Решение по дело №14977/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3662
Дата: 19 юни 2020 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Константина Миткова Христова
Дело: 20191100514977
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 19.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело 14977 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 157540 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 7492/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, е осъдено „А1Б.“ ЕАД да замени продаденото на 09.11.2018 г. на И.К.П. мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy S8, с друго ново мобилно устройство от посочената марка и модел. Със същото решение ответникът „А1Б.“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца И.К.П. сумата от 450 лева – разноски по делото.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „А1Б.“ ЕАД, в която са изложени оплаквания за неговата неправилност. Сочи се, че районната съдебна инстанция не е обсъдила в цялост събрания по делото доказателствен материал, от който се установява, че при закупуването на мобилното устройство ищецът е приел същото без забележки. Намира се, че в процесния случай е налице предвидената в разпоредбата на чл. 112, ал. 2 от ЗЗП непропорционалност, доколкото ответникът е ангажирал доказателства за това, че за търговеца замяната би довела до значителни разходи предвид съотношението между стойността на отремонтираната част и предоставянето на нова вещ. Поради което се счита, че ответното дружество правомерно е отказало да замени устройството с ново и е ремонтирало същото. Отправя се искане за отмяна на атакуваното решение и постановяването на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И.К.П., в който се излагат съображения за неоснователност на същата и се отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като правилно и законосъобразно. Намира се за установено по делото наличието на фабричен дефект на закупеното от ответника мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy S8, който води до неизползваемост на последното. Счита се за правилна преценката на районната съдебна инстанция да приложи разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП в контекста на чл. 193-195 от ЗЗД, уреждащи отговорността на продавача при продажба на дефектни стоки. Твърди се, че правото на потребителя да поиска подмяна на дефектната вещ с нова, работеща такава, не може да бъде ограничено, още повече, че ищецът е направил изрично искане за подмяна на процесното мобилно устройство. Сочи се за неоснователно оплакването на въззивника за наличието на непропорционалност, доколкото телефонният апарат е бил предоставен с такъв дефект, който е препятствал възможността за провеждане на разговори, съответно за употребата му по предназначение. Поради което се отправя искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната му част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на атакуваното решение СГС намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 112, ал. 1, изр. 2 от ЗЗП. В тази връзка следва да бъде посочено, че въпреки че в обжалваното решение районната съдебна инстанция е дала правна квалификация на исковата претенция по чл. 195, ал. 3 от ЗЗД, то това не води до порок в съдебното решение, обуславящ неговата недопустимост, респ. обезсилването му от въззивната инстанция, тъй като първоинстанционният съд е разгледал изцяло наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба - в този смисъл е и константната практика на ВКС, която е препотвърдена и във формираната по чл. 290 от ГПК съдебна практика - напр. решение № 375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г. /„Ако първоинстанционният съд  се е произнесъл по спорното право, но неправилно е квалифицирал същото, то това не означава произнасяне по непредявен иск. След като в случая първоинстанционният съд  се произнесъл по предмета на делото така, както е индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковете, но е определил неправилно правната им квалификация, то съобразно изложеното по-горе въззивният съд няма правомощията да обезсили обжалваното решение.“/. В този смисъл са мотивите към ТР № 2/29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2011 г., ОСГТК – „Правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му“. По настоящето дело въпреки дадената неправилна правна квалификация от първоинстанционния съд, той се е произнесъл по очертаното с исковата молба спорно материално право, правилно е разпределил доказателствената тежест и е разгледал всички предявени факти, които обуславят възникването на спорното право. Поради това въззивният съд само следва да отстрани неправилната правна квалификация на предявения иск и да посочи правилната - чл. 112, ал. 1, изр. 2  от ЗЗП.

В разглеждания случай между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че по силата на сключен между тях договор за продажба на изплащане № ********* от 09.11.2018 г. ответното дружество, в качеството му на продавач, е прехвърлило на И.К.П., като купувач, правото на собственост върху мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy S8. В деня на продажбата ищецът е приел без забележи така посочения мобилен апарат, но няколко дни по-късно непосредствено след започването на неговата употреба И.П. констатирал повреда на същия – пръщене в слушалката при провеждане на разговор. Веднага след установява на повредата ищецът е предявил рекламация на телефонния апарат в обект на ответника, като от представена по делото сервизна поръчка от 15.11.2018 г. се установява, че апаратът е изпратен на оторизиран сервиз за констатиране и отстраняване на повредата, ответникът е поел ремонтът на процесното мобилно устройство, в сервиза на фирма „Б.“ ЕООД е извършен ремонт на същото /мобилното устройство е напуснало сервиза на 27.11.2018 г./, като е подменена слушалката и е инсталиран нов софтуер. По делото е представено писмо от фирма „Б.“ ЕООД, в което е посочено, че извършеният ремонт на процесния мобилен телефон възлиза общо на сумата от 181,20 лева с включен ДДС. Видно от представена ценова листа на ответника, пазарната цена на апарат марка Samsung, модел Galaxy S8, към ноември 2018 г. е в размер на 1 083,32 лева без ДДС, а същият апарат по лоялна програма е на стойност е 899,99 лева без ДДС.

