№ 288
гр. София , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л в закрито заседание на
деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100510152 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.
Същото е образувано по частна жалба с вх.№ 12524/11.08.2021 г. (вх.№
46181/02.08.2021 г. при ЧСИ В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС) на ЗАД
„ОЗК-Застраховане” АД, гр.София – действащ чрез процесуалния му представител адв.С.,
срещу действията на частен съдебен изпълнител В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по изп.дело № 20218600401079, обективирани в уведомление
(постановление) с изх.№ 61422 от 16.07.2021 г., с което е оставено без уважение искането на
дружеството, в качеството му на длъжник по това дело, да се намалят приетите разноски за
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определеният
размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/.
В жалбата се излагат доводи, че исканият адвокатски хонорар от взискателя по
изпълнителното дело е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на
делото; че същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан; че извършените по изпълнителното дело действия не са необичайни и не
1
налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение, като единствените предприети
от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на
изпълнителното дело с посочване в същата на способа на изпълнението, като в този смисъл
разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАдС е неприложима. Поддържа се и че приетата
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също е прекомерна; че съгласно съдебната
практика, обективирана в решение № 7745/25.10.2016 г. по в.гр.д.№ 6410/2016 г. на СГС, ІІ
състав, включването на адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски
по изпълнителното производство в събраната сума по смисъла на т.26 от Тарифата, е
незаконосъобразно, тъй като материалният интерес, върху който се изчислява
пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. В случай, че
съдът счете, че дължимото се адвокатско възнаграждение следва да бъде включено в
събраната сума, се иска размерът на пропорционалната такса също следва да бъде намален.
Моли въззивния съд да отмени атакуваните действия на ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на
КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело № 20218600401079, обективирани в
уведомление с изх.№61422 от 16.07.2021 г., и да намали размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя до сумата от 200,00 лева, съобразно чл.10, т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, както и
да коригира размера на начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Г.Ф.С., чрез мл.адв.Н.Д., в определения от закона срок по
чл. 436, ал.3 ГПК е депозирал писмено становище по жалбата, в което са оспорени
наведените в жалбата твърдения, като са релевирани съображения за тяхната
неоснователност и необоснованост. Направено е възражение за недължимост на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото.
В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на
действие СГС, по реда на чл.436, ал.3 ГПК е отразено, че жалбата на длъжника е
неоснователна, като са изложени подробни съображения за това.
Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и
изискванията на закона, намира за установено следното:
Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу
подлежащ на съдебен контрол по чл.435, ал.2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Изпълнително дело № 20218600401079 по описа на ЧСИ В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ,
с район на действие СГС, е образувано по молба от 07.07.2021 г. на Г.Ф.С., действащ чрез
процесуалния си представител мл.адв.Н.Д., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
06.07.2021 г., въз основа на решение, постановено по т.д.№ 649/2019 г. на СО-Пловдив,
2
потвърдено с решение, постановено по в.т.д. № 20215001000343/2021 г. на АС-Пловдив, за
сумата 110 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на
взискателя, настъпила на 27.03.2019г., вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и за заплащане на
законната лихва върху главницата от 90 000 лева, за периода от 25.04.2019 г. до 13.03.2021
г.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между
взискателя и мл.адв.Н.Д., в който е уговорена безплатна адвокатска помощ, на основание
чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
В молбата е посочен изпълнителен способ, като е заявено искане да се запорират
всички сметки на длъжника в „Инвест банк”, „ПИБ” АД, „Общинска банка” АД и „Юробанк
България ” АД.
С разпореждане от 07.07.2021г., отразено и в изготвената покана за доброволно
изпълнение с изх.№ 58827/07.07.2021 г. ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, е определил
разноски на взискателя по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение в размер на
2979.20 лева.
С възражение от 15.07.2021 г. – с вх.№ 43090, подадено от длъжника ЗАД „ОЗК-
Застраховане” АД в едноседмичния срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение
по изп.дело № 20218600401079 на 08.07.2021 г., е заявено искане съдебният изпълнител да
намали поради прекомерност размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до
сумата от 200,00 лева, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, както и
да се измени размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ с оглед на това, че
същата е прекомерна и в събраната сума по смисъла на тази норма неправомерно е
включено и адвокатското възнаграждение на взискателя.
