Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Никопол, 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, … граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря Десислава Бунева, като
разгледа докладваното от съдията Т.Тихолов гр.д.№43
по описа на съда за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 530-541 от ГПК въз основа на подадена молба с правно основание чл. 19,
във връзка с чл.
73 от Закона за гражданска регистрация.
Молителката
твърди, че при сключване на граждански брак в гр.*** на 02.05.1992г. приела
фамилното име на бившия си съпруг – В.,
което носела и понастоящем. Допълва, че гражданският брак бил прекратен във
Федерална Република Германия, където ищцата живее и работи с бившия си съпруг с
решение №2 F 105/17 от 26.09.2018г. на Районен съд – Б.Д. –
семеен съд, считано от 26.09.2018г. Сочи още, че това решение било признато от
община *** с решение №14/07.08.2019г. на кмета на община ***, за която община
ищцата сочи, че до 03.02.2020г. била община по постоянния й адрес. Изтъква, че
с решението си, съда във ФРГ не се произнесъл по отношение на фамилното й име
след развода, но навежда доводи, че съгласно чл.53 от СК след развода всеки от
съпрузите може да възстанови фамилното си, което е носил преди брака. Навеждат
се още доводи за това, че понастоящем брачното фамилно име на ищцата, а именно В.
й създавало сериозен дискомфорт в личните и обществени отношения, като се
затормозявали и социалните й контакти. Допълва, че употребата на фамилното име В.
й причинявало продължаващи във времето негативни емоционални преживявания,
стрес и депресивни състояния, тъй като ищцата свързвала това име с проблемите
във вече прекратения брак, с тежкото разстройство на брачните отношения и
последвалия нелек съдебен процес за развод.
В заключение
ищцата моли съда да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.1 от ЗГР
във връзка с чл.53 от СК приеме, че са налице важни обстоятелства по смисъла на
чл.19, ал.1 от ЗГР и допусне промяна във фамилното име на ищцата от В. на Р..
В съдебно заседание молителката редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв. А.В. от ПлАК, която поддържа
молбата така, както е предявена.
Заинтересованата страна О.Г., редовно
призована се представлява от адв.В.В. от ПлАК и изразява становище, че следва
да се уважи молбата. Прави искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
От представеното и прието като доказателство
по делото удостоверение за сключен граждански брак от 28.01.2000г. на община ***,
издаден въз основа на акт за граждански брак №***. е видно, че молителката е
сключила на 02.05.1992г. граждански брак.
Видно от представеното и прието като
доказателство по делото заверено копие на превод и заверено копие на решение №2
F 105/17 от 26.09.2018г. на Районен съд – Б.Д. – семеен
съд е, че молителката е участвал в бракоразводен процес пред този съд, който е
обявил за разтрогнат гражданския брак сключен между нея и Н.А.В., ЕГН**********
от гр.***. Този съд не се е произнесъл по отношение името на молителката след
развода, а само е посочил, че молителката по акт за раждане е с фамилия Р..
С решение №14/07.08.2019г. община ***,
представлявана по това време от М.Я.(съгласно заповед №РД-10-1078/05.08.2019г.)
е признала решение №2 F 105/17 от
26.09.2018г. на Районен съд – Б.Д. – семеен съд, Федерална Република Германия,
с което е бил прекратен гражданския брак между А.Ц.В., ЕГН********** и Н.А.В.,
ЕГН**********, считано от 26.09.2018г.
От представените като доказателства по делото
справка за съдимост рег.№1394/10.02.2020г. на ПлРС и справка №1472/19.03.2020г.
на ПлОП е видно, че молителката е неосъждана и спрямо нея няма образувани и
неприключили досъдебни производства.
От свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели О.Ц.Р. и П.В. Р. се установява, че молителката още по време на
бракоразводния процес са били налице негативни емоции у молителката от ползване
на фамилията на вече бившия й съпруг, които последната свързва с преживения
стрес по време на прекратяване на брака. Отделно се установи, че ползването на
тази фамилия й създава проблеми в работата, взаимоотношенията с познати,
колеги, но най-вече се установи, че желанието на молителката да промени
фамилията си, като си върне предбрачното фамилно име съвпада с желанието на
бившия й съпруг.
Съдът счита, че при тези доказателства
молбата намираща правно основание в чл. 19, ал. 1 от ЗГР е основателна и
доказана.
Основателността на молбата, с правно
основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР за допускане на
исканата промяна се предпоставя от категоричната установеност по делото и наличието
на поне един от фактическите състави на този текст: името да е осмиващо,
опозоряващо, обществено неудобно, което не се твърди в настоящия случай, или
важни обстоятелства да налагат това. В настоящия случай е безспорно установено,
че са налице важни обстоятелства, тъй като А.Ц.В. се представя след развода,
сред близки, познати и в обществото с предбрачното си фамилно име Р. и е привикнала с ежедневната му
употреба, тъй като то единствено се използва и по този начин се избягват излишни
затруднения от емоционален, личен и обществен характер, свързани с
удостоверяване на самоличността й и кореспондира с желанието на бившия й съпруг.
Следва препис от решението след влизането му
в сила да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община ***
за отразяване на промяната в акт за раждане на А.Ц.В., ЕГН********** *** и в
регистрите за населението, като към решението на НРС се приложат копия на
решение №2 F 105/17 от 26.09.2018г. на
Районен съд – Б.Д. – семеен съд; решение №14/07.08.2019г. на община ***,
представлявана по това време от М.Я.(съгласно заповед №РД-10-1078/05.08.2019г.)
и копие на удостоверение за сключен граждански брак от 28.01.2000г. на община ***,
издаден въз основа на акт за граждански брак №***.
ПРЕПИС от решението след влизането му в
сила следва да се изпрати и на О.Г. и Община ***, където е съставен акта за
сключен брак.
Следва на основание чл.78, ал.4 от ГПК
във връзка с чл.7, т.5 от НАРЕДБА №1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения молителката да бъде осъдена да заплати на О.Г., представлявана
от кмета Л.Я. с адрес в гр.***, представлявана в настоящето производство от
адв.В.В. от ПлАК разноски. Що се отнася
до претендирания от представителя на общината размер от 300лв. по представения
списък, съдът намира, че той е завишен и следва да се намали до предвидения в
Наредбата минимален размер от 200лв., представляващи разноски по делото за
ангажиран адвокат, който представлява общината по делото.
Мотивиран от
изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна на фамилното име на А.Ц.В.,
ЕГН********** ***, като занапред същата да носи предбрачното си фамилно име Р..
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила
да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Община *** за
отразяване на промяната в акт за раждане на А.Ц.В., ЕГН********** *** и в
регистрите за населението, като към решението на НРС се приложат копия на
решение №2 F 105/17 от 26.09.2018г. на
Районен съд – Б.Д. – семеен съд; решение №14/07.08.2019г. на община ***,
представлявана по това време от М.Я.(съгласно заповед №РД-10-1078/05.08.2019г.)
и копие на удостоверение за сключен граждански брак от 28.01.2000г. на община ***,
издаден въз основа на акт за граждански брак №***.
ПРЕПИС от решението след влизането му в сила
да се изпрати на О.Г. и Община ***, където е съставен акта за сключен брак.
ОСЪЖДА А.Ц.В., ЕГН********** *** да заплати
по сметка на О.Г. сума в размер на 200лв., представляваща разноски по делото за
ангажиран адвокат, който представлява общината по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-*** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: