Решение по дело №138/2019 на Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 19.11.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД № 138 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Д.Н.В. ***, с ЕГН ********** *** подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН, против Наказателно постановление № 11-01-745 от 20.03.2019 г. на ***с което на основание чл. 247, ал.1 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-458/11.06.2017г. на министър на финансите му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2863,28 /две хиляди осемстотин шестдесет и три 0,28/ лева, за нарушение на чл. 2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр.13/16.02.1016 г., в сила от 15.04.2016 г.; доп. ДВ, бр.34 от 03.05.2016 г.). Изразява становище, че соченото като нарушено обстоятелство, изискването за наличие на кухня при подписване на договора е такова, което не се отнася към критериите за оценка по обществената поръчка. Счита, че има съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и несъответствие с целите на закона.

 Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адв. С. Х. от ЛАК.

Ответникът по жалбата – редовно призован не се явява, за него ***М.Т., която изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното НП, като излага подробни доводи за това.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активно легитимирано лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон.

Съдът като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на страните, намира за установено от правна и фактическа страна  следното:

С АУАН № 11-01-827/22.10.2018 г. И.И. Н. – ***при ***, констатирал извършено от ***Д.Н.В. нарушение на чл. 2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр.13/16.02.1016 г., в сила от 15.04.2016 г.; доп. ДВ, бр.34 от 03.05.2016 г.), изразяващи се в това, че в Решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчки по реда на чл.18, ал.1, т.12 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, с предмет „Приготвяне и доставяне на храна „Топъл обяд“ в ***, финансиран от „Оперативна програма за храни и/или основноматериално подпомагане“, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на нуждаещите се лица, по обособена позиция 1.: „Приготвяне и доставяне на храна „Топъл обяд“ в ***обособена позиция 2.: „Приготвяне и доставяне на храна ***е одобрил обявление и документация за участие, в които е включено изискване към участниците, даващо необосновано предимство за някои от тях, а именно: „При подписване на договор избрания участник да разполага с кухня на територията на ***1. и ***2. за целия срок на договора“, представляващо нарушение на чл. 2, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП, обн. ДВ, бр.13/16.02.1016 г., в сила от 15.04.2016 г.; доп. ДВ, бр.34 от 03.05.2016 г.).

В законоустановения срок ***на *** е издал против жалбоподателя обжалваното Наказателно постановление № 11-01-745 от 20.03.2019 г., с което дословно възпроизвел описаните в АУАН обстоятелства. По делото са приети като писмени доказателства и като доказателства по делото писмо с вх. № 2451/15.05.2019 г. е изпратена цялата преписка, която съдържа в заверени копия: Жалба рег. №11-01-827 от 07.05.2019 г.; известие за доставена пратка, удостоверяващо връчването на НП; разпечатка от системата за проследяване на пратките на Български пощи; НП №11-01-827 от 22.04.2019 г.; Заповед № ЗМФ-458/11.05.2017 г. на министъра на финансите; АУАН № 11-01-827/22.10.2018 г.; Заповеди № ФК-10-638/28.06.2018 г., № ФК-10-750/30.07.2018 г., № ФК-10-868/27.08.2018 г. и № ФК -10-902/05.09.2018 г. на ***на АДФИ; справка изх. № 11-00-169/ 04.07.2018 г. за отговорните ***; Решение № РД-09-354/15.06.2017 г. на възложителя за откриване на процедурата; Обявление за поръчка; Документ за участие и Техническа спецификация за изпълнение на поръчката; Извадка от сайт на ***; входящ регистър на постъпилите оферти за участие в процедурата; Решение № РД-09-410/11.07.2017 г. на възложителя за класиране на участниците и  определяне на изпълнители на поръчката; договор рег. № 98-00-599/31.07.2017 г. с *** и договор рег. № 98-00-598/31.07.2017 г. с ***.

Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт и в предвидените срокове, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна, по следните съображения:

По делото не се спори, че при обявяване на поръчката възложителят е изписал мотиви, свързани с възможността за разделяне на поръчката на обособени позиции – обособена позиция 1.: „Приготвяне и доставяне на храна „Топъл обяд“ в ***обособена позиция 2.: „Приготвяне и доставяне на храна ***като в изискванията към кандидатите е посочил в т. III.1.3 „Технически и професионални възможности“ от обявлението, в т.2.3. на Раздел V „Изискванията към участниците“ от документацията за участие е включил следното: „При подписване на договор избрания участник да разполага с кухня на територията на ***1. и ***2. за целия срок на договора“.

Въз основа на безспорно установените по делото факти и обстоятелства, ***И.И. Н. – ***при *** И.И. Н. – ***при *** е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на действията на възложителя, свързани с поставянето не неравноправна клауза към кандидатите за участие в поръчката за всяка от обособените позиции, изразяваща се в горепосоченото изискване, което представлява и нарушение на разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, а именно: „При възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.“.

Настоящият съдебен състав напълно споделя извода за несъстоятелност на обосновката на възложителя, свързана с посоченото изискване. Създава се пречка участник в състезателната процедура да даде оферта за изпълнение на предвидените в поръчката условия по отношение на всяка една от обособените позиции и в този смисъл се ограничава възможността на кандидат за изпълнител със сравнително висок капацитет на възможностите да поеме отговорност за изпълнение на обявените за финансиране задачи, свързани с предмета на обществената поръчка „Приготвяне и доставяне на храна „Топъл обяд“ в ***, финансиран от „Оперативна програма за храни и/или основноматериално подпомагане“, съфинансирана от Фонда за европейско подпомагане на нуждаещите се лица.

С поведението си възложителя безспорно е ограничил възможността за участие на по-широк кръг лица, като кандидати за изпълнители на обществена поръчка, с което е допуснал нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП, ограничавайки необосновано възможността за конкуренция между участници и давайки предимство на определени кандидати пред евентуално желаещи да участват такива и притежаващи необходимия капацитет за изпълнение, съобразно техническите изисквания на определените в документацията от възложителя възможности.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, както от обективна, така и от субективна страна, че жалбоподателя въвеждайки допълнителното изискване в т. III.1.3 „Технически и професионални възможности“ от обявлението, в т.2.3. на Раздел V „Изискванията към участниците“ от документацията за участие е нарушил разпоредбите на чл.2, ал.2 от ЗОП.

В разглеждания казус, хипотезата и диспозицията на правната норма се съдържат в чл. 247, ал.1 от ЗОП, според която „Възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2, чл. 11, ал. 5, чл. 16, чл. 21, ал. 14, 15 или 17, чл. 149, ал. 8 или чл. 150, ал. 4, се наказва с глоба в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв.“. Тези текстове много точно установяват при какви условия, какво поведение е дължимо от правния субект. Неизпълнението на тези задължения имат за последица инвокиране на санкцията на правната норма, респ. представлява правопораждащ юридически факт на материалното административно-наказателно правоотношение. Част от съдържанието на това правоотношение е правомощието на наказващия орган да наложи съответно административно наказание.

В контекста на изложеното, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства и следва да се приеме, че същия е извършил описаното в НП административно нарушение, и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност.

По отношение на наказанията:

Наложеното на жалбоподателя наказание е определени правилно по вида си, съобразно приложимият санкционен състав, индивидуализирана е в изрично определения от законодателя размер. Така проведената индивидуализация, според Съда изцяло е съобразена с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. Посочените нарушения не са и не могат да се приемат за маловажни, поради което прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай се явява неоснователно. От описаните по-горе доказателства, събрани в производството става ясно, че е осъществен визирания в наказателното постановление административно-наказателен състав, спазена е законовата процедура по констатиране на това нарушение, като при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Изложените съображения налагат извод за потвърждаване на административния акт като обоснован и законосъобразен.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 11-01-745 от 20.03.2019 г. на ***като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: