№ 1344
гр. Варна, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110106538 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Т. П. Т. ЕГН
**********, адрес:гр.Варна,ул."***** №42,ет.3,ап.7 и С. Т. Ж. ЕГН
**********, адрес:гр.Варна,ул.“*****" №13 А,ет.4,ап.7 срещу В. И. Б.
ЕГН:**********, адрес:гр.Варна, ул.“******“ № 1, вх.А, ет.2, ап.3.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал. 2 от ЗС с искане за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, р-н ****,
********, целия с площ 619кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,номер по
предходен план стар номер **** при съседи:************ и път.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
В исковата се твърди, че ищците са наследници по закон на *****, поч.
на 23.02.88г. С решение №****г.на ОСЗ Варна, постановено по преписка
№*****/14.04.1992г. на ПК Варна било признато правото на собственост на
наследници на ***** на нива с площ 5 дка, находяща се в терен по §4 от
ППЗСПЗЗ , землище кв.****, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на
*******, целия с площ от 7,40дка, при граници на целия имот:пл.№**** и път.
Твърди се, че в границите на признатия за възстановяване имот попада
процесния имот, съставляващ ПИ с идентификатор ***** по КККР на
гр.Варна, находящ се в гр.Варна,р-н ****, кв.****, ********, целия с площ
619кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, н-н на трайно
ползване за друг вид застрояване.номер по предходен план стар номер
1
****,,при съседи:************ и път. Ответницата придобила процесния
имот с нот.акт за покупко-продажба, вписан в СВ Варна с Акт №***** от
22.07.2020г.
Твърди, че нотариалния акт не удостоверява валидни права върху
имота, тъй като ответницата е придобила имота от несобственик и не е могла
да придобие повече права от праводателя си. Ответницата не би могла да се
позове и на придобивна давност като добросъвестен приобретател, тъй като
не били изминали 5г. откакто е придобила имота. Праводателят й не е могъл
да придобие имота по давност, тъй като по отношение на собствениците,
заявили права върху имота по реституция давността е започнала да тече от
постановяване на решението за признаване правото на собственост върху
процесния имот през 2023г., тъй като до този момент те не са разполагали с
правна възможност да защитят правата си. Дори да приемем, че давност върху
имота е текла, тъй като същия не е бил възстановен на никого, то тогава имота
би бил земя по чл.19 от ППЗСПЗЗ и поради действащия мораториум не е
изтекъл законово предвидения 10 годишен давностен срок.
Твърди, че когато праводателя на ответницата се е снабдил с
нотариален акт за собственост по давност не е била изтекла необходимата за
придобиване на имота давност, поради което и нотариалния акт не
удостоверявал валидни права върху имота на посоченото в същия основание.
Твърди, че към настоящия момент е налице незавършена
реституционна процедура и за ищеца е налице правен интерес от
установяване, че ответника не е собственик на процесната част от имота с
оглед успешното завършване на реституционната процедура и извършване на
въвод във владение на възстановения имот.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответната страна по делото чрез назначения й особен
представител.
В него се твърди, че предявения иск е недопустим, а в случай, че съдът
счете искът за допустим той е неоснователен.
Счита, че Решение № **** год., издадено от ОСЗ - Варна е нищожно. В
него липсвало надлежна индивидуализация на имота, по отношение на който
се признава правото на собственост, поради което и не съдържало
разпоредителна част, която по силата на чл.59, ал.2т.5 АПК е съществен
елемент от съдържанието. Твърди се, че в решението на ОСЗ не било налице
властническо волеизявление за признаване правото на собствеността върху
реално определен имот - възстановени са 5 дка от имот с обща площ 7,4 дка
без посочване на каквито и да е граници на признатите 5 дка.
Решение № **** год., издадено от ОСЗ - Варна било нищожно и на
друго основание. По преписката с вх. № ***/14.04.1992 год. било постановено
Решение № ***/21.01.1999 год. С издаване на това решение производството по
тази преписка било приключило с влязъл в законна сила административен акт.
2
По депозираното впоследствие ново заявление с вх. № ПО - 21 - 198 -
2/31.05.2023 год. е следвало да бъде върнато на заявителя като просрочено -
подадено след изтичане на предвидения в чл. 11 ЗСПЗЗ седемнадесетмесечен
срок, считано от влизане в сила на ЗСПЗЗ срок. ОСЗ - Варна не е следвало да
се произнася по това ново заявление или е следвало да постанови отказ.
Към заявление с вх. № ПО - 21 - 198 - 2/31.05.2023 год. не били
представени нови писмени доказателства за собственост. Признаването
правото на собственост било незаконосъобразно и било извършено въз основа
на невярното (без правно основание) вписване в регистъра на имотите по чл.
28, ал. 4, изр. 3 ППЗСПЗЗ на наследници на ****. За това вписване в преписка
вх. №***/14.04.1992 г. не се съдържало правно основание.
В тяхна полза на ищците към датата на изготвяне и приемане на ПНИ
не е имало издадено позитивно решение на ОСЗ - Варна, тъй като ПНИ за
**** е приет през 2008 год., а решението, от което ищците черпят права през
2023 год. Следвало първо да има издадено позитивно решение на ОСЗ - Варна
и после наследодателката на ищците да бъде вписана като собственик в
регистъра към помощния план нерадзделна част от ПНИ на основание това
решение.
Оспорва верността на решение № **** г., издадено от ОСЗ - Варна,
като иска съда да открие производство по чл. 193 ГПК.
Твърди, че ищците нямат правен интерес от предявяване на иска, тъй
като техните права не били засегнати от правото на собственост на
ответницата и дори и иска да бъде уважен, това нямало да доведе до успешно
приключване в полза на ищците на реституцинната процедура.
Ответницата не била ползвател на процесния имот, на нея никога не й е
било предоставяно право на ползване, нито е придобила правото си на
собственост от лица, на които е било предоставено правото на собственост
върху процесния имот.
Процесният имот никога не бил влизал в ТКЗС, друга селскостопанска
организация, нито е бил отнет неправомерно, поради което са налице пречки
за реституция по смисъла на чл. 10 ЗСПЗЗ.
Наследодателят на ищците не е притежавал имот, идентичен с
процесния преди коопериране на земеделието, поради което и ответниците
възразяват срещу правото да бъде реституиран в полза на наследниците на
***** имот с площ от 5 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на ****, заявен с пореден № 10
от заявление вх. № ***/14.04.1992 год. и установен с декларация по чл. 12, ал.
3 ЗСПЗЗ. - Имотът от 5 дка, по отношение на който на ищците е признато
право на собственост не е идентичен на заявения по преписката за реституция
вх. № ***/14.04.1992 год. имот
Иска се съдът косвен съдебен контрол над представеното по делото
Решение № **** год. на ОСЗ –Варна на основание чл.17, ал.2 от ГПК.
3
Ответницата се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот на основание придобивна сделка - договор за продажба, обективиран в
нотариален акт, вписан в СВ - Варна с акт № ***** год. При извършване на
сделката, продавачът на имота се е легитимирал с НА за собственост на
недвижим имот, придобит по давност, вписан в СВ - Варна с Акт № **** год.
В условие на евентуалност ответницата твърди, че е собственик на
имота на основание давностно владение, осъществявано в периода 1994 год.
до настоящия момент, като към собственото си владение за периода
22.07.2020 год. до настоящия момент присъединява и владението,
осъществявано от своята праводателка за периода 1999 год. до 21.07.2020 год.,
както и владението предходните собственици на имота ****, **** и *****,
осъществявано от 1994 год. до продажбата му през 1999 год. Първоначално
собственик на целия имот е бил ползвателя ****, който предвид
ограниченията в ЗСПЗЗ е трансформирал право на ползване в право на
собственост по реда на § 4а ЗСПЗЗ само за 600 кв.м., за които е бил отреден
ПИ ***. Владян на място обаче е бил както ПИ ***, така и впоследствие
новообразувания ПИ ***. Това владение е било предадено през 1999 год. на
праводателката на ответника *****, която през 2018 год. се е снабдила с КНА
за собственост по давност върху ПИ ***.
В терени по пар.4 ЗСПЗЗ момента на приемане на плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ е момента, от който може да започне да се
давности даден имот. В настоящия случай ПНИ за процесната територия е
приет през 2008 год. и процесния имот може да се давности от този момент.
Този имот е владян от първоначалните собственици /*** и неговите
наследници/, до 1999 год., когато го придобива *****. Към датата на
закупуване на имота от ****, действащ кадастрален план за района е КП на м.
*****, изработен през 1987 год. В този план НИ *** отново не съществува, той
е част от ПИ ***. **** владее имота до 22.07.2020 год., когато продава на
ответника ПИ ***. Налице са повече от десет години давностно владение,
поради което ответника се легитимира като собственик на имота и на
основание давностно владение, осъществявано лично от нея, към което е
присъединено и давностното владение на нейните праводатели.
Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдено заседание ищците чрез процесуалния си представител
поддържат предявения иск. Ответницата чрез процеусалния си представител
моли за отхвърлянето на предявения иск на аргументите изложени в отговора
на исковата молба.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и събраните
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От Решение № *** г. на ОСЗ гр. Варна за възстановяване правото на
собственост на земи в землището на **** и Удостоверение за наследници на
***** от 23.03.2023 г. се установява, че с Решение № *** г. на ОСЗ гр. Варна
се е произнесла по заявление с вх.№ ***/14.04.1992г. на *** Т. П. за
4
възстановяване правото на собственост на наследниците на ***** като на
основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ е признала правото на собственост на
наследниците на **** на нива с площ от 5 дка, находяща се в терен по пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ****, м-ст „****“, попадаща в стар имот с пл.№
**** по ПКП към ПНИ на со.“*****, *****“. Целия с площ от 7.400 дка при
стари граници за целия имот: пл.№ **** и път, заявен с пореден номер 10 от
заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. Записано е, че
възстановяването на правото на собственост върху имота ще бъде извършено
при условията на чл.28 от ППЗСПЗЗ като имотните граници ще бъдат
определени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по
чл.28, ал.9 от ППЗСПЗЗ.
**** е починала на 18.06.1977г., като е оставила за свои наследници
внук си ищеца по делото Т. Т., правнучка си ищцата по делото С. Ж. и други
низходящи от втори и трети ред.
В Таблица за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците
към ПНИ на м. ****, ***** – извадка в частта на ПИ ****, от Община Варна е
посочено, че имот със стар пл.№ ****, включва следните новообразувани
имоти *****, ****, 516.0477, 516.0***, ****, 516.***, ****, ***** с площ в
границите на стария имот 5229 кв.м.
От копие на реституционните преписки по заявление вх. № ***/14.04.1992 г. и
заявление вх. № ПО - 21- 198 - 2/31.05.2023 г. се установява, че от *** Т. П. -
син на ***** са подадени две заявления до ОСЗ Варна, а именно:
Заявление подадено на 29.03.1992г със заявени 11 бр. имота, като имот № 10 е
посочен имот с площ от 5 дка, в м-ст „****“, за който е подадена нотариално
заверена декларация ;
Заявление, подадено на 14.04.1992г. със заявени 6 бр. имоти, като имот № 3 е
посочен нива с площ от 5 дка, в м-ст „****“.
Към заявленията е приложена и нотариално заверена клетвена декларация по
чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, в която *** П. е посочил, че майка му **** е имала
описаните в нея ниви и лозя едно, от които е посочено в т.1 нива с площ от 5
дка, в м-ст „****“.
ПК издава решение № ***/21.01.1999г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ -
за възстановяване на правото на собственост в границите на имот *** по
кадастралния план изработен през 1956г. и решение № ****/13.12.2006г. за
определяне на правото на обезщетение за частта, която не може да се
възстанови от признатия за възстановяване имот в местността „***" по
отношение на лозе от 1,890 дка.
По останалите заявени за възстановяване земи няма постановени
решения.
Със заявление вх. № АУ-10-970/27.07.2018г. от Т. П. Т. (наследник на
заявителя *** Т. П.) е поискано от ОСЗ да бъдат издадени решенията по чл. 18
ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ за останалите имоти по преписка № ***/14.04.1992г. В
5
отговор на искането с писмо АУ 05-48 14.03.2019г., ОСЗ изисква от заявителя
да индивидуализира заявените имоти, респективно да посочи номер на всеки
от имотите по плана на ****, действал към момента на тяхното
обобществяване и/или техните граници/съседи по този план.
Със заявление вх. № АУ 05-48-2/10.04.2019г. Т. Т. уведомява ОСЗ, че
признатият за възстановаване по решението постановено с протокол №
***/21.01.1999г имот в местността „****" от 5 дка., се индивидуализира с
имот пл. № **** по плана на старите имотни граници съставна част на ПКП
към изработения, приет и влязъл в сила план на новообразувани имоти за СО.
,,****, *****".
С искане вх. № ПО 21-170/30.03.2022г. от С. Т. Ж. - наследник на
*****, ОСЗ гр. Варна отново се уведомява, че в плана на старите имотни
граници към ПНИ за СО. „****, *****" за ПИ с пл. № **** като собственик е
записана *****. За целта, заявителката моли ОСЗГ да извърши пълна
проверка по постановените решения относно преписка ***/14.04.1992г.
В отговор на писмо изх. № ПО-27-170-11/07.04.2022г. на ОСЗГ с молба
вх. № ПО - 21-198/11.04.23 г. С. Т. Ж. моли ОСЗ да постанови решение за
признаване правото на собственост в стари реални граници за стар имот ****
по ПКП към ПНИ на СО. „****, *****".
С молба от 30.05.2023г. в изпълнение на указанията на ОСЗ С. Т. Ж.
уточнява, че имотът заявен с клетвена декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ в
м-ст **** съставлява стар имот **** по плана на старите имотни граници по
ПКП към ПНИ за СО. „****, *****", идентичен с имот *** по КП от 1956г.
ОСЗ гр. Варна издава решение № ***г., в което съгласно чл. 14, ал. 1
т.3 от ЗСПЗЗ признава правото на собственост на наследниците на ***** на
нива с площ 5.000 дка находища се в терен по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
землище ****, местност „****". Решението не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано от С. Ж. по отношение на площта на възстановения имот, като се
счита, че е нарушен чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ. По жалбата е образувано
гр.д.***/2023г. на РС Варна, което след справка в ЕИСС се установи, че не е
приключило и е насрочено за провеждане на осз по него.
По отношение на останалите имоти, с изключение на лозето в местност
„***“ заявени за възстановяване няма данни да са постановени решения на
ОСЗ, за тяхното възстановяване или да е отказано възстановяването им.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по
давност на Нотариус Веселин П., рег.№ *** на НК, от дата 22.10.2018 г.,
вписан в СВ – Варна с акт № 48 том 72 дело № *****/2018 г. се установява,
че с нотариален акт от 22.10.2018г. е признато правото на собственост на
***** **** на недвижим имот придобит по давност върху ПИ с
идентификатор *****, находаящ се в гр.Варна, кв.“****“, м-ст „****“ с площ
от 519 кв.м., с номер по предходен план ****, при съседи имот с №№
****.***, 10135.2****, ****.***.
6
Видно от Удостоверение от 10.07.2018 г. на Кмета на Община Варна се
установява, че поземлен имот, представляващ ПИ ид. №***** е част от ПИ №
**** ( стари имотни граници по ПКП към ПНИ на с.о. „****, *****" ), част от
имот с № *** и от имот с № *** (по КП на м. „*****" - 1989г.). За този имот
няма съставен АДС до 01.06.1996г., няма извършвано отчуждаване и
възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. /д.в. 6р.15/1992г./. За 28
кв.м. ид. части от ПИ № *****, попадащи в улична регулация по влезлия в
сила ПУП - ПУР, е открита процедура по съставяне на АОС, а за останалите
491 кв.м. ид. части от имота, няма съставен АОС.
Във връзка с извършено уведомяване по АПК, е постъпило възражение
от Т. П. Т. и Еленка П.а Даркова ( като н-ци на ***** ), в което твърдят, че
имотът е тяхна собственост, получена по наследство от *** Т. П., който е
наследник на ****.
Във връзка с установяване на постъпили реституционни претенции по
ЗСПЗЗ е изискано от Общинска служба по Земеделие - Варна, да удостовери
наличие на заявления за признаване или възстановяване правото на
собственост, за което е получен отговор с писмо изх. № АУ 058688 ВН-007
ВН/02.07.2018г.. Представено е решение № ***/21.01.1999г., за признаване и
възстановяване правото на собственост, на н-ци *****, по заявление вх. №
***/1992г. в ПК.
ПИ № ***** по КК, е идентичен на ПИ № 516.*** по ПНИ на с.о.
„****, *****". В регистъра на имотите, ПИ *** е записан на: н-ци *****, без
посочен документ за собственост.
От Нотариален акт за продажба на недвижими имоти № **** от
22.07.2020 г. на Нотариус **** на НК, с район ВРС, вписан в СВ – Варна с
дв.вх.рег. № ***/22.07.2020 г. се установява, че на 22.07.2020г. ***** е
продала ПИ ид. №***** на В. Б..
От приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че процесният поземлен имот с
идентификатор ***** по кадастралната карта на гр. Варна попада в границите
на поземлен имот с пл. № **** по ПКП (ПИ пл. № *** по КП от 1956г.), за
който е признато право на собственост на наследниците на *****, постановено
с решение № ****г. на ОСЗ Варна, издадено по преписка № ***/14.04.1992г.
Поземлен имот пл. № **** по ПКП (ПИ пл. № *** по КП от 1956г.)
попада в две зони на терени по параграф 4 от ЗСПЗЗ, а именно - местност
„****, **** и *****" и местност „****". Околовръстните полигони на тези
зони са одобрени с решение на Общински съвет на община Варна № 322-4 от
29.05.2000г. Решението е обнародвано в ДВ бр. 59 от 21.07.2000г., с което
същите добиват статут на селищни образувания. Територията на цитирания
поземлен имот се пресича от трасето на републикански път Е97 Варна -
Кранево- Балчик разделящ двете селищни образувания СО. „****, *****" и
СО. „****" . В резултат на това в територията по параграф 4 от ЗСПЗЗ обявена
като селищно образувание „**** *****"от ПИ **** попадат 3795 кв.м..
7
Останалите се разпределят както следва: - 1606 кв.м. в зоната на
републикански път Е97 и 1999 кв.м. в територията на СО. „****"
Планът на новообразуваните имоти за СО. „**** *****" е одобрен със
Заповед на Областния управител на област Варна № РД-08-7706-178 от
05.06.2008г. и в одобрения ПНИ за това селищно образувание, в рамките на
ПИ **** по КП от 1956 г. се формират два новообразувани имота: - ПИ *** с
площ 1553 кв.м. и ПИ *** с площ 519 кв.м.
Няма обективна възможност да се даде конкретен отговор на въпроса
налице ли е идентичност между някой от заявените по преписка
***/14.04.1992г. имоти с имот **** по ПКП идентичен на *** по КП
Крайбрежието от 1956г. и процесния имот, тъй като останалите заявени за
възстановяване имоти описани по цитираната преписка (с изключение на
имота лозе в м-ст „***", който е индивидуализиран и не е идентичен с ПИ ***
по КП 1956г.) не са индивидуализирани.
По данни от отдел „Кадастър и регулация" към Дирекция
„Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" към община
Варна, най-старият действащ за територията план, върху която попада
процесния имот е т.н. „План на Крайбрежието" изработен през 1956г. Върху
този план процесният имот отговаря на част от ПИ пл. № ***, за който в
графата „Собствено, бащино и фамилно име на собственика" от разписният
лист към плана е записано лицето ***** В графата ,,№ и дата на документа за
собственост" към разписния лист за никой от имотите от плана няма въведени
данни,
В разписния лист към плана от 1956 г., за имотите от местността, в
която попада процесният имот няма записан имот на *****.
Действащият план към 1999 г. е кадастралния план изработен през 1987
г. В него процесиите имоти за отразени както следва:
ПИ *** - като поземлен имот с площ 950 кв.м, ограден с полумасивни
огради,
- В разписния лист към оригиналния план съхраняван в Община
Варна за ПИ *** няма записан собственик;
- В разписния лист към плана предоставен за актуализация и
поддържане в р-н **** към община Варна, в графата собственик за същия
имот е записано лицето Цветан *** без да е отбелязан документ за
собственост.
Процесният имот идентификатор ***** не е отразен и върху двете
версии на плана действал до 1999г. По този план част от същият попада в
територия без планоснимачен номер, показана като територия залесена с
иглолистни дървесни видове.
Видно от изготвените комбинирани скици, представляващи
Приложение №1-3 от СТЕ, процесния имот идентификатор ***** е част от
имот **** по ПКП, идентичен с ПИ *** по КП Крайбрежието от 1956г.
8
От допълнителната СТЕ, кредитирана от съда като обективна и
компетентно изготвена се установява, че в границите на процесния имот
попадат части от ПИ 427 и ПИ *** по КП на С.О. **** и Дъбравата, както
следва:
- От ПИ 427 - площ в размер на 294 кв.м.
