делото доказателства. В пледоарията си
пред съда изразява становище, че вмененото на неговия подзащитен престъпление
не се доказва от субективна страна, тъй като от приложената справка на ТД на
НАП – гр.Велико Търново не се установява деецът да има регистриран трудов
договор, както и декларирани недвижими и движима собственост.
Алтернативно предлага в случай, че съдът признае
лицето за виновно да бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1 т.2 буква
,,в” от НК, а именно глоба в полза на държавата.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Подсъдимият В.К.Г. е роден на xxxгxxx, понастоящем
живее в с.Ерден, Област Монтана, ул.,,Шестнадесета” № 1, българин, български
гражданин, не женен, със средно образование, не работи, не осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx.
През периода 2010г.до 2012г. подсъдимият В.Г. живял на
семейни начала с частния обвинител Н.К.И. като през това време им се родил син
на име Ю.В.К., с ЕГН: xxxxxxxxxx. Подсъдимият припознал момчето по предвидения
за това ред. Междувременно отношенията между двамата родители се влошили и те
се разделили, като детето останало при майката. С Решение на Районен съд –
гр.Монтана по гр.д.№ 2084/2015г. по описа на съда, влязло в законна сила на
16.04.2016г. подсъдимият бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетния си син в размер на 110 лева. До момента на образуване на
наказателното производство подсъдимият не заплатил никаква част от дължимото и
така се натрупали за погасяване 22 месечни вноски в размер на общо 2 420
лева.
Майката на детето и частен обвинител Н.И. подала
жалба в Районна прокуратура – гр.Монтана на 12.04.2017г. за извършено
престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С постановление от 15.05.2017г. по случая
било образувано досъдебно производство.
В хода на проведеното разследване били разпитани като
свидетели самата жалбоподателка и майка на Ю.К. и С. В.. В своите показания,
прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1
т.5 от НПК двамата свидетели заявяват, че подсъдимият живее и работи в Република
Италия, не е заплащал издръжка и не поддържа никаква връзка с частните
обвинители.
Към досъдебното производство също така били приобщени
като писмени доказателства справка - характеристика на подсъдимия, копие от
влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 2084/ 2015г. и свидетелство за съдимост.
С Постановление от 07.02.2018г. към наказателна
отговорност в извършване на престъпление по чл.183, ал.1 от НК бил привлечен
дължащият издръжка В.К.Г.. Разпитан в качеството си на обвиняем същият заявил,
че разбира обвинението и се признава за виновен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства и доказателствени средства. В своите показания пред разследващ
полицай разпитаните свидетели потвърждават обстоятелството, че подсъдимият В.Г.
дължи месечна издръжка на непълнолетния си син Ю.К. в размер на 110 лева, но
към настоящия момент не е погасявал никаква част от нея, не поддържа никакви
отношения със своето семейство и живее и работи в Република Италия. Съдът кредитира
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели като
еднопосочни, логични и непротиворечиви и ги цени при мотивирането на своя
съдебен акт. Същите се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема, че със своето поведение подсъдимият В.К.Г. е осъществил от обективна и
субективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е на формално
извършване, поради което и същото се счита за извършено посредством
криминализирано от закона продължено бездействие на задължение за заплащане на
ежемесечна издръжка, след като деецът е бил осъден за това. По делото безспорно
бяха събрани писмени доказателства и доказателствени средства, от които може да
се направи единен правен извод, че подсъдимият е бил осъден да заплаща издръжка
на ненавършили пълнолетие свой низходящ посредством влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№ 2084/2015г. по описа на Районен съд – гр. Монтана и въпреки
това и към настоящия момент не е заплатил дори част от нея.
От субективна страна престъплението е извършено при
форма на вина пряк умисъл, тъй като деецът предвижда
неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си поведение,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Налице е
умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният
е имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да
настъпят желаните общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в
сила решение по Гражданско дело № 2084/2015г. на Районен съд - гр. Монтана, както и произтичащото от него задължение за
изплащане на издръжка, но въпреки това не е престирал
това свое задължение.
Същевременно независимо от
обстоятелството, че към делото е приложена справка от ТД на НАП – гр.Велико
Търново, от която не се установи наличието на имущество и регистрирани трудови
договори от страна на подсъдимия, разпитаните по досъдебното производство
свидетели, както и от приложената справка – характеристика и докладна записка
на мл.инспектор при ОЗ ,,Охрана” се установява, че подсъдимият живее и работи в
Република Италия, където очевидно реализира доход. Ето защо не може да се
приеме възражението на служебния защитник, че е налице обективна невъзможност
за заплащане на дължимата издръжка от страна на нейния подзащитен.
По отношение на вида и размера на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, признанието му на вина в хода на досъдебното производство и добрите
му характеристични данни, а от друга – значителната по размер и брой дължима
издръжка, липсата на заинтересованост към упражняване на родителските си
задължения спрямо своето дете, ниското правно съзнание и незачитане на
установения в страната правов ред.
При така извършената преценка на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът намира, че най – ефективно и
постигащо целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК би се явило определяне на
наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно лишаване от свобода в
минимален размер от три месеца, вместо алтернативно предвиденото такова
пробация. По разбиране на настоящия състав няма пречка същото наказание да бъде
отложено с минимален изпитателен срок от три години по чл.66, ал.1 от НК, тъй
като ефективното изтърпяване би довело до необосновано тежка наказателна
репресия. Освен това следва да бъде отчетено, че входа на проведеното
наказателно производство подсъдимият се намира извън пределите на страната и
същият не би могъл да изтърпява евентуално наложените му пробационни мерки.
Съдът не намери изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят редуциране на алтернативно
предвиденото наказание пробация по реда на чл.55, ал.1 т.2 ,,в" от НК в
глоба. Освен това, както беше посочено и по – горе в мотивите подсъдимият
трайно пребивава извън пределите на страната и по официална справка няма
регистрирани трудови договори и движима и недвижима собственост. След като и до
настоящия момент същият не е заплатил никаква част от дължимата издръжка, не
може да се приеме че ще изпълни наказанието по евентуално наложената глоба. Ето
защо и това възражение на защитника на дееца се явява неоснователно, а и
неефективно предвид цялостното поведение на неговия подзащитен.
Така мотивиран съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: