Решение по дело №760/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 369
Дата: 27 септември 2022 г. (в сила от 27 септември 2022 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20222230200760
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Сливен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230200760 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Лемприер Уул“ ЕООД, представлявано от
Филип Мишел Шабер – прокурист, чрез адв. П. А., срещу НП № 20-2200109
от 17.06.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” Сливен, с
което на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 15000
лв. (петнадесет хиляди лева), за нарушение на чл.143 ал.2, във вр. с чл.413
ал.1 от КТ, с която иска НП да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Алтернативно прави искане НП да бъде изменено, като
бъде наложена санкция съгласно чл. 415в ал.1 от КТ.
В с.з. жалбоподателят, чрез своя пълномощник – адв. П. А. иска НП да
бъде отменено. Претендира за направените по делото разноски. Представя
писмена защита.
В с.з. въззиваемата страна – наказващият орган, се представлява от
юриск. Големецов, който иска НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
1
следната фактическа обстановка:
На 14.05.2022 г. инспектори от Д „ИТ” – Сливен с оглед спазване
изискванията на трудовото законодателство извършили проверка на
„Лемприер Уул“ ЕООД, предприятие за производство и преработка на вълна
и изделия от вълна, намиращо се в гр. Сливен, Индустриална зона Динамо,
бул. Банско шосе № 18а. Жалбоподателят в качеството си на работодател по
смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КК е разпоредил и допуснал полагането на
извънреден труд на 14.05.2022 г. събота (в т.ч. и от Г.В.М.), като последният
не попадал в хипотезата на чл.144 от КТ.
На място при преглед на Правилника за вътрешния трудов ред и
Заповед № 1146/20.04.2022 г. (намиращи се на разположение на работници и
контролни органи на информационното табло, монтирано на коридора на
сградата) констатирали, че работодателят е установил сумирано изчисляване
на работното време на работещите в Производство и Лаборатория, с период
на отчитане от 1 месец при трисменен режим на работа.
При преглед на Заповед № 1193А/12.05.2022 г. и предварителен график
за работа за отдел „Производство“ (намиращи се на разположение на
работници и контролни органи на информационното табло, монтирано на
коридора на сградата) проверяващите установили, че работодателят е
разпоредил полагането на извънреден труд за периода от 14.05.2022 г.
(събота) до 15.05.2022 г. (неделя) във времето от 06:00 ч. на 14.05.22г. до
06:00 ч. на 15.05.2022 г. на трисменен режим на основание на чл.144 т.6 от КТ.
При посещение в производствен цех се установило, че в изпълнение на
визираната заповед полагат труд 20 лица (в т.ч. Г.В.М.). Съгласно събраните
данни лицата полагали труд на 14.05.2022 г. във времето от 06:00 ч. до 14:45
ч. (първа смяна), като същите са отработили през периода 09.05.2022г. –
13.05.2022 г. също първа смяна. Съгласно предварителен график за работа за
отдел Производство за месец май 2022 г. за тези работещи (в т.ч. да Г.В.М.)
дните 14.05.2022 г. (събота) и 15.05.2022 г. (неделя) били определени за
почивни дни. Липсвали документи, удостоверяващи направените от
работодателя промени в предварително утвърдения поименен график за
работа за м. май 2022г.
За констатираното нарушение му бил съставен АУАН № 20-
2200109/31.05.2022 г., с който описаното е квалифицирано като деяние по
2
чл.143 ал.2 вр. чл. 143 ал.1 от КТ.
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
20-2200109 от 17.06.2022 г.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № 20-2200109/31.05.2022 г. и НП № 20-2200109 от
17.06.2022 г., кредитира показанията на разпитаните по делото актос. П. С.
