РЕШЕНИЕ
№ 260027 09.09.2020
година гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският апелативен съд наказателна
колегия
На девети юли две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Г. ГРЪНЧЕВ
Секретар: Геновева Ненчева
Прокурор: Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Грънчев НДВ № 135
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано
е по искане на осъдения за престъпления от общ характер И.М.М. чрез адвокат Г.С.С.
/САК/ за възобновяване на НОХД № 1891/2018 г. по описа на Районен съд - Варна.
Първоначалната
молба на осъдения е била подадена до ВКС с твърдения за допуснати съществени
процесуални нарушения в наказателния процес. Направено е
искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния или въззивния съд. С разпореждане № 42/16.04.2020 г. на ВКС,
І НО е отказано образуване на производство по възобновяване по искането на
осъдения И.М.М. и делото е изпратено по компетентност на Апелативен съд - Варна
за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата
на осъдения И.М.М. поддържа искането за възобновяване, като развива доводи в следните
насоки:
1.Първоинстанционният съд е допуснал пороци при
събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно
приложение на материалния закон.
2. Решаващият съд е не е обсъдил изцяло свидетелските
показания и не се е аргументирал защо
кредитира част показанията на
свидетелите, а друга отхвърля.
3. Не са обсъдени възраженията на защитата за
невъзможността да бъде осъществена фактическата обстановка, така както е
описана от пострадалия Доксин.
4. Първоинстанционният съд не е обсъдил фактите, отнасящи
се към престъплението по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК как
при липсата на животозастрашаваща ситуация е възможно да
възникне основателен страх от осъществяването на заканата.
5. Съдът е игнорирал обстоятелството, че тест-касета
Drug Test 5000 Test Kit от техническо средство "Дрегер Дръг
тест 5000" /Dreger Drag Test 5000/ е отделно медицинско
диагностично изделие, което никога не е било одобрявано по реда на Закона
за медицинските изделия, от Изпълнителната агенция по лекарствата към
Министерството на здравеопазването за използване. Не е одобрявана и от
Министъра на вътрешните работи.
Представителят
на Апелативна прокуратура – Варна намира искането за възобновяване на
наказателното дело за неоснователно.
Варненският
апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите
на страните в пределите на правомощията си, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е
допустимо, тъй като е направено от осъден за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок /искането до ВКС е
направено на 14.12.2018г. от осъдения чрез упълномощен защитник, присъдата е влязла в сила на 18.09.2019 г.
а решението на ВКС с отказ да се възобнови
наказателното дело и същото е изпратено по компетентност на Апелативен съд -
Варна за произнасяне по основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК е от 10.04.2019г/.
Искането има за предмет на претендираната проверка
съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 вр чл. 348, ал.1 т.1-2 от НПК - присъда, непроверена по касационен ред по жалба на
подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната, като по своята същност то
се явява неоснователно.
С присъда № 87 по НОХД № 1891/2018 год. по описа на
Районен съд – Варна е признал подс. И.М.М.
за виновен в това, че на 23.08.2017г. в гр. Варна, местност „Кабакум“, причинил
лека телесна повреда на Явор Георгиев Доксин, изразяваща се в
травматични оттоци в лявата лицева половина, кръвонасядания в областта на
лявата скула, контузия на лявата долночелюсна става, обусловили в своята
съвкупност временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 6 месеца, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3
години.
- за това, че на 23.08.2017 г. в гр.
Варна местност „Кабакум“, в условията
на продължавано престъпление, се заканил на Явор Георгиев Доксин,
с престъпление против неговата личност - с убийство на Доксин с думите:
„Ще те разпоря като прасе, ще те заколя" и „Ще те смажа, ще те
ударя", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му -престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години.
- за това, че на 23.08.2017 г. в гр.
