Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
Номер Година 26.08.2020. Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Дупница Іс-НО
19.06 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.д 433 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6746/ 17.03.2020г., издадено
от началник отдел”Контрол по РПМ”, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с което е наложено административно
наказание „глоба“ размер на 3000лв. за
нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата
на С.С.К. с ЕГН **********о***,като
НАМАЛЯВА размера на глобата от 3 000лв. на
1 000лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в
НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
С.С.К. обжалва наказателно постановление № 6746/ 17.03.2020г., издадено от началник
отдел”Контрол по РПМ”Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция пътна инфраструктура -гр.София,с
което му е наложено административно наказание „глоба“ размер на 3000лв. за нарушение по чл.53,ал.1 във вр. с чл.26,ал.2,т.1б.”а” от Закона за пътищата .Прави
оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи
за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението не е
извършено.
Представителят
на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за
законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 02.03.2020г. жалбоподателят
осъществявал обществен превоз на товари-строителни материали с товарен автомобил „Ивеко“ с ДК№ СА4854с четири оси / две
управляеми/, по път ІІ-62, посока гр.Дупница.. На км.52,същият бил спрян за
проверка от служители във въззиваемата страна, при която било извършено
измерване на пътното превозно средство, при което било установено,че сумата на
натоварването на двойната задвижваща ос на автомобила е 28 550т. при максимално
допустимо от 19т.. На жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушение по
чл.26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, въз основа на който , е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което е наложено посоченото по-горе
административно наказание.
От писмените доказателства е
видно,че измерването е извършено с технически средства-електронна везна и ролетка ,които са от одобрен тип от Българския институт по метрология,
преминали последваща проверка .
Горната фактическа обстановка се
установява от гласните и писмени доказателства, които са безпротиворечиви.
С оглед на така установеното, съдът
счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от
надлежна страна, а по същество е частично основателна и съдът измени атакуваното наказателно постановление като намали
размера на глобата в предвидения от закона минимум , по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за
това лице, видно от заповед № РД-11-42/24.01.2018г. и пълномощно, издадени от
председателя на УС на Агенция“Пътна инфраструктура“ пълномощно , съгласно
изискванията на чл.56,ал.2 и ал.3,т.1 ЗП.,като възражението за липса на
компетентност на АНО е неоснователно. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в
чл.4 ЗАНН ,като в описание на нарушението са посочени всички факти,
обосноваващи обективните елементи от нарушението, а НП е издадено в
съответствие изискванията на чл.57 ЗАНН.В тази връзка, че на стр.2 от НП
превозното средство е посочено като извънгабаритно, а не тежко съдът счита,че са касае за недоглеждане , което обаче не е
съществено нарушение, доколкото по никакъв начин не е ограничило възможността за защита на
нарушителя.
Доказателствата по делото
установиха,че жалбоподателя е извършвал обществен превоз на товари товарно МПС, с натоварване на двойната задвижваща ос,
надвишаващо максимално допустимите такава, визирани в чл.7,ал.1,т.5б.“в“ от
Наредба №11/2001г.на министъра на регионалното развитие и благоустройство
, в нарушение на забраната, визирана в
чл. 26,ал.1,т.1,б.”а” ЗП, без съответното разрешение за „специално ползване на
пътищата” по см. на чл.18,ал1 ЗП. Нарушението е установено с технически
средства от одобрен вид, преминали последваща проверка.
Предвид,че субективната
страна се обективира от действията по осъществяване на изпълнителното деяние на
нарушението, жалбоподателя е осъществил последното умишлено,тъй като е знаел,че
управляваното от него товарно МПС надвишава максимално допустимите норми за
натоварване на задвижващата ос и е“
тежко “ ,за което се изисква разрешение за специално ползване на пътищата“по
см. на чл.18,ал.1 ЗП.
Съдът счита,че в случая не са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, предвид вида на охраняваните обществени
отношения, касаещи безопасността на
движението и нарушението на императивно
посочени забрани, обосновават висока степен на обществена опасност на
деянието.
При определяне размера на
наказанието обаче, наказващия орган не е съобразил изискванията на чл.27 ЗАНН и
незаконосъобразно е приел като утежняващо вината обстоятелство,че жалбоподателят
не е изпълнил задължението по чл.37,ал.3 Наредба №11/2001г.на министъра на
регионалното развитие и благоустройство. Този текст съдържа възможност, при
която тежкото превозно средство може да продължи движението си, а не визира
задължения за водача, поради което дали се е възползвал или не от същата,не е
обстоятелство, което да утежни или намали отговорността за конкретното нарушение.
Предвид изложеното, съдът намали размера на глобата в предвидения
от закона минимум, който е достатъчно висок, за да се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.12 ЗАНН.
По горните съображения, съдът постанови
решението си.