№ 14896
гр. С, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110127260 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. Б. Г. срещу ЗК ЛИ АД с ЕИК ****,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 482,41 лева – представляваща
главница ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 09.07.2009 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата 206,50 лева – наказателна лихва за периода
от 12.07.2006 г. до 09.07.2009 г., както и сумата 125 лева – разноски, за които е издадена
изпълнителен лист на 22.03.2010 г. по ч.гр. д. № 35498/2009 г. от СРС, 46-ти състав.
Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп. д. №
20118410401558 при ЧСИ НМ. Поддържа, че последно погасителната давност за вземанията
била прекъсната на 28.10.2015 г., след което не били извършвани годни да прекъсната
давността действия , поради което и вземанията били погасени по давност на 04.01.2021 г.
Претендира за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се застъпва
становище за неоснователност на иска. Твърди се, че перемпцията е без значение за
прекъсване на давността. Поддържа, че изпълнителното дело е прекратено с постановление
от съдебния изпълнител на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи, че не е дал повод за
делото и претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от фактическа и от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване в
1
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника исковата сума, за която е
налице издаден изпълнителен лист, поради погасяване по давност на вземането. Защита на
длъжника по този ред следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че в полза на ответника срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист на
22.03.2010 г. по ч.гр. д. № 35498/2009 г. от СРС, 46-ти състав въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410. Не е спорно и видно от покана за доброволно
изпълнение изх. № 045528/25.03.2011 г. на ЧСИ НМ за събиране на сумите по
изпълнителния лист било образуването изп.д. 20118410401558 при ЧСИ НМ.
В случая разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, тъй като заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не е провеждано. Поради липса
на доказателства за дата на влизане в сила съдът намира, че същата е влязла в сила най-
късно на 22.03.2010 г. – датата на издаване на изпълнителния лист. Именно на настъпили
след тази дата обстоятелства ищецът основава претенцията си като твърди, че вземанията са
погасени по давност.
Приложимата давност, независимо от характера на вземанията, е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение /какъвто е изричния текст на
цитираната норма/ на заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в
сила съдебно решение. За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила
заповед в отношенията между страните, а именно – невъзможност за пререшаване на
въпроса относно съществуване на вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК. Единствено по реда на чл.
424 ГПК длъжникът може да оспори вземането, но само въз основа на новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. Извън иска по чл. 424 ГПК, длъжникът не може
да се ползва от друга форма на искова защита, а в случай че е бил лишен от възможност да
оспори вземането, може да поиска от въззивния съд да приеме възражението му по реда на
чл. 423 ГПК. На практика с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение
против заповедта се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор,
тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е и част от формираната
съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020 г.,
Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390 от
19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по
2
ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о.
В случая длъжникът признава, че от страна на кредитора са предприети действия по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД като след влизане в сила на
заповедта /на 22.03.2010 г./ е било образувано посоченото изп.д. 20118410401558 при ЧСИ
НМ, като последното изпълнително действие е било извършено на 28.10.2015 г. с налагане
на запор на вземания по трудово правоотношение, но в изпълнение на запора не били
постъпвали. Ответникът не установява след тази дата да са извършени действия, водещи до
спиране или прекъсване на давността, поради което същата е изтекла на 28.10.2020 г. С
доклада по делото съдът, с оглед изричното оспорване на иска и претендирането същият да
бъде отхвърлен, му е указал, че негова е доказателсвената тежест да установи тези
обстоятелства и че не сочи доказателства. Въпреки това в производството същият не е
ангажирал доказателства. Поради това и той следва да понесе неблагоприятните последици
от недоказване на тези обстоятелства доколкото представените от ищеца доказателства по
изложените вече мотиви са достатъчни за формиране на извод, че към датата на депозиран
на исковата молба е изтекъл петгодишния давностен срок за процесните вземания.
Предвид изложеното правото на принудително изпълнение на вземанията по
посочения изпълнителен лист е погасено по давност и искът следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът,
на когото следва да се присъдят разноските в размер на 350 лева, от които за внесената
държавна такса в размер на 50 лева и 300 лева – адвокатско възнаграждение. Не следва да
бъде споделено възражението на ответника за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК с оглед твърдението му, че не е дал повод за производството. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК
разноските се възлагат на ищеца при кумулативното наличие на две предпоставки –
ответникът е признал иска и не е дал повод за делото. Доколкото ответникът не е направил
нарочно признание на иска, а напротив оспорил е същия и е претендирал да бъде отхвърлен
като неоснователен, безпредметно е обсъждането на въпроса дал ли е повод за делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, че В. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр, С, ж.к. Н 2, бл. 220, вх. В, ет. 4, ап. 34 не
дължи на ЗК ЛИ АД с ЕИК **** сумата 482,41 лева – представляваща главница ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 09.07.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата 206,50 лева – наказателна лихва за периода от 12.07.2006 г.
до 09.07.2009 г., както и сумата 125 лева – разноски, за които е издадена изпълнителен лист
на 22.03.2010 г. по ч.гр. д. № 35498/2009 г. от СРС, 46-ти състав поради погасяване по
3
давност на вземанията за тези суми.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Б. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр, С,
ж.к. Н 2, бл. 220, вх. В, ет. 4, ап. 34 да заплати на ЗК ЛИ АД с ЕИК **** и адрес: гр. С, бул.
СШ № 67А сумата от 350 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4