- От ПИ *** - площ в размер на 225 кв.м.
По състояние на поземления имот към датата на неговото възникване:
- Площта принадлежаща към бившия ПИ 427 е заета с трайни
подобрения такива като басейн, паркинг и масивна ограда;
Площта принадлежаща към бившия ПИ *** е заета с високостъблена
дървесна растителност.
По състоянието на поземления имот и настъпили промени през периода
2014 -2024 г.
Към момента от Североизток, Юг и Запад ПИ ***** не е ограден с
видими по аерофотоснимките огради. Налице е масивна ограда разположена
от северозападната граница на имота представляваща частта от оградата на
бившия ПИ 427 по КП. Такава масивна ограда е налична и в средата на
процесния имот, която по своята същност е част от северозападната ограда на
бившия ПИ 427 по КП.
Наличните подобрения изградени в границите на бившия ПИ 427
съществуващи към 2014 г. във вид на басейн и масивни огради и място за
паркиране (Приложение 1) и попадащи в момента към процесния имот се
запазват до 2019. Върху фотографиите от 2019г. източно от басейна се
регистрира нововъзникнала едноетажна постройка на допълващото
застрояване, а източно от нея в пространството до масивната източна ограда
на бившия ПИ 427 - добре поддържана овощна градина.
От анализа и сравнението на различните комбинирани скици се налага
извода, че от момента на възникването на процесния имот до настоящия
момент съществена промяна в неговото състояние по отношение на
застрояване (с изключение на постройката по допълващото застрояване до
басейна) и други подобрения не се наблюдават.
От показанията на св.*** – позната на семейството ма ответницата,
чиито показания съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото писмени доказателства се установява, че
познава процесния имот от 1999г. От имота били оградени 400 кв.м. с масивна
ограда, а 100 кв.м. били извън оградата. В оградената площ имало басейн и
зеленчукова градина, както и сервизно помещение за басейна. Имотът
граничил с улица, от горната страна с имот на майката на ответницата, а от
друга страна с имот на бащата на ответницата. Нямало поставена ограда
между имота на ответницата и имота на майка й. Св.*** не била чувала някой
да има претенции за този имот. Оградите на имота не били премествани.
Мястото било периодично почиствано. В имота на ответницата имало
9
построено сервизно помещение за басейна и навес за инструменти. В долната
част имота се ползвал за зеленчукова градина. Това било така от 1999г.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ГПК вр. с чл.79, ал. 2 от ЗС с искане за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата не е собственик на ПИ с
идентификатор ***** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, р-н ****,
********, целия с площ 619кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,номер по
предходен план стар номер **** при съседи:************ и път.
В тежест на ищците е да докажат, че са наследници на ****, че с
решение №****г. на ОСЗ Варна, постановено по преписка
№*****/14.04.1992г. на ПК Варна било признато правото на собственост на
наследници на ***** на нива с площ 5 дка, находяща се в терен по §4 от
ППЗСПЗЗ, землище кв.****, попадащ в стар имот **** по ПКП към ПНИ на
*******, целия с площ от 7,40дка, при граници на целия имот:пл.№**** и път.
В тежест на ответницата е да докаже, че е придобила собствеността
върху процесния имот чрез покупко-продажба, в евентуалност по давностно
владение продължило повече от 10 години, към което присъдинява и
владението на своите праводатели, че владението е било добросъвестно, явно,
непрекъснато, необезпокоявано; че решение №****г. на ОСЗ Варна,
постановено по преписка №*****/14.04.1992г. на ПК –Варна е нищожно, в
евентуалност неправилно на твърдените в отговора основания.
Налице е правен интерес у ищците от предявяване на настоящия иск,
въпреки, че реституционната процедура по отношение на процесния имот не е
приключила, предвид обстоятелството, че с Решение №****г. на ОСЗ Варна е
признато правото на собственост на наследниците на **** върху нива с площ
от 5 дка находяща се в терен по §4 от ППЗСПЗЗ, землище кв.“****“, попадащ
в стар имот **** по ПКП към ПНИ на *******, тъй като процесния имот, на
който ответницата се легитимира като собственик е част от имота, върху който
е признато правото на собственост на наследниците на ****.
