МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
ПО НЧХД № 422/2014г.І
ПЪРВИ наказателен състав - РРС
×àñòíèÿò
òúæèòåë С.П.Р. обвинил
Г.Д.Т.,***, â
òîâà, ÷å
На 11.01.2013г., в гр.Русе, в
интервю за телевизия “КИС-13” гр.Русе, разгласила позорни
обстоятелства за С.П.Р.,***: “Те вече имотите са
станали собственост на определени лица, които действат в схема на организирана
престъпна група. Едно от лицата е небезизвестния главен архитект на града С.Р.”, като клеветата е нанесена публично, в качеството му
на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, от клеветата са настъпили тежки
последици и е разпространена по друг начин – в
емисия “Новини” на телевизията– престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1,
т.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК,
Ïî
äåëîòî å
ïðèåò çà
ñúâìåñòíî
ðàçãëåæäàíå
ãðàæäàíñêè
èñê ñðåùó
ïîäñúäèìата â
ðàçìåð íà 2 000.00ëâ.
çà
ïðè÷èíåíè
íåèìóùåñòâåíè
âðåäè, âåäíî
ñúñ
çàêîííàòà
ëèõâà îò
äåíÿ íà óâðåæäàíåòî
– 11.01.2013г. äî
îêîí÷àòåëíîòî
èçïëàùàíе.
×àñòíèÿò
òúæèòåë, чрез повереника си
ïîääúðæà
îáâèíåíèåòî.
Моли Съда да признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението,
за което била предадена на съд и й бъде наложено наказание за него, както и да
бъде уважен гражданския иск в пълния му размер.
Подсъдимата
Т. ñå явява лично, дава обяснения, в които не се признава за
виновна и моли Съда да я признае за невинна. Упълномощеният й защитник. моли
Съда да я признае за невинна и я оправдае по обвинението.
Ñúäúò
êàòî âçå ïðåäâèä
ñúáðàíèòå
ïî äåëîòî
äîêàçàòåëñòâà,
êîèòî
îáñúäè â
òÿõíàòà
öÿëîñò,
ñ÷åòå çà
óñòàíîâåíî от
фактическа страна ñëåäíîòî:
Подсъдимата Г.Д.Т.
е родена на ***г***, български гражданин, разведена, с
висше образование, неосъждана /наказвана по реда чл.78а от НК/, не работи -
студент, ЕГН **********
Тъжителят С.Р.
изпълнявал длъжността Главен архитект на Община Русе, считано от 01.03.2004г. и
до приключване на съдебното заседание по настоящото дело.
С
Решение № 5 от 31.01.2012г. в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел,
под № 1520 било вписано Сдружение “Гражданско движение Бъдеще за Русе”, в което
членове били граждани на гр.Русе, определящи себе си
като потърпевши от имотни измами, в това число подс.Г.Т.
и свид.Д.Т.. По различни имотни сделки, в които имали
участие, членовете на това сдружение многократно сигнализирали компетентните
държавни органи /прокуратура, Община Русе, Омбудсмана на Р.България и т.н./ с
жалби и молби за закононарушения.
На 11.01.2013г., в Районен съд Русе било
насрочено за разглеждане НАХД № 2538/2012г. по описа на Съда. Делото било
образувано по жалба срещу наказателно постановление на началника на
РДНСК-Северен Централен Район, с което на жалбоподателката било наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 100.00лв. Дъщерята на
жалбоподателката – Д.Г., уведомила местните медии за
това дело, с мотива, че същото е за имотна измама. По този повод, освен
останалите присъстващи журналисти, в Съдебната палата, пред залата, където щяло
да се разглежда делото бил и свид.К.Р. – репортер в
Национална телевизия “КИС-13”. Непосредствено преди съдебното заседание, свид.Р. взел интервю от част от
присъстващите, сред които и подс.Г.Т.. Същата
направила изявление: “Много имоти са в
града, които са станали собственост на определени лица. Те вече имотите са
станали собственост на определени лица, които действат в схема на организирана
престъпна група, едно от лицата е небезизвестният главен архитект на града С.Р..” Това
изявление, както и на останалите интервюирани лица било записано със звук и
картина от екипа на Национална телевизия “КИС-13” и още същият ден, след
изрязване на част от материали и монтиране, бил излъчен по телевизия “КИС-13”
под формата на репортаж със заглавие “Имотни измами”. Част от материала
съдържал и цитираното по-горе изявление на подс.Т.. Репортажа бил възприет от граждани от
русенската общественост, сред които и свидетелите З.С.
и М.М..
Междувременно,
по жалба на подс.Г.Т., свид.З.С.
и още четири лица до Специализирана прокуратура гр.София,
с твърдения, че са жертва на добре организирана измамна схема, извършвана от
организирана престъпна група на територията на гр.Русе,
с която се цели противозаконно отнемане на притежаваните от жалбоподателите
имоти, била образувана преписка и възложена проверка. По тази проверка, наред с
другите оперативни мероприятия, били снети обяснения и от лицата С.Р., М.Р. и Р.З.. С Постановление от 29.07.2013г. прокурор
при Специализирана прокуратура отказал да образува наказателно производство за
престъпление от компетентността на Специализирана прокуратура и прекратил
преписката, като приел, че при проверката не са събрани никакви данни за
извършени престъпления от кръга визирани в чл.411а от НПК, както и за това да
са налице престъпни връзки между посочените в жалбата лица /част от които
магистрати/, с изискуемата от закона структурираност и трайност, по смисъл на
чл.93, т.20 от НК.
С Постановление
от 03.09.2013г. прокурор в Апелативна специализирана прокуратура, отменил
постановлението на СП, в частта, с която се отказвало образуването на досъдебно
производство, като приел, че проверката за наличието на престъпления извършени
от магистрати, включително и тези от компетентността на СП, следва да бъде
извършено от Софийска Градска прокуратура, поради което материалите по
преписката следвало да се изпратят на същата, по компетентност. В останалата му
част, постановлението било потвърдено.
Иçëîæåíàòà
ôàêòè÷еñêà
îáñòàíîâêà
ñå
óñòàíîâÿâà
îò обясненията на подс.Т., дадени в хода
на съдебното производство по настоящото дело, ïîêàçàíèÿòà
íà разпитаните в хода на съдебното
следствие ñâèäетели К.Р., М.М.,
З.С. и Д.Т. както и от приетите и приобщени писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства – оглед на веществено
доказателство външна флаш памет, чрез възпроизвеждане на съдържащият се
видеофайл, външна флаш памет “Silicon Power” 4гб, Удостоверение от Национална
телевизия “КИС-13”,
Удостоверение от Окръжен съд Русе за актуалното състояние на
Сдружение “Гражданско движение Бъдеще за Русе”, Удостоверение от Районен съд
Русе за липса на водени наказателни дела от общ характер срещу тъжителя С.Р.,
Удостоверение от Окръжен съд Русе за липса на висящи наказателни дела от общ
характер срещу тъжителя С.Р., Удостоверение от Районна
прокуратура Русе за липса на образувани и неприключили наказателни производства
срещу тъжителя С.Р., Удостоверение от Районна
прокуратура Русе за липса на образувани и неприключили наказателни производства
срещу тъжителя С.Р., Удостоверение от Окръжна
прокуратура Русе за образувано тъжителя С.Р. досъдебно
производство за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, постановления на
Специалиризирана прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура, справка
от Национална телевизия “КИС-13”,
Решение по ВНАХД № 588/2012г. на Плевенски Окръжен съд, Нотариален акт № 76 от
19.10.2011г., Решение по НАХД № 2538/2013г. на РРС, Решение № 780/21.12.2012г.
по гр.дело № 1095/2012г. на Окръжен съд Русе, Жалба от Танко Танков до
Административен съд Русе, Известие от Петър Такев до ГДНП-Икономическа полиция
София, Жалба от Веселин Д. до Националния Омбудсман, Жалба от Д. И. до
Омбудсмана на Р.България, Подписка от граждани на гр.Русе до Кмета на Община
Русе и Окръжна прокуратура гр.Русе, фотокопия от статии от вестник, Формуляри
за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, извлечение от имотен
регистър, справка за съдимост.
Останалите
писмени доказателства, приети по делото не следва да бъдат обсъждани, тъй като
по същество те нямат отношение към предмета на доказване и Съдът не е възприел
във фактическата обстановка факти, които се доказват с тях.
Всички
доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:
Подсъдимата
Г.Д.Т. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.147, ал.1, тъй като на 11.01.2013г., в гр.Русе, в интервю
за телевизия “КИС-13”ООД гр.Русе, разгласила позорни
обстоятелства за С.П.Р.,***: “Те вече имотите са
станали собственост на определени лица, които действат в схема на организирана
престъпна група. Едно от лицата е небезизвестния главен архитект на града С.Р.”, като клеветата е нанесена публично, в качеството му
на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, от клеветата са
настъпили тежки последици и е разпространена по друг начин – в емисия “Новини”
на телевизията.
Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.147, ал.1 от НК може да бъде осъществено в две
форми - разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за другиго или
приписване на престъпление, което лицето не е извършило. И в двата случая се
засягат честта и достойнството на адресата, защото приписването на престъпление
е особен случай на разгласяване на позорно обстоятелство, неотговарящо на
действителността. Несъмнено, престъпният състав на клеветата в двете
изпълнителни форми - разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
престъпление, се осъществява в момента, в който клеветническите твърдения станат
достояние на трети лица и където първоначално са разпространени
обстоятелствата, които са квалифицирани от тъжителя като престъпление.
Обективния състав на
престъплението по чл.147, ал.1 от НК, в първата му проявна форма, ангажира
наказателната отговорност на този, който разгласи позорно обстоятелство за
другиго, като това позорно обстоятелство е факт чието разгласяване води до
засягане на обективната чест и достойнство на пострадалия, авторитетът му и
оценката на околните за него.
След
анализ на изявлението на подс.Г.Т. в сградата на
Съдебната палата, пред репортер на Национална телевизия “КИС-12”: “Те вече имотите са станали собственост на определени лица, които действат
в схема на организирана престъпна група. Едно от лицата е небезизвестния главен
архитект на града С.Р.” се налага извода, че то представлява клеветническо
твърдение, тъй като с него се свързва името на тъжителя Р. както като физическо
лице, така и в длъжностното му качество – главен архитект на гр.Русе, с участие
в организирана престъпна група, създала схема за незаконно придобиване на имоти
и придобила такива имоти. По този начин се накърнява добро му име в обществото,
авторитета му на държавен служител със значимо служебно положение и оценката на
околните, в това число и в професионалната му сфера, за него, чрез разгласяване
на неистински позорящи обстоятелства.
В
настоящия случай, Съдът намира за безспорно, че това твърдение на подсъдимата в
даденото от нея интервю, очевидно сочи на твърдяни от нея факти, а не на субективна
оценка или мнение, в каквато насока са изложените съображения от защитника на
подсъдимата, а и от последната в нейните обяснения.
Безспорно,
Конституцията на РБ и законите гарантират и защитават свободата да се отстоява
мнение и то да се прави достояние на останалите, при многообразие на средствата
за изразяване и разпространяването му, присъщо на всяко демократично общество.
Това право обаче не е и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, §.2 от ЕКПЧ допуска, а Конституцията в чл.39, ал.2 въвежда ограничения за
упражняването му, съобразно и залегналото в чл.57, ал.2
от същата общо положение за всички права, да не се допуска злоупотреба с
упражняването им по начин, който накърнява права или законни интереси на други,
а правото на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват чрез
слово-писмено или устно чрез звук, изображение или по друг начин, не може да се
използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Както
бе посочено по-горе, по мнение на Съда в настоящият случай цитираните думи и
изрази на подс.Т. представляват персонални и
целенасочени твърдения за конкретни факти и деяния на тъж..Р.,
които по своята същност, ако не бъде доказана тяхната истинност, уронват частта
и достойнството на тъжителя. Изказаните оценки за тъжителя Р., без каквото и да било позоваване на
факти в тяхна подкрепа, следва да се възприемат като прекалени и следователно
недопустими.
Въпреки
положените от страна на подсъдимата и защитника й усилия в хода на съдебното
производство по настоящото дело, не се установи по несъмнен начин и че тези
позорящи личността на тъжителя факти са истина. Твърденията на допуснатия по
искане на подсъдимата свид.З.С., че в периода
2009-2011г. тъжителят и друго лице - М.Р., посещавали многократно нейна възрастна близка – В. Д., с цел
да я склонят да извърши разпореждане в тяхна полза със свой имот, по никакъв
начин не налагат извода, че тъжителя е част от престъпна група, организирана с цел
придобиване на имоти, както и за това да е извършил каквито и да било престъпни
действия по повод придобиване имота на В. Д..
По
същият начин и в показанията на свид.Д.Т. не се
съдържат факти, които да налагат извода за престъпна деятелност на тъжителя Р.
по придобиване на имоти, при това с участие в организирана за тази цел
престъпна група.
В
показанията и на двете свидетелки се излага едно лично, субективно становище,
мнение и в крайна сметка съмнение, че няма как, тъжителя С.Р.,
в качеството му на Главен архитект на гр.Русе, заедно с други споменати лица,
да не е замесен в незаконни действия по придобиване на имоти.
Такива
данни обаче не се съдържат отразени и в приобщените по искане на подсъдимата и
защитника й статии от вестници и атестати / Формуляри за оценка на
индивидуалното изпълнение на длъжността/ за оценяване задълженията на тъжителя
в периода 01.12.10г. – 30.11.2011г. и 01.12.2011г. – 31.12.2012г. От статиите
се установява само, че кмета на Община Русе поискал оставката на тъжителя Р., в
качеството му на главен архитект, поради допуснати нарушения при изграждането
на два обекта в гр.Русе, което било оценено като оронване престижа на Общината,
но без да са изложени каквито и да било твърдения поне за съмнение за престъпно
поведение от страна на тъжителя. Атестатите пък от своя страна установяват
само, че в първия изследван период главният архитект е получил оценка
“Изпълнението отговаря на изискванията”, а във втория – “Изпълнението отговаря
не напълно на изискванията”, което сочи единствено на изпълнение на служебните
задължения не в най-високата степен, по предвидените показатели за атестация,
но не и на съпричастност към организирано престъпно придобиване на имоти.
От
изложеното дотук става ясно, че липсват конкретни факти и данни, от които да се
приеме, че тъжителят С.Р. е участвал в престъпна група
организирана за придобиване на имоти. В подкрепа на този извод е и резултата от
извършената предварителна проверка от страна на Специализираната прокуратура,
отразен в постановлението й от от 29.07.2013г., с което на практика се отрича
наличието на данни за извършени престъпления от кръга визирани в чл.411а от НПК, както и за това да са налице престъпни връзки между посочените в жалбата
лица.
В
тази насока са и отрицателните отговори на Районна прокуратура Русе, Районен
съд Русе и Окръжен съд Русе, за наличието на висящи досъдебни или съдебни
производства, водени против тъжителя Р.. Не внася
съмнение в този извод и отговора на Окръжна прокуратура гр.Русе,
за това, че срещу С.Р. се
води досъдебно наказателно производство, тъй като на първо място, същият към
момента на приключване на съдебното следствие не бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление от общ характера, и на второ място поради това, че
престъплението, за което било образувано делото е неотносимо към фактите
твърдяни от подс.Т., в инкриминираното интервю.
Изложеното
дотук дава основание да се приеме, че изявлението на подс.Т.:
“Те вече имотите са станали собственост на определени
лица, които действат в схема на организирана престъпна група. Едно от лицата е
небезизвестния главен архитект на града С.Р.”, представлява по
своята същност клеветническо твърдение, с което се засяга достойнството и честта на
тъжителя Р. по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото и се влияе
отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в
която работи и живее.
Несъмнено,
с оглед легалната дефиниция за “организирана престъпна група” дадена от НК на
РБ, а и предвид общоприетото и известно в обществото значение на този израз,
следва да се приеме, че изразите безспорно са позорящи, тъй като свързват името
на тъж.Р. с участие в група организирана и ръководена,
с координация между членовете си, за вършене на престъпления.
Налице
е и разгласяването като елемент от обективния състав на престъплението. Под
разгласяване по смисъла на чл.147, ал.1 от НК се разбира довеждането до
знанието на трето лице, приписаните на тъжителя неистински позорни
обстоятелства. Това безспорно е станало с даденото от подс.Т.
изявление в сградата на Съдебната палата, пред репортер на Национална телевизия
“КИС-12” и пред останалите присъстващи лица. Впоследствие, още същият ден,
изявлението било излъчено в емисията “Новини” на телевизията и по този начин
станало достояние на множество лица, което обоснована и квалификацията “разпространена
по друг начин”. Безспорно, налице е публичността на деянието, тъй като както бе
посочено по-горе клеветническите твърдения били изнесени освен пред репортера
на телевизия “КИС-12”, но и пред множество други присъстващи лица.
Клеветата
е нанесена на тъж.Р. в качеството му на длъжностно
лице – главен архитект на гр.Русе, при това насочена към неговата служебна дейност, на което несъмнено
сочи и анализа на цялостното инкриминирано изказване на подсъдимата.
Установи
се, че от деянието на подс.Т. са настъпили тежки
последици, тъй като след излъчването на репортажа и довеждането му до знанието
на неограничен кръг граждани на гр.Русе, последвали
негативни отзиви и коментари, както лично за тъжителя Р., така и за
институцията, която представлявал. От показанията на свид.М.М.,
става ясно, че граждани ползващи услугите на Община Русе отказвали да
представят изискуемите в оригинал документи за собственост на имоти, тъй като
имали притеснение за злоупотреба поради изнесените от медията “КИС-13” информация.
Това несъмнено довело и до усложнение в правилното функциониране на Общината,
както и до формиране на цялостно негативно отношение към местната
администрация.
От субективна страна, подсъдимата
осъществила деянието при пряк умисъл. Тя съзнавала, че разпространява позорни
обстоятелства за тъжителя С.Р., които не отговарят на
действителността и че тези обстоятелства са годни да повлияят отрицателно на
обществената оценка на последния. Наясно била, че твърденията ще бъдат възприети
от не само от репортера на “КИС-13” и другите присъстващи в Съдебната палата
лица, но и от неограничен кръг граждани, след излъчването на изявлението й по
телевизията. Съзнавала длъжностното качество на тъжителя и отклика, който
изказването й би имало не само върху личността му, а и върху представляваната
от него институция. Съзнавала обществено-опасния характер на деянието и
неговите последици и искала тяхното настъпване.
От
изложеното е видно, че с действията си подс.Г.Т. е
осъществила всички елементи от обективна и субективна страна на състава на
престъплението по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и
т.3, вр. чл.147, ал.1 от НК.
Подсъдимата
е наказателноотговорна, поради което следва да бъде призната за виновна и й
бъде наложено съответното наказание.
Не
са налице формалните предпоставките на чл.78а от НК по отношение на подсъдимата,
тъй като от справката й за съдимост става ясно, че тя вече веднъж била
освобождавана от наказателна отговорност по раздел 4 на Глава 8 от НК, а от
справката на ТД НАП Варна става ясно, че наложеното наказание “Глоба” не е
изпълнено, респективно не е налице настъпила реабилитация.
При индивидуализацията
на наказанието по отношение на подсъдимата Г.Т.,
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на предходни
осъждания, относително ниската степен на обществена опасност на деянието, в
сравнение с деяния от същата категория, Отегчаващо
отговорността обстоятелство е натрупването на квалифициращи обстоятелства.
Предвид това, Съдът приема, че с оглед характера и относителна им тежест е
налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при което целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание в размер между минималния
и средния предвиден за това престъпление, а именно “Глоба” в размер на 6000.00лв.
Така
наложеното наказание по преценка на Съда съответства в пълна степен на
обществената опасност на дееца и деянието. С налагането му последният ще има
възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си
със законоустановените порядки в обществото.
Относно
гражданския иск:
Подсъдимата Г.Т.
е извършила деяние по чл.148, вр. чл.147,
ал.1 от НК, с което причинила на пострадалия Р.
неимуществени вреди, щетите от които следва да възмезди. Подсъдимата е осъществила
фактическият състав на непозволеното увреждане, поради което дължи обезщетение
за неимуществените вреди. От събраните по делото доказателства, Съдът приема,
че е налице противоправно деяние, извършено от подсъдимата, което е в нарушение
на правни норми, свързани с обществената оценка за личността и авторитета и
охранявани от нормите на чл.147 и сл. от НК. Налице са и останалите визирани в
закона елементи на състава на чл.45 от ЗЗД. Предвид това Съдът приема, че в
хода на съдебното производство предявеният граждански иск е доказан по своето
основание. С оглед правилата на деликтната отговорност и на справедливостта, и
като взе предвид причинените на гражданския ищец морални страдания, Съдът
оценява неимуществените вреди в размер на 2000.00лв. Съдът приема, че по този
начин в пълна степен ще бъдат репарирани причинените на пострадалия морални
страдания. Съдът счита това обезщетение за справедливо и съответно на
обществената опасност на извършеното престъпление. Тази сума подсъдимата следва
да заплати на гражданския ищец С.Р., ведно със
законната лихва от деня на деликта до окончателното й изплащане.
Подсъдимата следва да заплати държавна
такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 80.00лв.
Ìîòèâèðàí
òàêà Сúäúò
ïîñòàíîâè
ïðèñúäàòà
ñè.
Ðàéîíåí
ñúäèÿ: