РЕШЕНИЕ
№ 1662
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина Р. Моллова Белчева
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Нина Р. Моллова Белчева Гражданско дело №
20222120100912 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ====, със седалище и адрес на управление гр. .................,
представлявано от С..Н..Н.., Ц..Г..С..и Я..К..Ч.., против М. Д. К., ЕГН **********, с
адрес гр. ..... ........, с искане да бъде прието за установено по отношение на ответника,
че същия дължи на ищеца сумата от 813,15 лева- главница, сумата от 247,15 лева-
договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020 г. до 03.02.2021 г., сумата от
173,01 лева- лихва за забава за периода от 16.08.2019 г. до 03.02.2021 г., като за периода
от 13.03.2020 г.- 13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на
чл. 6 от ЗМДВИПП, законна лихва в размер на 46,30 лева за периода от 03.02.2021 г. до
26.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на входиране в съда на заявлението
по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането, за които суми са издадени заповед №
2526 от 24.09.2021 г. и заповед № 3544 от 01.12.2021 г., двете по ч.гр.д. № 5979/2021 г.
на БРС. Иска се още да бъде осъден длъжникът да заплати на ищеца сумата от 926,48
лева- възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, и законна лихва в размер на
66,25 лева за периода от 03.02.2021 г. до 26.08.2021 г.
Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ....
при следните параметри: сума на кредита: 1 000 лева; срок на кредита: 24 месеца;
размер на вноската: 60,09 лева; годишен процент на разходите /ГПР/: 45,00 %;
годишен лихвен процент: 38,30 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по
кредита: 1 442,04 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги- 1 237,68 лева; размер на
1
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги- 51,57 лева. Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги- 2 679,72 лева; общ размер на вноска-
111,66 лева; дата на погасяване- 15-ти ден от месеца.
Сочи се, че съгласно декларация т.А към договора за потребителски кредит,
неразделна част са Общи условия, които са предадени при подписване на договора и с
които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и
няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под
клаузите на този договор и общи условия. Твърди се, че съгласно декларация т.Г, на
клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма,
на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът
преценял доколко предлагания договор съответствал на неговите възможности и
финансово състояние. Правели се и разяснения и за допълнителния пакет от услуги,
който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като
на 13.06.2019 г. е превел парична сума в размер на 1 000 лева по посочения от
длъжника начин- чрез Изи Пей. От своя страна длъжникът бил поел задължение по
договора, като го сключвал за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план
в размер на 111,66 лева и падежна дата на 15-то число.
Сочи се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът дължал
на дружеството договорно задължение за изтегления кредит, което било предварително
определено в погасителния план в размер на 442,04 лв. Заявява се и че съгласно
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни
услуги и чл. 15 от Общите условия по договора, длъжникът дължал възнаграждение в
размер на 1 237,68 лева, от които били погасени 311,20 лева и оставали дължими
926,48 лева. Твърди се, че сключването на това споразумение било опционално, по
избор на потребителя, и зависело единствено от неговата воля дали желае искането му
за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и дали желае да има
възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечните вноски, да
променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.
Посочва се, че възнаграждението по споразумението не е цената на услугите, а е
дължимо за наличието им, за възможността /опцията/ длъжникът да поиска промяна в
договора му за кредит във всеки един момент от срока на договора.
Твърди се, че длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения и бил
направил само шест пълни погасителни вноски и една непълна. След изпадането му в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12.3 от Общите условия към
Договора за потребителски кредит, в случай, че длъжникът просрочи две или повече
2
последователни месечни вноски в пълен размер, кредиторът обявил предсрочна
изискуемост с писмено уведомление, считано от 03.02.2021 г. Предвид обявената
предсрочна изискуемост, на длъжника е изпратено уведомително писмо с обратна
разписка от страна на ищеца, с което е бил уведомен лично.
Към настоящия момент погасеното от длъжника задължение по договора било в
общ размер на 705,49 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията
по договора, от които номинал в размер на 671,74 лева, а сумата от 3,75 лева е отишла
за погасяване на лихвите за забава по кредита.
Твърди се, че ако потребителят е имал желание, той е могъл да се откаже от
кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение,
съгласно т.7.1.1 от Общите условия. Ответникът не бил сторил това, а бил усвоил
предоставената в заем сума, което ищецът счита за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заем при одобрените параметри. С тези мотиви се моли
исковете да бъдат уважени.
В законоустановеният срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
чрез неговия процесуален представител, с който оспорва така предявените искове по
основание и размер, като счита същите за неоснователни. Твърди, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, тъй като на ответника не била представена
възможност да се запознае с него и да влияе по отношение на клаузите му. Ответникът
не бил запознат с действащите към момента на сключване на договора Общи условия.
Оспорва, че процесният договор е сключен на 13.06.2019 г., както и че всички
документи са приложени. Заявява, че при сключване на договора не били спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, както и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7
– 9, поради което, на основание чл. 22 от Закон за потребителския кредит, процесният
договор бил недействителен. От съдържанието на договора ставало ясно, че същият
включва „пакет от допълнителни услуги“ срещу заплащане на възнаграждение в
размер на 1 237,68 лв., многократно надвишаващо предоставената сума по договора,
като посочената сума, заедно с договорната лихва е в размер на 1 680,08 лв. Посочва,
че възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги е разход по смисъла на
Директива 2008/48, като тези допълнителни услуги били със задължителен характер,
тъй като се заплащали на кредитора независимо дали кредитополучателят ще ползва
услугите. Възнаграждението за посочените услуги било изискуемо веднага и се
разсрочвало, като се кумулирало към падежните вноски по погасителния план. Поради
това, счита, че годишният процент на разходите по процесния договор за кредит бил
неправилно посочен, което влечало недействителност на договора за кредит. В
договора за кредит не били посочени условията на прилагане на годишния лихвен
процент, както изисквала разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Сочи се и че на
ответника бил предоставен „стандартен европейски формуляр“, но в същия липсвали
3
съществени уговорки от последващия договор за кредит и условията по него били
различни, спрямо тези, по първоначално предоставената преддоговорна информация. В
този смисъл, счита, че клаузите на договора са нищожни. Твърди и че не бил
предоставен срок за отказ от договор, сключен от разстояние, при който потребителят
да има право да се откаже от същия без санкции. Навежда се, че твърдяната сума по
договора не била усвоена от К.. По отношение на пакета от допълнителни услуги се
твърди, че ответникът не е имал нужда от него и не е искал същият, но при
кандидатстването за кредит представителят на ищеца е заявил, че без закупуване на
тези услуги няма да бъде предоставен кредитен ресурс. Ответникът не е имал
възможност да влияе по отношение на клаузите на договора, споразумението и общите
условия, поради това е сключил договор при едностранно определяне на условията от
страна на кредитора, поради това, счита, че клаузите на договорите са неравноправни,
съответно нищожни. Услугата „приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит“, по своята същност представлявала „такса за усвояване на
кредита“. Услугите „възможност за отлагане/намаляване на вноски и за смяна на
падежа“, по своята същност били дейности по управление на кредита. Улеснената
процедура за получаване на допълнителни парични средства реално не била
предоставяне на допълнителна услуга, тъй като липсвало конкретно задължение за
кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и
условията по него, ставало със съгласие на страните. Поради това тази уговорка за
предоставянето на допълнителен пакет услуги, противоречала на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Наред с това, доколкото се касаело за възнаграждения по усвояване и отпускане на
кредита, същите следвало да са включени в годишния процент на разходите- чл. 19, ал.
1 от ЗПК, като уговарянето им като отделно възнаграждение имало за цел заобикаляне
на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размер на ГПР.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР, освен, че представлявало
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, съставлявало и невярна
информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като
нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, параграф 1 от
Директива 2055/29ЕО. Това, от своя страна, означавало, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят, била неравноправна по смисъла на чл. 4,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влечала недействителност на договора в неговата
цялост.
Счита се от страна на ответницата, че доколкото процесният договор имал
всички характеристики на договор за потребителски кредит, то същият бил
недействителен и поради неизпълнение на задължението на кредитора да извърши
предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя в съответствие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година,
относно договорите за потребителски кредити. Посочва, че съгласно чл. 22 от ЗПК,
4
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, и ал. 2, и чл. 12, ал. 1,
т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.
Заявява се, че в случай, че по делото се установяло, че сумата била усвоена,
следвало да се приеме, че същата била погасена, като всички плащания по договора за
кредит, без значение как били отнесени от кредитора, следвало да се приемат като
плащане на главница по договора, тъй като поради недействителност на договора, по
него се дължала само чистата стойност на кредита.
Прави се и възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по
отношение на всички вземания по договора.
Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените претенции носят правното си основание в чл.422, вр. чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а осъдителни искове- в чл.79 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
От представеният по делото договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ
Стандарт“ № .....е видно, че същия е сключен между страните на 13.06.2019 г., за
сумата от 1000 лв., за срок от 24 месеца. Размерът на погасителната вноска е 60.09 лева
и е платима на 15-ти ден от месеца. Годишният процент на разходите е определен на
45% и дължимата сума по кредита възлиза на 1442.04 лв. Договорът е сключен при
„Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски
кредит“. Всяка страница от договора и ОУ носи подписа на двете страни.
Сключено е било и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, по силата на което дружеството се задължава да предостави при искане на
длъжника и при изпълнение на посочени в общите условия изисквания, една или
всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски
кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на дата на
падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Посочено е, че се дължи възнаграждение по Споразумението в размер на 1237.68 лева.
Неговото погасяване също се разсрочва на вноски от по 51.57 лева всяка. Посочено е,
че общото задължение по кредита и по споразумението е в размер на 2679.72 лева,
което се погасява на вноски в размер на 111.66 лева всяка.
Представено е уведомление от страна на ищеца, отправено до ответника, с което
първия уведомява втория, че поради нарушение на задълженията по договора, кредита
е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.02.2021 г. Приложена е обратна
разписка, видно от която уведомлението е получено лично от ответницата на
09.02.2021 г.
5
От страна на ищецът се признават неизгодни за същия факти, а именно
заплащане на сумата от 705.49 лв.
По повод подадено заявление са били издадени заповед № 2526/24.09.2021 г. и
заповед № 3544/01.12.2021 г., двете по ч.гр.д. № 5979/2021 г. на БРС, като е било
отхвърлено искането за издаване на заповед за сумата от 926.48 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по договора.
С оглед на така изложеното съдът намира от правна страна следното:
Не се спори по делото, че така представените и описани по- горе договор,
споразумение и ОУ носят подписа на ответницата.
От приложената разписка от 13.06.2019 г. е видно, че на ответницата е изплатена
сумата от 1000 лв., представляваща паричен превод към EasyPay ...../номера на
договора/- заплатена по начин, избран от К.. В тази връзка съдът намира за доказано
обстоятелството, че ищеца е предоставил сумата по кредита на длъжника и същата е
усвоена от последния.
С оглед характера на договорните отношения, а именно отпускане на
потребителски кредит, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съдът
счита, че така сключеното съглашение съдържа необходимата информация, заложена в
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т.20 ЗПК. Посочена е отпуснатата сумата по кредита и общият
размер на кредита, съответно условията по усвояването му. Визирани са фиксиран
годишен лихвен процент, годишния процент на разходите /ГПР/, изчислен по
определения в Приложение 1 към закона начин и с вземане предвид на определените в
закона допълнителни допускания, посочени в чл.5.2. от ОУ, за които е посочено, че са
неразделна част от Договора и за които е декларирано от ответницата, че е запозната
преди подписването на договора. Съглашението съдържа и информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, като в ОУ е посочено и правото на потребителя да се откаже от
договора без да сочи причина за това /чл.7.1./. Определеният годишен процент на
разходите не надхвърля лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В този смисъл наведените от
ответницата възражения в тези насоки не следва да бъдат споделени.
Неоснователно се явява и възражението, че вземането по пакета за
допълнителните услуги не е включено в ГПР, с което се цели заобикаляне на
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и в този смисъл договора следвало да се счита за
нищожен. По отношение на този пакет съдът ще изложи съображения по- надолу, като
тук следва да посочи единствено, че дори и да се приеме, че клаузата е нищожна, то
това не налага извода за нищожност на целия договор, поради което недължимост на
цялото вземане само на това основание не следва да се приема.
Видно от представеният стандартен европейски формуляр и искане за отпускане
на кредита, в същите се съдържа достатъчно преддоговорна информация за да може
6
потребителя да вземе осъзнато решение и да формира воля дали да сключи договора.
Договорената възнаградителна лихва в размер на 38.30 % не противоречи на
добрите нрави. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-
висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, като
нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или
ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в
Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка
страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на
чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско законодателство максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от
чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Следователно не е налице
ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в
полза на кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави,
досежно възнаградителна лихва в размер на 38.30 %, след като формално ГПР е в
законовите рамки- 50%. В този смисъл се е произнесъл и ОС- Бургас по в.ч.гр.д. №
1834/2021 г. по повод инстанционен контрол на разпореждането за отхвърляне на
заявлението за сумата от 247.15 лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.01.2020 г. до 03.02.2021 г., приемайки, че уговорката, касаеща размера на
договорната лихва, не е нищожна.
От страна на ответницата е наведено и възражение за нищожност на договора
поради неизпълнение на задължението на кредитора да извърши предварителна оценка
на кредитоспособността на потребителя в съответствие на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. Съобразно последната е
прието, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите
да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите- членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да
приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те процедират по този начин. За тази цел те могат да използват не само информацията,
предоставена от потребителя при изготвянето на съответния договор за кредит, но
също и информацията, придобита по време на продължителни търговски отношения.
Това изискване е транспонирано в разпоредбата на чл.16 от ЗПК, която изисква преди
сключване на договор за кредит кредиторът да оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър
или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. В случая в договора не е предвидено да се
7
изисква заплащане на някаква сума от длъжника за извършване на такива действия,
който са задължение на кредитора. Обстоятелството, че ответницата към датата на
сключване на договора е била с обременено кредитно минало съобразно справката в
ЦКР, и въпреки това кредит й е бил отпуснат, не означава автоматично, че кредитора
не е извършил такава преценка. Дори, обаче, и да не е била извършена такава
преценка, това предпоставя настъпване на неизгоден за кредитора факт, а именно
невъзвръщаемост на дадената сума. Това, обаче, не би могло да доведе до нищожност
на целия договор, а евентуално на клауза /ако е предвидена такава/, която да
обременява длъжника със заплащане на някаква сума за действията, които кредитора
следва да извърши така или иначе по чл.16 от ЗПК. Както бе отбелязано по- горе в
случая не се претендира, а и не е предвидено заплащане на някаква сума в тази връзка.
С оглед на така изложеното съдът намира, че така сключения договор за
потребителски кредит валидно поражда задължения в сферата на длъжника.
По отношение на възнаграждението, уговорено в споразумението за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги, то същото не следва да се приема, че е
дължимо. На първо място от така представените доказателства не става ясно дали и от
кои услуги се е възползвала ответницата. Същевременно обаче, вноските по
възнаграждението за този допълнителен пакет са включени в погасителните вноски.
Условията по този пакет се съдържат и в ОУ. Ищецът сочи, че възнаграждението не е
цена на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността (опцията) длъжникът
да поиска промяна на Договора, което не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна
на реалното им предоставяне- в този смисъл Решение № 1636 от 3.12.2018 г. на ОС-
Бургас по в.гр.д.№1378/2018 г. Посочената като допълнителна услуга „приоритетно
разглеждане“ е предвидена за действия, предхождащи сключването на договора, като
дори и да не ползва останалите услуги, само заради това, че кредитът й е „приоритетно
разгледан“, К. според споразумението ще дължи възнаграждение в размер на 1237.68
лв., т.е сума, съставляваща близо 120% размера на главницата по кредита. В този
смисъл тази клауза се явява неравноправна, и като не е уговорена индивидуално, е
нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Услугата „приоритетно изплащане на
кредита“ е свързана с „усвояване на кредита“, поради което такса за нея (без значение
дали се нарича „възнаграждение“) не се дължи по аргумент чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Макар и оформени като допълнителни услуги, по съществото си
предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В
този смисъл не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение, а
единствено уговорени възможности за длъжника да оперира гъвкаво в отношенията си
с кредитора по повод на получения вече заем. Нещо повече, заплащането на
8
посоченото в споразумението възнаграждение е уговорено предварително и е дължимо
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана, а само за „възможността за
предоставянето“ на изброените по-горе услуги. Това води до нарушение на принципа
на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване
на такава. Всичко изложено навежда на извода за противоречие на споразумението с
чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито
несъмнено са “услугите” по допълнителния пакет. На следващо място чл. 10а, ал. 4
предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални
услуги, което е в нарушение на цитираната норма. Предвид на това ответницата не
следва да заплаща задължения по това споразумение.
По делото няма спор, че К. е заплатила по договора сумата от 706.49 лв., от
които 186.15 лв.- главница, и 173.69 лв.- лихва.
Съобразно т.6.4 от ОУ при постъпване на сума от длъжника, която не е
достатъчна за погасяване на текущото задължение, се считат за погасени вземания на
кредитора към длъжника, като задълженията за разноски и такси, лихви за забава,
неустойки, обезщетения по Договора и ОУ, възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги се погасяват преди главницата. В случая такси и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги не се дължат и не се претендира дължимост
на неустойки.
В настоящото производство вземанията се претендират на основание настъпила
предсрочна изискуемост, за която няма спор, че е обявена и достигнала до знанието на
ответницата. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. Върховната инстанция е приела, че предсрочната изискуемост има
гаранционно- обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване
на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да
иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за
него риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период- след
9
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Съотнесено към настоящият
казус следва да се приеме, че се дължат единствено сумата от 813,15 лв.- главница, и
сумата от 112,55 лв.- лихва за периода от 03.02.2021 г. до 26.08.2021 г., ведно със
законната лихва след 26.08.2021 г. до изплащане на главницата.
Както бе посочено по- горе ищеца признава, че от страна на ответницата е
постъпила сумата от 706.49 лв., от които 186.15 лв.- главница, и 173.69 лв.- лихва, т.е.
надплатена е сумата от 346.65 лв. С последната, съобразно уговорката в т.6.4 от ОУ,
следва да се счита за погасена сумата от 112.55 лв. изцяло, след което следва да се
приеме, че се погасява и част от претендираната главница до размера на 579,05 лв., за
който размер следва да бъде уважена претенцията, ведно със законната лихва върху
нея, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане. За останалите
претендирани суми исковете следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно се явява и възражението за погасяване по давност на вземанията,
предвид на това, че от датата на тяхната изискуемост- 03.02.2021 г., до 26.08.2021 г.-
датата на подаване на заявлението, не е изтекла дори 1 година.
По разноските:
Видно от издадените заповеди, на ищеца са присъдени сумите от 33,93 лв.-
държавна такса, и 55,58 лв.- юрисконсултско възнаграждение, общо 89,51 лв.
Съобразно уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 40,55 лв.
В исковото производство са сторени разноски в размер на 203,95 лв.- държавна такса, и
150 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за справедливо на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, или общо 353,95 лв. С оглед уважената част следва да
бъде присъдена сумата от 160,17 лв.
От страна на процесуалният представител на ответницата бе поискано да му
бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА, тъй като
била предоставена безплатна правна помощ на К. като материално затруднено лице.
Вземайки предвид, че част от претенциите не са уважени, и с оглед посоченото в
приложения по делото договор за правна помощ като основание за предоставяне на
безплатна помощ, на адвокат Б. следва да бъде присъдена сумата от 407 лв.,
определено по правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следва да бъде определено и
възнаграждение на адвокат Б. за защитата по заповедното производство в размер на
135 лв. При определяне на така посочените възнаграждения бе взет предвид и броя на
предявените претенции в двете производства.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ....,
представлявано от С..Н..Н.., Ц..Г..С..и Я..К..Ч.., против М. Д. К., ЕГН **********, с
адрес гр......., за сумата от 579,05 лв., представляваща незаплатена главница по
сключен между страните договор за потребителски кредит № .....от 13.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното
изплащане на сумата, за които е издадена заповед № 2526 от 24.09.2021 г. по ч.гр.д. №
5979/2021 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над присъдената до
претендираната в размер на 813,15 лв.- главница, ведно със законната лихва за
разликата, считано от 26.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за
сумата от 247,15 лева- договорно възнаграждение за периода от 15.01.2020 г. до
03.02.2021 г., сумата от 173,01 лева- лихва за забава за периода от 16.08.2019 г. до
03.02.2021 г., сумата от 46,30 лева законна лихва в размер на за периода от 03.02.2021
г. до 26.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. .....представлявано от С..Н..Н.., Ц..Г..С..и Я..К..Ч..,
против М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. ....., искове за осъждане на ответницата
да заплати на ищеца сумата от 926,48 лева, представляваща възнаграждение по
споразумение, сключено между страните, за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата от 66,25 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 03.02.2021 г. до 26.08.2021 г.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. ....., да заплати на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .....,
представлявано от С..Н..Н.., Ц..Г..С..и Я..К..Ч.., сумата от 40,55 лв., представляваща
разноски в заповедното производство, и сумата от 160,17 лв., представляваща разноски
в исковото производство.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ....., представлявано от С.. Н..Н.., Ц..Г..С..и Я..К..Ч.., да заплати на
адвокат В.Б. от АК- Бургас адвокатско възнаграждение в размер на общо 542 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Бургас в двуседмичен срок
от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
11