От събраните по делото писмени доказателства, удостоверение за
наследници на **** ищците доказаха, че са наследници на ******, като *** П.
е неин внук, а ищцата С. Ж. е нейна правнучка.
От реституционната преписка по заявление вх. № ***/14.04.1992 г. на
*** П., ищците доказаха, че той в качеството си на наследник на **** е заявил
за възстановяване земеделски имоти по реда на ЗСПЗЗ. Един от имотите
заявени за възстановяване пред ПК Варна е нива с площ от 5 дка, в м-ст
„****“, за който П. е представил нотариално заверена клетвена декларация по
чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ. След няколкократно давани указания от ОСЗ Варна на
наследниците на **** и уточнения от тяхна страна по отношение на стария
планоснимачен номер на имота - със заявление вх. № АУ-10-970/27.07.2018г.
10
от Т. П. Т., заявление вх. № АУ 05-48-2/10.04.2019г. Т. Т., искане вх. № ПО 21-
170/30.03.2022г. от С. Т. Ж., молба вх. № ПО - 21-198/11.04.23 г. С. Т. Ж.,
молба от 30.05.2023г. ОСЗ издава Решение № *** г. на ОСЗ гр. Варна, с което
признава правото на собственост на наследниците на ***** на основание
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ на нива с площ от 5 дка, находяща се в терен по пар.4
от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на ****, м-ст „****“, попадаща в стар имот с
пл.№ **** по ПКП към ПНИ на со.“*****, *****“ целия с площ от 7.400 дка
при стари граници за целия имот: пл.№ **** и път, заявен с пореден номер 10
от заявлението и установен с Декларация по чл.12, ал.3 от ЗСПЗЗ.
Предвид направеното искане от страна на ответницата съдът да се
произнесе по отношение действителността и законосъобразността на така
постановеното решение от ОСЗ Варна по реда на инцидентния съдебен
контрол по чл.17, ал.2 от ГПК, съдът ще извърши такъв контрол. Ответницата
не е страна по реституционната процедура и не е могла да обжалва
постановените актове по нея. В настоящото производство на ответницата се
противопоставя Решение № *** г. на ОСЗ гр. Варна, поради което съдът ще се
произнесе и по неговата материална законосъобразност. Постановеното
Решение № *** г. на ОСЗ гр. Варна съдът намира за валидно. Решението е
постановено от компетентен административен орган ОСЗ Варна, въз основа на
валидното им сезиране със заявление от вх. № ***/14.04.1992 г. на *** П. за
възстановяване на земи по реда на ЗСПЗЗ. Комисията е сформирана от
надлежен състав началник и двама члена според правилата на чл.60, ал.4
ППЗСПЗЗ. Спазено е изискването за писмена форма и съдържание на
оспореното решение. Решението е подписано от издалата го комисия. Видно
от разпоредбата на чл.14, ал.1. т.3 от ЗСПЗЗ в решението за признаване
правото на собственост на земи при условията на § 4 - 4л се описват размерът
и местността, в която са се намирали земеделските земи, както е сторено в
случая. В това решение не следва да се индивидуализира по друг начин имота
по отношение, на който се признава правото на собственост или да се съдържа
някаква друга разпоредителна част, тъй като това се извършва с издаване на
заповед от кмета по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, с която приключва
реституцоинната процедура по този ред и в която се описват
местоположението, границите, съседите на възстановените имоти, както и
ограниченията на собствеността и основанията за тях. В случая
реституционната процедура по отношение на наследниците на **** не е
приключила.
ОСЗ Варна е признала правото на собственост върху имот със стар пл.
№ **** въз основа на писмени документи и декларация по чл.12, ал.3 от
ЗСПЗЗ. Видно от приетата по делото СТЕ процесния имот е част от имот със
стар пл.№ ****. Предвид това съдът намира, че Решение № *** г. на ОСЗ гр.
Варна е действително и законосъобразно като изключим съобразността му с
чл.18ж, ал.4, т.2 от ППЗСПЗЗ, по която ще се произнесе съдът по образуваното
гр.д.***/2023г. на РС Варна.
Понастоящем възстановеният имот попада в границите на
11
урбанизирана територия и върху него не са изградени законни сгради от трети
лица към 01.03.1991 г. Поради това не са налице пречките по чл.10 ал.7
ЗСПЗЗ.