С уведомление с изх.№61422 от 16.07.2021 г. ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, е
оставил без уважение възражението на длъжника. Съобщението на ЧСИ за акта му от
16.07.2021 г. е връчено на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД на 21.07.2021 г.
С платежно нареждане от 12.07.2021 г. „Общинска банка“ АД е превела от сметката
на ЗАД „ОЗК-Застраховане” АД дължимата се сума по изп.дело № 20218600401079 по
описа на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ.
Съгласно общите правила на Глава Осма от ГПК всеки взискател в изпълнителното
дело има право на възстановяване на заплатените такси и разноски по производството и на
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, във връзка със същото.
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена
възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна
на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
3
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като
в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е
приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство (в този смисъл-
Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО). Компетентен да
се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на
обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
Съгласно нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към ДВ бр.68/2020г.)
за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200
лева, а по силата на чл.10, т.2 от същата наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания над 1 000,00 лева – 1/2 от съответното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2 – т.7 от този акт. В дадения казус от процесуалния
представител на взискателя са били осъществени единствено действия по образуване на
изпълнителното дело, но не и други действия по смисъла на чл.10, т.2 от Наредбата, касаещи
удовлетворяване на паричното вземане, с оглед на което на пълномощника на взискателя –
мл.адв. Н.Д. (с който взискателят е сключил договор за правна защита и съдействие и е
уговорил безплатна адвокатска помощ), се дължи възнаграждение, на основание чл. 38, ал.
2, във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв, само по в чл.10, т.1 от Наредбата разноски в
посочения размер от 200,00 лева. Поради липсата на доказателства, че пълномощникът на
взискателя е регистриран по ЗДДС, такъв не следва да се начислява върху дължимото се на
същия възнаграждение.
Предвид изложено настоящият съдебен състав приема, че действията на съдебния
изпълнител по атакуваното уведомление (постановелнеие) от 17.07.2021 г., с които е
отказано намаляването на адвокатския хонорар, дължим на пълномощника на взискателя за
предоставената безплатна помощ, следва да бъдат отменени, а размерът на адвокатското
възнаграждение – да се намали до размера на сумата от 200,00 лева – по чл.10, т.1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство, респ. дължимото такова на пълномощника му за предоставена безплатна
адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗАдв,
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника
4
съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по
изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Поради това, разноските за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана
сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното
изпълнително действие – чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ). С оглед това, разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (за разлика от авансово заплатените от взискателя такси по
изпълнението, които не се включват в тази база, тъй като обратното на практика би
означавало начисляването на такси върху такси, което е недопустимо). В случая, според
изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза общо на 151766.67 лева (
олихвена сума от 110 000 лева от 25.04.2018г., ведно със законната лихва, която към
момента на изпращане на поканата за доброволно изпълнение е в размер на 24 566.67 лева и
неолихвена сума в размер на 17 200 лева), респ. общият размер на паричната сума, която
подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се определи
пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата, възлиза на
151 966.67 лева. При това положение размерът на таксата по т. 26 от Тарифата (с включен в
него ДДС) възлиза на 7511.20 лева.
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в
изпълнителното производство се определят на 200 лева, а пропорционалната такса, дължима
на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на 7511.20 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да
се присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат на 25 лева за
държавна такса и 360 лева (с включен ДДС) за адвокатско възнаграждение, или общо
разноските възлизат на 385 лева.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ уведомление (постановление) с изх.№ 61422 от 16.07.2021 г. на частен
съдебен изпълнител В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС, по изп.дело №
20218600401079, с което е оставено без уважение искането на длъжника - „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК-Застраховане“ АД, да се намалят приетите разноски за
адвокатското възнаграждение на взискателя до сумата от 200 лева, както и определеният
размер на таксата по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ /ТТРЗЧСИ/ и
вместо това постановява:
5
НАМАЛЯВА определените в уведомление (постановление) с изх.№ 61422 от
16.07.2021 г. на частен съдебен изпълнител В.М., с рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие
СГС, по изп.дело № 20218600401079 разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
от 2979.20 лева на 200 лева, както и НАМАЛЯВА разноските, начислени по Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ от 7577.90 лева с вкл. ДДС на 7511.20 лева с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Г.Ф.С., ЕГН ****, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „****
сумата 385 лева – разноски в настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6