Варна, местност „Кабакум“, управлявал МПС -
лек автомобил „Опел Корса" с рег. № В 9886 НС, след употреба на наркотични
вещества - кокаин и канабис, установено по надлежния ред с техническо
средство Drug test 5000 с фабричен №ARJM - 0053 с проба 059 -престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3
години, както и наказание „глоба“в размер на 800.00 лева
На основание чл.343г от НК, на подс.М. е наложено и
наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от
1 година.
На основание чл.23 от НК наказанията на подсъдимия са
групирани, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено с
изпитателен срок от 3 години, като са присъединени и наложените наказания
„лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 1
година, както и наказанието „глоба“в размер на 800.00 лева
На основание чл.67, ал.3 от НК по време на
изпитателния срок спрямо поде. М. е наложена и пробационната мярка „Включване в
програма за обществено въздействие - „овладяване на гнева“.
На основание чл.45 от ЗЗД, поде. М. е осъден да плати
на Явор Георгиев Доксин, сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за причинените от деянието по чл.144, ал.3, вр. ал.1, вр.чл.26 от НК
неимуществени щети, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието - 23.08.2017г. до окончателно изплащане на сумата,
както и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените от
деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК неимуществени щети, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършване на деянието -
23.08.2017г.
Осъдил го е да заплати
направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана пред Варненския окръжен съд,
който с решение №191/18.09.2019 г. по ВНОХД 742 по описа на съда за 2019 г.
е изменил присъда в гражданската й част, като
увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от деянието по чл.144 ал.3, вр.ал.1, вр. чл.26 от НК от 1 000 /хиляда/ на 1 600
/хиляда и шестстотин /лева и този на така присъденото обезщетение за
неимуществени вреди причинени от деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК - от 1
000 /хиляда/ на 1 600 /хиляда и шестстотин/лева. Увеличил размера на дължимата
държавна такса от подсъдимия от 80 лева на 128 лева.
Присъдата в наказателната й част била потвърдена и е
влязла в сила на 18.09.2019 г.
ПО
ИСКАНЕТО за възобновяване:
В проведеното
съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитата на осъдения отново
навежда доводи по същество и в детайли досежно осъждане на подзащитния му.
Претендираните
в голямата си част в настоящото производство допуснати съществени процесуални
нарушения, на практика касаят обосноваността на съдебния акт на Варненския
районен съд. С оглед спецификата на производството по възобновяване,
оплакването за необоснованост на съдебния акт не представлява касационно
основание по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не може да бъде предмет на
проверка и в настоящото производството по глава ХХХІІІ от НПК, доколкото в него
не могат да бъдат приети нови фактически положения, а извършваната проверка е в
рамките на установените от решаващите съдилища факти. При преценката за
наличието на това основание следва да се отчете, че възобновяването на
наказателно дело е извънреден способ за контрол на влязлата в сила присъда,
акт, ползващ се със стабилитет и изпълняемост. Целта на производството е да
установи наличието на предвидените в закона основания за възобновяване, имайки
предвид стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. Такива основания, с оглед
направеното оплакване, биха били допуснати при постановяване на акта в
нарушения на процесуалните правила, от категорията на съществените, които
пороци да поставят под съмнение законосъобразността му. В този смисъл е и трайната практика на ВКС на
РБ, напр. Решение № 20 от 21.01.2009 г. на ВКС по н. д. № 608/2008 г., III н. о
Решение № 21 от 11.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2309/2013 г., III н. о.,
Решение № 23 от 25.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1759/2014 г., III н. о. и др.
Настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по
същество. Подлежи на проверка само правилността на подхода при формиране на
вътрешното убеждение във връзка с оценката на доказателствата и при изпълнение
на задълженията за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата
по делото.
В контекста на изложеното по-горе по разглежданото
дело, подобни нарушения не се констатираха. Аналитичната дейност на съда,
обективирана в проверявания съдебен акт, е обхванала всички доказателствени
източници и е извършена в съответствие с правилата на логиката, като
доказателствата са интерпретирани съобразно действителния им смисъл и значение.
Внимателно е била проверена и обсъдена събраната по делото и относима към
предмета на доказване доказателствена съвкупност - обяснения на подсъдимия и
показания на свид. Д.Димитров, М.Ангелов и Б.Нацев; от показанията на
свидетелите Я.Доксин, В.Марешки, К. Колева, Ант.Димова, К.Иванов, Ив.Иванов
Св.Русев, Л.Славков и Янко Мавродиев дадени пред съда, както и от приобщените
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и 2 от НПК свидетелски показания на
В.Марешки, Ив.Иванов и Св.Русев; заключенията на медицинската, психиатричната и
комплексната експертизи, и обясненията на вещите лица пред съда, както и от
писмените материали приобщени по делото. Направените от районният съд
фактически и правни изводи са правилни, обосновани и законосъобразни. Събраната
и проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни
фактически изводи по отношение на главния предмет на доказването, мотивите на
първоинстанционния съдебен акт дават напълно възможност да се провери
правилността на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, поради
което претенцията на осъдения се явява неоснователна.
Не са допуснати заявените от защитата в съдебно
заседание пред настоящата инстанция нарушения на процесуалните правила,
свързани с ограничаване на правото на защита на осъдения М.:
1.Първоинстанционният съд е допуснал пороци при
събирането, проверката и оценката на доказателствата, довели до неправилно
приложение на материалния закон.
Първоинстанционният съд е
обсъдил подробно не само показанията на пострадалия Доксин и свидетелят
Марешки, но и показанията на останалите свидетели, фактите в
съдебномедицинското удостоверение и заключението на съдебномедицинската
експертиза. Въз основа на задълбочения анализ и съпоставяне на фактите,
установени чрез тези доказателствени средства съдът е приел фактическата
обстановка и въз основа на нея е приложил материалния закон, като е
квалифицирал деянието на осъдени е под съответната норма на Наказателния
кодекс. Мотивите на съда са подробно изложени на лист 47,48 от НОХД №1891/2018
г. Свой анализ на събраните доказателства подробно е направил и въззивният съд лист
35-37 ВНОХД№742/2019 г.
2. Решаващият съд е не е обсъдил изцяло свидетелските
показания и не се е аргументирал защо
кредитира част показанията на
свидетелите, а друга отхвърля.
Съдът не е обосновал
изводите си само на основание на показанията на пострадалия, показанията на
неговите колеги и свидетеля Марешки. Съдът е възприел тези показания за
достоверни като ги е съпоставил помежду им, съпоставил ги е също с обясненията
на осъдения и на останалите свидетели по дело. Съдът обаче ги е проверил и чрез
обективно установени данни, каквито са фактите установени в съдебно
медицинската експертиза. Съпоставката на обстоятелствата, заявени от
свидетелите с констатациите на съдебния лекар са дали основание съдът да приеме
точно тези показания за достоверни, а не само обстоятелството, че тези
свидетели са били очевидци на деянието. Съдът задълбочено е изследвал
свидетелските показания анализирал фактите, установени чрез тях и ги е
съпоставил с фактите, установени от другите свидетели и обективните данни на
съдебномедицинската експертиза като по този начин е стигнал до извода за
тяхната достоверност. Поради тази причина съдът е кредитирал свидетелските
показания на свидетелите В.Марешки, К. Колева, Ив.Иванов Св.Русев, Л.Славков и
Янко Мавродиев и отхвърлил показанията на свидетелите Д.Димитров, М.Ангелов и
Б.Нацев.
3. Не са обсъдени възраженията на защитата за
невъзможността да бъде осъществена фактическата обстановка, така както е
описана от пострадалия Доксин.
Съдът подробно в мотивите си е обсъдил защо приема, че
осъдения М. е използвал нож, когато отправял закани към пострадалия. Съдът се е
позовал на показанията на пострадалия Доксин и на свидетелят очевидец Колева,
която от разстояние три - пет метра е видяла че М. държи в ръката си предмет,приличащ
на нож или отвертка. Съдът се е позовал и на показанията на свидетелите Марешки
Русев и други чиито показания косвено потвърждават заявеното от Доксин и Колева
лист 48 от НОХД №1891/2018 г. Следователно фактическите изводи на съда почиват
на правилата на логиката и на житейската правдивост.
4. Първоинстанционният съд не е обсъдил фактите,
отнасящи се към престъплението по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и при липсата на животозастрашаваща ситуация е възможно да
възникне основателен страх от осъществяването на заканата.
В искането се твърди,
че съобразно заключението на съдебно психиатричната експертиза ситуацията, в
която се намирал пострадалия Доксин не е била животозастрашаваща. Той не е
получил психична травма и ситуацията не е дала отражение на неговата психика и този
смисъл той не е почувствал страх. За да изпълни съставът на престъплението по
чл. 144, алинея 3 от Наказателния кодекс е необходимо отправената заканата да
може да предизвика основателен страх за осъществяването й. Критерият е
обективен, а не субективен. Законодателят е предвидил, че деянието осъществява
признаците на престъплението, когато от конкретните обстоятелства може да се
направи обективен извод, че отправената закана обективно бил могла да създаде
основателен страх за осъществяването й. Без значение е дали пострадалият
действителност е изпитал такъв страх. В
този смисъл са и мотивите на първоинстанционния съд. Той е приел, че в
конкретната ситуация отправената заплаха, нанасянето на удар, използването на
нож от осъдения М. са могли да предизвикат основателно опасение, че заканата ще
бъде изпълнена.
5. Съдът е
игнорирал обстоятелството, че тест-касета Drug Test 5000 Test Kit
от техническо средство "Дрегер Дръг тест 5000" /Dreger Drag Test
5000/ е отделно медицинско диагностично изделие, което никога не е било
одобрявано по реда на Закона за медицинските изделия, от Изпълнителната
агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването за
използване. Не е одобрявана и от Министъра на вътрешните работи.
Първоинстанционният съд е
дал отговори на този въпрос подробно е посочил кои са законовите норми, които
определят установяването на употребата на наркотични вещества. Отделено достатъчно
място в мотивите по този въпрос. Посочено е, че техническото средство „Drug
test 5000" с фабричен номер ARJM-0053 и тестовата касета към него са
определени за използване със Заповед № 13-789/22.04.2010 г. на Министъра на
вътрешните работи. За пускането на пазара на тест анализатора(вкл. и тестовата
касета) като диагностично медицинско изделие по см. на ЗМИ е уведомена ИАЛ към
M3. Въззивният съд също подробно е анализирал възражението на защитата и се е
аргументирал със съответната нормативна регламентация. В мотивите на въззивния
съд си сочи, че анализаторът е единна тестова система за едновременно
доказване на наличието на наркотични вещества и самата тестова касета
"Dreger Drug Test 5000" STK не подлежи на отделно одобрение от
"Dreger Drug Test 5000".
В заключение настоящият съдебен състав намира, че при изготвянето на мотивите от първата
инстанция и решението на въззивния съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на осъдения М..
Мотивите и решението са подробни, обосновани и с тях е отговорено на всички
възраженията на защитата на осъдения .
Не се
претендира в искането наличие на явна несправедливост на наложеното наказание.
Проверката на състава установи, че липсва такава - определеното от първоинстанционния
съд наказание лишаване от свобода е съобразено със обществената опасност на
деянията, личността на извършителя и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които са били отчетени при индивидуализацията му.
Поради
всичко изложено по-горе, настоящият състав на Апелативен съд-Варна не
констатира допуснати процесуални нарушения от категорията на особено
съществените и в тази връзка, не са налице основания за възобновяване на делото
с отмяна на влязлата в сила присъда и връщане на делото за ново разглеждане или
отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения И.М.М., каквото искане се прави,
с оглед на което искането за възобновяване на наказателното дело като
неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Водим
от горното, съставът на Апелативен съд –Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1891/2018
г. по описа на Районен съд- Варна, направено от осъдения И.М.М..
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове: 1.
2.