Ответницата не успя да докаже, че е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот. Ответницата се легитимира като собственик въз
основа на покупко-продажба обективирана в Нотариален акт за продажба на
недвижими имоти № **** от 22.07.2020 г. на Нотариус **** Стефанов.
Ноторно известен е правният принцип, че приобретателят не може да получи
повече от това, което притежава прехвърлителя. В случаят прехвърлителя на
имота на ответницата **** Г. се легитимира като собственик на процесния
имот въз основа на давностно владение, за което е съставен КНА Нотариус
Веселин П., рег.№ *** на НК, от дата 22.10.2018 г., вписан в СВ – Варна с акт
№ 48 том 72 дело № *****/2018 г. Процесният имот не би могъл да се
придобие по давност към 22.10.2018г., когато е издаден КНА на **** Г., тъй
като давност не тече срещу този, който не може да се защити чрез иск. От
коментираните по-горе доказателства от реституционната преписка се
установи, че още на 14.04.1992 г. *** П. е поискал възстановяване на имот, в
границите на който се намира процесния. **** Г. е била наясно с това видно от
издаденото удостоверение от община Варна от 10.07.2018г., преди
снабдяването й с констативен нотариален акт, предвид направените
възражения от наследници на **** и записванията на имота в регистъра на
имотите на наследниците на ******.
Съдебната практика безспорно приема, че е изключено придобиването
по давност на имот, правото на собственост върху който подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, до приключването на
административната процедура по възстановяването на собствеността върху
земеделската земя. Тази процедура се счита приключена, когато е извършена
индивидуализацията на имота (така – т. 1 от ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на
ВКС, ОСГК, докладчик Н. 3екова). Считано от този момент е възможно и
прилагането на института на придобивната давност. При липсата на
индивидуализация на недвижимия имот е невъзможно осъществяването на
фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ (corpus), както и
демонстрирането на намерение за своене (animus).
Според чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. органът по
земеделската реституция се произнася с решение за признаване на правото на
собственост при условията на § 4 - 4л (в което се описват размерът и
местността, в която са се намирали земеделските земи), а самото
възстановяване (а за ползвателите по § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ – придобиването)
на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със
заповед на кмета на общината (в която се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях), към която се прилага скица на имота. В тези случаи придобивна
давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по
реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на
12
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая, заповед на кмета на
общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ все още не е издадена, съответно
процесния имот не би могъл да се придобие по давност от **** Г.. Поради
това продажбата на имота от **** Г. на ответницата не е породила вещно
прехвърлително действие. Ответницата също не е могла да придобие имота
чрез давностно владение на основанията изложени по-горе.
Предвид гореизложеното предявеният иск като основателен следва да
бъде уважен.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството претендират присъждане на сторените от тях
разноски, но такива се следват само на ищцовата страна, с оглед изхода на делото.
Последната претендира заплащането на сумата от 1200 лева за заплатен адвокатски хонорар,
156,50 лева за държавна такса по делото, 21 лева за заверени преписи, 15,65 лева за
вписване, 362,50 лева – депозит за вещо лице по СОЕ общо разноски в размер на 1755,65
лева, които следва да й бъдат присъдени предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ГПК вр. с чл.79,
ал. 2 от ЗС в отношенията между Т. П. Т. ЕГН **********, адрес:
гр.Варна,ул."***** №42, ет.3, ап.7 и С. Т. Ж. ЕГН **********, адрес:
гр.Варна,ул.“*****" №13 А, ет.4, ап.7 от една страна и В. И. Б.
ЕГН:**********, адрес:гр.Варна, ул.“******“ № 1, вх.А, ет.2, ап.3 от друга
страна, че В. И. Б. ЕГН: ********** НЕ Е собственик на ПИ с идентификатор
***** по КККР на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, р-н ****, кв.****,
с.о."****", м-ст „****", целия с площ 619кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, номер по предходен план стар номер **** при
съседи:************ и път.
ОСЪЖДА В. И. Б. ЕГН:**********, адрес:гр.Варна, ул.“******“ № 1,
вх.А, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Т. ЕГН **********, адрес:
гр.Варна,ул."***** №42, ет.3, ап.7 и С. Т. Ж. ЕГН **********, адрес:
гр.Варна,ул.“*****" №13 А, ет.4, ап.7, сумата от 1755,65 лева,
представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд, град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13