Д. и свидетелите Г. Е. С. и К. П. Д., единият от които е очевидец, а другият,
Кр. Д. присъствала при съставяне на АУАН.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В наказателното постановление, както е необходимо по закон е описано
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при,
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочени са и
законовите разпоредби, които са били нарушени. АНО неправилно, след
като е установил състава на конкретното нарушение и го е подвел под грешна
правна норма. Извършеното от „Лемприер Уул“ ЕООД, нарушение е
квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 143 ал.2, вр. чл.143
ал.1 от КТ, за това, че в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1
от ДР на КТ е разпоредил и допуснал полагането на извънреден труд на
14.05.2022 г. събота (в т.ч. и от Г.В.М.) като последният не попадал в
хипотезата на чл.144 от КТ.
При правилна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, АНО е извел обоснован извод, че е осъществен състав на
административно нарушение. Съгласно нормата на чл.143 Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. В ал.2 е
посочено, че извънредният труд е забранен. В нормата на чл.144 от КТ са
посочени изключенията от забраната по чл.143 от КТ, там е посочено: Чл.
3
144. Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи:
1. за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
2. за извършване на работа от служители на Министерството на
вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на
експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни
дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа,
свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
3. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от
бедствия;
4. за извършване на неотложни обществено необходими работи по
възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението,
канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска
помощ;
5. за извършване на аварийно- възстановителни работи и поправки в
работните помещения, на машини или на други съоръжения;
6. за довършване на започната работа, която не може да бъде
извършена през редовното работно време;
7. за извършване на усилена сезонна работа.
В случая не е налице нито едно от описаните изключения налагащи
допускане на извънреден труд.
Нормата на чл.143 от КТ е императивна и регламентира категорична
забрана за полагане на извънреден труд.
В случая от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства може да се направи категоричен извод, че ЮЛ е
нарушило тази забрана.
За допуснатото от жалбоподателя деяние, което в случая правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.143 ал.2, вр. чл. 143 ал.1 от КТ, АНО
неправилно е ангажирал административно-наказателната му отговорност,
налагайки му административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
минималният и размер - 15000лв. за нарушение по чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл.
414, ал. 4 от КТ. Ангажирана е отговорността на дружеството за деяние
извършено в условията на повторност. В случая за да е ясно, че такава
квалификация е налице е следвало да се представят необходимите
4
доказателства, каквито всъщност не са представени. Съдът може само да
гадае, че твърдяната повторност е налице. Факт е, че е допуснато нарушение,
но то е по основния текст и съдът следва да измени основанията за налагане и
да намали размера на санкцията, към нейния минимум, който в случая е адм.
санкция в размер на 1500 лв.
Относно наведените в жалбата и писмената защита твърдения за
материална и процесуална незаконосъобразност съда следва да посочи, че са
неоснователни и това бе коментирано по горе.
Относно твърдението, че деянието било маловажен случай, съда следва
да отбележи, че не споделя това виждане. За да е едно деяние маловажен
случай, то следва от него да не са настъпили никакви вредни последици или
неговата обществена опасност да е незначителна. То представлява маловажен
случай когато степента на засягане на охраняваните от закона обществени
отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира като маловажно е строго индивидуална. Преценящия орган
следва да изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и
от личността на дееца, на пострадалия, както и от сферата на самите
обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се изследват и
начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца при
извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не
следва да се квалифицира като представляващо маловажен случай, т.к. не е
налице нито едно обстоятелство което да ги прави такива.
Мотивиран от посоченото, съдът:




РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 20-2200109 от 17.06.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Сливен, с което на „Лемприер Уул“ ЕООД, с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
5
Индустриална зона „Динамо“, бул. Банско шосе № 18а , представлявано от
Филип Мишел Шабер – прокурист, чрез адв. П. А., съдебен адрес: гр. София,
п.к. 1000, район „Средец“, ул. Д-р Георги Вълкович № 5, ет. 1 - адв. П. К. А.,
на основание чл. 416, ал. 5 и във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ, му е наложено
административно наказание от ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
15000 лв. (петнадесет хиляди лева), в ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6