Не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът се явява потребител, а ответникът търговец по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на ЗЗП, който се явява приложимият нормативен акт.

Също така от доказателствата по делото се установява, че на 13.12.2018 г. и на 10.01.2019 г. ищецът е подал искане, респективно жалба до ответника за замяна на процесния апарат с нов такъв, вместо да му бъде върнат ремонтираният апарат, доколкото намира, че в случая се касае за фабричен дефект, налагащ подмяна на дефектното устройство. С писмо ответникът е отказал да извърши поисканата замяна с мотива, че е удовлетворил рекламацията за ремонт, а исканата подмяна била непропорционална, предвид стойността на потребителската стока.

Съответно, основният според по делото въпрос е свързан с това, има ли право ищецът да претендира замяната на продаденото му мобилно устройство с ново такова, респ. извършеният ремонт на последното от ответното дружество представлява ли пропорционален начин на обезщетяване по смисъла на чл. 112 от ЗЗП, с който „А1Б.“ ЕАД е изпълнило надлежно задължението си за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 106 от ЗЗП, за да съответства на договора за продажба, потребителската стока трябва да: 1. притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; 2. отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; 3. е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; 4. притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните и характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока.

В процесния случай е несъмнено установено, че към момента на закупуване на процесния мобилен телефон, същият е бил с повредена слушалка, която повреда прави мобилното устройство негодно за неговата обичайна употреба. От показанията на разпитания по делото свидетел Н.П.се установява, че така посоченият дефект на апарата се проявява при провеждането на разговор по телефона, като такъв разговор при тест на телефона в момента на закупуването му в обект на ответника не се прави. Поради което правилно е прието от районната съдебна инстанция, че в разглеждания случай е налице скрит недостатък на продадената вещ. От показанията на св.В.се установява, че ищецът е разбрал за коментирания недостатък в момента на активиране на процесния мобилен телефон и провеждането на разговор с него, като с оглед събраните по делото писмени доказателства е несъмнено обстоятелството, че непосредствено след констатирането на повредата И.П. е уведомил ответното дружество за същата, предявявайки рекламация.

При предявяване на рекламация на стока съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗЗП пред потребителят има четири възможности, а именно да претендира: 1) възстановяване на заплатената сума; 2) замяна на стоката с друга, съответстваща на договореното; 3) отбив на цената; и 4) безплатно извършване на ремонт при условията и по реда на чл. 113 и 114 от ЗЗП, но специфичното в законовата уредба е, че потребителят е ограничен в избора на всяка една от четирите си възможности за разлика от купува по ЗЗД, по който купувачът има неограничено право да избере кое свое право да предяви. Ограничението в избора по ЗЗП се изразява в това, че потребителят може да:  1. предявява правата си в определена поредност /„каскадно” предявяване/ и че  2. при това предявяване трябва да се съобрази и интересът на продавача. Затова настоящият съдебен състав не споделя изложеното от районната съдебна инстанция при обсъждането на разпоредбите на чл. 193 и чл. 195 от ЗЗД, доколкото същите не намират приложение в конкретния случай предвид специалните норми на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ - чл. 104-142 от ЗЗП с оглед принципа „Lex specialis derogat legi general“i - специалният закон дерогира общия, тъй като именно нормите на ЗЗП се отнасят до правата на потребителите при недостатъци/несъответствие на закупената вещ. Тъй като новият режим на продажбата по ЗЗП не е всеобхватен, и урежда само някои нейни особености, наред с него и доколкото не му противоречи, принципно се прилага и общият режим на продажбата по ЗЗД, който обаче в конкретния случай не намира приложение, доколкото възникналия между страните спор изцяло е уреден в ЗЗП.

Поредността на предявяването на рекламация на стока съгласно ЗЗП е в групи /две групи по две права/, и е следната: при несъответствие на стоката потребителят поначало може да иска или 1) поправянето й, или 2) замяната й с нова стока /първа група права, чл. 112, ал. 1 ЗЗП). Тоест, потребителят  първоначално – при първа рекламация въобще не разполага нито с възможността 3) да иска намаляване на цената, нито пък може 4) да развали договора /да върне вещта и да си иска обратно цената/ /така наречаната втора и подчинена група права/. Тези негови права /намаляване на цената и разваляне/ обаче не са окончателно отнети, а съществуват в латентно състояние и могат да се „активират”, но условие за това е осъществяването на допълнителни законоустановени предпоставки.

Така, съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната и с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Съгласно ал. 2 на същия член, даден начин за обезщетяване на потребителя е непропорционален, ако неговото използване налага разходи на продавача, които в сравнение с другия начин на обезщетяване са неразумни, като се вземат предвид: 1. стойността на потребителската стока, ако нямаше липса на несъответствие; 2. значимостта на несъответствието; 3. възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него. Съобразявайки така дадените законови разрешения настоящият съдебен състав, противно на възприетото от районната съдебна инстанция, намира, че в процесния казус избраният от ищеца начин на обезщетяване, а именно чрез замяна на мобилното устройство с ново такова, е непропорционален в сравнение с избрания такъв от страна на ответното дружество – извършването на ремонт на мобилния телефон. Това е така, доколкото от събраните по делото доказателства се установи, че предоставянето на нов мобилен апарат би представлявал разход за „А1Б.“ ЕАД надхвърлящ повече от пет пъти цената на ремонта, съответно замяната на стоката с нова би представлявало неразумен разход по смисъла на чл. 112, ал. 2 от ЗЗП, още повече, че след ремонта несъответствието на потребителската стока е било напълно отстранено и нейната поправка не е била свързана с причиняването на значителни неудобства за потребителя. Съответно, за въззивника не е било налице основание да удовлетвори рекламацията на ищеца, свързана със замяната на процесната стока с нова такава.

Но дори и да бяха налице основания да се възприеме становището на СРС, че възражението на ответника за непропорционалност е неоснователно /което както вече беше посочено настоящият съдебен състав не споделя, а напротив - намира, че избраният от ищеца начин на обезщетяване е непропорционален в сравнение с избрания такъв от страна на ответното дружество/, то отново исковата претенция би била неоснователна, тъй като не е налице законова възможност за осъждане на ответника да замени продаденото на 09.11.2018 г. на И.К.П. мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy S8, с друго ново мобилно устройство от посочената марка и модел. Това е така, защото съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията /какъвто е и процесният случай - И.П. не е бил удовлетворен от решението на рекламацията и по-конкретно - не е бил удовлетворен от избрания от „А1Б.“ ЕАД начин на обезщетяване/, то той има право на избор между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената. Съответно, законодателят въобще не е предвидил възможност за потребителя в случаите, в които не е удовлетворен от рекламацията, да може да претендира от търговеца замяна на потребителската стока с нова. Нещо повече, съгласно ал. 2 на чл. 114 от ЗЗП, потребителят дори не може да претендира за възстановяване на заплатената сума или за намаляване цената на стоката, когато търговецът се съгласи да бъде извършена замяна на потребителската стока с нова или да се поправи стоката в рамките на един месец от предявяване на рекламацията от потребителя.

Съобразявайки гореизложеното съставът на СГС намира, че исковата претенция се явява изцяло неоснователна и като така същата следва да бъде отхвърлена. Така, поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само ответникът /въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която „А1Б.“ ЕАД е осъдено да заплати на ищеца И.К.П. сумата от 450 лева – разноски по делото. Ответникът своевременно е претендирал пред СРС присъждането на сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, което настоящият съдебен състав, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ определя в общ размер на 100 лева.

Пред настоящата съдебна инстанция на въззивника се следват претендираните от него и сторени разноски в общ размер на сумата от 125 лева, от която 25 лева – заплатена държавна такса за въззивно обжалване, и 100 лева – определено от съда възнаграждение за юрисконсултска защита.

Воден от горното, Софийски градски съд

                                   

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  изцяло решение № 157540 от 03.07.2019 г., постановено по гр. д. № 7492/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 85-ти състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл. 112, ал. 1 от ЗЗП за осъждане на ответника „А1Б.“ ЕАД, с ЕИ********, със седалище и адрес на управление *** да замени продаденото на 09.11.2018 г. на И.К.П. мобилно устройство марка Samsung, модел Galaxy S8, с друго ново мобилно устройство от посочената марка и модел.

 

ОСЪЖДА И.К.П., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А1Б.“ ЕАД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 100 лева – съдебни разноски пред СРС, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 273 от ГПК сумата от 125 лева - съдебни разноски пред СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                2.